Месеци преди да приемем еврото направете това с парите под дюшеците

Отминаващата 2023 г. беше много успешна за банките в България. Има значителен ръст на кредитите и депозитите. Но банките са изправени пред редица предизвикателства като предстоящото влизане в еврозоната и дигитална трансформация.

За това какво може да очакваме по отношение на лихвите и кредитирането при влизане в еврозоната, какви нови дигитални услуги ще има за клиентите и какви са очакванията за процесите на консолидация в българския банков сектор говори Петя Димитрова, председател на Асоциацията на банките в България (АББ).

Петя Димитрова

"Банките в България са фактор за просперитета на икономиката. Те работят добре, а хората много по-добре планират своите инвестиции и са изградили една добра финансова култура", това категорично мнение изрази тя.

"Кредитите и депозитите ще бъдат превалутирани по фиксирания курс. Тук е моментът да посъветвам клиентите да използват месеците преди приемането на еврото да внесат парите, които държат "под дюшеците", по банковите си сметки" - каза тя във връзка с приемането на еврото на 1 януари 2025 г.

Ето какво още сподели Петя Димитрова в интервю за "Труд":

- Г-жо Димитрова, отминава още една успешна година за банките в България. Какви са нейните цифрови изражения?
- Годината беше успешна за сектора, въпреки икономическите трудности. Банките у нас отново показахме, че можем да работим заедно, да сме доверен партньор на бизнеса и гражданите - стабилни, добре ликвидни и с високо ниво на капиталова адекватност, с изчистени портфейли и много ниски нива на лоши кредити.

В България те клонят към 4%, което е показател, съпоставим със средното за страните от Европейския съюз (ЕС). Това са едни добри показатели, че банките работят добре, а хората много по-добре планират своите инвестиции и са изградили една добра финансова култура. За мен успехът е именно в стабилността на банковата система и в доволните ни клиенти. Успяхме да покрием изискванията на ЕЦБ и на БНБ.

Отговорихме на всички закони и регулаторни изисквания, които не са никак малко. Това, разбира се, е и благодарение на последователната политика на Българската национална банка (БНБ) през последните години. Всичко това допринася българските граждани да са спокойни къде влагат парите си.

Депозитите в системата достигнаха 131,6 млрд. лв. към края на октомври, нараствайки с над 8% на годишна база и превишавайки сумата на кредитите, което позволява на банките да държат едни от най-ниските лихви по кредитите в еврозоната. Общата сума на отпуснатите кредити към октомври 2023 г. е над 95 млрд. лв., което е ръст с 13% на годишна база, а за последните 10 години увеличението е с близо две трети.

Искам изрично да обърна внимание, че чрез своите политики за кредитиране, банките играят основна роля в икономиката, като осигуряват устойчив растеж и стабилност - а те от своя страна са ключови фактори за създаване и поддържане на работни места. Всичко това е от съществено значение за просперитета на икономиката и стабилността на страната, и банките сме неотменен фактор от това.

- Това беше и първата ви година като председател на УС на Асоциацията на банките в България. Каква беше тя за вас и с какво се отличаваше?
- Много предизвикателна. Работихме усърдно, за да успеем заедно да реорганизираме АББ и да въплътим в нея нова мисия, визия и ценности. Организирахме стратегическа среща на борда, на която да обсъдим важните проекти, които искаме да бъдат във фокуса на нашата асоциация през следващите години.

Обединихме се върху това, което касае всички нас - въвеждането на еврото, повишаване на финансовата грамотност на населението и най-вече на младите хора, ESG инициативите, новите регулации и тяхното влияние върху банковия бизнес, дигитализацията и не на последно място - важността на банковата система за икономиката и обществото.

Имаме своите амбиции за 2024 г. Водещата цел за нас през следващите дванадесет месеца е подготовката за членството на България в еврозоната. Аз, като банкер и председател на АББ, силно се надявам, че на 1 януари 2025 година ще посрещнем еврото като новата национална валута на страната.

Подготовката за еврозоната освен времеемка е и много скъпа - общата сума, която банките се очаква да изразходват за въвеждането на еврото - за обмяната на парите в обръщение, както и за необходимите промени в техните информационни системи и осведомителни кампании възлиза на между 300 и 400 млн. лв.

- Влизането ни в еврозоната ще има ли положителен ефект за икономиката на страната и върху кредитирането?
- Присъединяването на България към еврозоната и към втората най-използвана валута в света е дълго чакан процес, който ще повлияе положително на икономиката ни и ще бъде двигател за ускоряване на реформите, повишаване на благосъстоянието и достигане на европейските стандарти на живот. Ще донесе много ползи на гражданите и фирмите не само от гледна точна на намаляването на трансакционните разходи, но и чрез по-високите инвестиции и възможността да сме пълноправен член на еврозоната.

Това със сигурност ще се отрази положително и на кредитирането, ще открие много допълнителни възможности, а сред тях и за развитие на капиталовите пазари в България.

В Асоциацията на банките в България планираме да проведем разяснителна кампания сред гражданите, за което разчитаме на съдействие на БНБ и на правителството, за да обясним всички ползи от приемането на еврото, което ще подобри значително средата, в която всички правим бизнес. Всички ние - и банките, и бизнеса, и държавата, трябва да говорим с един глас и да излъчваме ясни послания, за да помогнем на клиентите ни, служителите ни и цялото общество да се ориентира в морето от информация и фалшиви новини и да оцени разумно и ясно ползите от приемането на еврото.

- Как влизането в еврозоната ще се отрази на вече сключените левови кредити? По какви правила ще се определят лихвите по старите левови заеми след влизането ни в еврозоната?
- В българското общество има консенсус по този въпрос, който е залегнал и в Националния план за въвеждането на еврото, че превалутирането ще се извършва по фиксирания централен курс от 1,95583 лева за 1 евро. Няма да се променя или отменя действието на съществуващи договори - за кредити, депозити, финансови инструменти в левове или с препратки към лева.

Кредитите и депозитите ще бъдат превалутирани по фиксирания курс. Тук е моментът да посъветвам клиентите да използват месеците преди приемането на еврото да внесат парите, които държат „под дюшеците“, по банковите си сметки.

Ние ще се погрижим в началото на 2025 година всички сметки да бъдат автоматично и безплатно превалутирани в евро, което за клиентите ще бъде в пъти по-лесно и удобно, отколкото да извършат физическата обмяна на пари в брой.

Колкото до лихвените проценти - фиксираните лихвени проценти по кредитите ще се запазят, а плаващите лихвени проценти не могат да бъдат по-високи, отколкото преди въвеждането на еврото - т. е. нито един клиент няма да бъде ощетен от промяната.

- Какъв ще бъде ефектът от влизането ни в еврозоната върху лихвите по новите заеми? Преди няколко години икономистите твърдяха, че с влизането ни в еврозоната лихвите по заемите в България ще станат по-ниски. Но в момента еврозоната е в цикъл на повишение на лихвите.
- Да, в момента сме свидетели как след години на нулеви или отрицателни лихви, сега те се вдигат плавно в много страни по света. Инфлацията и борбата с нея продължава да бъде сериозно предизвикателство пред финансовия сектор и именно в опит да я овладеят през изминалата година големите централни банки на няколко пъти повишаваха основната лихва.

В САЩ тя е вече в диапазона 5-5,25%, а в еврозоната достигна 4%. Това естествено води след себе си и покачване на лихвите по кредити за фирми и граждани.

Ние няма как да сме напълно изолирани от тези глобални тенденции, но правим всичко възможно увеличението на лихвите в България да е с умерени темпове и да е щадящо, както за гражданите, така и за бизнеса. Основната причина е, че българската банкова система е високоликвидна и цените на депозитите остават ниски, което ни позволява да не разчитаме на скъпо „вносно“ финансиране.

В рамките на последната година средната лихва по новоотпуснати заеми в лева на фирми се покачи с над 1,5 процентни пункта до 3,9%. Почти по същото време започнахме да наблюдаваме и повишаване на лихвите по потребителските кредити, макар и в значително по-умерени темпове - средният лихвен процент за последната година се е увеличил с малко под 1 процентен пункт.

Както вече споделих, лихвите по ипотечните кредити са сравнително стабилни на нива от около 2,5% и тепърва ще ставаме свидетели на тяхното покачване.

Добрата новина е, че търсенето на кредити остава високо, което показва че финансовото състояние на фирмите и домакинствата е много добро. Най-оптимистичните прогнози са, че можем да очакваме обръщане на цикъла през втората половина на 2024 г.

- Минималните задължителни резерви в еврозоната са 1%, при 12% в момента в България. Влизането ни в еврозоната ще даде ли възможност на банките да отпускат заеми при облекчени условия?
- В момента българските банки държат по наши оценки около 14 млрд. лв. при нулев лихвен процент в БНБ, като след влизането ни в еврозоната ще можем да използваме част от тях за по-доходоносни дейности, включително и за кредитиране.

Но бих избягвала израза „при облекчени условия“. Отпускането на всеки кредит от страна на банките е в следствие на стриктен финансов анализ на кредитоспособността на клиентите и не очаквам която и да е банка да разхлаби финансовата си дисциплина заради това, че сме част от еврозоната.

- Дигиталното банкиране се развива изключително бързо. Какви нови дигитални услуги могат да очакват клиентите на банките?
- Дигиталните иновации по света са във възходящ тренд, а приносът на банковия сектор е изключително голям в тази посока. Ускореното внедряване на високотехнологични решения подобрява потребителското изживяване.

Така осигуряваме на своите клиенти още по-качествени, бързи и ефективни банкови услуги, защото основното в банкирането са взаимоотношенията между потребителя и финансовата институция. В този процес предимство имаме големите участници на пазара, защото разполагаме с ресурс и средства, за да внедряваме различни технологични решения и да осигуряваме още по-качествени и ефективни банкови услуги.

Дигиталните карти, виртуални портфейли, плащания с QR-код, всичко това е част от новата реалност. Скоростта на технологична трансформация обаче зависи от хората в екипа.

В Пощенска банка правим значителни инвестиции в преработка на процеси и в човешки ресурс, за да създадем разбираеми за клиента приложения, които да засилят удоволствието от контакта с нас. Phygital моделът е бъдещето на банкирането. Хибридните форми на банкиране, комплексният модел между дигитални и физически услуги, потребителското преживяване в различни канали и платформи - последователно, в реално време - това е, което правим в Пощенска банка и което очакват нашите клиенти.

От друга страна, дигиталните разплащания имат решаваща роля за стимулиране на икономическия растеж, иновациите, както и удобството на потребителите. През 2024 г. очакваме да видим още повишеното използване на блокчейн технологията в различни финансови процеси, включително трансгранични плащания, търговско финансиране (trade finance) и управление на веригата за доставки.

В Пощенска банка превръщаме иновациите в конкретни финансови решения за удобство на клиентите, чрез тях преодоляваме предизвикателствата и продължаваме напред. Отличава ни фокусът върху дигиталните решения, които улесняват ежедневието, и персонализираната комуникация с клиента. Когато си близо до „пулса“ на хората, може да им предложиш точните продукти.

Основната ни цел е да запазим личната връзка с всеки клиент, въпреки дигитализацията на голяма част от услугите ни. Силата ни е в добрия баланс между висококачествените услуги и персоналното отношението към всеки клиент.

Младите хора следят тенденциите, търсят нови продукти и индивидуални персонализирани решения. Разработихме дигиталния асистент EVA - чатбот, базиран на технологията на изкуствения интелект, който владее както български, така и английски език. Услугата е фокусирана върху комуникацията и предоставя на клиентите възможност за консултация в реално време.

Разработихме и свой кариерен чатбот във Viber, за да намерим най-подходящите кандидати за нас. Нашите уникални дигитални зони за експресно банкиране са отличен пример за услуга с добавена стойност, която също е в унисон с политиката ни да търсим устойчиви дигитални решения. Банките имаме ключова роля като катализатор на бизнес трансформацията към устойчива икономика и тепърва ще виждаме много нови дигитални иновации именно в посока ускоряване на зеления преход.

- Каква година изпращате в Пощенска банка и какви са очакванията ви за процесите на консолидация в българския банков сектор?
- Годината беше добра за Пощенска банка и специално искам да поздравя всички за упоритата работа през годината. В началото на юни към нашето семейство се присъедини и нов член след придобиването на българския клон на „БНП Париба Лични финанси“, след като през 2016 г. придобихме Алфа Банк - клон България, а през 2019 г. и Банка Пиреос България.

Това придобиване ни даде възможност не само да затвърдим позициите си в сегмента на потребителско кредитиране, но и да започнем да предлагаме на новите и съществуващите си клиенти много повече продукти. Сделката беше от ключово значение и за нашата група Юробанк, спрямо философията u да разширява дейността си на значими регионални пазари.

По отношение на другия ви въпрос: аз съм открит и последователен привърженик на консолидацията на пазара. Нашата стратегия е органичен растеж, но и придобивания. Искаме да сме от големите играчи на пазара и ще продължим да следваме тази линия на поведение.

Коя е тя?

Петя Димитрова е главен изпълнителен директор и председател на УС на Пощенска банка, както и председател на УС на Асоциацията на Банките в България.

Тя е дипломиран експерт-счетоводител от Асоциацията на дипломираните експерт-счетоводители (ACCA) в Лондон, има EMBA степен от Университета в Шефийлд, Великобритания и две магистърски степени по “Финанси и банково дело” и “Туризъм” от Университета за национално и световно стопанство и Софийския университет “Св. Климент Охридски”.

Притежава сертификати за успешно завършване на програмите “Harvard Business School” през 2018, 2019, 2020, 2021 и 2023 г., както и за сертификат от Бизнес училище Said, Университет Оксфорд през 2022 г. Тя е член на управителните съвети на фондация “Атанас Буров” и на сдружение “Ендевър България”.

Тя е председател на Съвета на директорите на Гръцкия бизнес съвет в България, вицепрезидент на Канадско-българската търговска камара, член на УС на КРИБ, член на Университетския съвет на Американския университет в България. Също така е член на Young Presidents’ Organization.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук