Талантливият актьор и изпълнител Ненчо Балабанов е роден в Котел. Средното си образование завършва в Сливен в Техникума по електротехника и електроника “Мария Кюри”. По-късно артистичната му природа го подтиква към сцената и той е приет да следва както в НАТФИЗ, така и в НБУ с поп пеене. Избира да учи актьорско майсторство за куклен театър в класа на Румен Рачев, но не изоставя и музиката, която остава негова голяма страст. Многостранният му талант се изявява ярко в мюзикълите “Аладин”, “Рибарят и неговата душа” и “Грозното пате”, където той едновременно играе, пее и танцува. Участвал е и в няколко холивудски продукции, снимани у нас. От 2016 година става част от екипа на популярното шоу “Господари на ефира”, където неговата рубрика “Фейс Бойко” става сред най-харесваните в ефира. Изявява се успешно като водещ и в шоуто “Пееш или лъжеш”, където си партнира с Мария Игнатова. Вижте изповедта на Ненчео в интервю за "Труд".

– Ненчо, преди няколко дни ти стана на 37 години. Как отпразнува рождения ден?

– Това е перфектната възраст за един мъж, три и седем са ми любими числа и не можех да пропусна да отпразнувам рождения си ден с колеги и приятели. Точно на 17 април имах предложение за участие, но исках да си освободя вечерта и да се съберем да се позабавляваме заедно. Имах нужда да си поема малко дъх, човек трябва да намира време и за това.

– Дуетът ти с Криско “Шапка ти свалям” превзе челните места в класациите. Подготвяш ли нова песен и с кой друг роден изпълнител би искал да направиш дует?

– Новата ми песен е вече готова като аудио, но искам да й направя доста интересен клип и затова изчаквам. Планираме да заснемем видеото в началото на лятото. Песента е за хубавите неща в живота, но и за това, че не бива някакви трудности и пречки да ни отказват да преследваме мечтите си, защото денят винаги сменя нощта. Много заряд има в нея. Мага направи аранжимента на песента, която е поп с речитатив, а музиката и текстът са мои. За дует още не съм мислил, но има една изпълнителка, на която много се кефя – Весела Бонева. В “Рибарят и неговата душа” с нея бяхме сценична двойка и ми харесват нейната енергия и талант.

– Как успяваш да си толкова усмихнат в напрегнатата среда, в която живеем?

– Опитвам се денят ми да започне с усмивка, началото е много важно. С опита, който натрупах в професията, разбрах, че тя не търпи умора, отегчение и мързел. Намерих за себе си формула – благодарение на спорта сутрин се зареждам и усмихвам повече. Редувам тенис, фитнес или йога, за да се заредя и дишам дълбоко. Ако започнеш деня си с мудно ставане и неудоволствие от това, че отиваш на работа, което наблюдавам при много хора в социалните мрежи, съответно денят ти минава по-трудно. А за мен като дойде понеделник – ден, който много хора мразят, това е един малък празник.

– Личи си, че работата ти в “Господари на ефира” ти носи удоволствие. Зад кулисите на шоуто също ли е толкова забавно?

– Забавляваме се постоянно, търсим хумора във всяка ситуация. Щастлив съм, че съм част от екипа на това шоу, в което забавни, сериозни и социални теми се съчетават успешно. Виждам, че вече много хора разчитат повече на институцията “Господари на ефира”, отколкото на държавните институции, и се обръщат към предаването като към най-голямата им надежда за разрешаване на проблемите. Темпото, с което снимаме, е много сгъстено и дори като ни идват гости, които представят при нас новата си песен или постановка, и те се шашкат от бясното темпо, с което се снима шоуто. Аз също бях така, като представяхме мюзикъла “Аладин” в “Господарите”, когато още не работех там. Казах си: “Леле, тези хора как издържат на това напрежение!”

– Интересно съвпадение е, че и тримата с Малин Кръстев и със Зуека сте завършили електротехникум…

– Така е. Спомням си, като представях дипломната си работа в електротехникума и от комисията бяха разбрали, че ще кандидатствам в НАТФИЗ, и ми казаха – Зуека е бил при нас, за електротехниката знаем, че ти е ясна, разкажи ни за там. На хората им е любопитно как е в бекстейджа на “Господарите” и как се случват нещата отвътре. Малко си дават сметка зад цялата тази лекота колко усилия, концентрация и дисциплина се крие във всеки един от артистите.

– Коя тема в “Господарите” те е развълнувала най-силно?

– Вълнуват ме темите за възрастните хора, за това как се спекулира с тяхното доверие, а също така и с доверието на всеки един, който е пожелал по някакъв начин да помогне – било за тях или за болно дете. Отвратително е, когато парите за тези хора, за събирането на които всеки един от нас е изпратил SMS и се е опитал да помогне, са били отклонявани в нечия чужда сметка. Такива неща не могат да не вълнуват и е хубаво, че репортерите и екипът бдят сериозно и като ги показват в ефир, следващите биха се замислили, преди да направят подобна глупост. Така помагаме и всяваме респект у тези, които с лекота смятат, че могат да се гаврят с хората.

– Много хора се вълнуват защо вече не те виждат в образа на “Фейс Бойко”?

– Тепърва ще ме виждат в този образ, защото Бойко беше в оставка, а сега ако успеят да се коалират и вече има договорена коалиция, отново ще има “Фейс Бойко”. Това е актуална рубрика за това, което се случва в момента, и го коментира.

– Ако наистина беше премиер, кой е първият закон, който би прокарал?

– Законът за меценатството. За моя радост днес театрите са пълни, филми също се снимат у нас, но винаги може повече. Като е само на мускули и се налага да молиш приятели да ти помагат кой с каквото може, процесът е труден и мъчителен, а има хора, които имат пари и са готови да дадат. Когато един бизнесмен спонсорира изкуството, той трябва да бъде облекчен от данъци и така го стимулираш да застава зад изкуството в какъвто и да е вид, а не само да харчи в молове, сгради и недвижимо имущество. Този закон е важен за всички хора на изкуството, а то е важно за всички нас да оцелеем като нация и да поддържаме не само материалното, но и духовното.

– Доволен ли си от вота на българите на изборите?

– По повод изборите смятам, че българинът е свикнал да гласува през 4 години по веднъж и с това пускане на гласа си той счита, че е свършил ангажимента си, а трябва да следим тези хора, които сме избрали. Това е в наша полза и ако те кривнат от правия път, ние сме тези, които трябва да им свирнем със свирката и да вдигнем жълт или червен картон. Ако нямаме гражданско общество и смятаме, че с пускането на бюлетина сме си свършили работата, това е голяма грешка.

– Ти на кого би връчил “Бяла лястовица”?

– “Бяла лястовица” бих дал на Енчо Керязов, човек, който дава цялото си сърце и голяма част от приходите, за да организира това благотворително мероприятие “Нощ на звездите”. Ние с Мария Игнатова бяхме негови водещи и това събитие става все по-мащабно, а всеки един от огромната публика дава своя принос с покупката на билет. Бих дал “Бяла лястовица” и на Бербатов и Григор Димитров, както и на всеки, който по-често се сеща да направи добро, отколкото да облагодетелства себе си. На всички, осъзнали, че обществената позиция ги задължава да бъдат добри и пример за подражание на всички останали. Възхищавам се на Боно за това, което прави със своята популярност и позитивното влияние, което има в борбата за това да превърне света в по-хубаво място. Често популярните хора се самозабравят, но личности като Боно, Джокович и Бил Гейтс ни напомнят и дават пример за това, че никой не може да си занесе нищо отвъд живота, който живеем, и трябва да даваме и помагаме на хората, които нямат. Трябва да си помагаме едни на други, защото сме едно цяло.

– Винаги ли си вярвал, че ще постигнеш успех?

– Вярвал съм, да, и съм го постигал през годините стъпка по стъпка, а не съм се лакомил огромният успех да дойде още утре.

– Много популярни мъже признават, че фенките им са станали много нападателни и директни. Ти имаш ли подобни случки?

– Чак нападателни, не. (Смее се.) Опасност от разкъсване на дрехите не е имало, важно е да има респект към артиста. Радвам се, че не са прекалено агресивни, но това внимание на публиката ме ласкае и за мен е много ценно. Мога да кажа, че на възрастните хора съм им любим, това е нещо прекрасно. Често ме спират и искат да се снимаме, дори сега като пътувах, и ме попитаха: “С по-възрастни снимаш ли се? Дай на баба един автограф!” (Смее се.) Е, как, няма млади, няма стари – за мен любовта на публиката е най-ценното нещо, което може да спечели един артист. Това е най-голямата ми награда след “Фейс Бойко” и “Като две капки вода” и си пожелавам да я задържа.

– Беше ли любимец на жените и в тийнейджърските ти години и имал ли си несподелени любови?

– Имал съм, естествено. Всеки един от нас е имал и това ни прави по-силни, те обикновено са в тийнейджърска възраст, когато човек се лута между детското и зрелостта. Иначе още от училище бях любимец на компаниите от момичета и момчета и бях център на внимание, обичах да бъда. Бях усмихнат и забавен от малък и момичетата просто си ме харесваха, душичките, още оттогава!

– Много се пише, че любимата жена до теб е тенисистка. Има ли някаква истина в това?

– Бяха писали, че едва ли не вече ще ставам пловдивски зет, но не – тя ми е само треньорка по тенис и нямаме връзка. Треньорката ми даже се притесни след тези публикации, защото бяха писали някакви шокиращи неща, които не знам откъде са ги измислили. Не е приятно да се бъркат в нейния личен живот и да правят подобни съчинения. Аз за себе вече съм си създал рефлекс да не се оправдавам, но заради нея е хубаво да се знае истината.

– Тоест в момента сърцето ти е свободно?

– Да, свободно ми е сърцето. Нямам сериозна връзка, но пък съм щастлив, не съм самотен или нещастен.

– А кой е най-абсурдният, нелеп слух, който си чувал за себе си?

– Че мъж ми е предложил брак. (Смее се.) Не ме притеснява да пишат за мен, стига да не е гнусно и да не се спекулира с детето и с бившите ми връзки.

– Синът ти Богомил има ли желание да тръгне по твоите стъпки и кой е любимият му твой сценичен или екранен образ?

– Има желание, но в момента изявява един талант, който аз не притежавам – рисува страшно добре. Иначе изявите пред хората ги избягва, малко го е срам още. От моите превъплъщения много се смя, когато в “Капките” бях в образа на Деян Неделчев.

– Ти стана победител в шоуто “Като две капки вода” по Нова тв. Следиш ли новия му сезон и кой е твоят фаворит в него?

– Всеки понеделник го следя, това е традиция за мен и си имам фаворити, естествено. Откритието за мен в шоуто е Михаела Маринова. Тя се откроява сериозно и не подозирах, че има такъв артистичен талант, но и останалите са много добри. Харесвам и Миро, а Башар ми е много забавен. Предаването е много готино, дори сега всеки четвъртък има парти в “Библиотеката”, където участници в “Като две капки вода” правят свое шоу. Тази седмица аз представих някои от най-интересните ми имитации в клуба и стана голям купон.

– За кои твои качества си благодарен най-много на твоите родители, че са възпитали в теб?

– Може би за това да съм работлив, да съм добър, честен и благодарен, да не забравям откъде съм тръгнал и кой ми е помогнал по пътя. Ние никога не сме сами по нашия път и като стигнем до някъде, не трябва да забравяме за всички, които сме срещнали по него. Ако сме им благодарни и признателни, то бъдещите ни постижения ще бъдат все по-големи. Надуем ли се, сме обречени на краткотрайна радост от постигнатото. Всички сме толкова крехки и всичко е толкова преходно, че летене в облаците не би трябвало да се допуска от никого. Благодарен съм на родителите ми и за това, че са ме подкрепяли във всеки мой избор.

– Открил ли си каква е твоята мисия?

– Към момента това, което виждам и ме радва, е, че съумявам да усмихна хората и да ги забавлявам и като че ли тази мисия особено в днешно време е важна и хубава и се надявам винаги да го правя и занапред.

– В какво вярваш най-силно?

– В любовта, доброто и светлината.

– Любимата ти мисъл?

-Ако не можеш да кажеш нищо добро, по-добре не казвай абсолютно нищо.

Светла Йорданова, "Труд"