Майката на Рамбо: Зад осъждането на сина ми и смъртта на Капка се крие зловеща истина!
Ивайло Иванов – изверг, жертва на сатанински страсти или... светец
Преди няколко години “ШОУ” беше първата медия, която се усъмни в скалъпване на делото срещу Ивайло Иванов - Рамбо. Тогава медиите, “информирани” и подгрявани от съответните полицейски органи, всеки ден бълваха информации как “извергът” Рамбо умъртвил по най-извратения начин приятелката си Капка Атанасова, спал в любовното им ложе 4 месеца с трупа на любимата си, мумифицирал я и накрая я изхвърлил в контейнер за смет.
Жадните за сензации бълваха една след друга всякакви небивалици за убийството на неизвестна жена, извършено на неизвестна дата в периода между 6 декември 2007 г. и 2 март 2008 г., когато е открит трупът. Невероятната история завършва с екшън-арест на Ивайло на 13 май с. г. На тази дата 20-ина тежко въоръжени бойци разбиват две железни врати с клещи, чукове, флексове и пр. в апартамента на Ивайло в столичния кв. “Разсадника”. Тръшкат всички на земята, включително наемателя на Иванов и бременната му приятелка, която абортира от стрес и лежане по корем. Още през 2009 г. “ШОУ” пръв постави някои въпроси и загадки, които никак не се връзват с версията на четири от петте съдебни състава, осъдили Ивайло Иванов на 17,5 г. затвор. Наскоро вратата се отвори към истината /или лъжата/ за мистериозното “убийство”, т.е. за мистериозното наличие на неизвестен и до днес труп в квартален контейнер. Всичко тръгна от искането на родителите на Рамбо делото да бъде върнато за ново разглеждане. Оказа се обаче, че него го няма!!! Няма ги папките, между чиито корици беше затворена тайната на един от най-мистичните случаи в родната крими история. <br /> <br /> <img width="500" vspace="2" hspace="2" height="375" border="2" src="/documents/newsimages/editor/201406/Rambo_9.jpg" alt="" /><br /> <br /> “Съдбата на сина ми крие тайна, която според родното правосъдие не бива да става обществено достояние” каза още навремето майка му Лили Гълъбова, която в момента е главен редактор на списание “Минно дело и геология” и управител на издателство “Земя”. <div><br /> А ето и майчинския портрет на известната журналистка: “Иво не беше убиец. Иво беше <br /> <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>слънчево дете с невероятно трагична съдба<br /> </strong></span> <br /> <br /> Затова делото в Софийския съд беше при закрити врати и криеше тайни. Ще прескоча детството му. Ще прескоча училището, когато от първи до последния клас получаваше само отлични оценки. Не това е важно. Той беше вечно усмихнат, всестранно надарено дете. Не по моя оценка, а по тази на учителките. Първият му сблъсък с бабаити беше, когато училищно бандитче беше било и дърпало за плитките съученичката му Надя. В блока, щом видеше възрастен човек с торби, бързаше да ги грабне и да ги занесе до апартамента му. Един ден Иво прибра две улични кучета и даде две стипендии, за да излекува крака на едно от тях. Кандидатства и беше приет в Художествената академия. Беше приет и в ХТИ. Три години учи химия. После се прехвърли в МЕИ и тук стана отличник. В един момент се задоми с Надежда. Реши, че семейството е по-важно от кариерата на инженер. Мога още много да говоря за първото семейство на Иво, за обожанието между него и трите му деца, което беше взаимно. Мога да ви разказвам още много и да ви покажа куп семейни снимки...”, споделя Лили Гълъбова. <br /> <br /> През 1999 г. се случва първата голяма драма в живота на Иво. Той е пребит зверски от мутра. Звероподобният индивид прескача ограда и се изпикава в дворчето на Рамбо, който държи интернет клуб в наследствен имот в Пловдив. Иванов прави забележка на мутрата, която... го смила от бой. Удря главата му, където свари. Прави я на пихтия. Същата година местни наркобосове го притискат да пласира дрога в интернет клуба си, но той отказва. Напротив - гони всякакви наркоманчета и пушачи. <br /> <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Наказателната акция не закъснява<br /> </strong></span> <br /> <br /> 15-20 души от местния наркоотбор на “Кючук Париж” го трошат от глава до пети с павета и метални тръби. В неврохирургията успяват по чудо да спасят живота му.<br /> <br /> Изведнъж полицаи, прокурори и съдии превръщат Ивайло от добър и щастлив баща в... сатана!<br /> <br /> Годината е 2005-а. Иво вече се е разделил с жена си Надежда, от която има три деца. Неочаквано, но не случайно обаждане на розов телефон преобръща съдбата му. Еротично пъшкащата отсреща Капка Атанасова, изучила детайлно имотното му състояние, постепенно сменя пъшкането със съжителство с Иво... <br /> <br /> На 2 март 2008 г. в контейнер близо до блока, в който двамата живеят, е намерен труп на неизвестна жена без дрехи и документи. Това обаче не е датата на смъртта на анонимния труп. Разследващите от самото начало забъркват криминален пъзел, умишлено или не, в който и до днес не биха се оправили и самите Шерлок Холмс и Еркюл Поаро, взети заедно. И това би било нормално, ако обвинението срещу Иво не се основаваше на лъжи и фалшиви експертизи. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Арест и правораздаване: Ивайло Иванов е “извратен убиец”<br /> </strong></span><br /> На 2 март минаващ случайно полицай намира в контейнера пред бл. 65 чувал с ужасяващи тленни останки на труп. Неизвестен. Труп, който няма нищо общо с каквито и да е било анатомични, морфологични, а както се оказва по-късно - и повече от спорни физиологични белези с Капка Атанасова. Тялото към момента на намирането е на абсолютно неизвестна жена. Оперативният спец от Трето РПУ Илко Илиев обаче впряга сили и, макар никой да не знае, обхожда дом след дом в района, според твърденията за собствените му разследвания, без да знае нито името, нито адреса на жената, живяла при Иво, и въпреки това, като по чудо стига до предполагаемата майка на неидентифицирания /и до ден-днешен / труп. Как?! Все още неясно... <br /> Така на 13 май в 6 сутринта 20 тежко въоръжени униформени щурмуват апартамента на Иво в бл. 23 в кв. “Разсадника”. Сякаш се атакува свърталището на знакова престъпна група за убийства, а не скромното жилище на един инвалид, което буквално е опустошено. Всички, барабар с наемателите му, са натръшкани на пода. В резултат наемателката абортира. Иво е завлечен, пребит и.... „разпитан” в СДВР - без адвокат, без протокол. Дотук и оттук-нататък никой по никакъв законен начин не може да докаже, че Ивайло Иванов-Рамбо е килър. Нещо повече - въпреки присъдата му от 17,5 г. затвор, никой така и не може да докаже по неоспорим начин, че именно той е убил Капка Атанасова. Както и че изобщо въпросната Капка е убита... <br /> <br /> <u><strong>Обвинението: </strong></u><br /> <br /> Обвинението се крепи на три опорни точки - точно толкова автентични, колко митологията, че Земята се крепи на гърбовете на трите кита. Първата заслужава пълно цитиране в “съдържателната” си част поради “необоримата достоверност”, която лъха от всеки ред в показанията на...”разкаялия се убиец” Ивайло Иванов. Публикуваме единствения “документиран” досега ”разпит” на Рамбо, проведен през нощта на 13 срещу 14 май 2008 г. в СДВР. Съдържателната част на уникалните “самопризнания” на Ивайло говорят сами по себе си доколко е имало разпит и доколко достоверен е записаният текст, приписан на Ивайло Иванов в един през нощта: <br /> “Капка познавам от четири години. Близки приятели сме. Живеем заедно. След завръщането от гр. Пловдив след тежка катастрофа Капка ме чакаше на улицата и когато пристигнах с колата, след като видя, че имам нов автомобил, разби с глава страничното стъкло на лявата врата – на шофьорската врата. От което получи огромен хематом на главата. След това отидохме – бяхме поканени на гости в родителите ми, за вечеря. Там аз и родителите ми я убеждавахме да отидем на лекар. Стана огромна цицина. Тя отказа. Неколкократно я помолих. Аз лично обещах да я закарам там. Тя отказа. Вечеряхме. Тя пи алкохол. По принцип, още когато излезе на улицата да ме посрещне, беше пияна. <br /> <br /> Тръгнахме си. Едвам я довлякох до вкъщи. Беше й много лошо. Това се случи на 22 срещу 23 декември 2007 г. Минахме по обичайния път покрай кафето и се прибрахме вкъщи. Бяхме само двамата. Аз й направих забележка, тъй като пиеше чист спирт – медицински. Каза ми, че й е много лошо и аз отново я поканих да отидем до „Пирогов”. <br /> <br /> На мен също ми беше много лошо. Бях претърпял тежка катастрофа и бях пътувал 2 часа от Пловдив. Тя ми каза: искам да си легна до теб и да се гушнем. <br /> <br /> Към 10.30 – 11.00 ч. се събудих. Тя лежеше до мен. Отново съм заспал бях много изморен, много ме болеше главата. След около един час след това се събудих и първо я заговорих, побутнах я. Като я обърнах - не дишаше. <br /> <br /> Предприех изкуствено дишане – уста в уста, сърдечен масаж. Бях паниран. Не ми се беше случвало такова нещо. <br /> По принцип от тези мои действия веждите й помръдваха. Това може да е защото съм я местил...<br /> <br /> След това я взех на ръце и започнах да я нося из къщата. Сложих я под душа. Накрая я оставих на леглото – стана ми много лошо. Когато я намерих починала, беше с прибрани крака до тялото – бяхме се гушнали. Оставих я на леглото и така стоя може би два дни, защото не можех да ставам. Никъде другаде освен в леглото не съм я слагал. <br /> В леглото престоя около четири месеца. <br /> <br /> Започнах да сънувам кошмари, които не бяха свързани с нея. Сънувах баба ми, дядо ми. <br /> <br /> Изнесох я на ръце и я оставих в кофата. Реших да се разделя с тялото. Нямаше никаква живинка в нея. Бях решил да я съживя. Както сме лежали на леглото, я бях гушнал и я сложих в чувал – черен, найлонов. За да събера тялото в чувала, го спуснах от високо. <br /> Чувалът стоеше в гардероба точно до пералнята. Дървен гардероб. Чувалите си стояха така отделно. Бяха четири или пет. Като я спуснах първия път, първият чувал се разкъса. Чувалът не съм го връзвал. Хванах го за отвора и го изнесох. Изнесох я между 20.30-21.00 ч. Чувала занесох в контейнера за смет пред бл. 65, който е на улицата в близост до блока, в който живея. <br /> <br /> През този период живеехме само ние двамата с Капка в апартамента, която вече беше починала. <br /> Веднъж ми взе 20 лв., след това 50, след това 3 000 /три хиляди/ лева. През тези години е живяла само при мен на този адрес. За малък период от време са живели и моите родители – 2005 г., това беше в началото на връзката ми с Капка. Родителите ми сега живеят в бл. 23. Блокът е горе-долу на около километър от мен. В същия квартал. <br /> <br /> Разпитът приключи в 01.00 ч. поради изчерпване на въпросите” /!? –б.а./<br /> Издиреният от изданието текст са така наречените “самопризнания” на Ивайло Иванов. Единствените досега! След гледането на делото пред 6 съдебни състава! Въпросният документ е едно от основните доказателства, на които се крепи обвинението срещу него. <br /> <br /> „Истината около осъждането на Ивайло е страшна, зад нея се крие нещо зловещо, нещо тъмно!”, твърди майка му Лили Гълъбова...<br /> <br /> <strong>Разследване на Славей КОСТАДИНОВ<br /> </strong> <br /> <em>Б.Р. Истината за делото на “страшилището” Рамбо, както и някои наистина страшни неща извън него – в следващия брой.</em></div>