Камелия Тодорова: Преди да избягам от България, бях вербувана!
Бившият ми мъж се държеше толкова зле с мен, че всички музиканти искаха да го бият
Камелия Тодорова направи една от поредните си искрени изповеди пред „ШОУ”, в която не спести нищо както от професионалните, така и от личните перипетии в досегашния си живот. В момента примата на българския джаз се грижи за болната си майка и с болка и огорчение споделя факти от безобразните ситуации, с които се сблъсква от години.
<br /> <strong>- Споделихте съвсем наскоро, че буквално изпитване ужас да бъдете пенсионер в България, гледайки майка си… През какво минавате в този момент?</strong><br /> - Дори не става дума само за възрастните хора, а за социална подкрепа, която липсва. Гледам възрастната си майка сега и виждам каква трагедия е всичко, но колко много хора са като мен... аз просто съм по-известна. Представете си обаче какво ни чака нас! Колегите ми умират в нищета! Какво ще бъде моето бъдеще в тая трета възраст?! <br /> <br /> През какво минавам ли… Дори и през най-елементарното нещо – това да се вземе ТЕЛК заради майка ми. Трябваше да подам документи, да чакам след това седем месеца, след което ми дават един документ, после пак чакам един два месеца, за да ми сложат печат, за да мога да имам най-после регистриран документ за въпросния ТЕЛК. И това са… осем месеца!?! Ами той през тези осем месеца човекът може да умре! А аз имам нужда от помощ в момента! А ако ви обясня как изглеждат социалните служби, ще се хванете за главата - те дори компютри нямат, работят на ръка, ремонти не са правени от години… Това е в миналия век – 50-те години! Толкова сме назад!<br /> <br /> <strong><img width="320" hspace="9" height="468" align="left" src="/documents/newsimages/editor/201507/Tina_26/Kamelia_vatre.JPG" alt="Kamelia_vatre.JPG" />- Когато влязохте във „ВИП брадър”, споделихте, че майка ви има редица здравословни проблеми, а докато сте била в Къщата, дори са и открили и още…</strong><br /> - Да, тя не беше добре, когато аз влязох. После са й открили и подагра. А тя получи и няколко кризи с <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>микроинсулти, три на брой</strong></span><br /> <br /> Тежки кризи, които те държат поне две три седмици извън контрол. Но майка ми съзнава абсолютно всичко, което не се случва в държавата като отношение и грижи. Защото тя гледаше майка си, двете ми лели и баща ми – и всички тя ги е гледала на смъртно легло. И мога да ви кажа, че на баща ми даже не му дадоха и пенсия.<br /> <br /> <strong>- Защо?</strong><br /> - Защото бил хоноруван работник!... Друго никой не ти казва, не ти дава обяснение. Това е работата в България – никой не ти казва защо! <br /> <br /> Той работеше в „Балкантурист” и „София прес”. Когато подавахме документи за пенсия, такава му бе отказана. И той цял живот всъщност е работил, за да живее без пенсия. И през 80-те и началото на 90-те родителите ми се издържаха само със заплатата на майка ми, докато аз се върна от чужбина. И това не са единици хора. Но аз не съм теглила заеми, не дължа пари на приятели, справяла съм се сама. Затова единственото, което мога да си пожелая, е да имам много работа. Всичките си спестявания сега отиват по грижите за майка ми.<br /> <br /> <strong>- Доколкото знам, сте се грижили по същия начин преди години и за баща си, още повече - при липса на пенсия…</strong><br /> - Да, така е. Когато се върнах да живея в България през 1992 г., баща ми нямаше вече работа, нямаше и пенсия.<br /> <br /> <strong>- Да не би всичките тези последици в случая за баща ви да имат общо с емигрирането ви преди години от България? Тогава и времето, и нравите, са били различни, а подобни стъпки за някои са били дори трудни за преглъщане…</strong><br /> - Ако е така, това знаете ли какво означава – че ние не сме се разделили с порядките от ’44-та година. След войната моята баба остава вдовица, тъй като е жена на полковник. Дядо ми е бил полковник в царската армия. А него го убиват през ’44-та година. И баба ми остава с три деца, не й дават и никаква пенсия! Да не ви споменавам как те са се издържали, как изобщо са преживели всичко това…<br /> <br /> <img width="500" height="336" align="bottom" src="/documents/newsimages/editor/201507/Tina_26/Kamelia_ger.JPG" alt="Kamelia_ger.JPG" /><br /> <span style="font-size: x-small;"><strong>Джаз примата в периода, когато пееше в Германия</strong></span><strong><br /> <br /> - Направила сте в онези години тази крачка, тя е била успешна за вас в чужбина, но хора в България очевидно не са могли да я преглътнат. И след като последиците не са могли да стигнат вас, са стигнали родителите ви…</strong><br /> - Всичко това се случва през ’83-та година, а аз се питам защо трябва да се реагира през ’92-ра?! Аз знам, че от същата тази ’92-ра до ’97-ма все имаше проблеми за това, че аз съм била „избягала”. А аз не съм емигрирала в истинския смисъл на думата, защото не съм правила такъв вид емиграция като всички останали. Времената просто бяха други. И тъй като в онзи момент аз бях със съпруга си, омъжих се - изобщо не съм и разбрала този смисъл. Не съм била в лагер. Ние просто отидохме в емиграционните служби, направих отчет пред американски и немски служби - и толкова. После отидох да си раждам. Така че моето емигриране аз изобщо не го считам за такова, нямам нищо общо дори със сегашните емигранти. Ужасът, през които те минават сега, аз не съм преживявала изобщо.<br /> <br /> <strong>- В предварителния ни разговор ми споделихте, че по онова време последици е имало и спрямо брат ви – той е бил уволнен от работа. На какво основание?</strong><br /> - Като погледнете историята на цялата ми фамилия – още преди ’44-та година, ще видите, че дядо ми се води дисидент. След ’44-та пак сме дисиденти! След ’90-та година явно пак сме дисиденти. Къде е тая демокрация – аз не знам?!... А по повод брат ми – доколкото прочетох впоследствие в досието си, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>той е бил „безнадежден доносник” </strong></span><br /> <br /> затова Шесто главно се отказва от него (смее се). Обаче все пак са се опитвали да го вербуват, но… Парадокси! В живота в България няма никаква логика – в нито един аспект. Всичко, което се прави, не е в интерес на държавата, а е обратното; не е в интерес на хората, а само на определени личности.<br /> <br /> <strong><img width="500" height="350" align="bottom" src="/documents/newsimages/editor/201507/Tina_26/Kamelia_michael.JPG" alt="Kamelia_michael.JPG" /><br /> <span style="font-size: x-small;">Със съпруга си Майкъл Кунстман</span><br /> <br /> - В едно интервю Благовест Аргиров казва така: „Навремето Николай Гигов ми призна, че след като Камелия Тодорова избягала на Запад, към известните хора са били прикрепени офицери от Държавна сигурност”...</strong><br /> - Това е вярно. А аз, преди да избягам, бях вербувана! И това е още една причина да избягам! Караха ме да давам отчети какво ще правя. Даже, когато заминавах за Гърция, искаха от мен да доноснича за това какво правят всички по време на това пътуване. И това вербуване започна в момента, в който аз започнах връзката си с Майкъл Кунстман в България. Когато аз се върнах години по-късно у нас, някои хора не мразеха точно мен, колкото факта, че са били хора, които може би са се застъпвали за мен и същото време аз ги предавам с отиването си в Гърция. И всички присъстващи са били огорчени, защото всички те бяха доносници!<br /> <br /> <strong>- А усещането, че не сте станали доносник, въпреки че са правени опити в тази посока, какво е сега?</strong><br /> - Примирила съм се. Приемам нещата такива, каквито са. Който ме мрази – да ме мрази. Който иска да ме обича – да ме обича. Това, което аз правя, не го правя само за себе си. Аз го правя за цял народ, както казва Левски! Защото аз знам, че това, което творя, ще остане в историята. Вярвам и съм сигурна, че хората харесват това, което правя – може да не са цялата нация, но един ден, когато мен ме няма, аз знам, че ще съм оставила нещо за поколенията. Много хора ревнуват от тези неща… да кажем, колеги.<br /> <br /> <img width="500" height="353" align="bottom" src="/documents/newsimages/editor/201507/Tina_26/Kamelia_lili.JPG" alt="Kamelia_lili.JPG" /><br /> <span style="font-size: x-small;"><strong>Камелия Тодорова (вдясно) в приятелски кадър с колежката си Лили Иванова</strong></span><strong><br /> <br /> - В какъв смисъл е тази ревност?</strong><br /> <br /> - От чисто професионална гледна точка и в психически план. Психиката на българина е „по-добре да гледам градината на Вуте и той да е зле, отколкото аз да мисля как съм”. Дори и ако погледнем само историята – защо българинът е бил 500 години под турско робство? Не 100, не 200, а цели 500 години… <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Само защото ние сме овце! </strong></span><br /> <br /> Нацията ни са овце – примирима нация, която изобщо не иска да се бунтува! И когато се появят бунтари – айде да ги съсипем! Когато се появи интересен артист или по-интелигентен - дайте да го съсипем! Няма нужда да му даваме път. Няма нужда да го признаваме. Това е цялата работа! Българинът има потенциал, но е лош като личност. Има много потенциал в хората, но този потенциал се мачка, когато се види! А когато не се вижда, изплува нагоре простащината! Ей това е проблемът!<br /> <br /> <strong>- В средата на 90-те сегашният премиер Бойко Борисов е бил нает като охрана заради вас. Кое е наложило това?</strong><br /> - Точно така, да. Бойко Борисов тогава беше нает от моя съпруг, не от мен. И той не охраняваше мен, а него. Ако моят съпруг нямаше охрана тогава, той щеше да има голям проблем с музикантите, които бяха с мен тук, в България. Защото се държеше толкова зле с мен, че всички музиканти искаха да го бият! И ако не беше Бойко Борисов да го спаси, той нямаше да оцелее още тогава… <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>И ви казвам нещо, което никога не съм споделяла досега</strong></span><br /> <br /> Този личен аспект и ситуацията, която се разигра през ’91-ва, оказа влияние и беше причината за това аз, идвайки през ’92-ра, за да правя промоция на албум, да остана окончателно в България. А всъщност тогава аз видях истинския облик на съпруга си в България! И не съм искала да бягам от него, а просто си останах в България, защото реших, че това е най-разумното.<br /> <br /> <strong>- След тази серия от разочарования! А стана ли ви обидно, когато при завръщането си в България мнозина превърнаха в голям проблем факта, че имате акцент и говорите трудно български. Тогава казахте, че сте Кеми Тодоров...</strong><br /> - Няма човек на света, който да не прихване нещо от езика, с който е разполагал 9-10 години. Където и да си живял, каквото и да си правил, ти просто не го забравяш, но имаш лек акцент – защото мелодията на другите езици е различна от нашия език. Българският език е по-твърд, а мелодията на всички останали западни, латински езици, са много по-меки. Аз, например, в една Русия, когато съм била за 10 дена, вече говоря с акцент, камо ли 9-10 години да говоря немски и английски език!… <br /> <br /> А случаят с речта и коментарите след това за нея е такъв – че аз влязох буквално от самолета в студиото на Кеворк Кеворкян! Ако имах поне една нощ адаптация, нямаше изобщо нищо такова да се усети. Но… нямах! И ситуацията по начина, по който се случи тогава, беше удобна за хората, които ме мразеха. Беше удобно за всички тия бивши ченгета, наречени седесари. Така им беше удобно – да плюят по мой адрес. След което към тях се включи и мъжът ми – и, вместо него да го плюят за страшния режисьорски план, който имаше за моето завръщане, те оплюха мен. Но аз се преборих с това, така или иначе. Минало е вече.<br /> <br /> <img width="500" height="371" align="bottom" src="/documents/newsimages/editor/201507/Tina_26/Kamelia_tsaritsa.JPG" alt="Kamelia_tsaritsa.JPG" /><br /> <span style="font-size: x-small;"><strong>1981 г. Камелия Тодорова и Стефан Данаилов в кадър от филма "Търновската царица”</strong></span><strong><br /> <br /> - През много борби сте минала в досегашния си живот, а съм ви чувала да казвате неведнъж, че сте имала цели 14 прераждания! Как разбрахте това?</strong><br /> - Точно така, плюс това съм била и пълководец – в мъжките си прераждания. Разбрах го от човек, който се занимава с това. Всъщност, в повечето ми предишни прераждания съм била мъж. Дори като дете мечтаех да съм момче, не харесвах това, че съм момиче. Но по-късно се осъзнах, вече като девойка.<br /> <br /> <strong>- Като малка сте искала да бъдете момче, пък съдбата ви отрежда на по-късен етап да имате две момичета, при това близначки…</strong><br /> - Да бъда ли докрай искрена с вас? (усмихва се) Аз исках да имам едно момче. Но, вместо това, <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> Господ ме наказа заради искането ми и ми даде две момичета </strong></span><br /> <br /> (смее се)<br /> <br /> <strong>- Защо пък наказа? Прекрасно е, че имате близначки!</strong><br /> - О, да! Казвам го, защото когато разбрах, че ще имам близнаци, очаквах, че ще са момче и момиче. Но… те се оказаха две момичета.<br /> <br /> <strong>- Имате интересна история и около избора на имена на момичетата…</strong><br /> - Да, тъй като в чужбина в болниците до всяко легло на шкафчето има Библия. Аз тогава я четох и от нея си избрах всички имена. И не толкова като история, колкото като благозвучие. Пък моето име е измислено навремето от майка ми, защото тя много е харесвала по филмите цветето Камелия. И решила да ме кръсти на името на тези цветя, които жените са си слагали в косите. Аз много харесвах Елизабет като име, както и Ребека, затова цялото име на Мириам е Мириам-Ребека. А Рейчъл е Рейчъл-Лилия – като Лилия беше името, с което аз избягах… Те пък имаха период, в който се чудеха дали да не си сменят първото име с второто, но после свикнаха и се отказаха.<br /> <br /> <strong>- Когато казахте, че вярвате в това, че има какво да остане след вас, си помислих колко ваши колеги, които вече не са на тази<img width="320" vspace="9" hspace="9" height="518" align="right" src="/documents/newsimages/editor/201507/Tina_26/Kamelia_retro.JPG" alt="Kamelia_retro.JPG" /> земя, са си отишли с чувство за неоцененост, за неприети, но заслужени аплодисменти… Такъв скорошен пример е Борис Гуджунов.</strong><br /> - Борето Гуджунов просто беше друг тип характер. Не вярвам, че е човек, който не би се борил - при него ключова роля изигра лошото му здраве. Бил е доста болен в живота си. А аз нямам тия негови болежки. Старая се да съм здрава. А това, разбира се, влияе и върху психиката – ако един човек непрекъснато е болен, той ще може да се изостави по-лесно. Както се случи и при Борето… Аз толкова болна не съм била никога. Единственото нещо, което съм правела, е да живея така, че да не се разболявам.<br /> <br /> <strong>- Бихте ли приела отново предизвикателство или изпитание, в каквото се превърна участието ви във „ВИП брадър”?</strong><br /> - Не, защото вече няма да ми е интересно. Но едно нещо трябва да стане ясно – човек трябва да може да вирее навсякъде. Съдбата може да ти предложи такива катаклизми, че ти трябва да можеш да се справяш във всякаква среда и при всякакви условия. А аз съм се научила още от дете, че <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>мога да живея и с много, и с нищо</strong></span><br /> <br /> Затова си намирам вариант как да бъда дипломатична, за да живея в заобикалящата ме среда.<br /> <br /> <strong>- Майка ви, за която се грижите в момента, вероятно се гордее много с вас...</strong><br /> - Ами , ето, ще ви кажа нещо интересно по този повод – сега получих предложение да направя концерт със Софийска филхармония. А към Софийска филхармония е прикрепен и бившият хор „Светослав Обретенов”. Майка ми пък преди години е била солистка в хор „Светослав Обретенов”. И аз реших, че не мога да откажа, защото това е съдба!<br /> <br /> <strong>- Кога ще бъде този концерт?</strong><br /> - Скоро, на 12 септември във Враня. Също така ме помолиха да гостувам на „Златният Орфей”. Само идеята да се възстанови този емблематичен конкурс, е прекрасна! И съм готова да отида и да участвам, и да бъда представител на тези, които са взимали награди оттам. Където може да се помага, трябва да се помага. А и човек не трябва никога да забравя откъде е тръгнал – и в професионален, и в личен план.<br /> <br /> <hr /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>ДОСИЕ</strong></span><br /> <br /> Камелия Тодорова е родена на 21 януари 1954 г. в София. Нейни родители са Стойка Тодорова, певица в хоровата капела „Светослав Обретенов” и Кирил Тодоров, преводач и почитател на джаза. Камелия Тодорова завършва Техникум по вътрешна архитектура, след което прави първите си изяви на сцена като актриса в периода 1972-1975 г., с експерименталната театрална трупа „4+4” на режисьора Николай Георгиев. През 1975-та започва да учи пеене в Естрадния отдел на Националната музикална академия при Ирина Чмихова. <br /> <br /> <img width="320" hspace="9" height="464" align="left" src="/documents/newsimages/editor/201507/Tina_26/kamelia_todorova62.JPG" alt="kamelia_todorova62.JPG" />Повлияна от пианистите Сашо Мирев и Марио Станчев, тя се насочва към джаза. През 1978-ма дебютира на Втория преглед на българските джазови оркестри в зала „Универсиада” с квинтета на Людмил Георгиев, а година по-късно печели Втора награда на конкурса за млади джаз певци в Люблин, както и специалната награда на името на Дюк Елингтън. <br /> <br /> В началото на 80-те години Камелия Тодорова, заедно с Биг бенда на БНР и диригент Вили Казасян, записва поредица от успешни поп пиеси, между които „Не ме гледай така, момче” и „Прошепнати мечти”. Към наградите си за джазови изпълнения тя прибавя и призове от конкурси за популярна музика - „Златния Орфей”, „Интернационалес Шлагерфестивал” и т.н. Участва и в няколко успешни български филми. Играе една от главните роли в „Търновската царица” (1981), участва и в филмите „Монолог за прасенцето” (1981), „Прилив на нежност” (1983) и „Бон шанс, инспекторе!” (1983). През 1983 г. се омъжва и емигрира в Германия. Връщайки се в България през 90-те години, Камелия Тодорова отново поема концертната си дейност в родината си, издава мнозина албуми и участва в разнородни проекти както в поп музиката, така и в джаза.<br /> <br /> През 2003 г. Камелия Тодорова отбеляза своята 25-годишнина на сцената с голям концерт в НДК, а от 2005 г. преподава пеене и вокална техника в НБУ. През 2008-ма е една от 12-те звезди в музикалното шоу за дуети с начинаещи изпълнители „Пей с мен”, а през май 2011-а получава наградата „Златен век” от Министерство на културата за изключителeн принос в областта на българското изкуство. През август 2011-а се включва в кандидатпрезидентската кампания за изборите като вицепрезидент в двойка с бизнесмена Димитър Куцаров. През 2014-та става участник в риалити шоуто „ВИП брадър” по Нова телевизия.<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Анелия ПОПОВА<br /> <br /> </strong><br />