Калин Терзийски: На лекарите не им пука дали ще умреш!

Писателят Калин Терзийски напусна шоуто „Фермата”, което се излъчва по bTV, заради тежки здравословни проблеми. Няколко аритмии на сърцето го изкараха от рейтинговото риалити и не успя да остане докрая, макар да е любимец на останалите участници, както и на зрителите. Наш репортер го хвана в не особено трезво състояние, но той беше готов да говори за случващото се. Разказа за здравословните си проблеми със сърцето, за посягането отново към чашката, за отношенията с жена му Ивана, за Елен Колева и грешната им любов, за дъщеря му и други интересни неща от живота си.

- Калине, в какво състояние те намирам?
- Имах проблеми със сърцето, но това е нормално за един 46-годишен човек. Не е кой знае какво. Както бях казал в една своя книга: „Тялото на човек му служи за това да има с какво да умре”. Така че, не е страшно! 

- Какво установиха докторите, докато лежа няколко дни в болница и имаше опасност за живота ти?
- За съжаление, докторите в България са едни хора, които просто изкарват пари. Те са свестни, но гледат да се застраховат. Аз съм завършил с повечето от тях, съветвам ги, но на тях изобщо не им пука дали ще умреш, или ще останеш жив. Получих тази тежка аритмия и а те ми казаха, че общо взето ми няма нищо, това е повече от смешно. Гледат да се презастраховат и след това да кажат, че са направили всичко възможно. Честно казано нямам абсолютно никакво уважение към лекарите в България, защото 
повечето от тях станаха едни мизерници

които просто искат да изкарват пари. 

- Това по някакъв начин не те ли стресна, не ти ли подейства като предупредителен знак, последен шанс, даден отгоре? 
- О, да, определено! Ти говориш за екзистенциални проблеми като живота и смъртта. Знаеш ли колко ми пука дали ще съм жив или умрял?! 

- Но на хората около теб им пука. На семейството... 
- Мисля, че и на тях не им пука. Когато Ърнест Хемингуей взима пушката си, поставя я в устата и се застрелва – дали на някого му е пукало?! Когато Джек Лондон се самоубива в къщата си – на някого пукало ли му е за това нещо?! 

- Плашиш ме с тези примери! Не ми казвай, че мислиш да последваш техния пример?! 
- Напротив,

правя всичко възможно да остана жив

Но каквото се случи в крайна сметка. Нека да оставим Господ да реши какво ще се случва с нас. 

- Съжаляваш ли, че напусна „Фермата” по този нелеп начин. Дори не успя да отидеш на двубой...
- Аз съм някъде пет пъти по-силен от всеки един от останалите във „Фермата”. Просто сърцето ми не издържа, за съжаление. Сигурно си забелязал, че работех като луд. Но сърцето понякога изневерява. 

- Доста дълго време в предаването държеше чашката с алкохол далеч от себе си, но накрая не й устоя просто...
- Случи се в една нощ след един дуел, имахме вино и си казах, че няма да лягам, за да мога да ги събудя другите на сутринта. Останах до сутринта, за да мога да ги събудя. Но 
дамаджаната с вино беше при мен

и изпих някъде към литър червено вино, а аз имам високо кръвно, и явно от това ми стана доста зле. 

- Хората много пъти съветваме другите: „Откажи цигарите”, „Откажи алкохола” и т. н., но  няма ли човек воля, никой не може да му помогне, нали така?
- Знаеш ли, преди 7 или 8 години спрях алкохола напълно. Когато Иван и Андрей ме поканиха да участвам във „Фермата”, бях започнал да пия пак от 3-4 месеца. Започнах, защото бяхме гаджета с Елен Колева и това провокираше силно чувството за вина. Трудно е да се обясни. След поканата, за два месеца се вдигнах и запознах да плувам всеки ден, за да вляза във форма. Аз съм от хората, които като стиснат зъби, могат да направят, каквото решат. Не можеш да си представиш колко е трудно. Това е все едно да паднеш от петия етаж и след това да се надигнеш и да отидеш да летиш в Космоса. 


Кайо издържа няколко месеца без алкохол, но накрая пак посегна към чашката и това го извади от състезанието

- Казваш, че си провокиран да започнеш да пиеш отново, когато сте били гаджета с Елен. Не би ли трябвало точно това да те извиси, все пак е имало любов, а не да изпадаш в депресивни състояния?
- Цялата работа е, че аз имах и имам една 15-годишна любов с Ивана, моята жена. Да оставиш един човек, който толкова години те е спасявал и е бил с теб, заради едно момиче, някакси не е добре. Иначе Елен всъщност е много хубаво, интересно момиче, влюбено в мен, което  се хвърли по артистичен начин към мен. И заради това 

аз оставих голямата си любов

която е била до мен в най-лошите ми моменти. 

- Твоята съпруга Ивана прости ли ти и би ли те допуснала отново до себе си?
- Много й е тъжно и такива неща много трудно се прощават. Но ние сме възрастни хора и както казва Рангел Вълчанов, с когото бяхме приятели в последните му дни – един ден ще трябва и да се мре. Младият човек трудно може да разбере тези думи, а именно, че трябва да имаш човек до себе си – да има някой да те обича, просто ей така. Когато сърцето ти спира, този човек да стои до теб! 

- Към днешна дата какво можеш да кажеш за Елен Колева? Участвахте заедно във формата и успяхте да покажете ниво в отношенията си.... 
- Тя е много мило и свястно момиче. А пък аз съм един възрастен човек, който е възпитан и не мисля, че бихме се изложили по някакъв начин. Благородството е единственото нещо, което издига човека над нищожността. Човек трябва да е благороден. Едва ли в България някой разбира какво означава това. 

- Чу ли се с дъщеря ти след излизането от „Фермата” и тя как коментира участието и поведението ти? 
- Попита ме как съм, добре ли съм. Тя не гледа по никакъв начин телевизия и се интересува от мен толкова малко, че няма накъде повече. Изпратих й пари за следването й в Берлин – учи медицина, което е странно, тъй като аз я мразя тази наука, знам какво представлява. Съвременната медицина е едно от най-гнусните неща, които могат да съществуват. Благодари ми за парите.

- Ти си единственият, който стана симпатичен на абсолютно всички. Това кара ли те да се чувстваш удовлетворен от играта си? 
- Не знам дали съм бил симпатичен на когото и да било. Важното е човек да бъде благороден. Благородството е особено качество, което наистина много малко хора разбират. В България е почти непонятно. То е съчетание между ум, доброта, усещане за смисъл и разни такива неща. 

- Би ли описал преживяванията си във „Фермата” в книга? Как би я озаглавил? 
- Знаеш ли, преди 3 години някъде, някаква секретарка на Иван и Андрей ми се обади и ме попита дали бих написал благотворителен роман за някаква спортистка. С Иван и Андрей сме приятели, но тогава това ме подразни. Не можеш да си представиш какво е да напишеш роман. Той се пише една година, едно от най-трудните неща, които могат да се направят. Съсипва целия ти живот. И накрая някой да ти каже: „Абе, я хвани и напиши един роман”. 
Защо не се хванете вие да напишете роман?! 

​​​​​​​
С красавиците Юлияна и Силвия от „Фермата” ​​​​​​​

- Аз не говоря за благотворителен роман, а за книга, която да ти донесе приходи...
- Със сигурност бих спечелил нещо от някакъв роман, но нали ти казах как се пише. Когато бях войник, граничар, и бях в планината, нощно време се случваше така, че с един мой приятел, музикант, взимахме си бутилка коняк и съвсем тайно се измъквахме и хуквахме по една стръмна планинска пътека. Толкова стръмно, че всяка стъпка беше смъртоносна. Стъпиш ли накриво, си мъртъв в пълен мрак. Половин километър надолу се бухвахме в един язовир, отваряхме си бутилката с коняк и си пийвахме. Беше приятно, чудесно. А водата ни стигаше до над главите. Ето това е писането на роман, с това нещо бих го сравнил – хвърляш се и на всяка една крачка може да си мъртъв. Но да бъдеш и достатъчно смел, за да го направиш. Големите писатели са точно тези хора, които тичат по този начин по пътеката през нощта и са готови да умрат. Лигльовците, които пишат какви ли не глупости, всъщност не са писатели. В България почти няма живи писатели. Не се сещам да има такъв, който да тича по пътеката надолу и да е готов да умре. Големите писатели трябва да са готови да умрат. 

Досие: