Климатологът Матев накара българите да откачат с тази прогноза, обясни защо морето ни е феномен

Симеон Матев е синоптик и климатолог. Роден е на 19 август 1976 г.  Завършил е Софийския университет "Св. Климент Охридски" със специалност "Хидрология и климатология". Доктор по климатология. Главен асистент в катедра „Климатология, хидрология и геоморфология“ към Геолого-географския факултет, пише Телеграф бг.

- Г-н Матев, докога ще продължи топлата вълна?

- В краткосрочен план жегите продължават, и то с юлски размах. Температурите, които ще имаме до края на седмицата и в началото на следващата, като максимални стойности са по-високи от обичайните за средата на лятото, нищо че наближава краят на лятото. Едни стойности от порядъка на 32-37-38 градуса до края на седмицата и в началото на следващата.

- Това последната гореща вълна ли е за сезона или ще има такива и през септември?

- Последните два-три дни на месеца ще има захлаждане, температурите ще се нормализират, ще бъдат близки до обичайните за края на август – 26-31 градуса.

След тази гореща вълна, която продължава до понеделник, във вторник вече ще имаме захлаждане. Септември ще започне с по-динамично време – ще имаме горещи дни, но ще имаме и захлаждания. В края на първото десетдневие нищо чудно отново да имаме по-топли периоди.

Температури от порядъка на 38-39 градуса през септември са по-трудно достижими. Ако това се случи, те ще са само за ден -два, не могат да продължат със седмици.

2024-та или 2025-а се очаква да бъде най-гореща

- 2023-та оказа ли се най-топлата година?

- Към този момент за първите 8 месеца на годината в България не е най-топлата. Такива са били 2019-а и 2020-а, това са двете най-топли години и трудно ще ги победим, освен ако не стане някакъв много топъл катаклизъм в някой от месеците до края. Поне до този момент няма такава опасност.

Не е кой знае колко важно дали ще е най-топлата или на второ-трето място, по-важна е тенденцията, а тя е, че от началото на века до момента всяка година се бори да е на първо място.

За света дали 2023-та е най-топла, там е по-сложно, тъй като има голям брой станции, които се обработват в обмена, за да се излезе с позиция.

Поне към този момент 2023-та в световен аспект не е най-горещата, въпреки че юни и юли бяха най-топлите месеци в инструменталната история на Земята като цяло.

Заради по-хладните пролетни месеци към този момент все още 2023-та не е най-топлата година. Прогнозите бяха тя да не е най-горещата, а това да стане 2024 или 2025 с оглед на това, че се очаква засилване на Ел Ниньо – когато го има, условията на Земята са по-топли от обичайното.

Те ще се насложат върху глобалното затопляне и затова очакванията бяха или 2024-та или 2025-а да бъде новата най-топла година, защото в момента в световен мащаб такава е била 2016 година. Няма да е неочаквано, ако 2023-та случайно победи 2016-а, но все пак е по-малко вероятно.

- 2019 – 2020 г. какви са били показателите?

- За да е най-топлата година, не е нужно да има рекорди. Необходимо е повечето от месеците да бъдат с голяма положителна аномалия. Именно това се случи през 2019 и 2020 г. Това се отрази на средногодишната температура в България. Зимите на двете години бяха топли.

Пролетта на 2020-а беше студена, но всички останали сезони бяха доста топли. Ако говорим за рекорди – до момента най-горещото лято у нас е регистрирано през 2012 г. и тази година няма да го подобрим.

Това лято, колкото и да е топло до края на август, ще е нито на първо, нито на второ, евентуално ще се бори за трето място, защото с такава аномалия има още няколко години – 2000, 2003, 2016, 2019 и 2020. Летата се развиват по различен начин.

Повечето пъти през съвремието юни месец е този, който е по-хладен, с валежи и лятото някак закъснява, но юли и особено август наваксват това закъснение.

Въпреки съмненията, че едва ли не това лято ще е различно и ще е хладно през юни, като изтече август, се оказва, че е много топло.

Второто най-горещо лято е през 2007-а, следвано от 2012-а. И двете години са емблематични по отношение на горещини, защото през 2007-а бяха отбелязани много високи температури - до 44-46 градуса, докато през 2012-а жегите бяха много продължителни.

Още юни се започна с продължителни горещи вълни, целият юли и почти целият август откараха на гореща вълна.

Въпреки че 2023-та няма да е в топ 2 на най-горещите години, борим се за трето място, през юли имахме уникална гореща вълна, защото тогава средните температури в продължение на 10 дни бяха изключително високи. Дори през 2012 г. не сме имали толкова поредни дни с толкова високи средни температури.

- Достигнахме ли пика на пожароопасност в страната?

- Сега сме в един много пожароопасен период, защото горещата вълна през юли и малкото валежи през август правят пик на пожароопасността в нашата страна.

Обикновено той е в началото на август, но заради стечение на фактори като продължителни горещини през юли и август и дълъг сух период пикът е в момента. На фона на тази горещина, която имахме, мога да кажа, че пожарите като брой са по-малко, отколкото биха могли да се случат при тези обстоятелства.

Тук известен положителен аспект оказаха и медиите, които навреме предупреждават за голямата пожароопасност, и хората, бидейки по-внимателни, предотвратяват възникване на пожари. 98% от пожарите възникват заради човешка немарливост.

Тези дни са характерни с това, че има и вятър, а той благоприятства пожара. Когато имаме вятър със скорост 30-50 км/ч, фронтът на пожара може да достигне до 30 км/ч, само за един час може да измине такова разстояние.

- Морето беше ли по-опасно от традиционното?

- Дните със силно вълнение като че ли бяха малко по-малко от това, което сме свикнали да виждаме. Миналата седмица имахме изключително бурно море. То беше в резултат на силни североизточни ветрове, които обикновено идват в началото на август.

Тази година закъсняха и дойдоха по-късно, но за сметка на това бяха толкова силни, че направиха вълни на места по-високи от 3 метра.

Доста концесионери се оплакаха, че плажовете са залети изцяло или до половината, което не е нормално за лятото. Обикновено вълните са с по-малки размери, отколкото през зимата. Вятърът по Черноморието се казва „карпуз мелтем“, което в превод означава „динен вятър“.

Той обикновено се появява в разгара на зреенето на дините. Тази година дойде с около седмица по-късно, отколкото обикновено. За щастие бързо се успокоиха нещата и вече от 3-4 дни времето на морето е идеално за плажуване.

За първи път от доста години морето ни е бистро

- Чисто ли е морето в момента, тъй като сега то се отмива?

- Данните, изнесени от „Активни потребители“ за чистотата на водата, бяха спекулативни. Пробите не са взети по начина, по който трябва, също така не е спазено и времето за това. Тук да кажем някакви неща, пък колко е вярно... Чистотата на нашето море не се различава съществено от останалите крайбрежни ивици на Балканите.

Имаме си природни особености. Повечето ни реки, които се вливат в Черноморието, не са с постоянен отток в морето. Обикновено когато имаме силни валежи, се покачва нивото на реките и тинята от тях се излива в морето.

Когато вземеш проба в такъв ден, ще получиш завишен резултат, който не отговаря на обичайното и на средното, това е проблемът с взимането на тези проби. Не че не е било замърсено тогава, но това се случва навсякъде, където реките имат такъв характер на оттичане.

Това не се каза по медиите. Повечето неща са в рамките на нормалното от природна гледна точка. Това, че имаме проблем с пречиствателните станции, не е от днес.

- Тази година доста хора се хвалят, че водата е чиста, така ли е?

- Много хора казват, че тази година морето е уникално бистро. Такова нещо от години не е имало. Това е свързано с едно явление, което наблюдавахме в края на юли-началото на август по нашето крайбрежие. Тогава в рамките само на няколко часа морската вода от 26 градуса в Шабла падна на 10.

При такова понижение на температурата изскача вода от дълбините, която е много по-студена, тя е много богата на хранителни вещества и е много бистра. В този период духаше с посока, която е подходяща да издуха горния топъл слой на водата навътре в морето, а на негово място изскача студена вода от дълбините.

То е характерно не за цялото крайбрежие, а само за някои плажове – Шабла, Шкорпиловци, Обзор, около Ахтопол. Докато в Шабла водата бе 9-10 градуса, от другата страна – в Каварна и Калиакра, водата беше 27 градуса, говорим за разстояние от 15 км едно от друго.

Морето тази година е много разнообразно по отношение на условията, които предоставя. То вече премина и в момента водата ни е с най-високата температура от цялото лято – 25-27 градуса. Това са стойности, които се достигат през последните две-три десетилетия.

- Все пак замърсяване от „Нова Каховка“ нямаше в морето ни...

- Това са спекулации. Замърсяване от „Нова Каховка“ не сме имали. Имаме почти 2000 км оттам, каквото и да дойде, се утаява, докато дойде дотук.

- През септември ще можем ли да плажуваме?

- Абсолютно ще можем. Първите 3-4 дни ще бъдат малко по-динамични – с облаци, с вятър, с условия за превалявания, но дори и те няма да нарушат слънчевия характер на времето, просто температурите ще са малко по-ниски. След 5-6 септември очакваме отново стабилизиране на атмосферата и да има поне над 20 плажни дни.

По предварителни прогнози се очаква септември да бъде със средни температури с около градус и половина-два над нормата, което означава нещо като по-хладен юли или август.

- На 15 септември ще бъде ли дъждовно?

- С оглед на това, че септември трябва да е по-топъл от обичайното, по-вероятно е да не вали, отколкото обратното.

- Листата на дърветата падат, това означава ли, че есента е наблизо?

- Още е далече есента. Листата падат на повечето места заради сушата и болестите, които нападат растенията.

През септември започва захлаждането, което идва неминуемо заради скъсяването на деня и падането на нощните температури. Когато това се случи, влагата се повишава и част от растенията, които са изгубили листата си, пускат нови зелени листенца, а някои дори цъфтят.

Това веднага дава основание да се мисли, че те са цъфнали за втори път, което според тях означава, че предстои сурова зима. Просто растенията се объркват, че пак е дошла пролетта.

- Като че ли отново ще имаме топла есен и зима?

- Такива са очакванията. Сега изглежда, че есента ще бъде по-топла от обичайното. За щастие валежите, които се прогнозират, се очаква да бъдат близки до нормата. Най-вероятно септември ще бъде по-сух от обичайното, но октомври и особено ноември валежите би трябвало да се нормализират и засилят като количества, така че да се навакса лятната суша. За зимата – на този етап изглежда, че ще имаме поредната топла зима.

- Да очакваме ли пак наводнения?

- За съжаление този тип дъждове са част от нашия климат. Ще ги има и в бъдеще. По принцип тяхната честота на случваемост е най-голяма през май и юни, но през последните години се наблюдава удължаване на периода, през който се случват, и е възможно да ги има дори и през зимата. Трябва да сме нащрек с всекидневните прогнози, за да може да предотвратяваме и да сме подготвени за такъв тип валежи.

Наводнението в Етрополе отнесе няколко моста в града

През последните години септември е станал доста буреносен. Миналата година трима души бяха ударени от гръмотевица насред София. Именно през септември стана и голямото наводнение в Карловско. Екстремните прояви на времето стават все по-чести и обичайни.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук