Иван Лечев пред в. "Шоу": Плюл съм си на ръцете да помогна на Радко в кариерата

Човек от отбора на Иван Лечев се окичи с голямата награда и стана „Гласът на България”. Той от самото начало не криеше желанието си да докара отбора си до победа. И успя. С Радко. Появиха се хиляди спекулации, че талантливото момче от Троян е протеже на Лечев, че се познават отпреди и затова го е домъкнал до финал. Истината е, че който и да беше спечелил, накрая пак ще се намери някой, който да помрачи щастието на финалиста. Ето какво каза г-н Лечев по повод тези спекулации, както и за самия Радко и подготовката на юбилейния концерт на ФСБ в зала „Арена Армеец”.

- Поздравления! В предишен разговор ми споделихте, че винаги сте били от печелившия отбор и съдбата ви се усмихна за пореден път. Именно човек от вашия отбор спечели формата „Гласът на България“. Очаквахте ли такъв развой на нещата? 
- Смело мога да кажа, че го очаквах. Моят отбор стана силен и бях убеден, че победителят ще е един от тях. Особено след като Радко се появи. 

- От самото начало показахте пристрастия към Радко и вероятно това доста е подразнило останалите участници… 
- Не виждам нищо лошо в това един музикант да харесва друг музикант. Радко е изключителен талант, а аз минавам за добър музикант и е нормално да дам приоритет на него. В интерес на истината аз съм се срещал с него и преди. Не можах да се преборя да вземе една награда, която заслужаваше. Това ми остана като недовършена работа и си казах, че този път ще направя всичко възможно да му помогна, защото заслужава да върви напред. Преди време бях член на жури на един фестивал, исках да вземе голямата награда, но не успях да убедя останалите членове. 

- Големият въпрос е какво музикално бъдеще го чака след предаването? Имаме примери на големи таланти, които печелят формати и след това потъват в забрава, не могат да направят кариера… 
- Плюл съм си на ръцете да му намеря автори за песен. Сега той е на гребена на вълната и трябва много бързо да си създаде собствен репертоар с авторски парчета. Не може цял живот да пее кавъри. На финала той изпя „Сбогом, моя любов” и всеки я свързва с Васил Найденов. Аз искам Радко да има такива песни, които хората да свързват с него. 

- Сега ще ви остане повече време за подготовката за юбилейния концерт на ФСБ на 7 октомври в „Арена Армеец“…
- О, да! Ние имаме план кои песни ще участват в този концерт и почва якото свирене. ФСБ е програма, която не се свири лесно. По тази причина в годините отпаднаха хора, които не се справяха. За да свириш във ФСБ, трябва да си добре подготвен инструменталист, музикант и т.н. Не случайно всички гости, които каним, са най-елитните музиканти в България. 

- За какво най-често спорите с колегите от групата? Стигали ли сте до по-сериозни спречквания? 
- Знам, че това е много интересно за широката публика. Тя се вълнува от скандали и разправии, а ние сме толкова добри приятели... Естествено, че имаме творчески спорове, но никога не излизат от добрия тон. 


В отбора на Лечев попаднаха най-добрите участници 

- Как върви продажбата на билети? Очаквате ли да напълните залата, както направи Графа преди малко повече от два месеца? 
- Абсолютно сигурен съм, че ще я напълним. Ние 
нямаме аналог в България
Това е жалко, все се надявах, че ще има и други хора, които ще искат да правят като нашата музика. Май останахме единствените, но това, от друга страна, е добре. Определено обаче има публика за тази музика. Даже предвиждаме да направим концерти в Пловдив и Варна, но нека мине този в „Арена Армеец”, пък ще видим после.

- Любопитно ми е на кого беше идеята да се съберете за такова голямо събитие?
- Ние никога не сме отказвали да правим концерти. За музикантите е удоволствие да изпълнят музиката си на сцена пред хора. Но специално нашите концерти струват скъпо. Мощни и големи концерти са, които не могат да станат без пари. В случая се намериха средства, с които този голям концерт да бъде реализиран. Изисква се скъпо осветление, екрани, проектори, апаратура – все скъпи неща, за които си трябва сериозна подготовка. 

- Каква е ситуацията с българската музика и музиканти в момента? Накъде отиват нещата?
- Какво да ви кажа?! Откакто се помня и откакто се занимавам с музика, рокът непрекъснато го погребват. Но той продължава да живее. 
Самият факт, че Графа е млад музикант, който успя да напълни „Арена Армец” с 15 хиляди последователи и сега е на турне, показва, че има млади хора в България и има кой да ги слуша. 

- Допада ли ви новото музикално течение, което предлагат Криско, Гери-Никол и Дара? 
- За всеки влак си има пътници. От моя гледна точка и по моите критерии това не ми допада. Но не значи, че непременно е лошо. Има някои хора, които не харесват нещо, но не значи, че то е кофти. Просто едни хора харесват едно, други - нещо различно. 


Музикалната легенда се готви за юбилейния концерт на ФСБ в „Арена Армеец”

- Към попфолка какво отношение имате? Видяхме, че поканихте чалга певицата Анелия да пее на финала с Радко. 
- Това беше необходимо изискване на формата, за да няма дискриминация на жанровете. Това за пореден път доказа, че Радко може да се справи с всяка поставена задача. Толкова е талантлив, че няма граници. Но моето мнение е, че той трябва да стои далече от попфолка. 
Просто условията на този формат са такива, че не трябва да има пренебрегнати стилове, не трябва да има дискриминация. По тази причина и Камелия беше в журито, защото трябваше да има представители от всички стилове, които са популярни в дадена държава. Не можем да си затворим очите и да не признаем, че попфолкът съществува. Трябва да го включваме в такива формати, които се гледат от цялата държава. 

- В предишен разговор ми споделихте, че с менторите сте се сприятелили и дори излизате заедно на вечери. Имахте ли някакви предразсъдъци по отношение на Камелия, тъй като тя е представител на лекия жанр? 
- Не бях изненадан особено, защото имам силна интуиция. Камелия и нейният приятел Цветин са много свестни хора. Приказвахме си, забавлявахме се. Готини хора са, които са си избрали това поприще, в което няма нищо лошо. Всеки има право да си избира с какво да се занимава. Водихме дълги разговори за здравословното хранене, защото са наблегнали над това, имат познания и могат много да кажат. Приятни и ползотворни разговори се получиха. 

- Камелия блесна с нова усмивка във формата – сложи си фасети. Вие бихте ли подобрили нещо във външността си, тъй като напоследък е модерно и при мъжете тази естетика във визията... 
- Аз ли?! Опазил ме Бог! Нежният пол е доста по-податлив на такива корекции. Повечето зъби в устата ми са здрави. Ходя редовно на зъболекар, който ме уверява, че няма нищо ново под слънцето и всичко ми е наред. Не виждам причина да се подлагам на подобно нещо. А дали усмивката ми ще е снежнобяла или слонова кост – това не ме занимава в момента. 

- Съпругата ви Жени доволна ли е от представянето ви в „Гласът на България”? Вероятно нейното мнение е най-важно за вас... 
- Много силен съпорт имаше вкъщи. Даже гласуваха за Радко. Тя и малкият ми син бяха на финалното шоу в залата и беше приятно всичко това да се случи пред тях. Питаха сина ми кой е, а той отговори: „Аз съм синът на баща ми, който победи” (смее се). 

 Красимир КРАСИМИРОВ