Художникът Лъчезар Ошавков от Париж: Толкова лошо не е било и през войната!
Заповедта е да няма човек на улицата след 18 часа, освен в много екстремни случаи
Лъчезар Ошавков е роден във Видин. Завършва Софийската художествена академия и история на изкуството в Париж. Повече от пет десетилетия живее във френската столица. Наскоро художникът навърши 80 години. Юбилеят му трябваше да бъде отбелязан с няколко изложби в България и в чужбина. Заради пандемията обаче, те са отложени. За кога, никой не знае.
- Г-н Ошавков, как живее Париж, градът, за който се казва, че "никога не спи"?
- Париж е дълбоко заспал. Заповедта е да няма човек на улицата след 18 часа. Освен в много екстремни случаи. Така че след работа хората се прибират вкъщи, вечерят и заспиват. Затворени са абсолютно всички барове, нощни заведения, театри, кина, операта. Пълно мъртвило. Така не е било и по време на окупацията през Втората световна война. Напротив, парижките нощни заведения, кабаретата, никога не са работили така добре, както през войната. Ако тогава е имало вечерен час, той ще е бил накъде по нощите.
- Глобата е голяма. Но по-интересното е, че парижани и въобще французите спазват наредбите. Защото наистина положението е доста критично. Вече надминахме 70 000 жертви, има и хиляди заразени, болниците са пълни. Хората се страхуват. Въпреки всичко скоро имаше голяма демонстрация против закона, който ограничава свободите на хората. Според организаторите в нея са се включили над 200 000 от цяла Франция. Истината е може би по средата. Разбира се, това е по-скоро политически, а не икономически протест.
- Но вероятно хората се страхуват за това какво ще се случи с бъдещето им?
- Предполага се, че икономическите проблеми ще се проявят накъде есента. По принцип обявено е извънреденото положение да продължи до юли. По тази причина всички големи събития, дори прочутият кинофестивал в Кан, се отлага за по-късна дата. Това се случи и миналата година..
- До юли ще живеете по този начин?
- Така е поне засега, но всичко ще зависи от това как ще се развие пандемията. Всъщност никой: нито политиците, нито правителството, могат да кажат какво ще се случи. Всички ще зависи от това как ще се държи вирусът. - Как се приемат мерките?
- Най-недоволни са собствениците на ресторанти, барове, кафенета. В Монако обаче, вярно, че то не е Франция, но заведенията работят. Дори един приятел отиде да прекара новогодишните празници там.
- Живеете повече от петдесет години в Париж. Допускали ли сте, че някога това може да се случи?
- Никой не е очаквал такова нещо. Аз по принцип отбягвам да мисля какво ще се случи. Винаги съм живял с това, което животът ми предлага. Почти ден за ден. В един период от живота си работех като музикант в прочутите парижки кабарета "Распутин" и "Шехерезада". Тогава предстояха избори, на които се очакваше левицата да спечели.
По този повод собственичката на кабаретата, прочутата мадам Мартини, която наричаха императрицата на нощен Париж, предупреди клиентите си да се снабдят с швейцарски визи, защото, дойде ли на власт Франсоа Митеран, тя ще затвори заведенията си и ще ги премести в Швейцария. Това, за щастие, не случи и животът в Париж продължи весело, както преди. Сега обаче не е така. Сега е по-лошо от времето на войната.
- Какво говорят французите за ваксините?
- С американската "Пфайзер" се случи нещо. В края на миналата седмица стана въпрос, че има проблем с доставките. Казаха, че заводите в САЩ са в ремонт. С предимство са хората над 75 години. Голям брой от французите обаче, да кажем половината, като че ли са против. Казват, че няма да се ваксинират. Странното е, че родината на Луи Пастьор, който създаде ваксината против бяса и която има развита фармацевтична индустрия, не произвежда своя ваксина. С глобализацията голяма част от френските предприятия изчезнаха, стопиха се някъде в многонационалната европейска икономика. И сега Франция не произвежда своя ваксина и зависи от другаде. - А вие ще се ваксинирате ли?
- Аз, както се казва на български, ще зачекам малко. Ще изчакам. Нямам бърза работа, освен това водя доста затворен живот.
- С какво се занимавате, след като не излизате?
- Работя за предстоящи изложби. Почти не съм излизал от ателието си от края на 2019-а, след последната ми експозиция в София през октомври. Живея далеч от центъра на Париж, в едно приятно предградие с големи паркове, снабдил съм се с достатъчно бои, четки, платна и няма защо да мърдам оттук.
- Лично на вас, като художник, как ви се отрази пандемията?
- Всичките ми изложби се отложиха за след края на 2021 година. Софийската ми, която бе предвидена за октомври, остава за идващия май. Но и това не е сигурно. Разбрах от колеги, че някои галерии, които работят за туристи, не са затворили, но сега в Париж няма никакви гости. Във Франция, която е посещавана от 100 милиона туристи годишно, сега няма един.
- Работите, но не можете да продавате картините си, това не е ли отчайващо?
- Вярно, че пандемията ме засегна лошо, но това ми позволява да обновя картините си. Защото през последните години, преди да дойде COVID-19, правих много изложби и се оказа, че съм останал без картини. Покрай карантината обаче, се разработих и вече имам 25. За съжаление пазарът на изкуството сега е напълно мъртъв и не знам дали изобщо ще се съживи после, когато цялата тази драма свърши. - Предстоят трудно времена, казвате?
- В нашата професия картините никога не са се продавали като топъл хляб. Винаги е имало криза. Изкуството е особен вид "стока". Хубавото е, че тя по принцип не остарява. Когато са питали Салвадор Дали: Какво ново?, той е отговарял: "Веласкес. А пък може след пандемията да последва икономически скок, някакъв пазарен бум, дай Боже... Откъде да знаеш, нищо не може да се предвиди.
- Кое ви изненадва най-много днес?
- Голяма част от категориите, които бяха валидни миналия век, вече не са, и то не само в изкуството, но и в икономически, и в политически план. Това, което преди се считаше за десница, изведнъж се оказа на ляво. Живеем в 21-ви век. Тъжното е, че дори 100-годишнината от смъртта на Модиляни мина тихо. А изложбата на Христо Явашев, която се състоя през лятото в Музея на модерното изкуство, не събра очакваната публика.
- Не ви ли е мъчно за България?
- В непрекъснат контакт съм с моите родини и приятели и това ми стига. Фактът, че в момента рисувам от сутрин до вечер и избягвам да мисля за други неща, се оказва моят спасителен пояс.
Интервю на Исак ГОЗЕС