Миглена Ангелова: Живеем в „Биг брадър”, в който всеки на някого е някой!

Като гледам видеата сега, се радвам, че съм била толкова точна в преценките си

Миглена Ангелова спечели безапелационно юбилейния сезон на „ВИП брадър”! Тв водещата буквално прегази по вот кулинарния спец Ути Бъчваров на финала и стана любимата звезда на България. А първите й думи след това бяха „България е вече променена!” И действително, откакто е извън формата, Миглена не спира да повтаря, че тази победа не е само нейна, а на всички хора, които „искат да не живеят, както са живели досега”. В този брой продължаваме разговора си с любимата звезда на България – искрено и лично!

- Меги, повечето съквартиранти всъщност се опитваха да те уязвят почти през цялото време в Къщата, мислейки си, че те изолират от така наречения колектив. Изолацията обаче май бе по-скоро следствие на твоя личен избор?
- За мен беше крайно глупаво да се изисква от когото и да е да бъде част от нещо, което не е нищо подобно. Те казваха „ние сме отбор, колектив, екип” – какъв екип?! Отбор и колектив е, когато хората се събират, за да свършат работа и си имат доверие. Но не защото някой ги е събрал механично, както бяхме ние, а защото са на еднаква добра подготовка – заради вътрешни или пък чисто професионални качества – и всеки изпълнява своята част от работата така, че да не подведе останалите. За какъв колектив, отбор и екип може да се говори тук?! Ние не сме! Опитах да им го обясня много пъти. Когато Ирина прекрачи прага на Къщата, каза с типичния си патос: 

“Сега вие сте моето семейство!” - 

от което на мен ми накърти веднага. Защото аз никога не съм искала да бъда семейство на Ирина. И това е смешно. Не знам дали е показано, но обясних на така наречения колектив, че ако продължат да повтарят, че ние сме семейство, това означава или че са лицемери, или че са глупаци, или че никога не са имали истинско семейство – или и трите! Защо трябва да преиначаваш или да се чувстваш по-добър заради това, че използваш красиви думи, като тормозиш останалите – и ги подвеждаш?!

- Оказа се обаче, че хората – всичките 10 сезона назад, са имали нужна да видят и чуят точно поведение като твоето. Особено чутото по време на номинации.
- Ако имаше нещо, от което се притеснявах, влизайки в Къщата, това бяха именно номинациите. Когато първите номинации наближиха, реших, че единственото правилно решение е да постъпя както постъпвам в живота. А аз не номинирам от лични съображения. И не се отнасям по един или друг начин към хората в живота поради лични причини. Когато работя с някого, работя с него, игнорирайки личностните си предубеждения, в случай че ги имам. Когато някой дойде в студиото, винаги ще направя предаването както трябва, независимо какво е личното ми отношение към конкретния човек или гост, или специалист. Така подходих и към номинациите. Когато ми се струваше, че някой от съквартирантите ставаше вреден за всички, то аз го номинирах и обяснявах защо. Това ми спести проблемите със съвестта, ревът след номинации, както и чувството, че съм направила някаква подлост – каквото мислеха и правеха някои от съквартирантите ми след номинации. Имаха поредица от разговори, в които се опитваха да почистят собствената си съвест. 

И я чистеха заради това, че номинираха поради лични съображения. Това създаваше и тези дефицити, които душата чувства – тя се мъчи, страда, причинява безсъние, кара те да пиеш алкохол и т.н. Това при мен го няма. А фактът, че хората харесаха моето поведение, се дължи най-вече на това, че през последните 20 години ние живеем в един подобен „Биг брадър” – в който всеки на някого е някой от хората, които ни управляват и които решават съдбите на държавата - всички са оплетени като свински черва, разплитане няма, и това ни е омръзнало до смърт.

- Имаш ли любим момент от Къщата? А също и някаква форма на разочарование спрямо себе си?
- При мен най-страшно е, когато се разочаровам от себе си – това може да ме вкара в дупка. Но нямах такъв момент в Къщата. Аз владея емоциите си и много се радвам, защото не винаги съм го можела. Ако забеляза – вътре някой все за нещо се оправдаваше – един, че го правели на палачинка – визирам Глория, друг, че го мачкали цял живот – ето това е инфантилизъм! След като знаеш, че е в миналото ти, защо трябва да биеш друг човек, който няма нищо общо с това?! А най-веселият ми момент бе един разговор с Деси, която ми беше скрила панерчето с гирляндите, а те са ми ценни, защото са своеобразен еквивалент на многото минути, в които съм можела да слушам глупости или да спя, а съм си ги спестила. Първоначално тя ми каза, че не знае къде са, после дойде и ми каза: „Искам да ти кажа истината. Аз скрих гирляндите, защото ти си вещица!”. И после добави: 

“Ама наистина ли си вещица?” 

а аз вече се заливах от смях. Не можех да спра да се смея, а тя повтаряше въпроса си отново и отново. И накрая казва: „Аз не съм против, но научи ме и мен”. „Деси, Слава Богу, че сме 21-и век и навън няма клади, защото сега щяхте да ги палите в двора, и щяхте да сте много щастливи.”, й отговорих пак през смях аз. А любимият ми момент в Къщата, разбира се, е оня своеобразен дуел в “Аз обичам България” между мен и Ирина.



Тогава бях много щастлива. Можех да я нося на ръце и да тичам по двора. Най-голямото ми разочарование пък бе „Диария гейт”, защото очаквах да видя адекватно отношение – мислех, че само като видят видеоматериалите, със съквартирантите ще плеснем дружно с ръце, ще се прегърнем и ще ми се извинят за всичките си глупости. Не смятам, че някой вместо мен трябва да ми забърква разни работи в храната – изключително грозно е, а е и престъпление. Нито е весело, нито сме деца, а и аз не съм в детската градина. Да не говорим за това, че думата „фекалии” я въведе Ирина – която потопи Къщата в това, не аз. Аз казах, че мен само ме болеше корем, заради което и не спах цяла нощ. Нищо друго. Останах изненадана също и че „добавката” към храната ми се оказа дело на Глория, а мислех, че е Роро. Така нареченото “обвинение” също не беше направено от мен, а от Роро. Когато Биг брадър каза, че аз съм тази, която трябва да пита съквартирантите дали и какво е станало, аз изобщо се отказах да се занимавам със случая - такава беше предисторията на самото “дело”, но моите съквартиранти и досега не са забелязали и приели фактите.

- Ти остана доста разочарована и от Жоро Торнев – от когото, навярно, си очаквала различен тип поведение?
- В негово лице виждах възможно най-балансирания човек. Поне що се отнася до цялото ЦК – и ако леглото му не беше толкова близо до основната линия на партията, може би щеше да си направи сравнително реални изводи. Защото има и възможностите, и капацитета за това. И аз много разчитах той да ги направи по време на „Диария гейт”, но това не се случи. Жоро ми беше сърдит, защото отказвах да си оттегля обвиненията всички пъти, когато той ми предлагаше да го направя. Аз даже не си направих труда да му отговоря, просто ми беше неудобно да се спра и да обяснявам на един възрастен и умен човек тези неща. Откъде точно трябваше да оттегля обвиненията?! От прокуратурата, от следствието, от полицията? Откъде?! Ние бяхме в „Биг брадър”, а там не може. Всички тези хора, които мереха с двоен аршин изключително силно и забележимо във формата, когато ставаше дума за тях, казваха как смисълът на предаването било да използва преекспонирани думи. Да! Но когато Биг брадър каза, че има обвинение за престъпление и сега ще се проведе най-шумното дело – те не се сетиха, че сме във формата „Биг брадър” и че Биг брадър използва преекспонирани думи. Те се самозабравиха! Забравиха къде са! Решиха да подменят една, в общи линии, смешна мисия, която направиха мръсна и кална – с цел да окалят мен! И да направят целия този другарски съд, който хората отвън не видяха. Няма как Биг брадър да покаже три часа една изключително гнусна проява на желанието за мъст на немалко хора. Същите, които иначе парадират, че имат ум и мнение за реалността!

- Как преоткри Емануела в тази игра, която иначе знам, че познаваш бегло покрай нейно гостуване в „Искрено и лично”? Двете бяхте взривоопасен тандем.
- За мен няма значение какво работи един човек – дали е фолкпевица, политик или научен работник – важно е какъв му е характерът. Когато е открит и не се притеснява от слабите си черти и ти позволява да бъдеш слаб и ти – и не те бие всеки път, когато не си направил нещо, което той е очаквал от теб – за такива хора винаги бих се хвърлила във всяка битка. Винаги ще ги защитя, ще застана зад тях, пред тях, до тях. Емануела е силна жена! Тя е ВИП. Звезда в шоубизнеса! Кой беше на нейното професионално ниво в Къщата?! И те знаеха това, но не искаха да си го признаят. Тръгнаха даже да се сравняват с нея в много области, за които се изисква дори технологично жизнено време, за да бъдеш на ниво. Тя от сутрин до вечер е по участия, по концерти. Емануела има такива клипове, каквито един Жоро никога не би могъл да направи, една Ирина никога няма да стигне висотите на Емануела в нейната работа – 

а и кое точно е попрището на Ирина?! 

Една Лара може само да й диша праха и да си казва – ауу, тя не е чела това, тя е фолкпевица. И един Ути я напада каква майка е – без да е гледал деца, без да знае как се възпитават деца, без да познава нейните деца?! А аз видях децата й – малкият е много сладък, на годинка и нещо, а големият е вече завършен характер и съм във възторг от него. Премерен, с чувство за хумор, с вътрешен баланс, толкова красиво отнасящ се към майка си, към приятелите й. Виждала съм и децата на някои хора от псевдоинтелигенцията – има какво да се желае.

Ути се обиждал на инфантил, защото знаел, че е такъв 

“Всичко, което съм казала в Къщата, е добре премислено. Не съм изпадала нито в състояние на афект, нито съм била обидена или пък гневна. И сега, когато виждам видеата по-пълноценно, се радвам, че съм била толкова точна в преценките си. На него специално не съм казвала „ти си инфантил”, репликата беше „вие сте инфантилни”. И да, те се държаха точно така. А той се засегна лично, просто защото знае, че е инфантилен! Ути не се държи като голям мъж. Прави го само когато има много трудна ситуация – като тази, която имахме в лудницата. Тогава той ми даде суитчера си, защото ми беше много студено. Проблемът е, че трудните ситуации в ежедневието не са толкова чести – а там той се държи като дете”, разкрива Миглена.

Едно интервю на Анелия ПОПОВА