Министър Караниколов разкри в ексклузивно интервю пред БЛИЦ смразяващи факти за кражбата на века при Костов - "Кремиковци"! (ВИДЕО)
Забелязвам странно нагнетяване на напрежението в "Дунарит" и "Емко". Знам целта на фалшивите новини, за нас е важно сигурността на гражданите, категоричен е Караниколов в интервю за Крачунов
Емил Караниколов е магистър по право. От май 2011 г. е изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. В Третото правителство на Бойко Борисов влиза от квотата на "Обединени патриоти", предложен е от "Атака". БЛИЦ го потърси по най-актуалните теми в икономиката. Ето как г-н Караниколов отговори на въпросите на Ивайло Крачунов.
- Министър Караниколов, какво прозира зад протестите в "Емко" и манипулациите в маргиналните медии по отношение на неговата собственост?
- В последния един месец се забелязва едно странно нагнетяване на напрежението във Военнопромишления комплекс като цяло. Визирам "Дунарит" и "Емко".
Ситуацията е следната: преди около месец и половина в Министерство на икономиката, съответно в Междуведомствения съвет, който е компетентният орган, се получи писмо от служба КОС в МВР, която извършва проверки във всички дружества от Военнопромишления комплекс, независимо дали те са държавна или частна собственост.
По отношение на "Емко" имаше констатация, че там се съхраняват боеприпаси и вещества, които са забранени от закона да са на едно място.
На трето място имаше информация за нарушаване на пожарната безопасност в "Емко".
Във връзка с това, както и че институциите са си свършили работата, Междуведомственият съвет е задължен по закон да предприеме действия по спиране на лиценза за търговия на "Емко" за срок от 6 месеца или до отстраняване на нередностите.
Самите представители на "Емко" потвърдиха, че има такива нередности и работят за тяхното отстраняване.
Институциите са си свършили работата с цел превенция и защита, както на населението, така и на хората, които работят в тези предприятия.
- Как тогава си обяснявате лавината от фалшиви новини в определени "медии"?
- Вероятно с тях се цели нещо друго, но за държавата е важно да осигури сигурността на населението и на работниците.
За това вчера дадохме брифинг, на който стана ясно, че държавата си свърши работата. Работим с цел превенция, а не защото има някакви интереси или имена.
За нас важното е сигурността на гражданите и Военнопромишленият комплекс да работи. И в други дружества, държавни и частни бяха извършени проверки. В тях не бяха установени нарушения. Няма как при едните дружества да се правят проверки, а при другите - не. Компромиси не могат да бъдат правени - това е недопустимо!
- Каква е ситуацията сега в "Емко" след вчерашните протести?
- След информацията, която дадохме и след като самите работници от "Емко" заявиха, че има нередности, обществото трябва да е наясно, че институциите са си свършили работата. Това трябва да е показателно, че така се работи.
- Конкурентоспособен ли е българският Военнопромишлен комплекс на подобни предприятия в държавите от Западна Европа?
- Добър въпрос. Мисля, че сме на добро ниво, но не можем да стигнем големите държави, които отдавна се занимават с такава дейност.
Оборотите, които имаме, са за над 1 млрд. лева на годишна база. Мисля, че по-големите страни от ЕС, в които има Военнопромишлен комплекс, са на доста по-добро ниво.
Военнопромишленият комплекс работи добре и при всички положения е на печалба.
- Един от Вашите приоритети е изграждането на индустриални зони в областните градове. На какъв етап е реализацията на идеята Ви?
- Инвеститорите се интересуват от това. Те искат да има индустриални зони и затова идват в България. Не можем да вкарваме производствата и заводите в логистичните центрове и в центровете на градовете, тъй като това ще затрудни живота в тези градове.
В момента работим по индустриална зона "Божурище". Осигуряваме допълнителни подходи, тъй като това е много голяма индустриална зона. Предвижда се там да има 20 000 работни места.
На този етап работните места са доста по-малко, но няма как да са повече, защото липсват пътища. Ако там ще се развива голяма дейност, трябва да има поне още два пътя.
Благодаря на министрите на регионалното развитие и на транспорта за помощта. Знаете, че се подготвя изграждането на терминал за разтоварване на товари. Работим по този проект.
Вече имаме и ПУБ за електричество, тъй като в индустриална зона "Божурище" имаше проблем с електричеството. Надявам се до края на годината и началото на следващата този въпрос да е решен.
Ще има и влак до самата индустриална зона. Така и за работниците ще е по-лесно.
Работим и по изграждането на още индустриални зони. Правителството отмени постановление на Министерския съвет от 1967 г., което забраняваше продажба на имоти и отстъпване на право на строеж в индустриална зона Видин.
Вече има интерес към строеж на индустриална зона Видин. Надявам се там да дойдат повече инвеститори.
Работим и за създаване на индустриални зони в Кърджали и в Стара Загора, където трябва да се вземе решение точно къде да е позиционирана.
Имаме изключително интересни предложения от кмета на Ловеч за терени, на които да бъде изградена индустриална зона. Имаме подобно предложение в Ямбол, а надявам се скоро да получим такова и за Смолян.
Всички казват, че има отлив на инвеститори, но това се обяснява с това, че миналата година имаше избори. А в такава ситуация инвеститорите са предпазливи.
- По какъв начин България ще привлече големите търговски марки да влагат парите си в нашата икономика?
- На първо място с ниските данъци и с все още нискоструващата работна ръка.
Безработицата пада, а доходите се вдигат и се надявам инвеститорите вече да се борят за тези работници.
При индустриалните зони трябва да има различен подход - не както се правеше в миналото да се продават терени на инвеститорите, а после да се прави инфраструктура. Сега трябва да се направи инфраструктурата, а след това да се поканят инвеститорите.
В Чехия например, освен че са изградили инфраструктурата с халета и производствени бази, те имат и предварителни договори за ВиК и енергия. Т.е. инвеститорите там идват и направо могат да вкарат машините и да започнат да работят.
Работим и по осигуряването на работна ръка. От една страна, с дуалното обучение, което ще даде ефект след 5 до 10 години. Правителството работи специално за внос на работна ръка от чужбина, като предимно сме се съсредоточили върху българите, които напуснаха страната и към българските малцинства. Работим приоритетно за тяхното завръщане.
Наскоро в СУ "Св. Климент Охридски" имаше дискусия, на която стана ясно, че българите и хората от малцинствата, които са напуснали България, са 3 милиона.
- Много спекулации имаше по темата с приватизацията на БМФ. Каква е ситуацията в този момент?
- Там има следното нещо - когато е подписан приватизационният договор, е включено едно задължение, че след изтичане на десетата година ще се контролира тонажът. Към момента се контролира запазване на работната сила. Всяка година БМФ плаща неустойки за това, че не изпълнява този ангажимент.
Относно другите поети ангажименти, то те могат да бъдат проверени през 2019 г. Тогава може да се каже дали ангажиментите са изпълнени или не.
- В продължение на 7 години ръководехте Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол. Трябва ли прокуратурата да стигне докрай и да бръкне дълбоко в приватизационните сделки по времето на Костов, които ограбиха България?
- Прокурорите работят по всички приватизационни сделки, независимо от годините.
Големият проблем на нашата приватизация идва от периода 1997 - 2001 г., когато бяха създадени Работническо-мениджърските дружества. Въпросните РМД-та са започнали с една прекрасна идея - работниците да влизат в предприятията и да ги развиват.
В други държави го е имало същото, но там е било по следния начин - РМД за да придобие едно държавно дружество, то е трябвало да покаже финансовите средства, с които може да го управлява и развива.
В същото време при нас се е искало само РМД-то да докаже, че може да плати само 10% от цената на цялото предприятие. В такъв случай РМД-то е нямало как да докаже, че може да гарантира последващите си действия. И се стигнало до нарязване на заводите.
Друг голям проблем в нашето законодателство по отношение на РМД-тата е, че те са имали преференции пред стратегическите инвеститори, които са идвали. Ако Вие сте стратегически инвеститор, а аз съм РМД, при достигане на цена от 10 млн. лева за едно предприятие, на Вас ви се казва, че трябва да пратите цялата сума, а на РМД-то му се казва, че трябва да се плати само 10% и се разсрочва да плати цената за 10 години напред.
Ако Вие сте стратегически инвеститор, цената ще са обезпечи с Ваши активи, а при РМД-то това не може да стане, защото то не притежава никакви активи, тъй като то е едно кухо дружество.
Най-големият проблем според мен е дошъл от допускането на изменение на приватизационните договори с анекс.
Става така, че аз и вие се борим за един договор при ясни условия за инвестиции и запазване на работни места. След това РМД-то го печели и още на втория месец започва да намалява работниците и инвестициите. Дори има случаи, при които намаляват цената, т.е. липсва равнопоставеност.
Другият проблем е масовата приватизация. Знаете че там са набирани бонове от хора. По този начин около 100 000 души са останали излъгани.
- Коя е най-криминалната приватизационна сделка, извършена от тогавашния министър-председател Иван Костов?
- За мен може би най-неприятната приватизационна сделка е за "Кремиковци". Не казвам, че "Кремиковци" трябваше да работи до ден днешен, но не може да продадеш толкова голям актив за 1 долар срещу ангажименти за 400 млн. лева, без да ги обезпечиш.
В момента в Агенция по приватизация има няколко изпълнителни листа, които формират ангажимент от над 400 млн. лева, а на среща не е обезпечено нищо. Т.е. ние сме продали страшно много активи за 1 долар и не сме обезпечили нито един ангажимент.
За съжаление има много други такива сделки.
- Смятате ли, че хората, които ограбиха България, ще получат възмездие?
- Лично мое мнение е, че давността е изтекла. Единствено ще остане моралното възмездие.
Интервю на Ивайло КРАЧУНОВ
Министър Караниколов отговори на въпросите на Ивайло Крачунов
Снимки Иван Григоров