Да няма крайности в оценките за разследваните кмет и заместник-кмет във Варна и София преди да се е произнесъл съда.
Това е мнението на председателя на парламента Наталия Киселова в интервю за БНТ. Според нея, обаче, не трябва и да се поддържа тезата, че "когато си в опозиция, не трябва да бъдеш докосван".
Киселова коментира и гласуването на "Продължаваме промяната" в последния вот на недоверие, при който депутатите гласуваха заедно с вносителите срещу кабинета.
Ето какво каза още тя:
-Госпожо Киселова, поредни два отхвърлени вота на недоверие, днешният и този за финансовата политика на кабинета, което беше последвано от приемане на страната ни в еврозоната. Удължи ли се така хоризонтът на управлението на кабинета "Желязков"?
- Аз мисля, че амбицията, която беше заявена през януари, не само до приемането на България в еврозоната, а за по-дълъг мандат, да не кажа пълен, така че това е поредната стъпка или препятствие, което беше преодоляно и продължаваме напред. Инструментът вот на недоверие е възможност на опозицията да влезе във фокуса на внимание.
Имам чувството, че са започнали по реда на всеки един министър да има вот на недоверие и така да обръщат внимание върху себе си. Това отнема време, но пък от друга страна мисля, че държи в кондиция правителството и мнозинството да са нащрек, така че има и позитивна страна, освен, разбира се, продължителните пленарни заседания.
-Видяхме как гласуваха депутатите от "Продължаваме промяната" - "за" вота на недоверие. Смятате ли, че тази промяна, която настъпи, по някакъв начин ще пренареди гласуването в пленарната зала и по други законопроекти?
-Разбира се, това е решение на народните представители от парламентарната група да гласуват по този начин. Аз се надявам, че ще размислят, защото по определени въпроси внасянето на вот на недоверие е самоцелно и по-скоро трябва да четат внимателно мотивите.
-Водещата новина за България тази седмица е приемането на еврото от началото на 2026 година. По този начин, според Вас, завършва ли напълно европейската ни интеграция?
-Тъй като европейската интеграция е процес, а не еднократно действие, влизането на България в еврозоната е влизане в ядрото на държавите членки и то ще постави нови предизвикателства пред всяка една власт.
Така че и занапред ще има въпроси, по които ще трябва да бъдем проевропейски, да кажа, да се доказва България, така че това е стъпка в правилната посока. Предстоят и други.
-Разбирате ли тези, които се притесняват, какво чувате в гласовете на протеста на хората против еврото? Подобни гласове има и вътре, в пленарната зала.
-Разбирам ги, това е част от политическия дебат. Въпросът е - какво е алтернативното, което може да бъде предложено? Моето лично разбиране е, че България е в рамките на най-доброто място, в което е възможно да членуваме в момента и това ни гарантира в бурния геополитически бульон да сме вързани някъде, за нещо по-стабилно.
Така че проевропейското бъдеще на България, мисля че в момента е без алтернатива, защото, виждате, противниците на влизането в еврозоната вече говорят за излизане въобще от Европейския съюз.
И е хубаво, когато се вдига определен лозунг, да си даваме сметка какви са последиците, а не обичайно, като направим нещо и тогава да търсим какво е можело да случи, ако не бяхме взели решение. Така че, разбирам ги, но алтернативата, която предлагат, не я приемам.
-В деня на гласуването за приемане на България в еврозоната от комисаря Домбровскис чухме много добри думи за финансовата стабилност на страната, но и една препоръка - България да продължава с реформите и в никакъв случай да не спира и да не се отказва. Към реформите поставяте ли антикорупционното законодателство?
-Това е проблем от повече от десетилетия, така че е нормално да бъде във фокуса на работата на Народното събрание. Ако проследим как е еволюирала идеята, първо беше само с административни мерки да бъде борена, сега вече към тях се добавиха и наказателно-правни. Това доведе и до промяна във философията и на закона, и на начина на формиране.
Преценихме след разговори с колеги промените да бъдат минимални и да отразяват решението на Конституционния съд от миналата година, във връзка с мнозинството, с което се избира комисията.
Другите въпроси са да бъде направено работещо и ново селектиране, което номинационната комисия, по смисъла на Закона за противодействие на корупцията, за да може да бъде обновен съставът. Защото след като влезе в сила, повече от година и половина, органът не е формиран. Така че това е минималното, което правим.
-Правилно ли разбирам, че подкрепяте с обикновено мнозинство да бъдат избирани членовете на Антикорупционната комисия?
-Думата "подкрепям" е неточна. Аз поддържам, че въобще не трябваше да се минава към квалифицирано мнозинство, защото Конституцията е предвидила квалифицирани мнозинства не просто за органи, въпреки че беше въведено и за инспектората, и за членовете на Висшия съдебен съвет.
Конституцията предвижда квалифицирани мнозинства за важни, стратегически за държавата решения.
-Да, но опозицията сега казва: "С това обикновено мнозинство управляващите, с подкрепата на "ДПС - Ново начало", ще си изберат удобна комисия". Ще си изберете ли удобна комисия?
-Какво друго да кажат? Аз единственото, което през цялото време и като експерт в предишната си битност, и сега, като народен представител, през цялото време се чудя защо трябва да се повдига въпрос, който е видимо, че трябва да бъде решен по определен начин?
И ако можем, това, разбира се, ще бъде и възможност през номинационна комисия. Нека да видим кои са кандидатите. Ние още не знаем кои са хората, но вече те ще бъдат дамгосани. И това е една от причините голяма част от хората, които бъдат поканени, да откажат да участват, защото подозират какво ще се изкаже върху техните кандидатури.
-Вие нарекохте "ДПС - Ново начало" "съдружници по неволя". Защо? Подкрепата от тяхна страна постави ли в зависимост управлението от волята на една парламентарна група, от един парламентарен лидер?
-Обичайно това е наративът, който се налага. Но ако сте по-внимателни, ще видите еволюция във възгледите на народните представители и на парламентарните групи по-общо. От едната страна са парламентарните групи и народните представители, които не искат избори. От другата страна са онези, които искат да се отиде на предсрочни парламентарни избори.
Така че съдружието е за онези, които подкрепят правителството и да не се отива на предсрочни избори.
-Много ли са гласовете за отиване на предсрочни избори? Какво наблюдавате Вие? Вотовете на недоверие демонстрация ли са на това?
-Категорично. Колегите, които се подписват под исканията за вот на недоверие и които след това участват в дискусиите, категорично си го казват: "Нашата цел е да бъде свалено правителството и да се отива на предсрочни избори". Те си го заявяват и мислят, че това е нещото, което винаги трябва да бъде провидяно зад всяко едно искане.
-И в последния доклад на Европейската комисия по отношение на върховенството на правото е отбелязано, че България трябва да демонстрира устойчивост и постоянство при разследването на делата, свързани с корупция.
Защо се говори, госпожо Киселова, толкова много за корупция? Тя се разобличава в едни много шумни разследвания, а след това делата нямат същата съдба в съда.
-Каква устойчивост да има, когато за 4 години периодично отивахме на предсрочни избори? За да има устойчивост, тоест органите да бъдат достатъчно с дългосрочен хоризонт...
-Искате да кажете, че прокуратурата се повлиява от...
-Не говоря само за прокуратурата. Ако влезем в разговор, ще видим как изглежда промяната в реда на органите, които събират данни, които впоследствие да станат доказателства.
Не само през даване на разследващи функции на Антикорупционната комисия, но и на органи, които са в НПК. Съобразяването с политическата конюнктура не е от днес. И е нормално там, където няма политическа предвидимост, да има и отслабване на усилията.
Ако трябва така да резюмирам, според мен задържането на това правителство ще доведе и до промяна в следващия доклад догодина. Защото в момента правим снимка на коя година? На 2024-а. А правителството е от 2025 г.
-В този смисъл коментирайте нещо конкретно. И то е разследването от последните 48 часа на случая "Боташ" и разпитите и обиските на Росен Христов и Деница Златева.
-Имало е данни или сигнал и са започнали предварителна проверка, въз основа на която и разследване. Дотогава, докато няма представени материали на прокурора, това са процесуални действия, които няма как да бъдат коментирани.
-Много широко коментиран е договорът с "Боташ", какво е Вашето мнение?
-Това е друго. Защото когато се правят оглед и обиск в дома на конкретен човек, тогава търсим отделна наказателна отговорност. Другият въпрос, и той вече е по-сериозен, е колко е бил необходим договорът, дали е бил единствено възможен и тук какви са настъпилите последици, може ли да бъде предоговорен, така че това има и по-общ икономически и политически аспект.
Така че, да се коментират процесуално-следствени действия по отношение на конкретни хора, да, ако са нарушили правилата и има извършено престъпление, да бъдат привлечени към наказателна отговорност.
Но въпросът дали България трябва да продължи да трупа дългове по договора е въпрос, който правителството полага усилия да бъде предоговорен. И там мисля, че трябва да бъде подкрепен министърът на енергетиката.
-Кметът на Варна, заместник-кметът на София, станаха обект на разследване с подозрения за корупционни практики. "Продължаваме промяната" видяха в това политическо преследване Коментирайте, моля, и тези въпроси.
-Атаките, както колегите ги наричат, спрямо кметове, са поредните. Ако се върнем назад, в предишни месеци имаше от други парламентарни групи пък заявление, че техни кметове се атакуват.
Когато някой бъде избран, той вече е кмет на всички. И тъй като нямат имунитет, във всеки един момент е възможно да бъдат обект на наказателно производство, това е разумно. Това е възможно. Нека да не сме преди съда.
Нека да видим какво ще представи прокуратурата и дали привличането към наказателно отговорно ще бъде вече последвано и от по-сериозни действия. Дотогава, докато е обект на предварителни проверки, мисля, че не трябва да сме толкова крайни в оценките. А че когато си в опозиция, да не бъдеш докосван, не може да бъде поддържано като теза.
Аз лично не приемах Комисията за противодействие на корупцията да има разследващи функции. Но това беше един от аргументите за борба с корупцията. Същите тези колеги, които сега обвиняват за репресии. Така че, когато си създал определено законодателство, трябва да си с ясното съзнание, че то може да бъде приложено и спрямо теб. Затова трябва да сме внимателни.
-Да се върнем на еврото. Със свое решение Вие не допуснахте въпроса за референдума, предложен от президента, да влезе за обсъждане в пленарната зала. Към днешна дата как бихте постъпили, като имате предвид одобренията, но и критиките, които получихте?
-Вие казахте "решение". Всъщност става дума за разпореждане като правен акт. С времето и след разговорите с много хора, които и подкрепят, и критикуват, и от дистанцията вече на тези два месеца, които изминаха, мисля, че съм постъпила правилно.
Това е едно от нещата, които със сигурност ще бъдат акт от моята публична позиция и във времето занапред. Но едно нещо мисля, че трябва като заключение да се каже - това беше акт, който съм консултирала не само с моята парламентарна група, но и с други парламентарни групи, преди да бъде направено. Да изглежда, че сама съм седнала и съм решила нещо, малко наивно звучи.
-Предстои КС да се произнесе по въпроса дали като председател на парламента Вие сте компетентна да прецените изискванията, при които е допуснато произвеждане на национален референдум, като отклонявате предложение, направено от субект, овластен със закон. Така зададеният въпрос от страна на президента направи ли по-труден вашия институционален диалог?
-Органът, който взема решение за произвеждане на национален референдум, е Народното събрание. При ред и условия в закона. И тогава, когато редът и условията а са по закон и единствено Народното събрание може да се произнесе по отношение на национален референдум, в този контекст мисля, че трябва да гледаме и всички последващи усилия. Защото имаше още едно усилие за приемане на решение за произвеждане на национален референдум в началото на този месец.
-Темата за РСМ е особено деликатна за съседите ни и особено след гласуването в ЕП. Вие го засегнахте донякъде и при гостуването на председателя на албанския парламент. Как да убедим Скопие, че разговорът между нас е по-важен, отколкото спор, който е непродуктивен?
-Разговорът за интеграцията на Западните Балкани е разговор, който България води повече от десетилетия и мисля, че ние сме първите, които във всеки един труден момент са подали ръка на РСМ.
Не поставихме претенции при признаването, не сме поставили и претенции по отношение на името. Това го видяха всички непредубедени и когато стана пожарът в Кочани, България първа се притече с медицински специалисти. Тези човешки и държавнически постъпки, мисля, че показват какво е отношението ни като държава и общество към нашите съседи.
Има обаче един въпрос, който е много важен и остава някак си встрани. След като е сключено споразумение между РСМ и ЕС в лицето на Европейската комисия, това вече не е проблем на България. Това е въпрос, който нашите съседи трябва да извървят.
Аргументите, виждате през какви емоционални изблици минава част от политическия елит, да твърдят, че ние сме хората, които ги спират, е некоректно. Надявам се, че като отмине предизборната кампания, защото им предстоят местни избори, ще видят, след като се обърнат назад, че ние сме тези, които сме ги подкрепяли най-силно. Нашето разбиране и за Албания, и за РСМ е, че те трябва да са част от ЕС.
Албания е държава, в която пък имаме българско национално малцинство. Те полагат много сериозни усилия и първоначално бяха заедно, но след като видяха упорство в елита на техните и наши съседи, са преценили да продължат сами, тъй като тичат доста по-бързо по европейската пътека.
-Опозицията някого пъти иска Вашата оставка като председател по най-различни поводи.
-Винаги когато има искане за оставка, гледам дали причината не е била в мен. Много често обаче и това, мисля, ще го видят обективните наблюдатели, е по-скоро политическа атака, а такива има към всеки председател, който го поддържа мнозинството, така че в този контекст ги приемам голямата част от исканията.
