Изненада: Проф. Киров разкри може ли проф. Габровски да се яви на поправителен с третия мандат, ако кандидатурата му бъде отхвърлена днес

"България е единствената държава, която засекрети военната помощ за Украйна. За държави като Канада, Австралия и други това изобщо не представлява служебна, военна или държавна тайна", това заяви професорът по конституционно право Пламен Киров.

Класифицирана информация от МС: Списъкът с въоръжение за Украйна е готов

"Те открито обявиха каква военно-техническа помощ предоставят на Украйна и съответно изпълняваха едни регулярни доставки на въоръжение", допълни той.

По думите му нарушаването на Конституцията се е превърнало в национален спорт. Професорът говори и за това какви са шансовете кабинетът "Габровски" са мине при днешното гласуване, както и каква е актуалната политическа обстановка у нас.

Ето как още заяви проф. Пламен Киров в интервю за "Труд":

- Професор Киров, какви според вас са шансовете да мине правителство с мандата на ГЕРБ-СДС?
- От заявленията, които правят политическите партии, представени в Народното събрание (НС), по-скоро няма шанс да мине. Това, което се говори, че едни нямало да влязат в пленарна зала, че щял да падне кворумът до санитарния минимум от 121, за да може да бъде гласуван с остатъчните гласове на ГЕРБ, това като стратегия работи, но остава въпросът: А после какво?

Тъй като това правителство ще бъде правителство на малцинството във всеки един момент останалите политически играчи могат да съберат народни представители, които по всяко време да бламират това правителство. То ще бъде заложник на това, че е правителство на малцинството, а срещу него ще стои една числова сила, която по всяко време може да му гласува вот на недоверие.

- Изразихте становище, че кандидатът за премиер на ГЕРБ-СДС проф. Николай Габровски не може да е кандидат за премиер и при третия мандат. Какво ще се случи, ако партиите все пак решат да го издигнат отново, независимо, че вече е бил отхвърлен?
- Партия или народни представители, които не са подкрепили правителството, стига да съберат 48 подписа, могат да сезират Конституционния съд, и да поискат прогласяването на това решение за противоконституционно.

В Конституцията няма изричен текст, който да забранява, но юридическата логика на текстовете в Конституцията са ясни, но очевидно е, че трябва да се мине през конституционен спор, за да може Конституционният съд да си каже тежката дума дали това е възможно или невъзможно.

- А вие защо смятате, че е невъзможно?
- Ако едно лице бъде гласувано като министър-председател, но му бъде отказан Министерският съвет, т. е. да бъде гласуван неговият екип, неговият мандат, който е персонален проучвателен мандат, не е завършил без успех, защото Народното събрание го е подкрепило като министър-председател, но има възражения по отношение на неговия екип. Това лице може да участва с друг екип и друг мандат, защото то не е отхвърлено от парламента.

Друг е въпросът, че при следващите проучвателни мандат, на това лице ще му се наложи да формира някаква коалиция, която му е отказана. Такъв беше случаят през 2005 г., когато беше формирано правителството на тройната коалиция с премиер Сергей Станишев. Той беше избран за министър-председател, но парламентът отказа да гласува предложения от него състав на Министерски съвет.

С третия мандат, предоставен на ДПС, той оглави коалиционно правителство между три партии и така стана министър-председател на тройната коалиция. Ако в настоящия момент при процедурата за формиране на правителство бъде гласувано против кандидатурата на проф. Габровски, неговото участие в тази процедура приключва, тъй като е бил отхвърлен като кандидат за министър-председател и той не може да бъде предлаган отново за министър-председател нито от втората по численост парламентарна група, нито от която и да е от следващите, тъй като проучвателният мандат е личен.

Проучвателният мандат се предоставя на лице, посочено от парламентарна група и когато това лица бива отхвърлено, то не се стига въобще до гласуване на състав на Министерски съвет.

- Няколко пъти сте предупреждавали, че парламентът иззема функции на изпълнителната власт. Бихте ли дали примери в тази посока?
- Настоящият парламент излиза извън рамките за разделяне на властите при парламентарния модел на управление. Парламентът не се занимава със законотворчество, той прие само промените в Изборния кодекс. Други закони не е приел. В същото време парламентът прие осем решения, с нормативно съдържание, което е в сферата на изпълнителната власт.

И по този начин той ръководи осъществяването на изпълнителната власт. Всъщност парламентът се превръща в конвент, който обединява законодателната и изпълнителната власт. Ще цитирам тези осем решения. Това е решението за възлагане на МС да осигури условия за лицензиране на неруско ядрено гориво. На второ място е решението за оставане на битовите абонати на електроенергия на регулирания пазар. Това става с изменение на закон, не с решение. На следващо място е решението за придобиване на нов тип боен самолет, втори етап. Това е работа на правителството. След това е решението за оказване на военна и военно-техническа помощ на Украйна и за укрепване на отбранителните способности на България.

То е прието на 4 ноември 2022 г. Онзи ден приеха решение какво точно се предоставя, обаче удобно забравиха по какъв начин ще се укрепват отбранителните способности на България. Беше решено и в седемдневен срок МС да внесе в Народното събрание всички законопроекти по Плана за възстановяване и устойчивост. И да минем накрая и през две решения за осигуряване на компенсации на небитовите крайни клиенти на електроенергия. Това са все решения, които засягат изпълнителната власт.

- А защо според вас го прави парламентът?
- Всички политически партии, които подкрепят тези решения, всъщност си правят предизборна кампания. Те дълбоко не вярват, че ще бъдат в състояние да излъчат правителство. Защото цитираните решения са свързани с конкретни управленски дейности, които са в сферата на изпълнителната власт.

- Част от тези решения са внесени от Министерски съвет, т. е. изпълнителната власт търси тази подкрепа...
- Търси я, за да избяга от политическа отговорност и се получава една странна симбиоза - едно много разнородно Народно събрание, което не е в състояние да излъчи правителство, поне на мен така ми се струва и едно служебно правителство, което иска по някакъв начин да се освободи от отговорността и да я прехвърли върху парламента.

А добре известно е, че парламентът не носи отговорност по силата на член 69 от Конституцията, който гласи, че народните представители не носят отговорност за изразените от тях мнения и за гласуванията в Народното събрание. Изобщо в държавата няма да има субект, който да поеме каквато и да е, не само политическа, но и наказателни, или каквато и да е друга юридическа отговорност за резултатите от приемането на въпросните решения и съответните действия. Т. е. у нас през тази технология ва вземане на решения от парламента в сферата на изпълнителната власт се заличава каквато и да е отговорност.

- Едно от тези решения - за изпращане на военна помощ на Украйна предизвика сериозни дебати в парламента. Прави ли бяха онези, които казаха, че не може на закрито заседание да се вземат подобни решения?
- Направен бе опит да се засекрети информация, която за другите държави като Канада, Австралия и др. изобщо не представлява служебна, военна или държавна тайна. Те открито обявиха каква военно-техническа помощ предоставят на Украйна и съответно изпълняваха регулярни доставки на въоръжение. Но цялото общество и целият свят разбраха каква конкретно техника предоставят в помощ на Украйна. Само ние засекретяваме тази информация. Защо я засекретяваме никой не може да каже.

Може би, защото първото решение на Народното събрание изискваше да се предостави такава военно-техническа-помощ, която да не ограничава възможностите за осигуряване на отбраната на България. И когато ние засекретяваме, онова което даваме, никой не може да направи извод, дали това, което вземаме от въоръжението на нашата армия, в крайна сметка не създава затруднения тя да изпълнява функциите си като защитник на териториалната цялост и суверенитета на България.

- Не е ли твърде конспиративна подобна теза?
- Аз не виждам какъв друг смисъл има засекретяването на тази информация. Освен това по точка първа от решението, за изпращане на военна помощ на Украйна ние трябва да ратифицираме споразумение между РБългария и Украйна за предоставяне на военно имущество, а всъщност ние ще ратифицираме споразумение, чието съдържание ще е тайно.

То няма да е тайно за украинската страна, ще е тайно за българските избиратели. Намираме се в юридически абсурд - ще ратифицираме със закон тайно споразумение и ще обнародваме закона в държавен вестник, и никой няма да разбере с изключение на едни посветени. А мисля, че и онези, които имат достъп не са се запознали.

- В деня на гласуването едва 16 депутати бяха минали през секретно деловодство, за да прочетат документите. Интересно е как останалите са гласували, без да знаят какво конкретно даваме на Украйна.
- Най-вероятно са били пропити до мозъка на костите от евроатлантическите ценности. Друго обяснение аз нямам. Да гласуваш нещо, чието съдържание не знаеш!

- От БСП допуснаха, че можем да пращаме и жива сила според съдържанието на ратификацията. Така ли е?
- В решението са изброени мисиите на български военнослужещи в други държави с оглед на подкрепа или обучение на украински военни сили, но тези мисии са описани като осъществявани на териториите на Белгия, Германия, Полша. Така както е описано не става ясно къде точно ще бъдат дислоцирани нашите части и какви точно обучителни процедури ще провеждат. Но интересно е разрешаването на пребиваването на до 60 лица от въоръжените сили на Украйна за всяка календарна година за участие в подготвителни модули.

Досега във всички решения на Народното събрание за пребиваване на чужди военни сили, това не са натовски сили, защото натовските сили по решение на КС се смятат за наши, т. е. съюзници, са били посочвани дни на пребиваване и описване на военната част, която ще пребивава в България. Тук се дава едно бланкетно разрешение. Това е отстъпление от практиката, която е установена по приложението на текста от член 84 т.11 от Конституцията.

- Не мислите ли, че нарушаването на Конституцията и законите от президент, изпълнителна и законодателна власт започва да става нещо обичайно?
- За съжаление, не мога да ви опровергая. След като парламент и правителство не само не зачитат конституционните текстове, но и в НС нарушават законите, които сами са приели, това вече не се вписва и в най-фриволните представи за правова държава. И когато получаваме критики от нашите партньори за правовата държава, която изграждаме в България и за върховенството на правото трябва много сериозно да се замислим, тъй като ние планираме да правим непрекъснати реформи, включително и в съдебната власт, все в името на тази правова държава и върховенство на правото. Всъщност, ние превърнахме нарушаването на Конституцията в национален спорт от българските държавни институции.

- Един от нарушителите на Конституцията непрекъснато повтаря, че час по-скоро трябва да се направи съдебна реформа, но сякаш за нето и няколко партии таза реформа означава отстраняване на главния прокурор Иван Гешев.
- Това е една мантра, която непрекъснато се повтаря. Съдебната реформа се свежда единствено и само до това да бъде контролиран, да бъде обвинен, да бъде сменен Гешев. Друго като цел не се поставя.

- Да ви върна към приемането на закони в НС. Защо е необходимо да се приемат или променят над 20 закона заради Плана за възстановяване?
- Ако се види какви са тези законопроекти, които трябва да бъдат приети и какво общо имат те с плана за възстановяване от ковид кризата и от нейните икономически последици, както и за устойчивостта, разбирайте Зелената сделка. Планът за възстановяване и устойчивост е обвързан със Зелената сделка.

Тя трябва да бъде осъществена и нейните цели да бъдат постигнати с въпросните средства, които ще бъдат отпускани. Но на-интересното е, че за този план не се говори особено много как беше изработен, как беше поправен, след като ние сключихме споразумение с ЕК. Ратифицирахме го още юли тази година, при едно правителство в оставка, тъй като това правителство беше правителството на четворната коалиция, на което беше гласуван вот на недоверие. Вотът на недоверие беше гласуван на 22 юни, а споразумението с ЕК за финансиране на плана за възстановяване беше сключено в края на юли, а законопроектът за ратификация на това споразумение беше внесен на 6 юли и беше гласуван на 13 юли.

Междувременно изгонихме 70 служители на руското посолство, за да може да бъде насочено вниманието на медиите и на обществото към този акт. И споразумението беше ратифицирано тихомълком. Добре ще е планът за възстановяване да не се реализира, т. е. парламентът да не успее да приеме тези над 20 законопроекта, защото заради тези средства, които ние се надяваме да получим - около 13 млрд. лв.- ние ще съсипем нашата енергетика, която работейки българският енергиен отрасъл, в момента печели страшно много пари. Ако продължава да се поддържа високата цена на електроенергията в Европа, България би могла да има печалба от над 100 млрд. лв., които ние ще загубим, защото по този план сме поели ангажимент да закрием въглищните си централи.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук