Наш арабист: „Ислямска държава“ е вакуумът, който Западът допусна 

Тези дни по книжарниците излиза книгата на проф. Владимир Чуков „ДАЕШ - (Не)ислямска държава”, която е задълбочено изследване на събитията от създаването на органзацията до превръщането й в квази държава. Владимир Чуков е роден на 22 април 1960 г. в Атина, Гърция. Учи във френски колеж в Тунис, после завършва Френската езикова гимназия в София. Дипломира се във факултета по обществени науки на Дамаския университет в Сирия. Защитава дисертация на тема “Политическата партия в Арабския свят през последните две десетилетия (1970-1990 г.). Сравнителен анализ” и получава степента доктор. През 1998 г. става доцент, през 2005 г. - доктор на икономическите науки, а през 2007 г. - професор. През периода 1995-1998 г. е главен редактор на сп. “Международни отношения”. През 1999 г. създава неправителствената организация “Български център за близкоизточни изследвания”.

- За пореден път чухме новината за ликвидирането на лидера на „Ислямска държава“ Абу Бакр ал Багдади. Това става дни след като в САЩ се случи най-масовият разстрел в името точно на лидера на ДАЕШ. Има ли връзка между двете събития, професор Чуков?

- Ние няма как да кажем дали това е истина или не, ако не чуем официално потвърждение от САЩ. Дори сега източникът да е „Ислямска държава“, можем да имаме съмнение, че това е начин да бъде прикрит и спасен Ал Багдади. Битката срещу „Ислямска държава“ влезе в един решаващ етап, в който тя започна реално да отстъпва от своите стратегически точки. Рака е обсадена. Ключовият град в Северна Сирия - Манбидж - също. Фалуджа в Ирак е на път да падне след операцията на правителствените сили. В решителен етап е подготовката на операцията за освобождението на Мосул. Пристанището Ситр, което бе бастион на „Ислямска държава“ в Либия, вече падна.

- На какво се дължи това?

- Това е вследствие на американската стратегия. Целта на президента Барак Обама е до края на неговия мандат „Ислямска държава“ да бъде разгромена. Така че ние виждаме умножени усилията на антитерористичната коалиция под лидерството на САЩ. Така че ако се върна към първия ви въпрос, напълно е възможно лидерът, лицето на ДАЕШ, да е загинал след точен удар на американските ВВС. Има нещо друго, което е важно за личността на Ал Багдади. Много отдавна се знаеше, че той е символ, но не и оперативен ръководител на организацията. Още повече след март миналата година, когато беше тежко ранен и не присъства на заседанията на Шурата - консултативния съвет на ДАЕШ.

- Какви могат да бъдат последиците за ДАЕШ, ако се потвърди официално смъртта на Ал Багдади?

- Ще има много силен резонанс в организацията, защото той олицетворява претенцията, наречена халифат. Трябва да кажа, че откакто е започнал месец Рамадан, „Ислямска държава“ ускори своите акции, изразени в терористични действия. Видяхме ги в Ливан, в САЩ, във Франция. Разбира се, това са последователи, а не хора, оперативно свързани с центъра. Но точно такива актове продължават да поддържат организацията на чисто идейна основа.

- Информацията, която получаваме за атентатора от Орландо, в САЩ, ни обърква. Чуваме всякакви твърдения - че е пиел алкохол, че може би е бил гей - все неща, които не се връзват с идеологията на ДАЕШ. Каква е истината?

- Да, информациите са противоречиви. Това, на което ми се струва, че трябва да се обърне внимание, е, че баща му е привърженик на талибаните. Атентаторът е израснал в семейство на радикали. През миналата година Омар Матийн е ходил на поклонение в Мека, в Саудитска Арабия, което означава, че е бил практикуващ мюсюлманин. Малко преди да реализира терористичния акт, той се е обадил на 911, за да заяви своята лоялност към Абу Бакр ал Багдади. Неговият приятел, с когото е израснал заедно - американец от палестински произход, се е самовзривил в Сирия като част от фронта „Ан Нусра“ - сирийския еквивалент на „Ал Кайда“. И все пак трябва да си признаем, че този човек е бил под наблюдение, а в същото време си е купил законно оръжието, с което е извършил атентата.

- Тези вълци единаци, какъвто е и Омар Матийн, не са ли те голямата опасност за западния свят?

- Да, защото те много трудно биха могли да бъдат разпознати, забелязани, локализирани и неутрализирани.

- Казвате, че битката срещу ДАЕШ е в решителна фаза. Към Рака напират кюрдските пешмерги, подкрепени от САЩ, но и правителствените сили на Башар Асад, подкрепени от Русия. Не се ли получава съревнование кой ще влезе пръв?

- Тук действа правилото - който влезе пръв, остава. Но нека кажа, че още миналата година през декември беше реализиран един договор - „Договорът Ефрат“, който поставя границите на интереси между Русия и САЩ, който се разделя от течението на река Ефрат. Ако погледнем действията на двете сили в района, ще видим, че това споразумение се спазва. Да, правителствените сили на Асад напредват в провинция Рака, но те не преминават през реката. А градът се намира от другата страна - в американската зона.

- Губи ли от притегателната идеологическа сила „Ислямска държава“ след цялото това клане в Сирия и Ирак?

- Да и това е основната причина за масовото дезертьорство от „Ислямска държава“ като значителната част са чужденците. Огромната част от тях са отблъснати от реалностите - от кръвопролитията, от масовите гробове, от екзекуциите, от корупцията, от използването на химически оръжия. Това, което виждат, няма нищо общо с идеала, който са имали за „Ислямска държава“ и за това, което са бленували, когато са чели историята на халифата, историята на пророка Мохамед. Оказва се, че „лошото общество“, от което идват – западното, не е толкова лошо. Невероятните зверства, на които са станали свидетели, деморализират, защото особено чужденците имат с какво да сравняват двете системи. Затова се получават и тези масови дезертьорства.

- На пазара излиза вашата книга „ДАЕШ - (Не)ислямска държава“. Какво казвате с нея?

- Все пак аз съм учен и се опитвам да обясня нещата чрез факти. На първо място се опитвам да вляза в племенния генезиз на ДАЕШ - защо точно в тези райони на Сирия и Ирак се създава и идеологията е силна. Опитвам се да обясня гнева на сунитите. Опитвам се да навляза в тъканта на конфесионалните противоречия. Според мен в основата на ДАЕШ е армията на Саддам Хюсеин - една армия, която е много опитна, много силна мотивирана и която търси реванш. Нека кажа директно, че ако не се беше намесила Международната коалиция, ако нямаше подкрепата на ВВС, „Ислямска държава“ щеше да стигне доста далеч. Тя показа огромно преимущество на терен при сухопътни операции. Разгледал съм държавните прояви, съдебната и образователната система. За да съществува някаква квази държавност, трябва да има някакви правила.

- Казвате образование. Много е интересно как изглежда то?

- Имаме тристепенно образование до 9 клас - по три години на степен. Има абсолютно всички принципи и логични правила при създаване на учебните програми, включително и във висшето образование, като най-важният белег на образованието е пълната десекулизация.

- Например?

- Ами вместо физическо възпитание те имат джихадистка подготовка, в която се образоват как да боравят с оръжие, получават идеологическа подготовка, мотивация за битка с неверниците. На базата на това възпитание се създава Корпусът на младите лъвчета на халифата. Това са децата камикадзета.

- Доколко е промит мозъкът на тези деца и възможно ли е да се заличи това възпитание?

- Много трудно според мен. Дори в освободените градове има много белези от тях - „тук бяха младите лъвчета“. За съжаление те са изключителни бойци и значителна част от тях са обучавани за самоубийци. Много детайлно съм разгледал психологията на тези деца, начина за рекрутиране. Това е много важно, защото дори и разгромена „Ислямска държава“, тези деца остават. Те са готови за спящи клетки.

- Каква бе грешката на Запада в Изтока?

- Огромната грешка е вакуумът, който допуснаха да се получи след свалянето от власт на Саддам Хюсеин. Разпускането на армията и безалтернативната департизация. Това е грешка, която очевидно вече не искат да направят в Сирия. Но представете си една 500 хилядна армия, разпусната, унижена, преследвана на какво е способна - „Ислямска държава“.

Интервю на Емил Спахийски, в. Труд