Ива Давидова е родена на 10 декември 1988 г. в София. Още на 4-годишна възраст проявява интерес към музиката. Подкрепяна безрезервно от семейството си, тя започва да свири на пиано и да развива своя музикален талант, като изпълнява поп песни на различни участия и конкурси. Първата й изява на сцена е на осемгодишна възраст в Арт салона на Двореца на културата - Перник. Следват години, през които интересите й гравитират между поп музика и фолклор, докато слънчевата певица не открива своето уникално място в народната музика.  Едва 14-годишна лъчезарната Ива е първата изпълнителка нa студио ”Веселина”, която записва самостоятелна песен със заглавие ”Слънце”- 2002г. На последния фестивал на „Пирин фолк” грабна две отличия – на журналистическото жури и на община Сандански. Песента й „Не изтривай, майко, сълзите ми” е посветена на покойния й баща. За първи път пред „ШОУ” говори за кончината на своя родител:

- Ива, попаднах на коментари, че си преиграла при изпълнението на „Кой уши байряка” на последното издание на фестивала „Пирин фолк”...?  
- Повече от година концертирам, облечена като Райна Княгиня и гордо развяваща българския трибагреник из всички краища на България. И мало и голямо пее „Кой уши байряка” с цяло гърло и повежда българско патриотично хоро. Чувствам се истински горда българка и жена, облечена като голямата историческа личност Райна Попгеоргиева. Случвало ми се е дори след концерт при мен да дойдат родители със своите деца, които са купили знамена на децата си, защото „Ива Давидова вее знаме по телевизията”. На сцената на „Пирин фолк” си партнирах с ансамбъл „Чинари”, които направиха страхотна хореография, а когато ме качиха на тъпаните и отново развях българското знаме, публиката беше екзалтирана.  Ако някой смята това за преиграване, лично ще го изпратя на Терминал 2 за напускане на държавата с еднопосочен билет.

- Победата посвети на покойния си баща Валентин Давидов, дори се просълзи на сцената на Летния театър...? 
- Трудно се лети с едно крило след загубата на баща ми, който безкрайно обичах. Той си отиде внезапно от този свят на 60-годишна възраст. Нямаше никакви заболявания, но Господ го взе в съня му, казват, че 

така взима само хората, които е обичал 

Татко беше един изключителен човек, благ, мъдър, ерудиран и обичаше хората. Още приживе нямаше човек, който да каже лоша дума за него, всички го обичаха и повтаряха: „Вальо е толкова добър човек”. С него бяхме много близки, разбирахме се само с поглед и от една дума, имахме страхотна духовна връзка. Споделяхме си всичко и той беше моята опора. Подкрепял ме е винаги за всичко от кариерата до всичко в личния ми живот. Бях тотално срината след внезапната му смърт, но музиката ме върна към живота, той обичаше да ме слуша да пея и затова в негова памет всяка година му посвещавам нещо от постиженията си, песен или приз. Над ковчега му се заклех, че ще се гордее с мен и няма да го посрамя. 

- Това ли е най-тежкият момент в личен план за теб? А в професионален?
- Това е най-трудният момент в живота ми в житейски план. Трудно се преодолява загубата на такава голяма обич и да не мога да кажа никога повече думата „тате”. В личен план съм имала много трудности като всеки нормален човек, своите възходи и падения, но нищо не може да се сравни с внезапната смърт на татко. Болката е неописуемо жестока, но продължавам напред. 

В професионален план също съм минала по един нелек и трънлив път за всичките почти 15 години на музикалната сцена. Сблъсквала съм се с много интриги и мачкане, но благодарение на своя характер оцелях в гилдията и бизнеса и вече добре оформих своето име и място на музикалния небосклон. Радвам се на верни почитатели във времето и много обич от публиката по моите концерти, както и на уважение в обществото. 

- Започваш кариерата си едва 13-годишна, когато връстниците ти са се интересували от игри, гаджета...? Успя ли да се порадваш на детство или животът те грабна прекалено малка?
- Почти нямам такова детство като на моите връстници, свързано с много детски игри и изживяване на тийнейджърски трепети. Докато всички играеха пред блока или ходеха по гаджета, аз ходех на пиано, солфеж и вече обикалях България по концерти. Много благодаря на моите родители, които са ме подкрепяли и никога не са ме спирали. Не съжалявам за нищо, защото сега бера плодовете от моя труд в музикалната сфера и се радвам на едно добро име. Не всичко е само работа, изживявала съм и много щури мигове с моите приятели и се гордея, че създадох верни в годините приятелства и всички сме един до друг в добро и зло.

- Разкажи ни някоя интересна случка от твое участие, някоя стресова ситуация?
- Работата на певица е свързана с много стрес. Не само качването на сцената и срещата с публиката изискват много енергия и концентрация. Работата ни е свързана с много пътувания, често се застъпват участия на две краища на България, а всички знаем, че едни такива пътувания също създават много стрес. Наскоро имах участие в гр. Ветово, с екипа ми тръгнахме много по-рано, за да се шофира спокойно, да имаме време за почивки и т. н. Но попаднахме в 10-километрово задръстване на „Витиня” и бяхме там почти час и половина. Напрегнах се много, защото отлагането на концерта ми беше почти сигурно, но в крайна сметка стигнахме навреме. Имала съм като всяка певица случки на сцената да ми се 

заклещи ток на обувката и да не мога да мръдна

Наскоро малко преди концерт изгорих с ютия и сценичната си рокля. А най-неприятно е, когато пея на минусови температури. Зимата ми се случи да пея на -15 градуса, от студа устата ми се залепи на микрофона и доста болеше. Но продължих да пея, разбира се…



Перничанката се появи като Райна Княгиня на „Пирин фолк 2016” 

- Има ли мъж до теб, мислиш ли за семейство, за деца? Ако се наложи, би ли зарязала пеенето в името на любовта?
- Никога не бих зарязала музиката в името на любовта, защото това е моята професия, аз така си изкарвам хляба и това е единственото нещо, което искам да работя. Работата на певица никак не е лесна за създаване на личен живот, защото много пътуваме, често се прибираме посред нощ след дълъг път от концерт и покрай нас има доста ухажори. Никак не е лесно за един мъж 

да разбере такава професия и да издържи 

но ако го направи, значи наистина ме обича и цени това, което правя. Мъжът до мен не просто трябва да разбира работата ми, но и да ми помага и да ме подкрепя в нея. Що се отнася до това дали има мъж до мен, ще запазя това за себе си.

- Вярваща ли си и усещаш ли, че има някаква сила, която те пази в определени моменти? 
- Вярвам, че Господ раздава талантите неслучайно и определено се чувствам целуната от него. Вярвам, че има сила, която ме пази, често съм го и усещала в трудни моменти. Усещам и че татко ме закриля някъде отгоре и ми помага в трудностите. Често ходя на черква дори просто за да благодаря за всичко и се чувствам всеки път пречистена. Благодаря на Господ за всичката радост и мъка, които ми праща, и се надявам с достойнство да си уча уроците.

Зарежда се с „жива вода” 

„Боснек е с уникална природа и много колоритни хора, скоро бях гост и на 90-годишнината на тамошното читалище. Аз съм потомка на старите боснежки родове Чакови и Бикови, които са били много добри и работливи хора. В последните години снимам с режисьора Ненчо Касъмов всичките си видеоклипове там. Често пия и от „живата вода”, която тече от змейска глава високо в планината. Има поверие, че местен болярин се е излекувал от неизлечима болест, пиейки от вълшебната вода и в знак на благодарност е изработил змейската глава, от която до ден днешен тече водата. Съществува и още едно поверие, че изричайки „Идвай, водо”, водата потича, но само за добри хора. Често правя и конни преходи в планината, обичам конете”, споделя Ива за читателите на „ШОУ”.