Кузман Илиев мрачно: Спирането на инфлацията се отлага

България може да изпадне в ликвидна криза, с много бързи темпове може да стигне до нива на дълга, които са необслужваеми. Следващите, които идвате, знайте го, виждате, аз започвам нещо да правя, моля ви се, бъдете разумни и недейте да политиканствате. За това предупреди в интервю пред "Телеграф" анализаторът Кузман Илиев. 

"С политиките, които влизат в сила в края на 2022 г., сега тази година се очертава дефицит от 7%. Без да са заложили нови политики, когато бъдат избрани. Те искат да погалят, да погъделичкат определени електорални групи, които са ги докарали на власт.

Как ще им каже на тях някой, че не трябва да правят нещо, с което де факто торпилират България, но политически за тях е изгодно. Аз много се съмнявам. Не разчитам на тяхната съвест", добави той.

"Всички трябва да минем на нов режим на мислене, за да можем предварително и постепенно да се подготвим за големите проблеми. Високите лихви са изключителен проблем за много задлъжняла система. 2007-2009 г. правителствата, които спасяваха нещата, бяха с много нисък дълг", припомни експертът. 

Ето какво каза още Кузман Илиев пред "Телеграф":

- Г-н Илиев, след фалита на банки в САЩ смятате ли, че е овладяна кризата, или мислите, че тя тепърва ще се разгръща?

- За момента ситуацията е овладяна. Пожарът, който се разгоря с фалита на тези регионални банки, макар и големи, беше потушен засега с много пари.

Федералният резерв и структурата, която застрахова депозитите в САЩ, обещаха, че ще налеят много пари и че ще използват инструментариуми, дори и нови, с които да успокоят абсолютно всички депозанти - че не само застрахованите депозити, а и онези, които не са застраховани - защото те се оказаха около 80% в Silicon Valley Bank, ще бъдат покрити. Това не е практика обикновено.

Федералният резерв и американските институции реагират толкова мощно, именно подплашени от този домино ефект, който стана през 2007-2009 г.

- Какви са приликите и разликите между това, което се случва сега, и тогава?

- Приликите са много. Трябва да се върнем малко по-назад във времето, до 2001 г., за да можем да разберем логиката на събитията днес. 2001 г. станахме свидетели на пукането на големия технологичен балон. Тогава технологичните компании, знаете, бяха набъбнали страшно много. Те се спукаха и за да няма рецесия, Федералният резерв смъкна лихвите и наля много пари, за да могат да харчат хората.

Това наду имотен балон, който се взриви през 2007-2009 г. Той се взриви в баланса на търговските банки. Тогава пресъхна кредитът реално и за „Лемън Брадърс“ и доминото изгърмя навсякъде. Но това нещо беше потушено и не успя да се разрази много, защото Федералният резерв отново смъкна лихвите. Заля системата с много пари.

Разбира се, с усещането и възможността да се създадат нови балони, които виждаме днес. И тези нови балони са в търговските банки днес. Те са в тези сектори, които наистина подозирахме, че могат да балонизират, и спекулата беше огромна. Това е секторът на зелените иновативни решения, това са технологичните компании, това са криптовалутите. Именно в такива сектори бяха инвестирали Silicon Valley и другите 2-3 банки, за които не се знае тяхната съдба каква ще бъде.

Докато икономиката растеше, докато лихвите бяха много ниски, тоест кредитът беше много изобилен, нещата бяха отлични. Тези банки трупаха депозити, растяха, всичко беше чудесно. В мига, в който обаче тази спекула и много пари избиха в една неприятна посока за политиците, отидоха в потребителските цени, влязоха в магазините, вече имаме политически проблем, който не може да бъде подминат. Как се решава този проблем? Като вдигнете лихвите, като направиш кредита по-оскъден. Не всеки вече може да взима кредит.

По този начин спираш инфлацията. Но когато една система е много задлъжняла и зависи много от евтиния кредит и в един момент лихвите тръгнат нагоре и имаш много дълг, това е страхотен проблем за всички. Става така, че тези проекти - зелени, технологични компании, най-различни модерни иновации, се оказват практически изключително проблемни. Вътре има скелети в гардероба на тези банки. Защото с високите лихви тези проекти нямат бъдеще.

Когато всички се озоваха в ситуация да осъзнават, че активите на тези банки са проблемни, техният капитал, който не представлява нищо друго освен един буфер срещу загуби, е недостатъчен и подяден, да не кажем вече изяден, за да фалират, това прави страхотно напрежение и в депозантите. Те не са се замисляли къде си слагат парите, да ги слагат до 250 000 долара, каквато е гаранцията. Можели са да слагат до 250 000 долара в различни банки.

Но те са слагали по 500 000, по един милион, по два-три милиона, без да се замислят, в тези банки, защото са смятали, че няма да имат проблем. В един момент обаче, когато дойдоха проблемите за самата банка и тя трябва да изплаща тези депозити, които хората си ги искат, тя няма тези пари. 

- Възможно ли е шоковите вълни да засегнат и търговските банки, тези, които обслужват населението, където ние си влагаме парите и от които теглим кредити?

- Никой не е застрахован. Ако погледнем България, слава Богу, ние имаме по-добра ликвидност, имаме по-добри капиталови компоненти, тоест повече буфери срещу загуби. Но ние сме в по-сложна ситуация, защото ние не сме в еврозоната, при нас я няма Европейската централна банка да дава пари на банките и да ги спасява моментно при теглене на депозити. Тоест ние трябва да сме много по-разумни.

Трябва да разберем, че свърши времето, в което цените на имотите само ще растат, ипотеките ще са много евтини, лихвите ще са много ниски. Това време свърши за потребителите, за домакинствата, за младите семейства, за нашето правителство, което се финансираше евтино, за нашия регулатор БНБ, който вече трябва да стане по-консервативен. Всички трябва да минем на нов режим на мислене, за да можем предварително и постепенно да се подготвим за големите проблеми.

Високите лихви са изключителен проблем за много задлъжняла система. 2007-2009 г. правителствата, които спасяваха нещата, бяха с много нисък дълг. Сега заради КОВИД и политиката на много голямо задлъжняване правителствата са с много голям дълг. Тоест спасителят, който трябва да преплува, за да ни извади от водата, е с бирено шкембе, затлъстял, няма въздух и потъва. Това е разликата, за която ме питахте.

- Все пак политиката на повишаване на лихвите не е ли връщане към нормалното?

- Лихвите няма как да са нула или отрицателни. Това беше една иновация, която в учебниците по финанси практически я няма. Това е абсолютна приумица и измислица. Ако искате, го наречете социален експеримент. И той води до много големи проблеми при оценка на компаниите. Едва ли не те могат да взимат много кредит без пари. Няма такова нещо.

Вижда се, че този кредит всъщност ще се оскъпи. И това означава, че техните проекти и оценките на тези компании са грешни. Тези оценки са завишени, което означава, че има балонизиране при тях, има спекула.

В един момент ние ще забележим преоценка на всички активи в повечето финансови институции, в инвестиционните фондове, които са инвестирали, в банките, които примерно са купували държавен дълг на правителства и са мислили, че неговата стойност е много висока. Сега тази стойност ще е по-ниска, което означава, че те трябва да имат допълнително капитал, за да могат да понесат този удар. 

Едно смъкване на лихвите, след като сега имаше повишаване, би подхранило това, което нас най-много ни удря като граждани - инфлацията. Това, което искам да кажа като лайтмотив на тази криза в САЩ, е, че тя е овладяна временно, но за нас като граждани тя означава едно много просто нещо - спирането на инфлацията се отлага. Инфлацията ще продължава.

- Как тази криза ще повлияе на бъдещата политика на Фед по повишаване на лихвите и на политиката в това отношение на ЕЦБ като мярка за овладяване на инфлацията?

- Ще им повлияе като студен душ. Защото те са изправени пред една дилема. Знаят, че с ниските лихви направиха балонизация в някои сектори. Като изби инфлацията, казаха - добре, ще вдигнем лихвите. Вдигнаха лихвите и щяха да съсипят финансовата система. Те какво биха предпочели в тази ситуация според вас?

На мен ми се струва много логично да предпочетат да има инфлация, дори тя да е висока, да оставят на политиците да се справят със социалното напрежение, което избива, тъй като хората няма какво да ядат. И това не е в България само, за съжаление в цяла Европа се случва. Този проблем е наистина голям, но е сравнително овладеем политически на фона на един катаклизъм във финансовата система, оттам и в икономиката и да влезем в тежка депресия.

За всички нас прекият ефект, който се вижда, е едно продължаване на помпане на инфлацията, за да се отложи този Видовден, който за съжаление в един момент трябва да настъпи. Тъй като единственият начин да се излезе от този омагьосан кръг е едно изчистване, една рецесия, която да намали цените на активите, да покаже реалните цени, да се спре с инфлацията и с печатането.

Виждате колко е болезнено, когато системата е свикнала на допинг и й го спрете. 

- Болезнено е и за хората с фиксирани доходи, пенсионерите, най-уязвимите, които трябва да платят цената през по-високата инфлация. Така ли се получава?

- Точно така. Получава се, че когато се слага на кантара тежестта на бедните и пенсионерите, ако щете до голяма степен и средната класа, която се създава бавно у нас, и сложите от другата страна богатите инвеститори, чиито акции в техните компании ще се сринат, определено, за съжаление, везните накланят в посока по-богатите да бъдат спасени временно. С цената на една много висока инфлация, която е скрит данък, който удря най-много бедните.

- Това вещае тежки политически последици за управляващата класа.

- Безспорно. И в САЩ, както знаете, предстоят избори, и в Европа. Това ще е много голяма тема. Това в някакъв смисъл е много голямо предизвикателство пред единството на ЕС. Тази инфлационна криза, съчетана с енергийна такава, с едно изключително геополитическо напрежение по оста де факто Вашингтон-Москва, а вече и Пекин, тези неща започват да тежат на европейските граждани. А на нас като най-бедни в ЕС тежат най-много. И е много важно да си опичаме акъла, защото ние сме тръгнали под някаква форма по тази наклонена плоскост.

Хареса ни да трупаме евтин дълг, хареса ни да живеем в политическо безвремие и никой да не носи отговорност за трупането на тези дефицити, които стават хронични. И виждате, че излизат едни сериозни спекулации, че заради оскъпяването на задълженията и все по-големите лихвени плащания, които ще трябва да правим, и бързият темп, с който ги трупаме, може да се окаже в един момент, че трябва да искаме заем от Международния валутен фонд. Това от само себе си означава един инвестиционен Армагедон за нашата страна.

Язък за всичко разумно, което е правено в сферата на финансите. Това би било огромно клеймо. 

- Като говорим за предупреждението, че можем да опрем до заем от МВФ - това ще подейства ли отрезвяващо на политиците така, че да не се раздуват повече разходите?

- Не. На кои политици? На служебния кабинет, който е с къс мандат?

- На политиците в бъдещия парламент.

- Бъдещият парламент ще е с един пъстър състав. Аз не съм забелязал тези партии поотделно да имат националноотговорно чувство, което да ги обединява в името на фискалната стабилност и бъдещето на България. Всеки ще тегли чергата към себе си.

С политиките, които влизат в сила в края на 2022 г., сега тази година се очертава дефицит от 7%. Без да са заложили нови политики, когато бъдат избрани. Те искат да погалят, да погъделичкат определени електорални групи, които са ги докарали на власт. Как ще им каже на тях някой, че не трябва да правят нещо, с което де факто торпилират България, но политически за тях е изгодно. Аз много се съмнявам. Не разчитам на тяхната съвест.

- Може ли да се намери баланс между това да се свият малко политиките по разходите, те да не са толкова щедри, и в същото време да се подпомогнат хората да минат през този труден период на висока инфлация? Има ли рецепта за това?

- Поставяте пръст на пулса на проблема. Тук големият въпрос е до каква степен ние ще успеем да излъчим такъв политически формат, отговорен, който така да успее да приоритизира разходите, без да ги раздува твърде много, че в България най-социално уязвимите да не бъдат ударени. В същото време да не се налага да се вдигат данъци, с което да смажем средната класа и тотално да се самоубием демографски.

И трето, България има нужда от инфраструктура и проекти, които да довеждат икономическото кръвообращение до определени региони, които умират. Тоест пътища, ВиК инфраструктура, много важна комунална инфраструктура, за която обаче няма пари, тъй като инфлацията е вдигнала цените на всички материали. Тези, които успеят с по-малко ресурс да направят така, че България все пак да мине между иглени уши, наистина ще останат със златни букви в българската история - и социална, и стопанска.

За съжаление аз съм малко скептичен, че на хоризонта се очертават такъв тип политически субекти и такива хора, които разбират проблема, разбират историческия момент и имат качествата  да го направят. Надявам се обаче на изборите на 2 април те да ме опровергаят.

- Плоският данък, нашата данъчна система с ниски преки и по-високи косвени данъци, не си ли е изживял времето на фона на това, което се случва в момента?

- Въпрос на гледна точка. В България има много хора, които мислят, че си го е изживял и искат да дойдат по-високи данъци. За мен като икономист това би било много лошо и много опасно с оглед на зараждащата се средна класа в България. Но нашите партньори, включително МВФ, Европейската комисия, други големи и мощни страни, казват, че ни е време да вдигаме данъците.

Казват, че ние трябва да хармонизираме данъците, защото им правим дъмпинг с нашите по-ниски ставки. Ние го правим, за да можем да растем, да имаме конкурентни предимства. На тях това не им харесва, натискат ни да си вдигаме данъците, да махаме плоския данък.

Чрез тези наши ниски данъци те имат вътрешни политически проблеми пред собственото си население - как може в България да са ниски данъците, при нас да са високи. Това за страна, която има да догонва, страна, която е в демографска катастрофа с най-бързо топящото се население в света и има нужда от млади семейства, бизнеси и средна класа, е много опасно за нас. 

- Как гледате на призива на финансовия министър Росица Велкова ведомствата да свият своите разходи? 

- Има една азиатска поговорка - да биеш по тревата, за да бягат змиите. Тя го казва това за следващите, които бъдат избрани. Тя не го казва това за ведомствата. С тези икономии от ведомствата няма да спрем факта, че с влезлите законодателни промени към края на миналата година тази година трябва да имаме 7% дефицит. С това тя казва: ей, има страхотен проблем!

България може да изпадне в ликвидна криза, с много бързи темпове може да стигне до нива на дълга, които са необслужваеми. Следващите, които идвате, знайте го, виждате, аз започвам нещо да правя, моля ви се, бъдете разумни и недейте да политиканствате.

ТОВА Е ТОЙ:

Кузман Илиев е икономически и политически анализатор, журналист и продуцент

Магистър по публичен мениджмънт от IEP Тулуза, Франция

Завършва с отличие 9-а Френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“

В студентските години е избран за „Студент на годината“ на НБУ, печели и престижната стипендия „Чарлз Мозер“

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук