Нови подробности от директора на Националната следствена служба Евгени Диков: Влакът е влязъл в Хитрино с 80 км/ч

Проверяват се трите възможни версии. Неизправност на жп пътя, неизправност на подвижния състав и човешка грешка

Директорът на Националната следствена служба Евгени Диков разкри нови подробности за трагедията в Хитрино. В интервю за в. "Телеграф" той обясни скоростта, с която влакът е влязал в населеното място и отговори какви експертизи са направени и колко резултати от тях са вече на лице. Ето какво още каза той:

- Г-н Диков, какво видяха следователите в Хитрино? Това ли е най-голямото местопроизшествие, което са посещавали?
- Катастрофата в Хитрино, грубо казано, не е най-кръвопролитният влаков инцидент. Този от 12 декември 1989 г. в гара Роман е много по-тежък от гледна точка на жертви и на ранени. Там загиналите са били 11 души, а ранените 35. При нея експрес от София за Варна навлиза в гара Роман с 98 км/ч при разрешени 25 км/ч поради ремонт на гарата, при което 4 вагона дерайлират и се обръщат. Друга тежка катастрофа е станалата през 1992 г. на Казичене. Експресът „Слънчев бряг“, пътуващ от Бургас за София, се удря в товарен влак поради неправилно подредено трасе - 11 души загиват, а 40 са ранени. Така че катастрофата в Хитрино от гледна точка на жертви и пострадали е по-малка. Но като материални щети, причинени в резултат на взрива и изтичането на газ, заради което бе евакуирано цялото село, се смята за най-тежкото произшествие в страната. 

- Какви и колко експертизи са направени във връзка с инцидента в Хитрино? Колко са готови и кои се чакат?
- Към момента са направени 7 ДНК експертизи за установяване на самоличността на жертвите. Някои от тях са обгорели до такава степен, че не е било възможно да бъдат разпознати. На 7-те загинали са правени и токсико-химични експертизи, 7 съдебномедицински експертизи за установяване на причината за смъртта на жертвите, техническа - за разшифроване на данните на скоростомера на локомотивите, която е готова вече. В момента се прави техническа експертиза за състоянието на релсовия път в района на гарата преди произшествието, доколкото може да се отговори, тъй като част от трасето вече го няма поради аварийните операции, които са извършени. Прави се и техническа експертиза на осигурителната техника на гарата, пожаро-техническа експертиза, допълнителна техническа - на първия локомотив, който е водил композицията и който вече е докаран в София. Отделно се опитваме да възстановим и видеозапис от камерата на магазинче в близост до гарата. Устройството е заснело инцидента, но е дефектирало в резултат на взрива. Предстои и техническа експертиза за състоянието на подвижния железопътен състав, химическа - от обтривките от вътрешността на пробитата цистерна. В един сайт се появи информация, че влакът не се е движил от Бургас за Русе със цистерните с пропилен и пропан-бутан, а е пътувал от Русе към Бургас. С очите си обаче видях в каква посока са обърнати локомотивите и вагоните. Влакът е пътувал от „Нефтохим” - Бургас, където са били заредени цистерните, и тръгва към Русе, където част от композицията е трябвало да бъде разкачена. Проверява се и тази информация въпреки нейната неправдоподобност. Една цистерна - от последните, е карана за ремонт. На нея й е правен вече оглед. Тя не е причина за дерайлирането на композицията.

- Каква в крайна сметка е причината за катастрофата? Единствено машинистите ли са отговорни за трагедията?
- При железопътния път всичко зависи от подреждането на трасето. Локомотивният машинист няма възможност да командва по кой коловоз и по коя стрелка да се движи, дори и стрелките да са автоматични, а в Хитрино са ръчни, пак не може. Влакът е трябвало да навлезе в гарата с 40 км/ч, да спре на трети коловоз и да изчака пътническия влак. Оказа се, че влакът е влязъл на първа стрелка с 80 км/ч и не е предприето екстрено спиране до последния момент. При тази скорост той едва ли би могъл и да спре. От първата стрелка на около километър е имало и светофор, който сигнализира ограничение от 40 км/ч. Отделно от това машинистите в първия локомотив са били инструктирани за ограничението.

- Стана ли ясно тогава защо въпреки ограничителните знаци, сигнализацията и инструкциите влакът е влязъл с тази скорост в гарата?
- Трудно е да се каже на този етап. Отделно трябва да се има предвид, че в тези локомотиви имат т.нар. устройство за бдителност. Първият машинист, който фактически управлява влака, трябва на 30 секунди да натиска един бутон. И ако три последователни пъти той не бъде натиснат, би трябвало автоматично да се задейства аварийната спирачка и влакът да спре. Ако този бутон не бъде натиснат, това би означавало, че машинистът или е заспал, или му е прилошало. Сега чакаме експертиза да каже дали устройството е било изрядно. Би трябвало да е работило, защото и двата локомотива са сравнително нови. Факт е обаче, че това устройство не е сработило, тоест няма данни, че тези хора са заспали повече от минута и половина. 

- А машинистите давали ли са обяснения по случая?
- До този момент се възползват от правото си да не дават такива. Говори само третият машинист от втория локомотив, който казва, че не е имал видимост. Не е могъл нито да види светофора, нито знак. Връзката с него е била по телефон. Въпросните локомотиви обаче нямат черни кутии, които да записват разговорите между машинистите. 

- Но при всички случаи става въпрос за човешка грешка?
- Проверяват се трите възможни версии. Неизправност на жп пътя, неизправност на подвижния състав и човешка грешка. При всички случаи имаме навлизане в гарата с два пъти над разрешената скорост. Така че човешката грешка е неминуема. Предстои да се изяснява дали има и друг фактор, който да е съпричинил катастрофата. Иззети са парчета от релсите, които ще се изследват чрез кристалографска експертиза, както и парчета от авариралата цистерна, за да се установи евентуално дали пък тя не е дефектна. 

- На документи всичко е възможно. Въпросът е дали в действителност е било така?
- Тъкмо това щях да кажа. Общо по делото работят 11 следователи. Още от първия ден двама заминаха в жп управлението в Горна Оряховица, където се съхранява документацията, и я иззеха. Други колеги пък иззеха информацията от скоростомерите на локомотивите и заснеха гаровото табло, за да се види как е било подредено трасето. От „Булмаркет” - фирмата, собственик на влака, бяха иззети всички документи за инструктаж на машинистите, за времето, през което са почивали, за да се провери да не би пък да са били преуморени и да е имало моментно заспиване. Установи се, че не са заспивали. Стана ясно също, че три дни преди катастрофата са били в почивка. 

- Къде е сега водещият локомотив?
- В база на гара Подуяне. Следовател го придружаваше през целия път до тук, за да няма манипулации по устройството за бдителност или нещо друго да бъде демонтирано или повредено. Другите цистерни, които не бяха дерайлирали, бяха извозени в Русе на фирмата собственик. Направи се оглед и за тях е назначена експертиза, но те са изправни. Оказа се, че литър пропилен струва над 6 лева. Фирмата собственик можеше да предяви претенции към прокуратурата за нереализираната им печалба. Така че вагоните вече са върнати с постановление на наблюдаващия прокурор и най-вероятно са пуснати в експлоатация. Дерайлиралите цистерни пък са на кариерата в Каменяк.

- Използвахте ли в Хитрино мобилните лаборатории, за които неотдавна се похвалихте?
-  Да, в началото едната беше там. Тези лаборатории ги използваме почти всяка седмица. Не само ние, а и от следствения отдел на СГП, и от Специализираната прокуратура. Предстои да докарат още пет такива микробуса, които да се пригодят на мобилни лаборатории. Те ще са 4 по 4. Идеята на главния прокурор г-н Сотир Цацаров е да има по един такъв автомобил във всеки апелативен район. 

- За техниката разбрахме. А достатъчно хора имате ли?
- Ето тук е големият проблем. С г-жа Бъчварова имахме задочен спор, защото МВР е малко като кучето и гроздето. Не го яде, обаче не дава на никой друг. Проведохме разговори с декана на Юридическия факултет в СУ да се открие специалност „експерт криминалист“, защото последните ни експерти криминалисти са завършили във Волгоград през 1989 г. Оказа се, че в академията на МВР няма такава специалност, а минават един семестър общ курс по криминалистика, както във всички юридически университети. В същото време от МВР не искат да осигурят преподаватели и оборудване за провеждане на обучение в друг университет. Трябва си просто по-дълго обучение, тясно специализирано и практика, разбира се. Не знам защо от МВР си мислят, че като завършат детска психология или начална педагогика и с един тримесечен курс в НИКК ще станат суперексперти графолози или балистици. 

Източник: Тереза Тренева, "Телеграф"