Георги Първанов: Радев разединява нацията и дестабилизира страната

Президентът има правителство, има силовите структури, има цялата власт и я има вече 6 месеца. Формално той има всички лостове чрез които да налага своите виждания

"Нямам усещането, че президентът Радев се опита да посредничи. Нещо повече – бяха направени декларации, че той няма да приеме тази роля. Той даде по-скоро автоматично третия мандат, обяснявайки го с ценностни мотиви и аргументи.

Винаги съм си представял и съм го правел, че точно в такива случаи президентът трябва да изяви ролята си на обединител на нацията, на държавника, който олицетворява единството на нацията, съгласно конституцията на страната. Но сега видимо няма такова разбиране на „Дондуков“, казва в интервю за "Епицентър" бившият президент Георги Първанов.


- Как ще коментирате политическата ситуация в момента, г-н Първанов – БСП взе третия мандат, но най-голямата партия във възможната бъдеща коалиция – ИТН, заяви, че няма да подкрепя мандат на БСП?
- Това не е неочаквано. Логиката на събитията беше такава, въпреки че през 2005 г. ние имахме провал на първия мандат на БСП и в крайна сметка третият мандат беше реализиран. Но тогава атмосферата, отношенията бяха по-различни. Имаше създаване на доверие, далеч преди последната седмица.

Сега очевидно има дефицит на доверие и това е основната причина - не са идейните или идеологическите различия, както чухме да се обосновава неподкрепата за третия мандат. Не са вероятно и политическите такива. Очевидно отиваме на избори и лидерите и членовете на партийните ръководства вече говорят, както се говори по време на кампания.

- Нямате ли усещането, че политическите сили се чудят как да не съставят правителство и как да прехвърлят на друг вината за това?
- Има такова нещо, но основното е, че всеки иска той да сглоби кабинета, ако може със собствени сили и ресурси, а от останалите се очаква само подкрепа. Единствено поведението, действията на левицата бяха по-позитивни и открити за партньорство. Но една птичка пролет не прави.

- По какво се отличават днешните политически субекти, които преговарят за правителство, от тези през 2005 г.?
- Липсва лидерство, категорично. Припомняйки си онова лято през 2005 г., ще кажа, че и тогава отношенията бяха стигнали границата на нетърпимост. Но лидерите в продължение на много срещи – и официални и не само, успяха да преодолеят това напрежение. Разбира се, сега се заговори за компромиси, но е твърде късно.

Аз мисля, че всяка една партия трябва по време на предизборната кампания да заяви границите на възможния коалиционен компромис, за да не се търсят те в дванадесет без пет. Но лидерството категорично отсъства.

- А държавническо мислене има ли?
- Това включва и лидерството. Няма държавническо мислене, отдавна то се стопи, изтече някъде в пукнатините между отделните формации в тежките, враждебни, агресивни сблъсъци на всеки срещу всеки. Никой не го интересува какво ще се случи с България. Как ще преодолеем многобройните кризи и голямата криза, в която сме.

Имам предвид и политическа, и здравеопазване, и във външните отношения по отношение на нарастващия поток на мигранти. Не, никой не се интересува от това. Всеки гледа да изпъкне по-напред, да реализира на сто процента своите предизборни цели.


- След снощното заявление на Слави Трифонов разговорите, които ще води БСП като мандатоносител, не стават ли безсмислени в очите на избирателя? Каква е тяхната цел, след като няма да родят правителство?
- Вероятно силно ще се обезценят шансовете. Ако има контакти и разговори, опасявам се, че те ще бъдат с предизборна насоченост, а не за стопяване на различията.

Аз все пак си мисля, независимо от все по-близката перспектива на изборите, че разговорите трябва да се водят така, че да създадат доверие, което да се използва след 2-3 месеца, когато въпросът отново опре до формирането на правителство. Да се запази поне добрият тон.

- Президентът Радев призова партиите да осъзнаят своята отговорност. Но той влезе ли в ролята на обединител на нацията, призван да потушава страсти и урегулира конфликти?
- Нямам усещането, че президентът Радев се опита да посредничи. Нещо повече – бяха направен декларации, че той няма да приеме тази роля. Той даде по-скоро автоматично третия мандат, обяснявайки го с ценностни мотиви и аргументи.

Винаги съм си представял и съм го правел, че точно в такива случаи президентът трябва да изяви ролята си на обединител на нацията, на държавника, който олицетворява единството на нацията съгласно конституцията на страната. Но сега видимо няма такова разбиране на „Дондуков“ 2.

- Радев взе страна когато преди изборите на 4 април призова да се гласува за партиите на протеста. Още тогава ли се посяха кълновете на разделението?
- Не мисля, че само президентът Радев е спомогнал за това. Цялата атмосфера беше такава. Ние се разделихме на хора от протеста и такива от статуквото.

Забележете, че протестърите, които теглиха измислената тебеширена линия помежду ни, в голямата си част, поне лидерите, идваха точно от това статукво.

Някои от тях са ми били партньори преди 25 години, другите са ми били опоненти, но те пак са от този период, когато се наливаха основите, образно казано. Това са измислени идеологически битки.

За първи път може би от много отдавна - Слави Трифонов спомена мимоходом различията ляво – дясно, но това отсъстваше и в кампанията и при формирането на кабинета. Освен това, ние трябва знаем и най-вече тези, които решават съдбата на изпълнителната власт, че една коалиция за управление не се формира на идеологическа основа. Особено когато няма идеологическа съвместимост при повечето от партиите.

Трябва да се намерят други опорни точки на това коалиционно взаимодействие. Така, както го правят и в Европа. Не казвам, че това е идеален модел, но очевидно, той е единствено възможният. Левица и десница в Германия работят така едно десетилетие.

- Стабилизиращ фактор ли е президентът Радев в политическата бъркотия? Както бяхте Вие, както беше президентът Стоянов преди вас.
- Очевидно президентът Радев е избрал друга функция. Той има своята позиция, която последователно налага. Дали тя ще бъде с позитивен резултат, ще видим, но неговото разбиране не се вписва в това да се съберат партиите под един покрив, да се преодолеят различията или поне да се притъпи тази враждебност, която има между отделните формации.

На България й трябваше сега правителство на националното съгласие.

Трябваше да се водят разговори за това още с първия мандат, обединявайки всички парламентарни сили, без ГЕРБ, вероятно. Но на ГЕРБ да се предостави възможността за конструктивна опозиция. И така около идеята за националното съгласие да се формира една работеща програма за управление.

Сега разговорите се водят без такава солидна основа. Има два – три пункта, по които има разбирателство, но това е крайно недостатъчно. Разбира се, ролята на президентската институция ще се коментира много по време на кампанията, още повече, че тези две кампании – за президентски и за парламентарни избори, вероятно ще се застъпят.

- Одобрявате ли изолацията, в която е поставен ГЕРБ? Ако се говори за национално съгласие, не трябва ли да се разговаря с всички – дори с опонентите?
- Нормално е една формация, управлявала толкова време като ГЕРБ да бъде поизтикана към ъгъла, но не целият парламентарен и политически дебат да се подвежда под знаменателя на това противодействие, да не кажа – с идеята за реванш. От това никой не печели. Спомням си добре, че след 1997 г. БСП като опозиция беше мачкана доста, но това беше в рамките на политическото.

Сега имам чувството, че всичко става много лично и няма спиране. Едни, втори, трети избори… В един момент дневният ред трябва да бъде различен, а не само смяната на модела Борисов. Трябва да се промени политическият модел на България. И за това съм апелирал още през 2008 г. Това означава да се реши въпросът със съотношението мажоритарна – пропорционална система, ролята на партиите.

Един куп въпроси, които трябва да бъдат решени и които можеха да са в дневния ред на парламента. Сега се създават един куп комисии, които имат цел единствено да изровят, да изчегъртат всичко от управлението на ГЕРБ. О кей, но не виждаме хоризонта, перспективата.

- За какво говори размяната на реплики между Радев и лидера на ДПС Мустафа Карадайъ по темата за Родината, която президентът започна и то по време на консултации, където уж трябва да се търсят допирни точки?
- За мен този изострен дебат не е добър. Въпросът, който постави г-н Карадайъ е с основание – министър Кирил Петков не може да се измъкне единствено с емоционалното обяснение за това, че родината е в сърцето му, а пък конституционните изисквания нямали никакво значение.

БСП изгоря с една такава кандидатура навремето - с кандидата за премиер Петър Бояджиев. Говоря като изстрадал. Но още по-необяснимо е това, че президентът, който трябва да брани държавността и конституцията, застъпва една такава теза. Не че няма основание да пита, но може в друг разговор, по друг повод да бъде коментирано и онова изказване на г-н Карадайъ за Родината.

Но в случая звучеше като в една добре позната приказка, ще я перефразирам малко – а вие защо биете мургавите. Не е коректна и не е ползотворна такава дискусия.

- Президентът Радев надскача ли правомощията си, както твърдят опонентите му?
- Вече е трудно да се каже, но доколкото определени среди подеха темата за президентската република, аз бих казал, че в момента имаме повече от онази полупрезидентска република, каквато има във Франция, например. Вероятно това имат предвид някои, говорейки за надскачане на правомощията.

Президентът има правителство, има силовите структури, има цялата власт и я има вече 6 месеца, може би ще станат и 10, знае ли човек. Така че формално той има лостовете, чрез които да налага своите виждания. Друг е въпросът, че има министри в служебния кабинет, които се престарават в това да докажат своята преданост към патрона на кабинета.

- Вицепремиерът и вътрешен министър Бойко Рашков ли имате предвид?
- Мога да посоча половин дузина, но не искам, защото има и имена, които правят добро впечатление. Един Янаки Стоилов, не защото сме били съпартийци, ние по-скоро сме били опоненти в БСП, но трябва да кажа, че прави силно впечатление като министър. Очевидно има линия, която следва, но я следва интелигентно и професионално.

- Има ли изход от омагьосания кръг на избори след избори, които не пораждат парламент, годен да излъчи правителство?
- На всички ни се иска следващият парламент да бъде по-работещ, да бъде по-конструктивен. Не съм сигурен в това, защото съставът очевидно ще бъде сходен, да не кажа идентичен.

Затова, пак ще кажа, добре е сега, преди да се отиде към избори, както и по време на самата кампания, колкото и остра да е, да се съхранят малкото мостове, които са останали. И да се градят нови. И дебатът да бъде върху политиките.

Да се говори по здравеопазването, макар че вече няма време – ние сме в цайт нот. И понеже стана дума за министрите, ще кажа – за мен здравният министър е провал. И, ако няма и обществена нагласа, и политическа подкрепа, нищо добро не ни чака.

Но този дебат – за здравеопазването, за енергетиката, за отношенията с Европа, за мигрантския натиск, заедно с някои по-стратегически трябва да бъдат предмет на дебат. А не измислените обвинения и полемика по т.нар. алтернатива, статукво и протестъри.

- Защо на 32-ата година от началото на демокрацията се оказа, че многопартийната система не функционира? Два пъти гласувахме, а правителство няма.
- Въпросът е, че тази система, която в началото дълго време се развиваше по линия на двуполюсния модел, който не беше добър, сега стана многополюсна и всеки е срещу всеки. Идеен дебат няма.

Сега дебатът е измислен и както вече казах, трябва да се смени моделът.
Трябва да се направят съществени промени. Но за това трябва време и трябва конструктивизъм от всички, които са в парламента.

- Какви промени трябва да се направят? Президентска република?
- Не. Не съм чул мнението на президента Радев, но мисля че той е против. По-скоро има среди, близки до „Дондуков“ 2, които искат да се докарат, да направят добро впечатление на президента и изровиха тази теза. Тя категорично е неприемлива, но, ако иска някой може да я вкара в дебата.

Казано в кръга на шегата, ще съм един от печелившите от една такава промяна, защото при това положение, при промяна на конституцията ще имам право да се кандидатирам отново. Но сериозно казано, те не могат да съберат депутати, за да изгласуват един кабинет, а какво остава да търсят мнозинство за промяна на конституцията и то по теми, които са много противоречиви.


През 2008 г. бяха обсъждани дълбоки промени в рамките на формата „Български дебати“. При необходимост съм готов да извадя тези идеи. Те предвиждаха промяна в системата за гласуване - 50 на 50 мажоритарен и пропорционален вот. В закона за политическите партии, включително финансирането на партиите, но не в посоката, която предлагат популистите – 1 лев на глас.

Трябва да се намери формулата. Реформи в съдебната система, но не да се сведе всичко до мястото и личността на главния прокурор. Трябва да се бръкне по-дълбоко. Да не се смени просто модела "Борисов" с модела "Слави Трифонов", например.