Кап. Тома Томов: Не вярвам в конспирациите за убийството на капитан Георги Георгиев

90 години от рождението на славния мореплавател

На 4 юни се навършват 90 години от рождениeто на капитан Георги Георгиев. Славният мореплавател е роден в Кържали. Той е основател на яхтклуб „Порт Варна“, който днес носи неговото име.  

На 5 юни 1976 година яхтата „Кор Кароли“ Георгиев е сред 125-те допуснати до старта на ОСТАР-76. Класира  се  37-ми от общо 73 завършили в най-тежките  условия, при които регатата  се е провеждала. За първи път загиват двама души, мнозина са спасени в морето, а потрошените от  яхти са десетки.

След  престой в Ню Йорк „Кор Кароли“  капитанът  отплава за Маями и оттам за Куба, където на 20 декември 1976 година стартира в историческия си околосветски си рейс.



Тръгва  от Хавана през Панама, Маркизките острови, Фиджи, Торесовия проток, Австралия, Индийския океан, Порт Елизабет, Кейп Таун до Хавана. Завършва го следващата година, отново на 20 декември, с рекордно за размерите и възможностите на яхтата проплавано време – под 202 денонощия. 

Три години по-късно това постижение е включено в Книгата за рекорди на Гинес.



За подвига си капитан Георги Георгиев е удостоен със званието „Герой на Народна република България“.

На името му е наименуван нов голям кораб, става спортист № 1 за 1977 г., както и почетен гражданин на Варна и Кърджали.

За моряка  Георги Георгиев, само пред БЛИЦ разказва неговия колега, един друг легендарен капитан Тома Томов:

- Капитан Томов, нека преди  това ви попитам : Как се отрази пандемията от коронавируса на моряците?
- Много жестоко. Имам момчета не могат да се приберат вече месеци. Не им дават да се сменят. Няма самолети. Договорите им са изтекли, а ги държат на корабите. Не им дават да  слизат.

- Вие приключихте ли с морето?
- След двадесет  дни ще  направя седемдесет . Последният  ми рейс беше преди две години . Закарахме един ветроход  от Германия  до Доминиканската република. От тогава не съм се качвал и струва ми се, че приключих.   Ще плавам вече само  с моята яхтичка. Имам към 25 години на море. Достатъчно за един живот.



- Кога сте били най-щастлив в  морето?
- Нашето поколение започна при примитивното корабоплаване. Нямаше я  днешната електроника. Радара беше върха на техническото постижение.  Но него  само капитана можеше да го пусне, никой друг.  Веднага след училището постъпих  като трети помощник капитан на един от най-старите кораби на БМФ -„Родина“. 

През войната той бил потопен,  после го извадили, възстановили и нашите го купуват  от Дания.  Държахме  линията от  България  до Хамбург и обратно , като  товарихме  по цяла Европа.  

На  връщане между Гърция и Италия пресичаме „Енийско  море“  и т.н малък „Бийскай“, където  често  ни хващаше  лошо време.  Като млад помощник капитан се занимавах  с навигацията.   

Длъжен бях да преценявам всичко: вятър,  астрономически наблюдения и чаках с нетърпение   фара „Матапа“ в Гърция.  Когато  ги видя, че светва, радостта е голяма. Това е щастието за младия моряк. 

- Най-страшните моменти?
- Тях не ги помня. Минало, заминало... Важното  е, че си излязъл от батака.

- Вие сте първия капитан на легендарната маркетина „Калиакра“.  Много моряци  са се обучавали на нея. Надмина ли някой от учениците  учителя си?
- Има такива. Кирчо, който при мен беше практикант, сега е адмирал Кирил Михайлов,   командващ  ВМФ.  Предшественикът му,  адмирал  Митко Петев,  който също беше на практика при мен, сега работи в НАТО.  Свестни момчета.  Има още много...



- Как се държат с вас, като ви срещнат?
- Много са внимателни.

- Ходите ли на яхтата „Калиакра“?
- Минавам  и ми е тъжно,  защото я набутаха в девета глуха,  държат  я м залива за сватби, кръщенета  и дребни  атракции .  А тя  още може да плава. Стогодишни  кораби са на вода, а тя е само на 36.  Адмиралите да се замислят. Трябват само малко средства , за да се възстанови.

- На 4 юни се навършват  деветдесет  години от рождението на  капитан Георги Георгиев. Познавахте ли го?
- Да.  По него време бях на „Христо Ботев“ , който държеше Далечния изток.  1976 слизам в отпуска.  

Жоро беше вече заминал на Англия, да за участва в трансатлантическата регата за самотници „ ОСТАР“ .

По пътя беше изпаритил  в яхтклуба една видекосетка със свои спомени и разкази от пътуването. Всички се събирахме да слушаме , какво говори.  Година по- късно акостирахме в Бургас с кораба „Вапцаров“. И първата ми работа  беше да хвана рейса за Варна, където чакаха Жоро.

Спортната  зала, където го посрещнаха беше претъпкана. Сигурно имаше 7000 души. 

Едвам успях да вляза и тогава за първи път  го видях на живо, за да  си припомня,  че всъщност  вече го познавах. По време на обучението ни  в морското училище, той беше  втори помощник на един товарен  кораб , на който  бяхме на практика.  

Като мина шумотевицата от  посрещането му,  вече се срещнахме  в яхт клуба.



- Какъв човек беше капитан Георги Георгиев?
- Аскет, мечтател. Можеше да кара  с една лимонада  и две вафли на ден,  но преследваше до край, това което е  решил да направи.  Агитатор, мотиватор, много свестен човек беше.

- С какво е уникална неговата околосветска обиколка?
- С този калибър яхта - 9,14 метра,  в посока от изток на запад, през Панамския канал по него време, плаването му беше рекорд, който регистрираха   в книгата „Гинес.

- Какво преживяване е 202 дни да си сам в морето?
- Кошмарно. Дори като капитан на кораб, с екипаж, нощем се събуждаш поне един, два пъти, за да огледаш компаса, курса, вятъра, какво е положението.  Винаги с едното око си буден. А да си сам...

Всички самотници,  казват, че  на втория, третия ден, докато още не са се адаптирали, са като парцали. Те обиквовено спят по два-три часа на денонощие. Затова името на капитан Георги Георгиев няма да бъде забравено. Той стана наше  знаме.

- Загадка ли е смъртта му на 13 май 1980 година?
- Има свидетели, които  са били в Одеса, видяли с, как му е  станало лошо, дошла е линейката, отвели са го в болницата?

- Вярвате ли във версията за убийство?
- Не. Това са конспирации.

Интервю на Исак ГОЗЕС