Метеорологът Анастасия Стойчева обясни колко мощна е била стихията, вилняла над София

Около 500 мълнии са паднали според колегите от отдела, наблюдаващ гръмотевичната активност над страната. 

Град София се намира във високо котловинно поле, което е част от планинските масиви в Западна България. Знаете, че западната половина от страната е с голяма разлика в надморската височина - от почти 0 метра покрай река Дунав, до най-високата точка на Балканите – връх Мусала. При такава богата орография, каквато имаме ние, не е необичайно да се развиват такива мощни гръмотевични бури, коментира в интервю за "Факти" гл. ас. д-р Анастасия Стойчева от Националния институт по метрология и хидрология (НИМХ).

"Над хижа Боерица, на Витоша, имаше добре развит във височина над 12 километра облак. Количеството на валежа, регистриран от автоматичната измервателна система на НИМХ, в хижата е 42 л/кв. м., на Владая имаме отчетени 35 л/кв. м.

Това са локални явления, които имат като резултат неравномерно разпределение на валежите, неравномерно разпределение на гръмотевичната дейност, която е свързана с развитието на съответния облак.

Над София е имало три основни вълни. Над Банкя и Иваняне влезе първият облак. Изваля се в района, но след това започна развитие над Витоша. Друг облак имаше над Нови Искър и Кремиковци. И там облакът надхвърли 12 километра. При такива облаци и голяма динамика се реализират интензивни валежи", добави Стойчева.

Ето какво каза още Анастасия Стойчева пред "Факти". 

- Г-жо Стойчева, как се образува тази силна и мощна буря, придружена с гръмотевици и мълнии, която обхвана София вчера. Стигна се е и до трагичен инцидент, след като трима души бяха поразени, а четвърти е в болница?

- Бърз студен атмосферен фронт премина над страната ни. Голямата разлика в температурите и това, че се намираме в югозападен поток, който пренася влажна и топла въздушна маса от Средиземноморието, а в същото време от северозапад прониква хладен въздух и създава неустойчива въздушната маса, доведе до тази буря. И по тази причина, въпреки че лятото приключи, все още сме в летен циркулационен режим. Развиват се купесто-дъждовни облаци, от които падат интензивни валежи, има гръмотевични бури и това е съпроводено с усилване на вятъра.

- Колко мълнии са паднали в София вчера?

- Около 500 мълнии са паднали според колегите от отдела, наблюдаващ гръмотевичната активност над страната.

- Подобно явление колко е типично за района на столицата?

- Гръмотевичните бури са познато явление в нашата страна. Не бих отделила район, който е защитен или не от такива процеси. Град София се намира във високо котловинно поле, което е част от планинските масиви в Западна България. Знаете, че западната половина от страната е с голяма разлика в надморската височина - от почти 0 метра покрай река Дунав, до най-високата точка на Балканите – връх Мусала. При такава богата орография, каквато имаме ние, не е необичайно да се развиват такива мощни гръмотевични бури. Планинските райони предполагат допълнително усилване на гръмотевична активност при атмосферни смущения, които преминават през страната ни.

- Реално колко дъжд падна…

- Над хижа Боерица, на Витоша, имаше добре развит във височина над 12 километра облак. Количеството на валежа, регистриран от автоматичната измервателна система на НИМХ, в хижата е 42 л/кв. м., на Владая имаме отчетени 35 л/кв. м.

Тези валежи са за кратко време, за 30-40 минути и по тази причина създават и проблеми.

Над Кремиковци също премина голям облак, а падналите валежи там са 32 л/кв. м. В Южния парк измереното количество е 27 л/кв. м., в Нови Искър - 26 л/кв. м. На Рилските езера, защото такива облаци се развиха и на други места в страната, количеството е 52 л/кв. м. Това са локални явления, които имат като резултат неравномерно разпределение на валежите, неравномерно разпределение на гръмотевичната дейност, която е свързана с развитието на съответния облак.

- Такива аномалии и такова количество, въпреки че е паднало краткотрайно, има ли статистика дали е типично, в повече или по-малко през годините…

- Като цяло септември месец е много спокоен. Отваряйки назад архива, може да намерим много данни за септември, когато е имало такъв тип време. През 1901 година на 17 септември в Сухиндол е паднал пороен дъжд с гръмотевици, а по същото време в Свищов порой е влачил камъни с обем между 1 и 1,5 кубика.

През същата година, но малко по-рано – 4 и 5 септември, в Русенско пада пороен дъжд и завлича къщи и добитък. Топло и с много валежи е бил септември през 1909 година. На Петрохан тогава пада дъжд с количество от 152 л/кв. м., Тетевен - 148 л/кв. м., Силистра - 129 л/кв. м. Дъждовно е било през 1911 година във Враца – 233 л/кв. м. за месеца. През 1916-а в Копривщица падат 258 л/кв. м. за месец и т.н.

- На база тези цифри сега септември е спокоен?

- Още един пример. На 14 септември 1925 година по планините е валял сняг. Образувала се е снежна покривка. През 1927 година пък имаме максимални температури между 33 и 38 градуса. Тоест, септември месец носи характеристики, при които се усеща промяната и прехода от летни към есенни циркулационни процеси.

- Този 12-километров облак, който е бил над Витоша, какво влияние е оказал за дъжда в София…

- Той се е образувал за около 15-20 минути. Извалява се на едно място, а част от валежите от него се пренасят и над южните квартали в столицата.

- Той ли е бил най-големият…

- Над София е имало три основни вълни. Над Банкя и Иваняне влезе първият облак. Изваля се в района, но след това започна развитие над Витоша. Друг облак имаше над Нови Искър и Кремиковци. И там облакът надхвърли 12 километра. При такива облаци и голяма динамика се реализират интензивни валежи.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук