Младен Мутафчийски призна пред БЛИЦ: Живея с една, но съм женен за друга

<br /> <a target="_blank" href="https://www.blitz.bg/article/13360"><span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>МЛАДЕН МУТАФЧИЙСКИ: ЖИВЕЯ С ПРИЯТЕЛКАТА СИ НО НЯМАМ НАМЕРЕНИЕ ДА СЕ РАЗВЕЖДАМ</strong></span></a><br /> <u>18 август 2009 година</u><br /> <br /> <em>Младен Мутафчийски е роден на 30 юли 1951 г. в София. Той е един от най-крупните бизнесмени в областта на туризма. Завършил е ВИАС, а след това ВИИ - специалност външна търговия и е кандидат на икономическите науки. Има 25 години трудов стаж във външната търговия, част от които в &quot;Кинтекс&quot; и &quot;Тератон&quot;. Работил е известно време и в &quot;Интерпред&quot;. Бивш търговец на оръжие, собственик на информационна агенция FROGNEWS. Притежава верига хотели, между които &quot;Палас Хелена Сендс&quot;, &quot;Хелена парк&quot;, &quot;Слънчев ден &quot; АД. Избран е за председател на Съвета на директорите на &quot;Слънчев бряг&quot; АД. Мутафчийски е и почетен консул на Сан Марино у нас.<br /> </em><br /> <strong>- Ще подскажете ли някаква хитрина за това, как се става собственик на такива големи хотели?<br /> </strong>- Единствените ми два хотела са тези на морето. Ще ви кажа точно как се случи всичко. Просто действително имаше късмет. Нашата фирма, в която участват Асен Мичковски, Илиан Шотлеков и Станислав Караданов бяхме купили една къща в стария Несебър, в която да почиват наши служители. Тогава се разчу, че последните парцели, които са на брега на &quot;Слънчев бряг&quot;, а това беше преди 6 - 7 години, ще бъдат обявени на търг. И решихме да участваме, защото по това време хотелският бизнес се очертаваше като много перспективен и съответно теглихме кредит, за да участваме в търга. Дадохме най-добра цена, която за времето си беше много висока.<br /> <br /> <strong>- Каква цена обявихте?<br /> </strong>- Някъде от порядъка на 800 или 900 хиляди долара. По това време еврото и долара бяха еднакви. И спечелихме съответно търга и след това почна строителството. Сблъскахме сме с огромни трудности, защото се оказа, че ако не строим бързо, няма как да връщаме кредитите. Трябваше хотелите да заработят, за да връщаме кредита и в това е хитрината - да можеш да мобилизираш строителната фирма. Аз съм много доволен от нея - &quot;Галчев - инженеринг&quot; се казваше фирмата и досега я има. Тя е една от най-крупните фирми в бранша - частна фирма на двама братя от Благоевград. Та те успяха за 14 месеца да построят двата хотела, което беше безпрецедентно.<br /> <br /> <strong>- Имате и ресторанти в София?<br /> </strong>- Да , правихме един ресторант, който се казва &quot;Кастело ди Сан Марино&quot; в Бояна. Това е ресторант Гурме - за хора, които харесват добрата кухня и цените не са никак високи. Имаме и един квартален ресторант в кв. &quot;Иван Вазов&quot;.В него сме трима съдружници - Пламен Кубадински, Максим Солаков и аз. Ресторант &quot;Кипарис &quot; е заслуга на Пламен Кубадински, който е архитект. Той се намира в къща, която сме взели под наем.<br /> <br /> <strong>- Този ваш ресторант доби печалната слава, когато през септември миналата година пребиха колегата журналист Огнян Стефанов. Докъде стигна разследването на случая? Ще се разбере ли кои са били похитителите?<br /> </strong>- Там очевидно много хора са участвали и <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>очаквах, че някъде веригата ще се пропука, но това не стана.</strong></span><br /> <br /> Надявах се, че все някой нещо ще каже и все пак криминалистите ще успеят да изкопчат нещо, защото е очевидно, че това е поръчково похищение, <br /> Очевидно е ,че са участвали поне четирима души, които са нападнали Огнян и разни други, които са се намирали наоколо като обезпечаване на тази операция. Но за съжаление до ден днешен - нищо. Аз бях викан в отдел &quot;Убийства&quot; на СДВР. Други от полицията ми казаха, че активно се работи по случая. Близките на Огнян , с които контактувам, също бяха викани, но нищо не се разбра.<br /> <br /> <strong>- С Огнян Стефанов сте собственици на сайта Frognews?<br /> </strong>- Точно така. Ние с него сме създателите. Всъщност как стана? Преди години живеехме заедно, бяхме съседи в ж. к. &quot;Младост&quot;. Огнян беше във в. &quot;Стандарт&quot;, по късно и в &quot;24 часа&quot; и той ми каза, че има голямо бъдеще в електронните медии и попита дали бих го подкрепил да направи един електронен сайт. Аз казах, че не разбирам твърде много от журналистика , което си е така, да не кажа, че въобще не разбирам, но му казах, че вярвам в него и тогава той се зае с цялата работа около списването на сайта, намирането на подходящи негови колеги. Ние в началото само финансирахме сайта, но това беше само за няколко месеца. Сега сайтът се самоиздържа, благодарение на рекламите и долу горе си връзват заплатите. Нямаме печалба кой знае каква от сайта, но не сме и на загуба. Огнян направи още два сайта - единия за хотелиерство и друг за кулинария и ресторанти. Доста хора се абонират за тези сайтове, за да получават най-добрата информация за хотели и ресторанти.<br /> <br /> <strong>- Разбрах, че имате уникална колекция от картини?<br /> </strong>- Да. Тя всъщност е колекция от дядо ми, после от баща ми. Баща ми беше архитект, а дядо ми беше известен адвокат. От тях двамата са ми останали доста добри картини и аз дообогатявам колекцията с български творби. Харесвам много Кирил Цонев, , а от склупторите - Андрей Николов.Имам картини и от по-младите художници като Димитър Буюклийски, Обрешков, Мърквичка и т. н. Харесват ми и картините на Илия Петров.<br /> <br /> <strong>- Застрахована ли е колекцията?<br /> </strong>- Разбира се, но не казвам стойността.<br /> <br /> <strong>-В личен план искам да ви попитам дали спортувате?<br /> </strong>- Играя тенис по два три пъти в седмицата. Обичам много и да плувам.<br /> <br /> <strong>- Имате ли семейство?<br /> </strong>-Имам съпруга, но не живея с нея. Не сме разведени, но от дълги години не живеем заедно. Тя се казва Ели и също като мен е строителен инженер. Работеше дълги години в &quot;Металпроект&quot; и в други фирми. Сега вече е почти на пенсионна възраст като мен и работи в частни консултантски фирми. Въпреки че сме разделени, сме добри приятели. Аз имам приятелка, с която живея отдавна. Мисля, че сме щастливи.<br /> <br /> <strong>- Млада ли е?<br /> </strong>-Не. Тя не е жена от тези модерни връзки между бизнесмени и момичета. Познаваме се от много години. Ако чакате да ви кажа, че е известна - не е. Не обичам да говоря много за личния си живот, но ще ви кажа, може би само на вас, че не посещавам чалга заведения, клубове или дискотеки.<br /> <br /> <strong>- Не сте ли купонджия?<br /> </strong>- Виж, на купони обичам да ходя, но на коктейли никак не обичам. Защото аз не съм физиономист и всеки ме спира и започва нещо да ми говори, а пък аз не мога да се сетя откъде го познавам и кой е. Виждам се обикновено с много тесен кръг хора. Имам приятели в Италия, Сан Марино, Германия и с тях се виждам често.<br /> <br /> <strong>- Имате страшно много ангажименти, свързан сте с активния бизнес. Как успявате да се справите? Как минава един ваш ден?<br /> </strong>- Ставам много рано и вечер оставам до късно, след като работният ден в офиса свърши. Сутрин ставам в <br /> 6 - 6.30 часа и обикновено гледам предавания по телевизията по основните канали. Напоследък съм се загледал в &quot;Челюсти&quot; на Нова телевизия и много ми харесва водещата Диана.<br /> <br /> <strong>- Я кажете, след като сте в ресторантьорския бизнес, какво обичате да си хапвате?<br /> </strong>- Не съм чревоугодник, но не спазвам и никаква диета. Обикновено ям по ресторанти и, разбира се, че предпочитам кухнята на ресторант &quot;Кипарис&quot;. По принцип не съм претенциозен към храната и нямам никакви специални изисквания. Обичам и хубавата морска риба.<br /> <br /> <strong>- Излизате ли в отпуск?<br /> </strong>- Само през зимата си почивам - около Коледа и Нова година. Карам ски, стига да има сняг. След това започват активните сезони ,примерно на Мюнхенската опера, на операта в Цюрих, в Милано . Аз обичам опера и с удоволствие гледам да се вредя за някоя постановка. Във Виена също ходя на опера.<br /> <br /> <strong>- В гардероба ви сигурно има смокинг?<br /> </strong>- Имам смокинг, защото на разни официални коктейли по света се изисква такъв дрескод и няма как да не се обличаш така. Даже ще ви разкажа една любопитна история откъде му излезе прякорът на печално известния и в ЦСКА, и в Кремиковци Александър Томов - добрия вълк Лупи. Името му излезе по следния начин. В зората на демокрацията Августин Пейчинов реши да направи прием в своя хотел в Ню Йорк. Беше поканил включително и Симеон Сакскобургготски, разбира се, преди той да дойде в България. Имаше и други особи. Августин Пейчинов беше казал, че на тази вечеря дрескодът трябва да бъде официално облекло, смокинг. и т .н. Но българите там си казват :&quot;Е, сега за една вечер да купувам смокинг, не си струва.&quot; И така едни бяха взели назаем смокинг, други си дойдоха както си искат, а <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Томов се беше вредил в Народния театър у нас и беше взел от реквизита някакъв смокинг.</strong></span><br /> <br /> Оказа се, че смокингът бил от някаква постановка , в която се разказва за добрия вълк Лупи. Дрехата беше силно лекьосана и му бяха дали една ярко червена папийонка.Той беше си помислил , че това е изискването за тази вечеря. Папийонката беше такава голяма, червена , плюшена. И оттам Томов се сдоби с този прякор. <br /> <br /> <strong>- Откога се познавате с Августин Пейчинов?<br /> </strong>- Най-интересното е,че с него ме е запознавал ген. Любен Гоцев. Те поддържаха приятелски отношения. Виждал съм Пейчинов два пъти в живота си. Помня, че сме се засичали на приеми в Париж, на прием тук в България и това е всичко от нашето познанство.<br /> <br /> <strong>- Считате ли се за много богат човек?<br /> </strong>- Не, не. Не се смятам за много богат човек. Не се смятам и за кой знае колко успял. Просто се опитвам да ситуирам бизнеса си. Взимам кредити и ги връщам. Ако разширя бизнеса си в някое направление, пак взимам кредит и така.<br /> <br /> <strong>- Правили ли сте дарения?<br /> </strong>- Заедно с мои приятели участвахме в изграждането на два параклиса. Възстановихме в един малък град /няма да кажа кой / една църква, която беше полуразрушена...<br /> <br /> <strong>- Къде е тази църква?<br /> </strong>- Няма да кажа, тъй като за мен благотворителността не е самоцел и изява, а това е просто жест.<br /> <br /> <strong>Александрина РОКАНОВА, БЛИЦ</strong>