Николай Василев настоява за ръст на цените, защото заплатите рязко скочили, преди да приемем еврото

Николай Василев, който бе министър на икономиката в периода 2001-2003 година, настоява за ръст на цените, защото заплатите рязко скочили преди да приемем еврото. "Ако искаме доходите да растат, трябва да приемем, че някои услуги трябва да поскъпнат", заяви той.

Ето какво още каза Николай Василев в интервю за Фокус:

- Правителството предприе стъпки за влизането на България в „чакалнята“ на еврозоната с промени в Закона за БНБ. Въпросът за присъединяването към еврозоната отново привлече общественото внимание и заваляха въпроси, слухове, притеснения. Готови ли сме за влизането в „чакалнята“ и какво ще стане след това? Темата коментираме с Николай Василев – министър на икономиката в периода 2001-2003 година. Добър ден.
- Добър ден. Благодаря за поканата.

- Готова ли е страната ни за еврозоната, г-н Василев? Задавам ви този въпрос и веднага правя уговорката, че вие неведнъж сте приветствали такива стъпки, но въпросът е дали не сме изпуснали момента някъде назад в годините, а пък сега да е рано?
- Смятам, че България е готова икономически и валутно за влизане в еврозоната много, много отдавна, примерно преди 10 години, може и повече. Нямало е след 2009 година никакви икономически или валутни причини България да не може да влезе в еврозоната.

Имаме валутен борд от 23 години вече и това, ако правилно си спомням, е най-дългият валутен борд в историята на Европа може би, и нямаме никакъв проблем с инфлацията, валутния курс.

България за разлика от много държави в Европа, особено някои членове на еврозоната по в южните части на континента, има добра бюджетна политика с много излишъци през голяма част от тези 20 години. Така че ние бяхме готови още като влязохме в Европейския съюз. Тогава проспахме този процес, по-добре сега, отколкото никога. В никакъв случай не е рано и трябва да влезем.

- Задължени ли сме да освободим курса, който в момента е гарантиран от Международния валутен борд, защото и такова опасение имаше, че ако ще влизаме в „чакалнята“, трябва да освободим обменния курс на еврото?
- Това, което направиха управляващите без подготовка и без обяснение преди 2 седмици, за мен беше комуникационен гаф, но не е икономически проблем, те не обясниха. Всъщност, много малко хора в държавата знаят какво точно трябваше да бъде направено и как се случи, но бих искал да успокоя всички ваши слушатели, че няма никакво намерение валутният курс да бъде коригиран, и няма нито един човек в България или извън България, който да предлага обратното.

Тоест, за мен това е излишен разговор, защото няма да се променя валутният курс. Много добре да се видят примерите на другите три прибалтийски държави, които имаха валутен борд и влязоха в еврозоната. Там нито един човек не е споменал промяна на валутния курс. Нямало е такова предложение, нямало е такава дискусия. И те просто си влязоха в еврозоната с този валутен курс.

Така че след време ще забравим изцяло тази дискусия в момента, защото няма да има такава дискусия. България като влезе в еврозоната, влиза с този валутен курс. Ние си имаме евро, и оттам нататък останалото са излишна история.

- Очаква ли ни инфлация след приемането на еврото? Как въобще това ще се отрази на жизнения стандарт на хората?
- Ще се отрази изключително положително. Тоест, нека да разделим въпроса ви на две. Първо, дали ще има някаква инфлация. С инфлацията в България голям проблем няма от 1997 година, откакто има валутен борд. Преди това в България имаше хиперинфлация, хората се притесняваха, обръщаха парите в долари, марки и т.н.

От много години сме забравили този въпрос. Значи, тук дали инфлацията някоя година е 0%, 1%, 2%, 3%, това изобщо не е някакъв огромен проблем, особено в период, в който доходите нарастват изключително рязко, и това не може някой да го отрече. Според мен, средната заплата за последните 4 години е нараснала с над 40%. Тук за каква инфлация от 1%, 2%, 3% говорим? 40% за 4 години е много рязък скок на доходите, който продължава и ще продължава следващите години. Сега, като влезем в еврозоната, първо трябва да се запомни една държава откъде тръгва.

България продължава да е най-евтината държава в Европейския съюз, може да се каже далеч най-евтината държава в Европейския съюз. Примерно много от нещата в България са в пъти по-евтини от големите западни столици, като Париж, Лондон вече не е в Европейския съюз, но и останалите градове. В този смисъл, ако ние искаме доходите да растат, трябва да приемем, че цените на някои по-скоро не стоки, а услуги от местен характер, и аз винаги давам пример таксиметрови услуги, фризьорски услуги и т.н., трябва да поскъпнат.

Тоест, щом ще искаме фризьорките и таксиметровите шофьори да получават по-западни заплати, не може техните услуги да поевтинеят. Това го разбирате. В същото време много други стоки заради влизането ни в еврозоната ще поевтинеят заради липсата на риск от промяна на валутен курс, заради липса на банкови разходи по обмяна на валути, заради по-евтините банкови преводи и много други фактори, така че средно някаква промяна в инфлацията, според мен, няма да има изобщо.

- Голямото притеснение на хората е, че цените ще станат като в Европейския съюз, а доходите ще останат такива, каквито са и към момента.
- Това е изключително несериозно изказване. Горе-долу толкова несериозно, колкото, че извънземните ще дойдат и ще ни вземат заплатите. За мен също толкова несериозно звучи това нещо. Тоест, отново да ви повторя – България в момента е най-евтината държава в Европейския съюз и е била в последните 30 години. Заплатите растат бързо в момента.

Когато влезем в еврозоната, заплатите ще продължат да растат, и тогава ще има повече инвестиции, повече търговия, повече туризъм, икономиката ще бъде още по-отворена. А за мен най-големите позитиви са в съвсем други сфери, не само конкретно в икономическата сфера. Най-големите позитиви са, че България ще бъде за пръв път в своята история приемана за първокласна европейска държава.

Тя ще бъде наред със западните държави, както и държави, като Словакия, Словения, прибалтийските републики, които стоят на голямата европейска маса и вземат големите европейски решения. И тогава ние така снизходително след 5-10 години ще коментираме дали други държави, мога да ги изброя поименно, но останалите държави в Източна Европа, например северната ни съседка, дали те най-после са узрели и дали са готови за влизане в еврозоната.

В противен случай, ако ние сега насила, макар че имаме този шанс, насила се откажем и не искаме да влизаме в еврозоната, тогава ние ще изчакаме всички други да влязат, начело с Хърватия, и някой ден пак ще останем на опашката последни, както сме свикнали да бъдем по всичко.

- Знаете обаче, г-н Василев, че противниците на идеята за приобщаването ни към еврозоната дават примери с дългогодишни членки на Европейския съюз, като Полша и Унгария, които не са избрали да влязат. И идва логичният въпрос защо тези страни са предпочели да запазят националната си валута, да останат извън зоната?
- Следя изключително внимателно тази дискусия може би от 15 години, и не мога да разбера сериозността на подобни твърдения. Това е на принципа „ние искаме да сме последни“. Значи, ако човек, който говори така, казва така: „Аз искам да съм двойкаджия по всички предмети. И се оказва, че ето, по някой предмет не съм двойкаджия, има по-големи двойкаджии от мен.

И казвам така: нека да ги изчакаме и те да ме изпреварят, за да мога и аз тогава да се убедя, че съм най-големият двойкаджия и последен. Тогава и аз да се сетя, ако изобщо някой ме иска.“ Ако така бяхме разсъждавали, Хърватия примерно беше доста по-богата държава от България, ние влязохме в Европейския съюз, те не влязоха.

Все едно някой противник да каже: „Ами вижте, те и Хърватия не се е забързала към Европейския съюз, ние къде бързаме?“ Същата е логиката. Тоест, това че има други държави, които дали не могат или не искат да влязат в еврозоната, по никакъв начин не е аргумент България и тя да не иска да влезе в еврозоната.

- От бизнеса твърдят, че влизането в еврозоната би означавало радикална промяна на инвестиционната среда. Доколкото разбирам, става дума за положителна радикална промяна. Така ли е?
- Точно така. Долу-горе толкова радикална промяна, колкото и влизането в Европейския съюз. Работя във финансовия сектор в момента, небанковия финансов сектор, и ви казвам, нашият сектор не е разбрал, че България е влязла в Европейския съюз все още, защото не сме в еврозоната.

Примерно селскостопанският сектор е разбрал, че сме в Европейския съюз – получава колосални субсидии. Индустриалният сектор може да изнася без никакви ограничения продукцията в Европа, защото сме в Европейския съюз. Финансовият сектор не е в Европейския съюз в момента. България няма никакви връзки с финансовите пазари в Европа, няма големи инвестиции от чужбина, няма никакъв интерес. Ние сме нещо подобно на Африка в Европейския съюз по отношение на финансовия сектор.

Когато влезем в еврозоната, ние ще бъдем повече като Словения, а не като Молдова, а ние сега сме като Молдова. И това е само в един сектор, но така е във всичко останало. Най-важното при влизането в еврозоната са не цифрите, а манталитетната промяна – усещането, че ние сме в центъра на Европа и сме първокласна държава.

Хората, които по трудноразбираеми за мен причини не искат да бързаме за еврозоната, за мен имат доста ограничено провинциално мислене. Просто те искат да сме обречени, да сме на опашката на европейския континент, както през последните да кажем 70 години.

- Още един въпрос, той също е от арсенала аргументи на противниците на идеята: „Очаква ни гръцки сценарий и фалиране на държавата“.
- За мен приликите между България и Гърция в тази област сигурно се свеждат до това, че и двете държави имат летен туризъм и произвеждат бяло сирене. За мен нищо общо няма в икономическата политика на Гърция и на България. Гърция има хронични дефицити откакто се помним и е фалирала не знам колко пъти за 150 години. Нищо чудно да са примерно 9 пъти, прощавайте, ако сбъркам бройката.

Гърция има третият в света държавен дълг към БВП, като само да ви кажа на второ място е Зимбабве, да не се чудите кой е. Тоест, Гърция за мен изобщо не е излязла от кризата в бюджетно отношение, не знам дали някога ще излезе и дали докато сме живи ще си изплати част от външния дълг, според мен, няма да успее.

Но България е на другия полюс на Европа – ние сме третата държава в Европа с най-нисък дълг към БВП. Ние имаме кумулативни излишъци за последните 20 години, бюджетни излишъци, тоест, излишъците може да са не по-малко от годините, когато сме имали дефицит. Много съжалявам, че през декември миналата година обърнахме платната и от голям излишък излязохме на малък дефицит, но през предишните 2 години бяхме на излишък, и тази година сме с излишък.

Това е все едно да сравните две семейства, които живеят в Европейския съюз, и да кажете така: едното постоянно спестява и постоянно има спестявания и пари в банковата сметка, а другото постоянно харчи, постоянно фалира, няма ли и двете да фалират – няма. Не виждам какво общо може да има България с Гърция в момента.

- Има ли резон в идеята за провеждане на референдум по въпроса за влизането на страната в еврозоната?
- Сега, този въпрос за мен е изцяло политически и по никой начин не е икономически. България по каквато и да е причина, аз не мога да кажа дали това е правилно или не е правилно, не проведе референдум за влизането нито в НАТО, нито в Европейския съюз, и не знам дали е имало нужда от това нещо – подкрепата беше доста голяма в обществото така или иначе. България е провела доста малко референдуми през последните 30 години, и ако правилно си спомням, по каквото и да се проведе референдум, някаква голяма практическа полза нямаше.

Нито построихме АЕЦ „Белене“ за толкова години, нито въведохме машинно гласуване, нито много други неща, нито мажоритарен вот и т.н. Тоест, дали ще проведем референдум или не за мен е изцяло въпрос в ръцете на парламента и на политиците. За мен лично няма нужда, но изказвам прогноза – ако случайно някой свика такъв референдум, хората ще могат да наблюдават една доста по-сериозна дискусия от този неособено сериозен тон в момента, и в крайна сметка, ако има такъв референдум, вотът „за“ еврото ще победи, според мен.