Хора се хвърлят от балконите! Писателката Бойка Николас пред БЛИЦ за ада в Испания

Бойка Николас е родена в София. Магистър по  испаноамериканска литература. Писателката, работила като преподавател в Народен университет на  столицата на Никарагуа - Манагуа.   

От двадесет  години живее в Испания. Нейната книга „Методът БОП – Благодаря, Обичам, Прощавам“,  издадена на испански, английски, руски и български, е спечелила  завидна популярност. Авторка е още на : „Проклятие или Господ има други планове за теб“ и  „Обичам се“ - с  награди на международни конкурси. Присъства в  антологията „Българското слово на литературния глобус“.

Омъжена е за Пламен Пенев, предприемач, музикант и член на Съюза на артистите в Испания, когото среща, докато той е свирил на една улица в Мадрид. Има дъщеря Паулина. Синът й Виктор, на 15 години, играе във втория състав на  футболния отбор „Виля реал“.

Ето какво разказва тя пред БЛИЦ за страшната трагедия в Испания заради коронавирусната пандемията: 


- Как сте, госпожо Николас? Как е Испания? Стотици умират на денонощие. Трагедията е голяма...
-Затворени сме от двадесет дни. Много е трудно. В Мадрид, Барцелона и други големи градове е ад. Хората са уплашени. Много. Стотици  семейства имат близки в интензивните  отделения  и не знаят какво ще стане. Спортната площадка в Мадрид е превърната полева болница. 

Най-големият в Европа СПА комплекс със морска вода „Марина доор“, който от създаването си преди десетилетия не е спирал да посреща гости дори за ден, сега не работи и е приютил заразени от коронавирус. Църквите също са затворени и така ще останат и по великденските празници.



- Винят ли  испанците някого за това, което им се случва?
- Те знаят, че всичко е продукт на политическа игра между великите сили. Аз пък смятам, че това е биологична война, свързана с господството на новите технологии.

-  Вярват ли испанците на държавата си?
- Вярват безусловно. Дисциплинирани са и това е реципрочно,  защото правителството ще даде на хората, които нямат никаква работа и никакви доходи 421 евро. Другите, които имат трудови договори, временно ще ги прекратят и ще получават 70 на сто от заплатите си. Шест месеца няма да се плащат: ток, вода и наеми.

И още нещо, което лично аз не одобрявам, е това, че някои хора които незаконни са се настанили в чуждо жилище, окупирали са го, не могат сега да бъдат  изгонени. Делата срещу тях спират и никой не може да ги изкара от имота си.  

- Перефразирам  заглавието на една ваша книга: По-други планове ли има Господ за нас?
- Да. Господ наистина има други планове за нас. Нека всеки се опита да превърне тази криза в нова възможност. Да погледне в себе си, да поприказва с близките си. Ето че най-после  планетата ще си поеме въздух.

Делфините, които умираха, задушени с найлонови пликчета в устите, вече си отдъхват. Живея на 500 метра от морето в  „Коста де асар“. Там вече се забелязва, че рибите се приближават  по-близо до брега. Приятели от Мадрид ми казват , че за първи път виждат звездите. Небето над тях е синьо, а не както преди сиво.



- Вие няколко пъти сте започвали живота си от нула. Сега това ще се случи и на други. Какво бихте ги посъветвали?
-  През 2008 година, по време на кризата, се занимавахме  с недвижими имоти и се разорихме. Сега е много  важно за всички да оцелеем не само физически, но и психически. Защото психиката на много хора, затворени в апартаментите си, не издържа.

Изпадат в страхотна депресия. Това е обяснимо, след като в Мадрид  роднините им умират. Тези дни усилено се изкупуват сънотворни и депресанти. Има случаи на хора, които се хвърлят от балконите си. Според един неофициален математически анализ реално заразените в Испания са осем милиона.

- Твърде отчайващо...
- Така е, но винаги има изход. Сега тук има много работа в селското стопанство. Местните обаче вземат помощи и няма да отидат там. Ще дойдат хора от Източна Европа. Това е шанс и за българите. Икономически хората ще оправят.

Ще се научат да бъдат по-спестовни. Да заделят средства и да не харчат за глупости. Когато  се разорихме, прочетох много книги и станах финансово грамотна. Разбрах в какво трябва да влагам  парите си и в какво не.  

Научих се, че не е нужно да избиваш комплексите си, като  се возиш на луксозна кола, която си купил на кредит. Когато си добре, отделяй 20 процента от доходите за  лоши дни. Да си подготвен. Иначе все  има изход. Когато си жив и здрав, носиш надеждата и винаги можеш да продължиш.



- По-добри ли станаха хората в тази тежка ситуация?
- Да. Виждаме доброта, солидарност. Санитари, медицински сестри, които не са много добре платени, работят всеотдайно, на добра воля. Магазините са пълни с храни и това се дължи на хората, които го правят. 

Аз често пиша за благодарността като основният  от седемте ключа, за  да бъде добре човек. Сега я виждаме навсякъде.

- Значи вашият метод: „Благодарност, обич, прощавам“ продължава ли да е в сила и в днешно време?
- Напълно. Когато сме благодарни, вибрацията ни е висока и няма как да се разболеем. Трябва да благодарим за всичко: вселената,  въздуха, слънцето... На тези, които са ни дали живот, които ни лекуват. Дори на проблемите си. Защото те са най-добрият ни учител.



- По-различен ли ще стане светът след преживяното?
- Да. Хората ще бъдат по-малко арогантни и ще знаят, че във всеки момент може да им се наруши комфортът. Необходимо е всеки ден да казваме на любимите си хора, че ги обичаме. Да си прощаваме.

Когато бях на десет години, баща ми отиде на лов и не го видях повече. Не можах да го целуна. Тогава разбрах, че не е редно да бъдеш скаран с близките си хора. И не трябва да пестиш любовта си към тях. Мои приятели испанци за дни загубиха всичко.

Някои живота си. Коронавирусът умори маркиз Фалки, мъжът на Изабел Пресли, бившата жена на Хулио Иглесияс, както и предишния президент на „Реал“-Мадрид. Вирусът не избира.

- Чувства ли се Испания изоставена от ЕС?
- Има нещо такова. Националните интереси се оказаха на първо място. Всеки помисли как да опази себе си и страната си. Смятам, че от тук нататък  единството, дори съществуването на  Европейския съюз са  поставени под въпрос. А може и целта на конспирацията, ако я има, да е точно такава.

Интервю на Исак Гозес