Министър Караниколов за завода на „Фолксваген“ у нас, изтребителите F-16 и „Дунарит“

С преговорите за изтребителите F-16 договаряме и обучение и ноу хау за ремонт на самолетите. Ще има мост с Румъния и при Свищов заради нови заводи. Това и още много неща казва министърът на икономиката Емил Караниколов в интервю за в. "Монитор".

Кой е той?
Роден е през 1980 г. в София. Магистър по право от УНСС с квалификация в областта на финансовия мениджмънт. От 2004 до 2010 г. е юрисконсулт в Столичната община. В периода от януари до май 2010 г. е директор на дирекция в областната администрация на София. Изпълнителен директор е на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол от 2010 до 2017 г. От 4 май 2017 г. е министър на икономиката.

- Г-н Караниколов, какви са перспективите за инвестиции в Северна България?
- Докато няма инфраструктура, трудно ще дойдат инвеститори. Все повече освен за инфраструктура питат и за работна ръка. Но с инфраструктурата ще дойдат инвеститори. Въпреки това през последната година и половина се забелязва осезаем интерес от страна на инвеститорите за Северна България. За последните месеци сертифицирахме инвестиции за 300 млн. лева. Това е, защото там все още има работна сила. В момента знаете - безработицата е на рекордно ниски нива, а за инвеститорите работната сила е изключително важна.

- Кои са проектите, които ще започнат да се реализират в региона?
- Тази седмица ще връчим сертификат на компания в автомобилния сектор, която ще инвестира във Враца. Миналата година разкрихме няколко производства. Те в момента се строят в Плевен, Ловеч, Русе и Варна. От началото на годината имаме над 150 млн. лева сертифицирани проекти, които се развиват, като по-голямата част са в Северна България. IT секторът и автомобилният сектор през последните 2 години имат предимство пред всички, като преди това беше логистиката.

- Какво е бъдещето на индустриалните зони по поречието на Дунав?
- За мен всички индустриални зони имат бъдеще. Особено тези, които са на основния речен коридор река Дунав. Обръщам внимание, че в момента създаваме такава зона и в Свищов. Веднага след като съобщихме за създаването й премиерите на България и на Румъния обявиха, че ще се търси възможност за изграждане на нов мост при Свищов. В момента работим с кабинета на Томислав Дончев да анализираме възможност за реализиране на нови индустриални зони. Правим анализ къде в България трябва да се разположат. Има липси на индустриални зони не само в Северна България, но и в Южна България. Анализираме възможност по следващия програмен период по оперативни програми или с други механизми краен бенефициент да бъдат индустриалните зони, тоест държавата и през бюджета, и през европейски средства да инвестира в изграждането им. Искаме да скъсим процедурата на т.нар. административна тежест.

Не искаме на парчета да се случват производствата, искаме терени, отредени за индустриални зони, където ще има инфраструктура, газ, електричество. И инвеститорите да не влизат в затрудненията да си харесат един терен в нищото и да минава една година само в узаконяването на този терен. Това го правим с цел да облекчим инвеститорите.

- Какви са подводните камъни пред инвеститорите?
- Проблемите са много. Инфраструктурата е един от проблемите, работната сила скоро ще стане основен проблем. В това число и демографските проблеми, застаряването на населението в цяла Европа, всичко това ще доведе до проблеми. Затова преквалификация и инвестиция в образованието означава по-добри доходи.

- Това ли са проблемите, които могат да попречат на голям проект като този за новия завод на „Фолксваген“?
- За всеки инвеститор са различни проблемите. Но докато преди години тук се идваше, защото ние бяхме най-евтината работна ръка, сега това започва да се променя. Виждате последните няколко месеца инвеститори напускат страната, като основното тяхно изявление е, че основните им контрагенти не могат да покрият техните заявки. Второто - намаляването на работната ръка. Големите инвеститори, без значение сектор, основно имат проблем с инфраструктурата. Те имат сериозни указания към инфраструктурата, на какво трябва да отговарят терените. Разбира се, и работната ръка. Много са изискванията. Истината е, ако говорим за автомобилния сектор, че допреди няколко години ние нямахме възможност да развием такъв инвеститор. Той дори и да дойдеше нямаше кой да работи. Предвид това, че вече имаме над 220 компании в автомобилния сектор, България към момента вече е готова да произвежда цели автомобили. И аз съм сигурен, че до две години в България ще се произвеждат автомобили.

Експерти от „Фолксваген” дойдоха в България и огледаха неочаквани терени за мегазавод! 

- Решаващо ли е в надпреварата за новия завод с какво ще помогне държавата?
- Излизайки от темата „Фолксваген“, когато се привлича стратегически инвеститор ти не разчиташ само на своето законодателство. А именно в България Законът за насърчаване на инвестициите дава едни права, едни привилегии на този инвеститор, които държавата примерно трябва да финансира. Нашето законодателство е почти едно към едно със законодателствата на всички страни около нас. За да привлечеш такъв стратегически инвеститор, независимо от сектора, трябва да се приложи процедурата „ад хок“ и тя съответно се съгласува с Брюксел. Това е допустима държавна помощ процент от инвестицията, която се очаква да бъде направена. От тази гледна точка ние сме добре подготвени, видели сме опита и считам, че всички държави член на Европейския съюз се съобразяват и те са в рамките на тази „ад хок“ процедура.

- Какви ще са промените в Закона за горивата? При вас беше внесен алтернативен закон.
- Само така беше обявено - че има алтернативен закон. Това, с което към момента се запознахме, всъщност е предложение за изменение на влезлия в сила действащ в момента закон. Проучваме и анализа на Комисията за защита на конкуренцията, която също даде предложение. Другата седмица ще свикаме консултативния съвет, който е по закона за горивата. И ще търсим решение, тоест да се внесат предложение за изменение на закона, така че наистина, както е и анализът на регулатораът, да се създаде по-благоприятни условия за конкуренция в този сектор. Вече е изпратен на всички заинтересувани страни. Миналата седмица имахме среща със земеделците, те също дадоха предложения за зареждането на техните автомобили, производствени мощности на територията, където извършват дейност. В момента се работи разумно, няма напрежение в сектора, освен че цената на петрола и на горивата отново се покачва в световен мащаб. Но към момента мисля, че работим в абсолютен синхрон и смятам, че до един месец ще получим предложения, които могат да бъдат внесени.

За мен трябва да има по-конкурентна среда. Това, което закона и КЗК казват, че някои текстове ограничават конкуренцията. В момента КЗК казва нещо повече – трябва да се разкриват повече данъчни складове, а текстовете в закона дори водят до състояние, че около 13 данъчни складове трябва да бъдат затворени. Ние трябва да създадем наистина конкурентна среда, бизнесът да си решава дали ще отваря данъчни складове или не. Разбира се, отговаряйки на условията.

- Докъде стигнаха преговорите за новите изтребители F16?
- Към момента икономическото министерство отговаря за индустриалното сътрудничество, което е различно от договора за закупуване на изтребители. Това ще е допълнително споразумение, въз основа на което българската икономика ще може да реализира част от производства, ноу-хау, свързано с изграждането или ремонта на тези бойни самолети. Разбира се, и обучение се опитваме да включим. До един месец ще бъдем готови с предложението за индустриално сътрудничество.

- Кои са новите пазари за продукцията от военните ни заводи?
- За да имаш нови пазари за продукцията си, означава да имаш и ново производство. Към момента не много от българската компании във военнопромишления комплекс могат да се похвалят с нови производства. Разбира се, трябва да отбележа, че ние правим нови разработки и иновации на по-старото ни производство, които също са успешни. Първите шест месеца на миналата година бяха тежки, но сега заявките, които са направени, са за над 1 млрд. евро. Българската военна индустрия въпреки всичко продължава да работи добре. Но за да работим още по-добре, ние трябва да създаваме нови продукти. И тук, разбира се, е мястото на Министерството на икономиката, на Министерството на отбраната, както и на всички представители на бизнеса да работим заедно. Старото производство, което е на 60-70 години в определени региони е доказало безспорно, че е изключително ефективно. В един момент нашия сектор ще залезе. Ние трябва да мислим за нови неща. Затова и индустриалното сътрудничество, което можем да направим през F-16, след време бронираните машини, ще е изключително безценно за българската военна промишленост.

- Каква е ситуацията при „Дунарит“?
- Това, което тръгна в един момент в медийното пространство - че имало геополитически скандали около „Дунарит“, е негативно за целия военнопромишлен комплекс. Аз съм казал, че тишината за този сектор е изключително важна, това го иска бизнесът. Аз мисля, че последните месеци нямаме тема по „Дунарит“. Военните дружества работят, включително и държавните. Но беше изключително трудна година.

- Има ли някой интерес да фалира дружеството?
- Никой няма интерес от фалит на „Дунарит“. Там работят 1300 човека. Най-важното е тези хора да работят. Това предприятие е на над сто години и то трябва да работи.

- Държавата има ли интерес да си върне контрола над „Дунарит“ и необходими ли са спасителни мерки?
- Държавата дали ще върне или придобие контрол, това ще стане вследствие на съдебни решения. В момента за съжаление покрай „Дунарит“ има много дела. Докато те не тръгнат едно по едно да бъдат решавани, към момента не може да се говори по никакъв начин. Имах среща с ръководството на „Дунарит“ и синдикатите. Според тях дружеството работи и това трябва да се запази. Не само „Дунарит“, всяко едно дружество от военно-промишления комплекс.