Космонавтът Алексей Леонов с фантастично твърдение: Звездите имат човешки глас

​​​​​​​Алексей Леонов е съветски космонавт, осъществил през 1965 г. с „Восход 2“ първата разходка в открития Космос. Десет години след това е вторият му полет като командир на космическия кораб „Союз 19“, летял по програмата със САЩ „Союз-Аполо“. Леонов е член на изпълнителния борд на фестивала СТАРМУС, чието четвърто издание ще се проведе от 18 до 23 юни в норвежката научна столица Тронхейм. Домакин на проявата е Норвежкият университет за наука и технологии. В програмата на фестивала участват носители на Нобелова награда, астронавти и космонавти, звезди от рок и поп музиката, симфонични оркестри, художници, филмови продуценти. Той отговори на въпросите на "Монитор":

- Г-н Леонов, как фестивалът СТАРМУС съчетава звездите, науката и музиката?
- Всичко е благодарение на Гарик Израелян, директора на фестивала СТАРМУС, един от изтъкнатите съвременни астрофизици. Той всъщност ме накара да повярвам в едно ново направление, свързано с астрофизиката – звездите и музиката. Човечеството не забеляза това ново интересно откритие за звуците, които издават звездите. Още през 1962 г. бяха записани вълновите характеристики на Слънцето. Тогава някои повярваха, други – не, но това започна да се забравя. После се оказа, че вълновата характеристика на всяка звезда и планета се явява една от важните техни физични характеристики. В днешния ден има фантастични успехи в областта на изследването на Космоса. Трябва да разкажем на децата какво представляват звездите, колко са големи, каква е планетната система на нашата галактика. Да им кажем, че звездите също имат човешки глас. Звездите разговарят помежду си и ние знаем за това. В днешно време от 6 милиарда жители на планетата едва 500 души са летели в Космоса.

- Каква е музиката на звездите и може ли тя да се възпроизведе?
- Всяка една звезда пее посвоему. Както всеки народ има своя глас и е трудно да се определи чий глас е по-добър. Може би по-възрастното поколение си спомня изтъкнатата перуанска певица Има Сумак. Тя изпълняваше „Химна на Слънцето” в четири октави и когато я слушаш, по тялото ти пробягват ледени импулси. Още навремето инките са знаели за гласовете на планетите. Гарик Израелян успя да намери сподвижници – изтъкнати учени, художници, музиканти, и да ги обедини. В първото издание на фестивала, на Канарските острови, имахме възможност за първи път да слушаме музиката на звездите в изпълнение на симфоничен оркестър с Брайън Мей. Може би знаете - освен великолепен музикант той е и астрофизик. В залата имаше около 2000 души и всички бяха в някакво вцепенение, музиката беше толкова завладяваща, всичко вибрираше. Под гигантски телескоп излиза Нийл Армстронг, изнася много интересно слово и макар да говори за сложни неща, всички го разбират. Стивън Хокинг е участвал три пъти във фестивала. Той притежава изключителна енергия и свръхчовешко мъжество и мисъл, а на вид все едно не съществува. И това е загадка на природата.

- Вие също така и рисувате. Как се стигна дотам да направите портрет на Стивън Хокинг?
- Беше просто скица с молив на лист хартия. Когато му я показах, той се усмихна. За първи път го виждах да се усмихва. Тогава ми дойде идеята да направим медали с лика на Хокинг, които да се дават за особени успехи в областта на науката и културата. Тези медали ще бъдат връчени на тазгодишния фестивал в Норвегия.

- Появяват се научни съобщения, че има планети, подобни на Земята, и един ден можем да сменим планетата с друга. Колко вероятно е това да стане?
- Със сигурност може да има някъде процеси, които протичат по същия начин като на Земята, но знаем, че най-близката до нас звезда е Проксима. Разстоянието до нея е 5 слънчеви години и за съжаление през следващите 400 години никой няма да може да стигне до нея. Трябва да запазим всяка малка частица от нашата „синя планета” - Земята. Но да използваме Космоса в служба на хората, не е проблем. Сега на борда на Международната космическа станция има американци, европейци... Научихме са да правим там метали, кристали, медицински препарати. Нищо друго не е развило общите технологии така мощно както космонавтиката.

- Как работят руснаци и американци в Космоса? Вярно ли е, че в дома на Томас Стафорд имате лична стая?
- Ако на Земята се работи така, както ние в Космоса, не би имало никакви проблеми. Представете си, че днес го няма корабът „Союз”. Това значи, че никой никъде няма да полети. Няма други кораби, след като приключи програмата „Шатъл”. Сега отново работят върху транспортен кораб, който ще бъде хубав, но още го няма. Затова всяка програма сега се основава на използването на космическия кораб и ракети „Союз”. Аз бях командир на съветския кораб по първата съвместна програма с Америка и запазихме приятелските си отношения с Томас Стафорд. Аз наистина имам стая у тях, както и той своя стая у нас. Децата ни израснаха заедно. Неговият внук се казва Алексей, а моята внучка Карина е кръстена на дъщерята на Стафорд.

ВИЗИТКА:

-Роден е в с. Листвянка, Кемеровска област, на 30 май 1934 г.

-След края на Втората световна война заедно със семейството си се премества в Калининград. Завършва училище през 1953 г.

-Избран е за член на първия отряд на космонавтите на СССР през 1960 г.

-През 1967 г. влиза в групата съветски космонавти, готвещи се за полет към Луната

-Награден е със званието „Герой на Съветския съюз“ и два пъти с орден „Златна звезда“

-През 1970 – 1991 г. е заместник-началник на Центъра за подготовка на космонавти. Има 4 изобретения и повече от 10 научни труда

-Излиза в пенсия през 1991 година, живее в Москва. Получил е признание като художник, негови работи се излагат в изложби