Мира Радева заподозря политически театър с проф. Габровски

Социологът Мира Радева направи любопитен коментар за кандидат-премиера на ГЕРБ-СДС проф. Николай Габровски в интервю за предаването "Добър ден, България" на Радио "Фокус“.
 

- Изненадахте ли се най-напред от тази номинация и така, по този начин, представяйки една изключително уважавана личност като проф. Габровски, увеличават ли се шансовете за редовен кабинет според вас? 

- Не, аз смятам, че сме свидетели на пореден етап от политическия театър, в който сме вкарани вече доста дълго време, много отегчително и бих казала доста безотговорно. Донякъде разглеждам уважаваната фигура на проф. Габровски като използвана, трябва да призная, защото при заявките, които бяха давани вече един месец, е съвършено ясно, че няма да се стигне до кабинет нито с първия, нито с втория мандат.

Има някаква съвършено крехка надежда за третия мандат, но и тя ми се струва много ефимерна. Самият факт, че толкова сериозен акцент се постави върху избирателния закон. Освен това, да ви кажа честно, най-сигурният белег за това, че няма разбирателство, е този тон, с който си говорят основните актьори.

Аз просто продължавам да съм сащисана от начина, по който си позволяват да си говорят тези хора. Имам чувството, че имаме сериозен цивилизационен проблем, и то за жалост на висшите етажи на онова, което претендира себе си за политически елит. Много е страшно това, което ни се случва, защото има ужасна деградация на политическите отношения.

Онова, което наричахме "етикет“ или дори ако щете малко и "политическо лицемерие“, но което все пак запазваше един баланс на отношенията, изцяло се загуби. И трябва да призная, че това ми се струва, че се случва не само в България. Имам усещането, че това е един общ процес, и то световен.

Някак си лесно се преминават всякакви граници на приличие. Дори и това, което виждаме като размяна на реплики по отношение на "Шенген“, и то ми напомня, въпреки че при нас, разбира се, то е още по-шокиращо. 

- Изобщо не сте оптимист, доколкото ви слушам. Това, че се представя една уважавана фигура за министър-председател, смятате, че няма да постигне нищо. Според вас все пак тази "хартиена коалиция“, която всички вече я наричат, няма ли някакъв шанс да се превърне в управленска, пък било то и с много малък хоризонт? 

- Вижте, т.нар. "хартиена коалиция“ изпълни задачите си, защото тя трябваше да подсигури един баланс, най-вече за БСП, разбира се, които вкараха този проектозакон така бързо, защото те видяха, че са допуснали грешка.

Много се говори за "хартиената коалиция“, но сякаш се подмина факта, че по същия начин, много набързо, с една ситуативна, ей така набързичко сглобена политическа конструкция се вкара пък машинното гласуване. Така че тук много добре си отговаря на нашата народопсихология – каквото повикало, такова се обадило.

Просто в случая политическите актьори си промениха позициите – в случая БСП, защото те очевидно не бяха калкулирали загубите за себе си с машинното гласуване. И много ми е забавно, когато всякакви хора, включително и обикновени избиратели, се изказват как машината била голям напредък.

Напредък по отношение на какво, питам аз? По отношение на това, че цели групи хора губят избирателните си права. Напредък по отношение на това, че 1789 г. чрез Великата френска революция и нейната Конституция се премахва цензурираното избирателно право. Напредък за това, че в ХХІ век ние вкарваме определен ценз.

Извинявайте, ама аз познавам един човек, който беше шеф на банка, на Общинска банка, който казваше "Аз ще започна да работя с компютър, когато става с едно копче“. Откъде накъде се вменяват… Това беше просто пълен нонсенс и съм безумно изненадана, че хора, уважавани в обществото, забравят, че най-важното право е правото на избор. И в случая ние въвеждаме една задължителност – да умееш да работиш с такива технологии. И ще дам пример с моята майка. 

- Да, слушам? 

- Тя умее да работи със смартфон, следи по "Фейсбук“, по "Гугъл“ новините, следи внуците й какво правят, но откакто въведоха машинно гласуване – ние живеем, искам да кажа, че това е типичната централноградска софийска десница – откакто въведоха машинно гласуване, тя отказва да гласува.

Не по друга причина – според мен не просто защото няма избор, но и защото тя се притеснява. Забравят, че над определена възраст хората изпитват психологически дискомфорт, че може да изпаднат, някой да си помисли "Ааа, тая вече е стара и не може да се справи“. Защо, защо трябваше да се постъпва по тоя начин?

И в случая, разбира се, основната вина е на БСП, че не си калкулираха загубите. А в случая има… как да ви кажа, знаете ли какво – признавам, че ме дразни – има едно изкуствено, глупаво самочувствие на едни хора, които приемат себе си за новата сила, като че ли те откриват топлата вода.

Само че истината е – и поне на мен така ми звучи, че има много неща, които са открити много преди тях, и са тествани, видени са. И ти отказваш целия този опит. Да, аз разбирам, че има съмнения за манипулация, но когато ти постъпваш по този силов начин, ти се отвръща със същото и се скъсват всякакви мостове. На война ли вървим, питам аз, на война ли. Страшно е. 

- Ами във военна обстановка живеем, но дали натам отиваме – времето ще покаже. Дано да не е така. Сега Нидерландия ни зашлеви много голям шамар като раздели Румъния от нас. Очевидно нашите шансове са минимални за "Шенген“. Не същото може да се каже за Румъния. Виждате ли пряка връзка между политическата обстановка, която я има у нас, т.е. това, че нямаме редовен кабинет, и миграционния натиск от последните месеци с това решение на Нидерландия? И смятате ли, че самата Нидерландия е взела това решение, а не е била притисната от някоя друга държава? 

- О, аз не съм външнополитически експерт и няма смисъл да си придавам функции, въобще компетенции там, където ги нямам. Знаете ли, аз много често съм установявала – така разсъждавам като средностатистически избирател, и моето усещане е… От една страна ми стана обидно, признавам си.

От друга страна, колко пъти в нашия политически живот пак ми е ставало обидно от действия на наши политици. В случая, когато видях острата реакция на Румен Радев, може би за първи път от много време насам ми стана симпатичен, защото си викам: о, боже, най-после някой да каже така, както ги усеща нещата.

Знаете ли, в последно време има твърде много фалш в политиката, включително и на Европейския съюз. Добре, аз абсолютно съм съгласна, че в България има страшно много пробиви на различни места, че имаме много въпроси за решаване, но самата Европа ги няма? И наистина аз започвам напоследък да си мисля, че България наистина е приета в Евросъюза като някакъв вид буферна зона. Обаче щом пък ще бъдем такава буферна зона – някак си то е чисто географски, погледнете го. 

- Да, точно така е.  

- Да, чисто географски. Добре, нека да сме буферна зона, щом трябва да сме такава зона. Мога да го приема. Дори повече от Румъния, трябва да го признаем, защото между Европа и Румъния седи България, т.е. реално сме буфер, чисто географски. Добре, ако е така, тогава просто Европа да си плати цената.

Т.е. аз смятам, че наистина няма да ни приемат в "Шенген“, но може би трябва една доста по-остра и доста по-категорична реакция – да си поискаме пари за всичко това, т.е. много повече пари, отколкото сме искали сега. Така си мисля. Даже не мисля, че е политическо решението, както се казваше, а че решението е географско.  

- Сега у нас започват такива взаимни обвинения кой от нашите политици е виновен. 

- Безсмислица, безсмислица. Всички са виновни. Всички ние сме виновни, защото ще го кожа за пореден път – в едно общество, в което 50% от хората са склонни да заобиколят закона и си го признават съвсем директно в изследванията, няма как да стигнем чистота.

Корупция на високите етажи на властта винаги е имало навсякъде по света, включително в така мечтаната кристална Европа. Нека да си припомним само историята с Хелмут Кол, който беше 10 години на власт и после 20 години го разследваха за всякакви такива истории. Така че корупция на високите етажи според мен навсякъде има и съмненията за корупция навсякъде остават.

Въпросът е, че при нас става това средство за политическа употреба и въпросът е, че трябва да признаем едно нещо, което все пак в Европа го има, а при нас няма. Средностатистическите, обикновените хора имат много повече респект от закона, отколкото в България. В България е прието, че ако има начин да се измъкна, ще се измъкна.

И ще припомня и Даниел Вълчев, който направи на времето един политически барометър, който да измерва. Той казваше: "Българският закон е замислен като джунгла, така, че всеки сам да се оправя“. Разбирате ли, по някакъв начин и самата ни законова уредба предпоставя това измъкване и промушване между драки. Така че за мен по отношение на "Шенген“ въпросите остават и единственото, което трябва да търсим, е някаква финансова компенсация. 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук