Марги Хранова пред в. "Шоу": Победата не ме интересува, забавлявам се в „Капките”

Изненадва ме колко деца ми признават, че са мои почитатели

Маргарита Хранова не се нуждае от представяне, защото музиката й говори достатъчно красноречиво за нея. Тя е от онези гласове, които открояваш сред много други, а след това оставаш впечатлен и от човека зад таланта – искрен, земен и усмихващ се. Тя е от онзи тип хора, които не се плашат от гафове – нито на сцената, нито в живота. Дори напротив – подхожда към тях с капка лудост, присъща само на истински творец. Всеки път, когато разговарям с нея, тя подава късче от душата си – без грим и без маски. И е болезнено откровена. А този разговор е поредното потвърждение за това.

- Марги, как се чувстваш с толкова динамични образи в „Като две капки вода” – не само трябва да ги изиграеш, но и да звучиш различно във вокално отношение…
- Чувствам се много добре. Забавлявам се искрено и много бих се радвала да не разочаровам хората с представянето си. В началото си мисля, че ми се паднаха образи, които не бяха толкова впечатляващи, за да мога и аз да ги пресъздам по кой знае колко интересен начин. И от един момент нататък образите станаха много различни, интригуващи и за мен е истинско предизвикателство да ги пресъздам. Особено един от последните – Гери-Никол, беше просто върхът! Аз изобщо не мислех, че ще се справя. Дори смятах, че ще стане голям провал, ако трябва да бъда докрай честна с теб.

- То стана фурор, не провал! По-очаквано беше, например, да спечелиш наградата с образа на Катя Филипова, отколкото с този на Гери-Никол, но...
- (Смее се).Така се случи, да. Много неочаквана и приятна изненада за мен. Провал чак не бих могла да направя, но просто щях да си изпея песента така, както мога. В случая много се старах поне малко да се доближа до нейния образ и го направих с една усмивка, с едно намигване. И мисля, че се получи забавно. Но си права за сравнението с Катя Филипова, защото нейната песен и образ, като цяло, са много близки до мен, до моя натюрел, а Гери-Никол е нещо съвършено различно, напълно противоположно. В крайна сметка се получи интересно (Смее се).

- Не ти ли дадоха съвет синовете ти, внуците, на които Гери-Никол със сигурност е по-близка по звучене?
- Нямаше как да ми дадат, защото ние почти не се видяхме преди това. Те обикновено присъстват в залата, гледат, а точно този път нямаха възможност. И след това останаха страшно учудени, че са избрали именно мен накрая (Смее се). Сама се постарах да се адаптирам към образа. Обикновено много внимателно изучавам детайлите, който трябва да пресъздам – не само вокално, но и поведенчески. При мъжките образи обаче е много по-трудно, защото просто
няма как да избягам от собствения си тембър
който е изключително много разпознаваем. Хората даже ме разпознават, когато някой път говоря – обръщат се и ми казват: „Познах ви по гласа”, а какво остава, като запея.


Във вихъра на танца като Гери-Никол (третата от дясно на ляво)


- Точно това е, че твоят глас е толкова характерен, че много трудно може да звучи като гласа на някой друг. Освен това е и един от най-силните и въздействащи на родната музикална сцена!
- Много е характерен, да. Затова, например, Боби Турбото, когато запее, по-лесно може да влезе в образа, защото гласът му не е разпознаваем, той не е и певец. Хората не познават възможностите и тембъра на гласа му, поради което й на него му е по-възможно да влезе под кожата на някой друг. При мен това е абсолютно невъзможно. Но аз въпреки това безкрайно се забавлявам. Старая се да изпълня всичко, доколкото ми е възможно, давайки си ясна представа, че това няма как да е напълно и изцяло. Права си за това, че моят глас е и доста силен, но знаеш ли, аз не полагам кой знае какви грижи за него. Не и в онзи смисъл, в който някои предполагат. Разбира се, пазя го –  не пуша, не пия газирано но това са стандартни грижи. Редовно се разпявам, доставя ми удоволствие да работя върху гласа си. Но то си е и до дарба. Освен това е много важна и самата постановка, с която пея. Радвам се, че резултатите са такива. Чукам на дърво и благодаря на Господ, че пази гласа ми все още така непоклатим и дано дълго време така.

- Интересно ми е как реагира съпругът ти Кирил на пре­въп­лъ­щенията в „Като две капки вода”?
- (Смее се). Много му е интересно. Дори ще ти призная, че докато изучавах и репетирах образа на Гери-Никол, ме караше вкъщи да пея. За да ме посъветва кое къде не правя, както го изпълнява тя. Едва ли не ме изпитва, за да види дали съм си научила урока (Смее се). Същото се повтори и при образа на Лучано Павароти, който последно пях. Като ме слушаше даже каза: „Супер! Получава ти се! Ще стане.” Сега, аз съм наясно, че една жена, колкото и да иска, няма как да докара мъжки тембър, но идеята е да наподобя до някаква степен образа му, излъчването, неговия специфичен маниер. Получи ми се много добре изпълнението на Елтън Джон, опитвах се, доколкото е възможно.

- При теб се получи много динамична риалити поредица – сега са „Капките”, а преди този формат бе и „ВИП брадър”.
- Така се получи наистина, но двете са твърде различни. В единия формат непрестанно работя, правя образи, пея песни, уча, а в „Биг брадър” съвсем не беше така. При всички случаи сега, в „Капките”, чувствам едно сериозно предизвикателство в музикален аспект, защото музиката за мен винаги е значела живот и любов. Казах си в един момент: „Защо пък не? Да опитам…” И сега ще ти споделя, че напоследък ме изненадва много фактът колко млади хора и деца ми признават, че са мои почитатели. Където и да отида – по улиците, в магазините, като ме срещнат и веднага искат да се снимаме. Страшно изненадващо е да те харесват толкова малки дечица. А и аз не се взимам чак толкова на сериозно в това шоу. Не съм от тези, които биха си казали, че на всяка цена трябва да стигнат до победата. Реалист съм. А и мен победата не ме интересува. За мен е важно да успявам да се справям, да се забавлявам и в крайна сметка да излизам с една усмивка от всяка ситуация.

- На някои участници в „Капките” борбата за победа на моменти твърде много им личи, а за теб тя дори не е важна. Може би защото ти познаваш добре този вкус!
- Да, вероятно – те са млади хора и повечето искат да стигнат до победата. Но пак ще кажа – за мен важно е да се забавлявам и да излизам с усмивка. Никак не е хубаво човек да се взима на сериозно – не само в рамките на това шоу, а и изобщо.

- Имаш ли желание да пресъздадеш някой конкретен изпълнител в „Като две капки вода”?
- За мен всеки един образ е достатъчно ярък и е въпрос на предизвикателство да мога да се превъплътя по някакъв начин в него. Не знам дали бих се справила съвсем, но бих се радвала да ми се падне Уитни Хюстън, тъй като много я харесвам.

- Тя се падна на Софи Маринова, която се справи наистина добре с тази задача!
- Определено, да. Тя се справи. Надявам се и аз да успея, ако ми се падне (Смее се).

 - Мими Иванова наскоро ми сподели, че двете наистина сте изглеждали като две капки вода – след твоето изпълнение заедно с Развигор Попов…
- (Смее се) Темброво гласовете ни много се доближават, но Мими също има един много специфичен маниер, който се опитах да доближа. Не знам колко се е получило, но като се чух след това, си казах, че е горе-долу добре. Но се радвам на нейната оценка, значи много за мен.

- Как се виждате след 10 години, например?
- Надявам се да съм жива и здрава, да пея, но то времето ще покаже. Каквото се случи – това. Човек трябва да гледа напред, но не бива да си прави чак толкова много планове, защото те обикновено първи се променят.


Трио «Обектив»


- „Всеки творец е подпомаган от съдбата”, сподели ми го преди време. Още ли мислиш така?
- Абсолютно. Аз съм човек, който вярва в силата на съдбата. Колкото и да иска човек да я промени, няма как да стане, след като нещо му е предопределено. Затова трябва да се научи да подхожда и да гледа с добро настроение, с обич и с желание към всичко, което му се поднася. И да се моли най-вече да е здрав, другото се нарежда така, както трябва да бъде.

- Винаги ли си имала късмета да правиш само онова, което ти е най на сърце?
- Да, винаги. Напълно вярно е това. И винаги съм се стараела да изпълня максимално добре всяко едно нещо, с което се захващам. А и знам, че близките ни, които вече не са на тази земя, със сигурност продължават много да ни помагат Отгоре. Отделно моето семейство не е спирало да ме подкрепя, а това много ме зарежда. И между другото, ще ти призная, че причината да се съглася да участвам и в „Като две капки вода”, и в „Биг брадър”, бяха основно те. Идваха децата с думите:
“Хайде, бе, бабо, много ще е интересно, че ще се променяш
Участвай”. Но и самото предизвикателство ме привлече. Помня, че с теб си говорихме преди време именно за това и аз тогава споделих, че не се виждам в нито едно шоу, но за пореден път си потвърждавам поговорката, че човек наистина няма как да знае, без да е опитал. Затова и се съгласих – как да разбера, ако не прегърна предизвикателството.

- Вкусът на предизвикателството ти е познат още от едно време, когато са те наричали неслучайно „музикантската певица”, заради умението да пееш изключително трудни и сложни песни.
 - Да, тогава все още подготвях своята самостоятелна кариера заедно с композитора Найден Андреев. А той пишеше най-сложните музикантски песни и аз ги пеех. И тези песни не бяха типично шлагерни и лесно възприемчиви, а изискваха по-дълго време, в което да се слушат. 
Пример е и емблематичната ми песен „Устрем”, която е много сложна песен.

- Покрай музиката може да се каже, че досегашният ти живот е минал все на колела – от едно пътуване в друго, с изминати хиляди километри…
- Такава е съдбата на музиканта, да. Обречени сме на това. Но в крайна сметка това е една прекрасна професия, защото освен пеенето и контакта с хората, как иначе човек ще може да обиколи такива кътчета на България, на света.

Интервю на Анелия Попова