Луиза Григорова с разтърсващо признание за Стефан Данаилов

Луиза Григорова е антитезата на мита за красивите манекенки с куха душевност. Тя използва модния подиум като еластичен трамплин, от който се оттласна към необятния и сложен свят на киното.

Ето какво каза младата актриса в интервю за в. "Труд" за любовта на живота си, най-новите си роли и срещите със Стефан Данаилов.
 

– Луиза, скоро ще е премиерата на новия филм с твое участие „Имало една война“ – какво би разкрила за тази продукция?
– Това е филм на Анри Кулев, в който се разказва за Сръбско-българската война и за мен бе много любопитно да науча малко повече за тези събития, защото не се говори много за тях.

Моята героиня е олицетворение на българската жена, един много събран образ на това, което се е случвало на жената в тези тежки години – как е преживявала войната, както и това да бъде сама и да бъде майка.

Тя тръгва на път по бойното поле, за да търси мъжа си и по пътя u се случват много неприятности, но в същото време героинята ми показва, че жената е много силна и винаги може да устои на превратностите на живота и съдбата.

Беше ми приятно да работя с всички талантливи актьори, както и със Светла Ганева, която е оператор на филма, въпреки че времето не беше много с нас – снимахме през март.

За двадесет дни се смениха няколко сезона – един ден се събуждаме и има 30-сантиметров сняг, на другия ден е кално поле, след това грее слънце и са поникнали цветчета… Пълна лудница, но се справихме.

– Намираш ли поводи да се чувстваш горда, че си българка?
– Да, често намирам поводи да се чувствам горда от този факт. Умея да се радвам, когато други българи имат успехи, както и когато ние самите постигаме успехи в нашата работа. Винаги изпитвам гордост, когато гледам „Хъшове“ в Народния театър.

Вече 10 пъти съм била на това представление и всеки път плача и се чувствам горда, че съм българка.

– „Диви и щастливи“ от тази седмица вече стартира успешно по родните кина. Как го посрещат зрителите?
– Казват ми, че това е най-хубавият български филм, който са гледали! Звучи така гръмко, че не мога да го повярвам, но все пак е приятно да го чуеш…

След една прожекция, при мен дойде едно разплакано момиче и ми сподели: „Разчувствах се много, защото и аз имам толкова добра приятелка и също бих дала всичко за нея.“ Нашият филм е за приятелството, за смелостта да рискуваш и да преследваш мечтите си и хората често виждат себе си в някой от героите.

– Какво стана с филма за Царичина, в който ти щеше да играеш ролята на контактьорката Ели Логинова? Темата за НЛО вълнува ли те?
– В момента филмът още чака да му дойде времето, но мога да кажа, че с Ели Логинова вече сме приятели и дори си станахме близки семейства. Вярвам много в тези неща и се интересувам от НЛО, прочела съм и всичките 10 книги на Ели.

Тя е страшно интересен човек и интелигентен събеседник, а когато сме заедно и си говорим, тя много ме успокоява.

– С Яна Маринова сте приятелки и в живота. По какво си приличате и по какво се различавате?
– Яна ми е като по-голяма моя сестра. Двете често си говорим и тя винаги ми дава една друга гледна точка, защото с нея разсъждаваме по различен начин за живота.

Може би си приличаме по това, че мечтаем за едни и същи неща, да правим голямо кино, да постигаме целите си и да променим представата за киното в България, но и доста се различаваме. Аз съм по-обрана и не споделям много лични неща, докато тя много се разкрива пред хората.

Яна е много честен, откровен и прям човек, което много ми харесва, а също е и супер забавна и с нея прекарваме чудесно времето си.

– А кой от твоите приятели има най-голямо чувство за хумор?
– Мъжът ми, който ми е и най-добрия приятел! Той наистина има страхотно чувство за хумор, макар и често трудно разбираемо за някои хора.

Например, отиваме в заведение и сервитьорът ми донася поръчката, а аз известно време не започвам да се храня и той ме пита: „Има ли нещо, харесва ли ви храната?“.

Аз му отговорих, че ми харесва, обаче не съм толкова гладна, но тогава се намесва Мартин и му казва с най-сериозен тон: „Тя току-що ми сподели, че това е най-гадното ядене и най-ужасното място, в което се е хранила!“

При тези думи е нормално хората в началото да се стреснат, но такова си му е чувството за хумор и той после си признава, че се е пошегувал… Същият номер ми го направи и когато скоро бяхме в един специализиран магазин за чайове и магазинерката ми показа някакъв нов вид, от който аз направо си припаднах от кеф, защото много обичам чай.

Когато, обаче дадох и на Мартин да го помирише и той не се стърпя отново да каже: „Това е най-гнусната миризма…“ Магазинерката го погледна много особено, преди той да каже, че е било шега.

– Типичен „Близнак“ ли си и често ли се борят за надмощие тъмната и светлата половинка в теб?
– Да, абсолютно типичен представител на зодията съм. В главата ми е пълна лудница и в нея си живеят всякакви различни личности, което обаче е хубаво за професията ми.

Добре, че Марти е много уравновесен човек, така че понася тези мои актьорски несгоди.

– Пример си за естествено красива жена – без козметични корекции и силикон, а в днешно време виждаме дори тунинговани миски. Какво мислиш за тази тенденция?
– Всяко чудо за три дни – това ще отмине според мен. Винаги естествената красота е най-добрата и при нея няма нужда от корекции и подобрения.

– Кои българки намираш за красиви?
– В момента ми изникват имената на жените от моето обкръжение, като Весела Бабинова, Дария Симеонова, Яна Маринова, майка ми също е страхотна. Много ми харесва и Диляна Попова, която е чисто олицетворение на красотата.

– Не криеш, че имаш желание да пресъздадеш образа на Лили Иванова. С какво те привлича тя?
– Лили е Мадоната на нашата страна и икона в естрадната музика. Тя има толкова много хубави песни, но може би любима ми е „За тебе бях“.

Ако има филм за нея, за мен би било огромна чест да изиграя нейната роля, но това не са конкретни планове, които имам. Честно казано, нямам самочувствие, че мога да пея, въпреки че много бих искала и ако в някакъв момент ми се отдаде възможност да се науча би ми било интересно.

– Защо толкова много известни актьори се пристрастяват към наркотиците, или посягат на живота си?
– Не само актьорите, а изобщо хората на изкуството са свръхчувствителни, и като такива са податливи на депресивни състояния и посягат към алкохол и наркотици.

Доказано е също така, че и хирурзите имат склонност към алкохола, защото като ти е толкова тежка работата, търсиш някакво бягство. Голям мит е, че хората на изкуството по цял ден пеят и танцуват и работата им е ненатоварваща. Човек, който може да си помисли това, няма никаква реална представа за живота.

– Какво ти помага да избягаш от депресията?
– Изучавам всички състояния, през които минавам и това е важно в работата ми. Един актьор, колкото повече познава душата, толкова повече може да даде на сцената.

Иначе, когато съм в по-депресивно състояние, много ми помага спортът, обичам да яздя, да се занимавам с йога и пилатес, а през зимата карам ски и кънки на лед.

– В „Стъклен дом“ се снима с големия ни актьор Стефан Данаилов, който ни напусна тази седмица. Какво си спомняш от работата и контактите си с него?
– Много ме натъжи тази новина. Стефан Данаилов беше първият голям актьор, с когото съм работила и за мен това беше огромна чест. Вчера, беше гала премиерата на „Диви и щастливи“ – повярвайте, всички си мислехме само за него.

Това, че почина точно преди премиерата ни, може би е знаково – според мен, за един актьор най-добрия начин да го изпратим е с изкуство и така се случи.

– Защо много млади хора предпочитат свободното съжителство и се страхуват от брака? При вас с Мартин промени ли се с нещо животът ви след сватбата?
– Не знам защо се страхуват от брака… При нас, дори стана много по-хубаво, откакто се оженихме и някак си се успокоихме след това и станахме по-щастливи. Мога да кажа, че сега консумираме любовта по-пълно и цялостно.

– Кое крепи любовта ви с Мартин?
– За мен любовта е всекидневна работа и ако не се изненадваме и не си доказваме всеки ден колко много се обичаме – една любов не може да проработи, затова гледаме всеки ден да си показваме колко много се обичаме.

В Мартин обожавам това, че е много добър човек и винаги се старае да ме разбира, макар и аз на моменти да съм тра-ла-ла по актьорски, но той ме подкрепя във всичките ми лудости, а умее и да ме разсмива.

– Какво обичате да правите най-много, когато сте заедно и съвпадат ли вкусовете ви по отношение на филмите и книгите?
– Ние сме си заедно нон-стоп – по 24 часа на ден и правим всичко заедно, като най-много обичаме да ходим на кино, да гледаме филми и сериали.

Дори, когато спорим е пак на тази тема, например за това, че някой филм на мен много ми е харесал, а на него не, или обратното.

Последният филм, който много ни хареса и на двамата е „Жокера“ с Хоакин Финикс, който е направо гениален актьор. От сериалите най-любими са ни „Гейм оф тронс“ и „Брейкинг бед“. 

Иначе Мартин обича да чете повече фентъзи и Стивън Кинг, докато аз предпочитам Буковски и Стайнбек, а наскоро прочетох и ми допаднаха „Цар плъх“ и „Бащата на другия.“ Като книга, която и двамата харесваме, мога да посоча „Сидхарта“ на Херман Хесе.

– Имала ли си изпитания и къде търсиш опора?
– Вярвам в Бог, но не точно в каноните на църквата – според мен, вярата е единственият начин да оцелееш. Много трудни моменти съм имала, както и разочарования от невзета роля, или от нещо, което много съм искала, а то не се е случило, но това е така не само на мен…

– Признание на твой почитател, което те е развълнувало особено силно?
– Ще ти разкажа готина история, която ми призна едно момиче. Тя ми сподели, че е отишла на театър за първи път, когато била на 15 години и е гледала постановката с мое участие – „Евридика“ в Пловдивския театър.

След това го е гледала 20 поредни пъти и дори започнахме да се срещаме след представленията, а тя често ми пишеше и писма. В едно от тях ми писа, че е била лоша ученичка и не u било интересно в часовете, но откакто гледала спектакъла, така се влюбила в актьорското изкуство, че започнала да чете, да ходи редовно на училище и дори да взима стипендия, а в момента учи в НАТФИЗ!

– Любима мисъл?
– Ще цитирам моята героиня от „Пияните“: „Свободата е да се отдаваш!“