Николина Чакърдъкова пред в. "Шоу": Разбирам защо не сте ме избрали за депутат

Николина Чакърдъкова не се нуждае от представяне, защото тя е институция във фолклора. Тя е сред най-големите посланици на българското и българщината! Истинска и неподправена и на сцената, и в живота. Както се е случвало и преди, и при тази наша среща певицата отвори душата си, не изневери на принципа си да говори винаги онова, което наистина мисли, независимо от всичко. А мислите й обикновено са пропити с жажда за живот, но и с доловима болка за една все още несбъдната реалност.

- За много години! Радвам се, че отново посрещнахме Нова година с вас! Различна ли беше този път емоцията ви на площада?
- За много години, Анелия. Винаги съм казвала, че когато стъпя на сцената, това е моят истински свят. Отделям се от ежедневието, от проблемите – като всеки нормален човек. Дори преди Нова година ни искаха за генерална репетиция в 15:00 ч., а аз до 00:00 ч. съм стояла и съм си чакала търпеливо концерта. И преди той да започне, аз вече бях уморена. Но когато стъпих на сцената, всичко това се промени. Преобразявам се изцяло и в същото време съзнавам, че нося голяма отговорност, защото това е огромна публика, над 20 000 души. И в крайна сметка на тях трябва да им е хубаво, а за да се случи това и на самия артист трябва да му е такова в душата. Тогава се получава истинска магия, която трудно мога да опиша с думи. Искам да пожелая на целия български народ една мирна, здрава, щастлива година – да имаме дълъг живот и да му се радваме. Колкото и да е труден, животът е красив, заслужава си човек да го живее. Да запазим мира в България, мир да има и по света.

- Откъде идва цялата тази енергия у вас? Пеене, танци, движение в продължение на много повече от песен време – цял час и половина…
- През годината, която мина, имах над 100 концерта. И дори и в банята не пея – за да си пазя гласа за тези големи мероприятия. Но това не зависи толкова от това дали си пазиш гласа или не – всичко е от вътрешното усещане.

Определяща винаги
е жаждата за
живот! Усещането,
че си жив

Усещането, че можеш да бъдеш полезен на хората с нещо толкова хубаво и красиво. Аз имам най-красивата професия, която може да съществува, защото подарявам щастие на хората, а те самите ми показват какво удоволствие изпитват всеки път, когато пеем и танцуваме. Получава се нещо повече от концерт – превръща се в тържество на душата. Публиката участва наравно с мен в този концерт. Винаги съм казвала, че аз не излизам на сцената, за да покажа колко хубаво пея или че съм най-добрата певица. В никакъв случай. В България има много таланти, много пеещи хора. Но публика не можеш да излъжеш – може да се случи един, два пъти, но после публиката е жестока. Хората познават, когато ти си даваш сърцето и душата. Час и половина песни и танци на открито при тези условия – хората бяха облечени с шапки, с шалове, а аз бях по една тънка носия. И накрая викаха: „Още, още…”, но аз не ги излъгах. Казах им: „Нямам душа вече. Дадох я на вас тази вечер заедно със сърцето”, усетих как настивам. Ще очаквам всички на 10 февруари в зала 1 на НДК на топличко като лични мои гости.


Когато е на сцената, не пести нито душа, нито енергия

- Истинският артист не се преструва на сцената, сама го казахте. Но лъгали ли са ви досега по начин, който да не може да отмиете в съзнанието си?
- Лъжата се усеща, случвала се е на всеки човек. Когато ти се усмихват мило, потупват те и ти казват: „Да, добре, разбира се…”. Още тогава усещаш, че нещата няма да се случат. Долавя се по погледа, по жестовете, по цялостното поведение. Лъжата е уловима и

Слава Богу аз съм
човек, който почти
не търси услуги

Винаги се опитвам сама да се справя с всичко. Но понякога се налага, зависим от някого. И когато отида, да речем, на една среща – много мило ме посрещат, те просто ме боготворят и паралелно с това така да не искат да ми откажат, и елегантно ме лъжат. Веднага усещам! Но не съм лъгана много пъти. Аз съм на принципа – като не можеш да свършиш работа, по-добре кажи, защото така не ми губиш времето, не се надявам напразно. За тези 48 години натрупах много житейски опит чрез работата, която имам, многобройните срещи с публиката, с политици… Както се казва – колко правителства смених, но те си отиват, а аз оставам (смее се).

- Няма как вас да ви свалят от власт! Все пак сте истински народен представител…
- (смее се) Така излиза май. Защото дори и политиката тръгна с тази мисъл – че аз съм една от тях и мога да ги представлявам. Но това е друга тема… явно те не ме припознаха като политик. А имаше и такива хора, които в очите ми казаха, че не са гласували за мен, защото съм останала една от малкото стойностни личности в тази държава, и

не искат да ме
виждат как ще се
похабя, за да стана
лош политик

Дори и след изборите, когато не успях да стана народен представител, направих втория си голям концерт в „Арена Армеец”, който за мен бе показателен. Хората или нямаше да дойдат, или ще са всички там. За първи път съм се притеснявала дали не съм загубила тяхната любов и уважение. Страх ме беше да не би да съм разочаровала почитателите си, българската публика. За мое голямо щастие залата беше още по-пълна от първия път. Обичам да се шегувам със себе си и накрая им казах: „Сега разбирам защо не сте ме избрали за депутат?! Искате да ви пея!” Цялата зала започна неистово да скандира, изкараха ме още в началото на бис! И не спряха да аплодират затова, че не съм народен представител! (усмихва се) Има една много хубава приказка – „Срещу народ не се ходи!”. Аз знам, че хората ме обичат, но те не са ми подарили тази обич. Воювала съм и много съм работила, за да заслужа тази обич и тяхното уважение.
Вече нямам стремежи към политиката, но винаги ще изказвам гражданската си позиция, без да се притеснявам – така, както я чувствам и виждам. Ако имам мнение, го изказвам, без значение някой ще ме хареса ли или не. И човек може да си позволи това, когато живее честно, почтено и не потъпква правилата. Дотук съм живяла така и продължавам да го правя.

- И как виждате България към днешна дата?
- Не можем и не трябва да сме докрай черногледи. Иска ми се нещата да вървят с по-бързо темпо у нас. И друг път сме си говорили с вас, и съм ви казвала, че според мен за последните 14 години България доста се промени. Оттогава пътувам непрекъснато и

България е все 
пред очите ми. 
Тя се променя

Не можем да отречем нещата, които са видими и за които трябват аплодисменти. Но не можем и да продължаваме да си крием очите и да спим, когато около нас навсякъде е корупция; когато се случват кражбите, източването на държавата… тази държава е моя и ваша, не само тяхна! Не може да си затваряме очите, когато правосъдната ни система си е седнала върху ушите и очите в много от случаите. Има още много, много какво да се желае. Даже политиците ни не са чак толкова виновни, колкото ги изкарваме, защото ние като гражданско общество им позволяваме конят да им играе там, където искат. Това е положението! Най-лесно е да се каже „ми те, политиците са виновни?!”. А кой ги е избирал?! И да – трябва да се гласува, но преди това е нужно добре да се премисли – в кого ще инвестираш. Защото правилната инвестиция в един добър политик се връща в начин и по-висок стандарт на живот. Проблемът при българите е, че не го мислят по този начин. И второто, което е – веднъж избрани, ако политиците предадат гласуваното им от народа доверие, трябва да си получат наказанието. Ясно е, че правосъдната система няма да го даде, само народът! Не е луд тоя, който яде баницата… И после гледаме отстрани как те една трошичка не искат да ни пуснат?! 

- Много българи ви гледат от сцената, мислейки си, че живеете бляскавия звезден живот на артиста, станал милионер от участията си, за когото проблемите са лесно преодолима ситуация. А истината във вашия живот има съвсем различен изглед…
- Абсолютно вярно. Не съм милионер със сигурност. Всичко, което спечеля, инвестирам в апаратура, превозни средства, всичко, нужно за сцената. А държавата не ме е подкрепила с един лев! Напротив! Тя ми взима! И в момента дори се получава така, че не можещите ги субсидира, а можещите ги оставя, като вълците, сами да се справят. Аз също искам субсидия, подобно на театрите, защото нашето е музикален театър – за да може билетът на хората да е не 10, а 3 лева! Обаче за някои има, за мен не. Много, много несправедливо! За театъра може, за музиката – не. И когато един театър пусне билет от 3 лв., а аз пускам от 10, идват хората и ми казват: „Госпожо, ти си скъпа…”. А не знаят, че за да слага този театър цена на билет от 3 лв., значи държавата му е дала още 30! С тези 10 лева трябва да издържам цяла трупа, да купувам и носии, нафта да плащам и безбожни наеми из България. За съжаление

тези, които
работим много, не 
ставаме милионери

Но всъщност, когато пред теб има 30 000 човека, които те обичат и боготворят, искат да те пипнат, да те целуват, да се докоснат до теб, всичко останало бледнее. А ако трябва да измерим любовта, уважението и всичко, което получавам аз, то значи аз съм най-голямата милионерка в България! Духовна милионерка! Защото има хора, които си разхождат самотата по големите апартаменти и по цял ден се чудят как да си съхраняват милионите. Живи и здрави, така да го намерили за добре. Но ако трябва да измерим любовта духовно, там нещата са неизмерими. Това е моят капитал.

- Казахте, че сте се преборили за любовта на хората, не я имате даром, но по същия начин се преборихте и за живота си преди няколко години, когато имахте сериозни здравословни проблеми…
- Абсолютно. Имам още много какво да дам. Да живея, а не просто да консумирам живота си. В момента се чувствам прекрасно. Малко съм настинала, но дори и това си струва. И с температура, и с херпеси по устата, си струва – те са бял кахър. Жива съм, здрава съм вече и всеки ден от живота искам да го изживея полезно, да съм потребна максимално. Има една приказка – като знам колко много ще съм умряла, просто много ми се живее сега (усмихва се).


Най-щастлива е със семейството си

- В предварителния ни разговор ми споделихте, че често много ви разочарова късата памет на българите..
- Като се замисля какво бих искала да остане в история за мен и веднага се сещам за късата памет на българите. Не знам след време изобщо дали ще се сетят. Но хубавото е, че аз оставих много история като видеоматериал, концертна дейност. Дори и историята да не ме запомни, съм убедена, че един ден, когато си отида от този свят, аз ще липсвам на хората, които са били на мои концерти и които ме познават. Всъщност това е усещането – да липсваш. Защото си заемал една голяма част от техните сърца и души. Присъствал си вътре, не просто пред очите.

- Силно вярващ човек ли сте? И мислили ли сте в дадени моменти, че някой ви помага Отгоре?
- Със сигурност не съм от най-вярващите. Познавам такива хора – майка ми и сестра ми. Те пеят дори в църковния хор, не пропускат неделни литургии, грижат се за църквите. Те са от този тип хора, които искрено вярват, че Господ ще си ги нареди нещата и аз понякога се ядосвам, и казвам: „Господ дава, но в кошара не вкарва”. Не можем да се уповаваме само на това. В същото време имам страхопочитание – което означава, че съм си приела начин, по който да живея. Да не обиждаш, да помагаш, да правиш добро – 10-те Божи заповеди, които са много човешки, ако ги спазваме в ежедневието си. Но и все по-често започвам да вярвам, че имам ангел хранител, който ме пази. Фактът, че ми е дал три пъти шанса да живея, е повече от показателен. Един, два пъти, три пъти, прекарах много тежки болести – и сякаш и трите пъти ми се каза:

“Давай, 
Чакърдъкова, 
ще живееш”

Имам още много работа, която трябва да свърша и започвам да вярвам, че бдят над мен, но със сигурност и аз не злоупотребявам с това.
Осъзнах едно – човек си избира сам живота, който иска да живее. Слушала съм всякакви реплики от типа: „така ми се случи”, „така ми се падна”, „такава ми е съдбата”. Съдбата е едно, но има два начина – или си хващаш живота и си го управляваш (по-трудният начин), или седиш малко по-отстрани, не си достатъчно силен човек и все се успокояваш с „а, и моята съдба е такава”. За да ти е добра съдбата, трябва работа! Нищо не се дава даром, въпреки че има и хора, родени под щастлива звезда – всеки е роден под такава, стига да може да си я обработи и да стигне до тази звезда. Аз успях да си хвана живота с много работа и много постоянство, с много високи цели. И през бурени съм минавала, и своя пътека си отъпках, но когато пък се кача там, отгоре, моят хоризонт е най-красив, защото е моят, постигнат с много труд. И моята дъга е най-красивата. Не ходя по отъпкани пътеки, затова мога да кажа, че човек е отговорен на 80% за това какъв живот живее. Този 31 декември, който мина, толкова много ме зареди, че ето защо има смисъл да продължавам да правя това, което и досега. Аз съм вечният оптимист – добре е човек да живее така, да мечтае на високо, на широко и да работи за мечтите си. Аз съм щастлив човек с толкова много любов.

Защо носи малки шапчици на сцената?