Хасан Адемов: Преминах през ада! Най-страшното бе...

За страховете, за надеждите, за лекарите и близките които са му помогнали по своя начин, за солидарността и дарителството, които са ключови в кризата днес - откровените думи на д-р Хасан Адемов, само няколко часа след изписването му от ВМА, две седмици след диагнозата коронавирус.

Ето какво каза той в интервю за Дарик:

- Как се чувствате, докторе?
- Засега много добре.

- Кое беше най-страшното?
- Най-страшното беше да чуеш диагнозата коронавирус. Но това ме накара да се мобилизирам, да мисля позитивно заедно с моето семейство, заедно с моите колеги да направя всичко възможно да поддържам доброто настроение, добрия тонус и вярата, и надеждата, че всичко ще се оправи. Това беше изключително важно за мен.

- Имате ли обяснение къде ви е пипнала заразата? Правехте дарения в болници - в Исперих, в Добрич.
- В двете болници, в които съм бил, съм бил с ръкавици, с маска, с шапка, така че изключвам каквато и да е възможност за заразяване там. И съм бил само за не повече от минути в едната и в другата болница.

През цялото време съм спазвал физическото дистанциране, както е модено да се казва, и извън моето семейство не съм излизал. Нямам представа откъде се появи тази инфекция. Нещо повече, в домашна среда моята съпруга и аз поддържаме безупречна хигиена - изключвам и тази опция. И нямам представа откъде това дойде.

- А как е съпругата Ви?
- Тя е добре, няма никакви оплаквания. Жените по принцип изкарват по-леко. Тя си е в домашна карантина.

- След сблъсъка с вируса какво искате да кажете на хората, които още не вярват и не искат да спазват ограничителните мерки?
- Искам да им кажа да направят всичко възможно да не преминат през ужаса, през който преминах аз. За да се случи това обаче, в рамките на настоящите празници, в тези 4 дни, да останат вкъщи. Празник винаги може да се празнува и през следващите месеци, и през следващите години.

Всеки ден е празник, когато си здрав. Затова моят горещ апел е да не подценяват препоръките на националния оперативен щаб, да не пренебрегват заповедите на министъра на здравеопазването, защото всички те са в посока на това да се ограничи разпространението на заразата.

А виждате колко лесно може да се зарази човек без да подозира абсолютно нищо. Този невидим вирус е опасен от гледна точка на това, че във всеки всеки един момент, ако не спазваш физическото дистанциране, можеш да попаднеш под неговите удари.

- А имената на кои лекари кои ще запомните с благодарност?
- Притеснявам се да не изпусна някого - разбира се, на ген. Мутафчийски, който мина на визитация заедно с проф. Плочев, на доц. Попов, който е шеф на Инфекциозната клиника във ВМА, на доц. Михайлова, на д-р Димитрова, на медицинските сестри, които бяха през цялото време близко до мен, както и на санитарките.

И не на последно място искам да благодаря на д-р Пашкунов, който беше моят лекуващ лекар. Безкрайно съм благодарен на всички тях. Разбира се, не мога да изпусна и моето семейство, което денонощно се интересуваше и бяха моално и логистично при мен.

- А там, в клиниката, страшна ли беше атмосферата?
- Аз не мога да бъда впечатлен от атмосфера, защото 20 години съм работил в Реанимация, така че няма нещо, което да може да ме впечатли, но в инфекциозната клиника към ВМА всички са в отделни стаи, изолирани са, има абсолютно всичко, което е необходимо за лечението на един болен с коронавирус. Благодарение на усилията на колегите, всичко там е наред.

- Широката публика не знаеше, че сте фен на "Лудогорец", докато клубът не отправи своето послание към Вас за оздравяване. Собственикът на клуба, Кирил Домусчиев, беше от първите преболедували от този вирус.
- Аз съм родом от Исперих, Разградски регион, така че съвсем естествено е да бъда поддръжник на шампиона на България - "Лудогорец". Самият факт, че г-н Домусчиев беше преболедувал това заболяване и в момента, в който разбра, че и аз съм положителен за коронавирус, обади ми се. Благодаря на г-н Домусчиев за моралната и логистична подкрепа, която ми оказа.

Искам да благодаря и на председателя на нашата парламентарна група, който всеки ден се обаждаше и се интересуваше от състоянието ми, както и колегите ми от ПГ на ДПС, които всеки ден, ежедневно, мога да кажа и ежечасно, се вълнуваха. Те бяха непрекъснато до мен. Моралната подкрепа за мен беше важна, за да мога да мисля позитивно. Не смятам, че съм герой или каквото и да било, опазил ме Господ.

Аз съм просто един от тези 112, които са преминали през този ад. Кое беше адското ли? Адско беше преживяването, неяснотите, емоциите, страховете, притесненията, които в следващия момент преминаха в надежда, във вяра, че нещата могат да се оправят.

- Как изглеждаше от ВМА Народното събрание, или не Ви беше до това?
- Не, напротив, всички заседания съм ги проследил, след като толкова години съм бил в Събранието, няма как да се откъсна това, което се случва в парламента.

- Не Ви ли изглеждаха дребнотемие ежбите в пленарната зала на фона на преживяването в болничната стая и на фона на случващото се в страната?
- В условия на такава тежка епидемия моето разбиране за това как трябва да се държат народните представители е съвсем различно от това, което виждаме от екрана на телевизиите и от радиата. Защото аз мисля, че целият експертен, научен, политически, икономически и всякакъв друг потенциал на държавата трябва да бъдат обединени, да загърбят своите противоречия и да застанат от едната страна на барикадата.

За да може да се случи това, трябва всеки да отстъпи от теснопартийните си интереси, от тесноикономическите си интереси, защото кризата и епидемията е всеобхватна. Тя ангажира почти всички български граждани по един или друг начин - едни с безработица, други с безпаричие, трети със заболяване, четвърти с карантина. Всеки един по някакъв начин е засегнат.

И понеже тази ситуация с коронавирусната епидемия е всеобхватна и ангажираща всички, от друга страна очакванията на всички граждани са да бъдат подпомогнати на универсален принцип - тоест, всеки един да бъде подпомогнат. Очевидно, че това трудно може да се случи.

Държавата, според мен, ясно трябва да каже, тя се опитва, според мен - отговорността, споделянето на тежестта на тази криза е изключително важно. Държавата е в състояние да подкрепи тези, които не могат да се справят сами, тези, които имат сериозни затруднения, а всички останали трябва в рамките на солидарността да направят всичко възможно да преживеем тази тежка криза.

А за икономическите последици можем да мислим по-нататък. И още нещо да отбележа - ключовата дума в хода на тези месец-месец и половина, е солидарност и още една дума, която е много важна - дарителството. Защото видяхте каква широка дарителска кампания! И всичко това е в рамките на солидарността.

Защото от тази криза очевидно е, че никой няма да излезе богат, въпросът е - на базата на споделените отговорности, на базата на солидарността, на широката дарителска кампания да направим последиците от тази жестока криза минимални.

Г-н Пеевски се оказа най-големият дарител в страната в момента. Чест прави на медиите, че отразяват коректно дарителската кампания, която той провежда. Дарители са и много други български граждани. Изключително важно е, че всеки се опитва да помогне, с каквото може.

- И пенсионерите дори се включиха в дарителството.
- Не мога да пропусна баба Надие от село Печеница. Аз съм от този регион и имам честта лично да познавам тази женица и семейството й. Така че, когато пенсионери са солидарни с малките си пенсии в тази кауза, не можем да не изведем пред скоби дарителството като символ на тази тежка епидемия.