Надя Валентинова от дует „Перфект“: Не се обличаме като проститутки
"Мечтаем за концерт на „Уембли“, но само с българска музика", казва тя
Поотделно те са Надя Валентинова и Кристина Гоцева, певици. Събрани заедно вече са дует „Перфект“ Правят нова музика в ретростил от осемдесетте години. Казват, че не залагат на външните ефекти : пера, пайети и цици, а на пеенето.
Кристина Гоцева учила е музика във фондацията на Емил Димитров и при „Бистришките баби“. Благодарение на това добре да съчетава поп музиката с народната. Надя Валентинова е завършила „Нов български университет, бакалавър по специалността поп и джаз пеене. Солистка е на групата „Гранолом“.
- Надя, защо „Перфект“?
- Защото правим всичко перфектно. Това се определя от съчетанието на гласовете ни и начина, по който интерпретираме музиката.
- Не е ли много претенциозно?
- Ами, не е. Нека и ние да се направим малко на кифли. Хората ни харесват затова, че сме истински и нормални. Не излизаме агресивни, не се обличаме като проститутки. Израсли сме с Васко Найденов, Авва, Бони Ем, искаме да сме като тях. А и факт е, че продължават да ги слушат като в най-добрите им години. Светът се завръща към музиката на осемдесетте, но не заради модата се захванахме с нея, а просто защото ни харесва.
- Кой от българските изпълнители от това време ви е вдъхновител?
- Васко Найденов, Лили Иванова, дует „Ритон“, Нели Рангелова, но песните са наши. Автор е главно джаз-пианистът Росен Парлапанов, един прекрасен музикант.
- Не е ли странно да се връщате към годините, в които сте били деца, вместо като млади хора да вървите в крак днешната мода?
- Не. Защото в песните от това време имаше музика , текстове, смисъл и ценностна система. И до днес, четиридесет години по-късно, още се правят кавъри на тези песни. Явно не може да се измисли нищо по-добро.
- Как си го обяснявате?
- Със стремежа на днешните изпълнители да бъдат все по- оригинални, по- ненормални и да правят глупости и тъпа музика. Текстовете им са малоумни и без смисъл.
- А вашите по-различни ли са?
- Те са позитивни. Някои са на любовна тематика. Написахме химн за осми март. С него насърчаваме жените, да са свободни, да изживяват пълноценно хубавите моменти.
- Вие 25 години сте била солистка на групата „Гранолом“, металистка, защо е този остър завой?
- Наистина стилът е коренно различен, но човек трябва да опитва. Започнахме с кавъри на стари хитове, нещата потръгнаха, но вече категорично решихме да правим само наша музика. Разбира се, в този бизнес има мафия и ако не си с нея, няма как да прокопсаш. Тя лансира само десетина певци . Виновни са телевизионните формати. Те раждат звезди за един сезон, които после изчезват. Спасението на останалите, които нямат достъп до ефира е интернет, социалните мрежи. Там разпространяваме нашата продукция, там научават за нас. Настина пространството е пренаситено, но слава богу забелязват ни и много ни харесват. Това ни дава кураж. И стимул. Разбира се, спасяват ни и живите участия.
- В ситуацията, породена от коронавируса има ли още такива?
- Поемаме само частни партита. Но и това не е толкова лесно, защото доста фирми фалираха. Някой се постара достатъчно да уплаши хората и те да се страхуват да стъпят на концерт. Това силно се отразява на джоба ни, защото няма кой друг да ни финансира.
- Явно поговорката: Музикант къща не храни става все по актуална?
- Не съвсем. Дотук сме се справяли. Води ни инатът. Трябва да умрем, за да спрем да правим музика. Това е по- силно от всичко. Работиш, въпреки че може да си гладен. На пук на онези, които твърдят, че се грижат за музикантите, а в действителност никога не са се интересували от тях. 4200 са хората на свободна професия, занимаващи се с изкуство. Тях ги няма в никакви регистри. Нелегални са. Искаме да се знае за нас. Да ни търсят, когато има европейски проекти. Но не става, всичко е шуробаджанащина. Нещата се правят за определени хора. Другите кучета ги яли.
Четвърт век се занимавам с музика, с това си вадя хляба, но никога не е било така тежко. Навремето ефирите бяха отворени, канеха ти, когато имахме нов продукт, Имаше и повече фестивали. Днес далеч не е така.
- Да се върнем към „Гранолом“ Съществували още групата?
- Да, но временно е замразена. Останахме без барабанист.
- От къде дойде това име странно име?
- България е гранолом. Отвън е прекрасна, отвътре, не. Метафора. Правехме музика на протеста, искахме промяна. Това се случва през 1995 година. Днес с Кристина пеем една песен, която се казва : Обичам България! Текстът не е много оптимистичен: „Протрит интелект, срамна поезия/ Крив пистолет, електровизия/ Тръгват нанякъде птици в ято./ Пак е пропуснато последното лято. / Обичам България.обичам народа/ Обичам и нашата красива природа/ Преглъщам в конвулсии всяка промяна / Как да привикна към думата няма.
- Струва ли си жертвата, да бъдеш артист днес, да се посветиш на нещо толкова трудно?
- Преди години, за да изкараме пари за клип на „Белият вълк“ с „Гранолом“ изринахме баластрата на един покрив на панелен блок. Три тона свалихме в чували, на ръце по стълбите. Размазахме се, щяхме да умрем, но си струваше. Песента стана хит и си върна парите.
- Дано не се налагат повече такива бригади.
- Надявам се. Тогава Тончо Русев ни даде правата на песента си „Обещай ми любов“ без да ни поиска стотинка. Той, освен голям композитор, бе и истински човек. „Гранолом“ създадохме хеви метъл версия на песента и тя имаше 150 000 гледания в мрежата. Тончо беше много доволен.
- Как виждате бъдещето на дует „Перфект?
- Целта ни е да ставаме все по- популярни сред хората на възраст 45 плюс. На зрелите хора. Ще пеем само на български. Живяла съм в Лондон и знам как изглежда един нашенец когато пее на английски. Доста смешно. На Острова се слушат британски група, никой не се интересува от американците, освен ако не са Майкъл Джексън или Мадона. Така е и в Гърция, където слушат своята музика, и в Сърбия, където пеят само на сръбски.
- Единадесет години сте пели в Сърбия. Казвате, че там всеки втори е музикант. Защо?
- През седемдесетте наркомания плъзнала из страната. И Тито, за да си предпази народа си направил програма, която да задължавала младежите да се занимават или със спорт, или с музика. Който не го прави се глобява. Така наред с професионалните музиканти се родила една ерудирана публика. За сравнение. Създадохме „Сдружение от независими музиканти“, което се бори да има задължителна квота за българска музика в родния ефир. Както е в целия свят. Вече два пъти вкарваме проект за създаване на нормативен акт в тази посока и два пъти той най-безцеремонно се отхвърля в парламента.
- За какво мечтаете?
- За концерт на „Уембли“, и въпреки че знам пет езика, той да е само с българска музика.
Интервю на Исак Гозес