Кеворк Кеворкян в гневно интервю пред БЛИЦ и "ШОУ": Изтръпвам, когато слушам заклинанията на нашите политици-джуджета!

Кеворк Кеворкян изпълва значението на понятието легенда в журналистика. Създателят на "Всяка неделя" има остра позиция по най-взривоопасните теми в държавата, която често стряска битието на политиците. С Кеворкян разговаряме за събитията в Турция, случващото се в Европейския съюз и реакцията на българските държавни власти. Ето как Кеворкян отговори на въпросите на управителя на БЛИЦ Ивайло Крачунов.

- Г-н Кеворкян, защо в интервюто си в „Тази неделя“ по Би Ти Ви казахте, че трябва да внимаваме, какво говорим за събитията в Турция? Цитирахте и едно забравено изявление на Симеон Сакскобургготски, че сме „малки“ и трябва да си гледаме нашите работи?

- Всъщност, трябваше да кажа, че трябва да си налягаме парцалите. Ние сме една никаква държава, а все се голеем, все се перчим. Само дето не е ясно, на какво отгоре.

Изтръпвам, когато слушам заклинанията на нашите политици-джуджета. За медиите да не говорим. Колко избити имало, колко арестувани – очерта се голямо реване за погазените човешки права в Турция – а как стои въпросът с човешките права на нашите местни страдалци?

Никой не мисли за това, няма и да мисли. Нашите властници трябваше тия дни да се вглеждат повече в село Розино, където бяха наводнени хиляда души. Но те отдавна са забравили дори за Аспарухово, където загинаха 13 души от потопа, продуциран от нашите славни цигани.
Калната река, в общия смисъл на думата, в която сме затънали трябва да ни занимава, не друго. Но такива са нашите властници – слепи за близкото и накокошинени за чуждото.
Направих си труда да потърся, какво е позицията на гръцкия премиер Ципрас за събитията в Турция…

- И какво открихте?

- Ципрас е поздравил турските граждани и тяхното правителство за усилията да се противопоставят на опита за преврат, отбелязвайки „важността за целия регион от поддържането на конституционния режим и стабилността на Турция“. Той е посочил и подкрепата си към населението и правителството на страната.
И как да не изтръпнеш, когато прочетеш написаното от Бойко в страницата му във Фейсбук, ето го: „Силно съм притеснен от ескалацията на реваншизъм и спиралата от насилие, която се оформя“.
Ципрас подкрепя Ердоган, а нашият човек се притеснява от спиралата от насилие.
Наскоро написах и пак да го повторя: Нека бъдем като гърците – поне от време на време, няма да сбъркаме, ако събудим някаква въздържаност и досетливост в себе си.

Бойко казва и друго: „Надявам се тези ужасяващи събития в Турция, които взеха стотици невинни жертви, да послужат за пример от какво трябва да се пазим и отговорът към това да бъде законен, демократичен и спазващ всички човешки права“.
Това си заслужава да бъде анализирано, понеже съветниците на премиера вече съвсем издишат.

Събитията в Турция трябвало да ни послужат за пример, от какво да се пазим – така наредени, тия прости български думи ни водят право към един отговор: Да се пазим от преврати!

Един действащ премиер, разбира се, има право да се пази от преврати, вън от съмнение – особено, когато е сигурен, че в България те са невъзможни.
И по-нататък: „Отговорът към това /към превратите/ трябва да бъде законен, демократичен и спазващ всички човешки права“.
Как да не помечтае човек за едно превратче тук, за да видим, как ще се смачка то законно, демократично и със спазване на всички човешки права?!

Военен преврат, особено в Турция, не се потушава с баклави и зурли, толкова ли е трудно да се схване това.
Но нали ние винаги трябва да се големеем: да сме по-големи католици от Папата, по-големи демократи от другите, а пък и мрем да спазваме човешките права на останалите народи.
Но така се случва, когато Бойко се е нагърбил с всичко – дотам, че да се обяснява с Ердоган във Фейсбук. Може обаче по-късно да съжалява за това…

- Какъв извод трябва да си направят нашите политици от случилото се в съседна Турция?

- Най-напред, да си припомнят, че ще живеем до Турция, докато свят светува – и трябва да си мерим приказките. Не трябва да забравяме, какво са ни правили пет века, каква салхана/кланица сме преживели – но трябва да поддържаме някакво равновесие с тях. Няма я вече онази Русия, която да ни помогне, сегашната пет пари не дава за нас.
Няма къде да отидем, няма къде да се преместим, няма убежища за нас. Нямаме възможностите на онзи мошеник Барозу – бившият на шеф на Европейската комисия , който най-нахално отиде на работа в американската банка „Голдман Сакс“. И доказа, каква е природата на върхушката на Европейския съюз.
Как да не се случи Брекзит, как да не избягат англичаните от тия пладнешки разбойници. Но нашите овце продължават да плачат за Брекзит или да одумват новия британски външен министър Борис Джонсън – а би трябвало, поне медиите, да открият пряк оръдеен обстрел по Барозу и другите тарикати като него.

Един силен Ердоган е по-полезен за нас, с диктаторите по-лесно се разговаря, отколкото с някаква паплач от военни. Защо американците си кротуват сега – да се надяваме, че най-после са си научили урока, след като допуснаха толкова глупашки грешки. Бомбардираха резиденцията на Кадафи, сетне приеха Либия за член на Съвета за сигурност на ООН, след това поощриха свалянето му, а сега се чудят, какво да правят с онази паплач, която го наследи – и с тълпата, която уби Кадафи и дори го содомизира с един метален кол. Същото се случи и случва навсякъде другаде, където се опитаха да пробутат доктрината си - от Афганистан до Ирак и Сирия. И така, най-накрая, американците содомизираха самото разбиране за външната си политика.  

Е, сега Ердоган ще си навири още повече гребена, но какво от това. А пък нашият Местан ще ходи с три феса, но и това не е проблем.

- Как преценявате скандалът с посланика ни в Анкара Надежда Нейнски, упрекват я, че се е скрила по време на опита за преврат?

- То беше ясно, че е получила такива указания. Какво искате, да се държи като Цецка Цачева, която стана кореспондентка от Брюксел по време на  атентатите там – беше много вълнуващо, докато преразказваше, какво е видяла по телевизията в хотелската си стая. Това е смешно. Нейнски е изпълнила указание на външния министър Митов да си трае – впрочем, първото смислено указание на Митов, вероятно и американците не са знаели, какво да му кажат и са му наредили да си затваря устата.
„Трай, бабо, за хубост“ - това е другият народен съвет, много подходящ за нас, освен „Налягай си парцалите, клетнико“. Когато ситуацията е неясна, мъдрите политици си траят, и пишат две поздравителни телеграми: едната до законната власт, другата до превратаджиите, ако случайно превратът успее. Четете Ципрас.
А човешките права ги оставете на отвратителния Барозу и такива като него – те ще ви оправят, до крайна степен на оскотяване.
И пак добре, че Плевнелиев не изтресе някаква глупост…

- Как си обяснявате това?

- Вероятно, Митов му е казал да внимава и най-добре да си зашие устата. Това мълчание си е направо едно геройство за нашия велеречив Петльо.
Нас направо сън не трябва да ни хваща от смелостта на такива като Плевнелиев. Колко ум трябва да имаш, за да наречеш покушението в Ница „акт на безпомощност“. Така се изрепчи той и за атентата в Сарафово - и се похвали, че ще изправим пред съда атентаторите и ще ги осъдим. Само дето още не сме ги хванали и никога няма да ги хванем. Такива ветрове бушуват в главите на нашите политици. Накрая, човек се пита – на кого искат да се харесат те? И, след като публиката очевидно не ги харесва, поне в случая с Плевнелиев това е вън от съмнение – отговорът е един: искат да се харесат на самите себе си. Такива комплексари са.
Сега, след мълчанието на Митов и Нейнски, което се оказа разумно, Бойко има повод да издаде специален указ "За ползата от зашитите усти". За собствената си той да решава отделно.

Като стана дума за Плевнелиев, се сетих за една фраза на Сталин. Веднъж станало дума за католицизма, и Сталин попитал: „А колко дивизии има Папата?“
Ония времена отдавна отидоха в небитието, дивизиите нищо не могат да свършат.

Както пише един автор, „днешното терористично движение е глобален метеж, захранен от локален гняв срещу омразните режими и западните политики, които ги държаха на власт“. И става все по-очевидно, че трябваше да продължават да ги поддържат.
Специално ние, понеже сме порядъчно малки, все повече ще бъдем застигани от въпроси, за които няма да имаме отговори. И никой няма да има.
И, за жалост, както е казал Р. Л. Стивънсън, рано или късно ние ще седнем на пиршество от последици…
Зашийте си устите.

Интервю на Ивайло КРАЧУНОВ