Калоян Методиев: Какво се крие зад маската на местния вот

Политологът Калоян Методиев с интервю пред Bulgaria ON Air след местните избори. 

- Заговорихте за маски, с коя да започнем? Поискахте Ваня Григорова да напусне столичния ОбС. Защо?

- Няколко неща, да кажем – феномена, ми направиха впечатление като политолог по време на кампанията на Ваня Григорова:

На първо място: По време на цялата кампания хората от щаба й и тя говореха за създаване на нов проект. При положение, че е номинирана от една партия, визирам БСП, плюс още някакви 10-12, които, разбира се, не съществуват. Да говориш по време на кампания, като кандидат на една партия, че ще създаваш друг проект, не  е неуважително, скандално е. Един вид, хората, които представляват тази партия за теб са политически самоубийци, инструмент за личните ти амбиции или дори нещо по-радикално може да се каже за отношението ти към тях.

Та, първият въпрос е – може ли човек, кандидат на една партия да говори, че ще прави политически проект, отделен и друг? Може ли да го направи кандидат на ГЕРБ? На Възраждане? На ИТН? На ПП, ДБ? Може ли? Риторични въроси задавам.

Второ – председателят на столичната организация на БСП, който стоеше през цялото време до Ваня Григорова, Таков, заяви след първия тур, още на първия ден: „партиите бяха дотук, не искаме политически партии, оттук насетне няма да преговаряме с никой”. Това го казва политическо лице, председател на най-голямата организация на същата тази партия. Ако трябва да се изразя по-цветисто, това е да се изклюеш в собственото си лице и в лицето хората, които които те подкрепят. Как можеш да кажеш „партиите бяха дотук”, при положение че си местен лидер на партия и тези хора са работили досега кандидатът ти да стигне до балотаж. Един вид – работихте, теглихте каруцата, дотук бяхте, махнете се.

Пак ще питам риторично – възможно ли е тези партии, които изредих, да се случи при тях подобно нещо? Техен лидер на организация да каже – дотук бяхте.

И третото, за това което ме питахте – може ли да не вдигнеш телефона, когато ти звъни лидерът на националната партия, визирам тук Корнелия Нинова? Какво е това поведение от страна на Григорова? Арогантност, самозабряване, омраза, чужда кандидатура, използване на партията? Защото отношението към лидера е отношение към цялата партия. И пак ще попитам риторично – може ли кандидатът за кмет в столицата на друга партия, визирам ГЕРБ, ДПС, Възраждане, ИТН, ПП, ДБ – да не вдига телефона на партийния лидер, който го е номинирал и благодарение, на който отива да си намери нова работа в Общинския съвет?

- Имаше ли напрежение и преди това и защо беше издигната г-жа Ваня Григорова? Как се стигна до нейната кандидатура?

- Това е вътрешен въпрос. Коментирам това, което ми направи впечатление като три феномена от въпросната Григорова. От това, което съм следил като политолог по публичните информации – очевидно кандидатурата на Григорова беше наложена от софийската организация на БСП, която я номинира и излъчи. Даже не бих казал, софийската организация, а върхушката й, която доста добре колаборира с ГЕРБ в ОбС през последните години.

- Защо г-жа Нинова тогава се съгласи на нейната кандидатура? Ако е така, както разказвате?

Според мен беше грешка издигането й – казвам го като страничен наблюдател и политолог, следейки процесите.

Тези три феномена, които изброих са абсолютно скандални и не могат да се случат в нито една друга формация по отношение на номинацията и начина, по който тя се държа с партията, която я е излъчила. Независимо колко гласа е имала и дали е станала кмет или не – тук говорим за принципни въпроси.

- Предстои обжалване. Може да не се стигне до клетва?

Каквото реши съдът – ако има грешки при преброяването, ако има наистина подправени протоколи, ако има измама, знаем, във всяка от секциите имаше видеонаблюдение, ако наистина има измами – този, който е правил измамите, трябва да си понесе отговорността радикално, крайно. Защото така се делегитимира самият изборен процес в България.

Подобни практики срутват не само активността, отчуждаването на хората от политиката, но и водят до по-лоши резултати, защото влизат гнилите ябълки във властта. Той, ако е купил вчера гласове в една махала или се е договорил зад гърба на формацията си с други формации да си продаде гласа и влиянието – така и ще работи и после.

- Такива договорки виждаме ли в столицата, за които говорите в момента?  Питах д-р Койчев по-рано дали е имало омерта с Григорова и Борисов?

За мен трима от основните фигури, които стояха зад найното издигане, зад нейната кампания, сързаните им лица, олигархични кръгове – визирам тук Първанов, Костадин Тренчев - „Подкрепа”, визирам Бойко Борисов, не биха донесли нищо добро нито на София, нито на развитието на града като европейска столица, нито на решението на проблемите – хеле пък на БСП. И тримата са гробокопачи на БСП.

И Григорова като кандидат на тази тройка щеше да нанесе непоправими щети върху цялото политическо пространство. Не само върху издигналата я партия БСП. Пак ще кажа, БСП беше използвана като инструмент от нейна страна и тя не го криеше в кампанията – „ще правим нов проект, вие сте дотук, не вдигам телефоните”. Въпросът беше да бъде номинирана, оттам нататък се показа истинското й лице. Това, за което ме питахте в началото на разговора ни – маската падна още на първия ден след изборите.

- Кой стои зад този политически проект?

Видя се, че само в рамките на 24 часа тя успя да отвори фронт срещу т.н либерални /няма да повтарям нецензурните думи/ формации, нападна ПП-ДБ, с епитети, яростно, нападна „Възраждане”, с епитети и обиди, питаше за часовници и за къщи, нападна лидера на БСП, плюс организацията, която използваше за трамплин за собствената си кариера.

За да не съм голословен, който има време да прегледа участията й – към кого само беше уважителна – „г-н Борисов, г-н Борисов”. Аз съм длъжен като политолог да следя всички индикатори – езикът на тялото, езикът на говора, с кого се събираш, с кого се караш, кого нападаш, да анализирам.

- А другите кандидати?

Васил Терзиев и той беше изключително обран по отношение на модела ГЕРБ  - тези 18 години безобразно управление на ГЕРБ в София. И той гледаше да балансира. Знаете, там натежа семейния произход, беше в обяснителен режим, поразцепи се вота. В един момент зад Григорова се събраха Синя София, ГЕРБ и части от „Възраждане”.

- Всичко в София ли беше толкова черно? Да погледнем и другите политически лица? Кой беше подготвен?

- От всички кандидати единствено Вили Лилков има биография като човек, който е управлявал общински дружества, бил е общински съветник, познава общината в детайли, знае как работи. Терзиев има мениджърски опит, очевидно - компания за един милиард, знае как се управляват хора, Хекимян е управлявал нюзрум и това е единствения му досег с политиката, но това не е политика. Ваня Григорова нищо не е управлявала през живота си – била е съветник в „Подкрепа”. В отговор на въпроса ви - палитрата от кандидати, които се предложиха, не са най-доброто.

- Тези граждански кандидатури станаха модерни. Ако обаче Борисов беше заложил на Вили Лилков, човек с експертиза за София, щеше ли да бъде различен резултатът за ГЕРБ?

- Възможно е. Но, „ако”  в политиката е много трудно да се казва. Във всеки един момент се пренареждат различни ситуации и взаимоотношения. Но, при всички случаи кандидатурата на Хекимян тръгна с фалстарт. И въпреки това, Хекимян взе повече гласове мажоритарно отколкото листата на ГЕРБ. От една страна можем да си помислим, че той е по-популярен, харесват го повече, от друга страна можем да си помислим, че ГЕРБ са прехвърлили гласове нанякъде.

На Борисов не може да му имате доверие за това, което говори и това, което прави заскулисно – както да разбива партии, да вкарва хора през други партии. С тази групичка, която ви изредих - с Първанов от 18 години правят ала-бала, и с Тренчев, и с ДПС, в момента, в който се опитва да им бяга и да не го контролират.

- И на тези избори ли е имало ала-бала?

Категорично. Виждате гласовете на ГЕРБ на втори тур – далеч съм от мисълта, че кв. „Факултето” в един момент масово излиза на първи тур за Хекимян, а на втори тур отива за Ваня Григорова от политическа любов.

- Как ви изглежда сглобката на този етап?

- Сглобката е нестабилна в своята стабилност. Струва ми се, че Борисов до такава степен е зависим от външни фактори, от вътрешни, от перспективата да пропада все по-надолу, че единствено играе роля на сърдитото дете, плаши от сутрин до вечер, че ще излезе от управлението. Това се чува вече 4-5 месеца, играе опозиция на собственото си правителство. Опозицията си има лидер – това е Корнелия Нинова, ясно след тези избори се очерта, няма друг. И правителството си има вътрешна опозиция – Бойко Борисов, който по неясно какви критерии постоянно вади сигнали за корупция, напада....

- Какво се случва в ДПС?

- Очевидно има проблеми с ДПС и, според мен, са свързани с различни геополитически размествания, свързани с Русия, САЩ и Турция. В тези 3 точки се корени проблемът на ДПС в момента и опитът им да се препозиционират някъде в тази координата. Винаги се измъкват, дали ще успеят да го направят този път – предстои да видим. Но при всички случаи трябва да дадат някаква жертва. Първата беше Карадайъ – да видим дали ще жертват и самия Пеевски. Всичко е в главата на Доган.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук