Коста Цонев пред "ШОУ": Урочасан съм!

На 82-годишна възраст почина големият български актьор Коста Цонев. БЛИЦ предлага на вниманието на многобройните почитатели на кино и театралната легенда последното негово интервю за колегите от в. "ШОУ", публикувано през номеври миналата година.

<hr /> <strong>- Как сте, г-н Цонев? Как върви възстановяването след болестта? <br /> </strong>- Какво да ви кажа, чувствам се добре, възстановяването ми върви бавно, всичко се случва стъпка по стъпка и ако само един ден не направя упражненията си, се връщам стъпка назад и трябва на следващия ден да започвам с двойни сили. Да, мисля, че съм добре, почивам си, чета вестници, гледам телевизия и се забавлявам с моя котарак.<br /> <br /> <strong>- Вашата колежка и приятелка Татяна Лолова ви отправи в предаването &bdquo;Търси се...&rdquo; най-голямото предизвикателство &ndash; това да проходите отново. <br /> </strong>- Благодаря й на Танчето. Много я обичам. Тя е един невероятен талант и добър приятел. Чудото &quot;прохождане&quot; е много трудно за мен в момента. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Мога да правя стъпки, но само с проходилка и бастунче. </strong></span><br /> <br /> Не мога да пазя равновесие и това е големият ми проблем. Но нали знаете &ndash; надеждата умира последна. И аз се надявам, че ще успея. В живота на човек има много изпитания. Сега това е моето предизвикателство, с което трябва да се справя. В момента ми е спокойно и хубаво. Радвам се на идващата есен, която пожълтява листата на дърветата в двора ми. Радвам се на котарака ми Чарли, който мързелува покрай мен.<br /> <br /> <strong>- Някога замисляли ли сте се защо се случи всичко това с вас? Прочетох, че сте казали преди време, че сте убеден, че болестта е дошла, защото някой ви е урочасал след големия празник за 80-ата ви годишнина? Истина ли е това и кой ви накара да мислите така?</strong><br /> - Ами аз съм добър човек. На никого нищо лошо не съм правил. Помагал съм. Бил съм физически здрав. Спортист съм. И изведнъж ми се случиха всички тези неща и операции. Просто нямам друго обяснение.<br /> <br /> <strong>- Ако върнете лентата назад във времето, кои са моментите, които са ви накарали да почувствате истинско, пълно щастие в душата си и кои са тези, които впоследствие сте определяли като най-голямото си разочарование, дори кошмар?</strong><br /> - Най-тъжното нещо, което съм преживял е, когато си отиде баща ми. Аз бях на 13 години. А щастливите ми мигове са много. Раждането на децата ми, любовите ми, хубавите роли, добрите ми приятели.<br /> <br /> <strong>- Г-н Цонев, със съпругата си Ели сте заедно от цели 29 години &ndash; историята ви е невероятно вълнуваща и на моменти приказна. Разкажете ми малко за нея &ndash; как и кога се запознахте, кога се появи любовта и кога се превърнахте в семейство?</strong><br /> - В далечната 1980 година започна всичко. Лека-полека разбрах, че това е жената на моя живот и заживяхме щастливо заедно. Аз се гордея! Тя е толкова мъничка и силна. Тя е толкова мъдра и умна.<br /> <br /> <strong>- Синът ви Димитър Цонев е много различен от вас &ndash; от него знаем, че двамата често спорите, не напасвате сякаш характерите си. Все пак можете ли да ми признаете кои са нещата, за които той има право? В споровете, които водите, вероятно всеки държи на своето, но после, когато остане насаме със себе си, може би си признава много от онова, което иначе е спестил в онези моменти...<br /> </strong>- Е, за този въпрос<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>за отношенията със сина ми мога да напиша цяла книга...</strong></span><br /> <br /> <strong>- А как се разбирате с внучката си Деси, както и с правнука си Янчо &ndash; навярно сте много щастлив човек с такова голямо семейство?</strong><br /> - Деси е една красива, умна и млада дама. Обичам я! Тя е много експанзивна. Да е жива и здрава и да е щастлива. <br /> <br /> <strong>- Знам, че един от най-близките ви приятели е министърът на културата Вежди Рашидов. Той ви нарича &bdquo;един странен самотник&rdquo; &ndash; защо? Кое ви кара да се чувствате самотен?<br /> </strong>- Аз не съм самотен. Но когато творя, ми е нужно уединение. Навярно това създава това впечатление.<br /> Обичам ролите си като мои деца.<br /> <br /> <strong>- Чувала съм, че габровските шеги са ви любими. Кажете ми една, с която винаги се разсмивате...<br /> </strong>- Веселят ме, че режат за икономия на котката опашката! <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Анелия ПОПОВА</strong>