Новият шеф на НСО: Не ползвам служебна кола, ходя пеша на работа

Не бива да губим ценни кадри, смята бригаден генерал Красимир Станчев

Новият шеф на НСО Ген. Красимир Станчев разкри най-спешните проблеми, които трябва да реши, след като седна на горещия стол, броени дни след като пое поста. Ето какво разказа той в интрервю за "Труд".

– За вас в личен план очаквана ли бе номинацията да оглавите Националната служба за охрана (НСО), господин генерал?

– Вижте, не е толкова важно какво става в кухнята на нашата служба, а какво в крайна сметка се сервира на масата, ако мога така образно да се изразя. Няма да скрия, че предложението донякъде ме изненада.

– Изненадахте се, така ли?
– Да, бях изненадан.

– Служил съм с вашия предшественик генерал Данчо Дяков във Военната полиция. Зная го като пунктуален и точен офицер. В този смисъл какво ще запазите от неговия стил на ръководство и какво ново ще внесете?

– Не е редно да коментирам качествата на предишните ръководители от уважение към тях. Лично аз мога да кажа, че се чувствах много спокоен с ген. Дяков и ми стана малко тъжно, когато той напусна. Мисля, че имаше добър тон, с който се обръщаше към всеки от нас.

Смятам да продължа тези усилия, които влагаше за надграждане на службата. Имам предвид човешкият фактор, който е изключително важен, освобождаването на службата от някои несвойствени за нас ангажименти. Именно това смятам да продължа.

– Каква ще е вашата визия за развитие на службата?

– На първо време, което е много важно, трябва да спрем да губим хора, добре подготвени, ценни хора. Да спрем текучеството. За мен това е главното- акцентът ми като ръководител ще е човешкият фактор.

Грижите за служителите. Разберете, хората идват тук, обучават се, развиват се при точни и ясни условия. Но в един момент се оказва решаващ проблемът с демотивацията поради ред причини и те избират друга професия.

Отиват навън подготвени, но пък когато трябва да приемем нови хора, се налага да ги обучаваме. Започва се пак от нулата, а това е излишен разход на средства, докато подготвени служители напускат.

А обучението е дълъг процес. Затова за мен първостепенна задача е да спра текучеството на личен състав. Другият ми приоритет ще е премахване на несвойствените задачи за службата, както вече споменах.

– Говорите за демотивация на служителите, поради което напускат. Каква е причината според вас- заплащането ли, спецификата на работата или нещо трето?

– Всеки има лични причини. Може да е неудовлетворение от службата, да речем, породено от някакви предварително изградени представи за нея. Може да е от чисто финансово естество, когато парите не стигат, или необходимост от повече време, за да се се посветиш на семейството си.

Причините са много. Демотивацията аз отдавам и на друго – общественото мнение е много критично и това се дължи и на неразбиране за това, с което се занимава НСО и нейните служители. Наясно сме, че трябва да положим допълнителни усилия, за да повишим разбирането за нашата работа.

Дългогодишна обаче е тенденцията, понякога разбираемото недоволство спрямо, нека го кажем, политическата класа, да допринася за негативния образ на службата. Но ние сме призвани по закон да гарантираме сигурността на държавниците ни.

Наивно е да се смята, че такава необходимост няма, несериозно е. И не можем да абдикираме от това задължение, просто защото сме тема на негативна публичност. Често откровеното охулване на нашите служители и на институцията НСО обаче определено влияе зле на мотивацията на хората.

– Споменахте за несвойствени задачи, които изпълнява НСО, бихте ли конкретизирали някоя от тях?

– Не мога да ги спомена по разбираеми причини, но една такава задача бе охраната на двореца „Кричим“. Тази задача бе премахната от ген. Дяков.

– Всеки нов началник предприема структурни и кадрови промени, такава е родната практика. Вие ще правите ли подобни промени? Раздут ли е щатът на службата, има ли необходимост от оптимизация?

– Структурни промени няма да правя, но трябва да се оптимизира личният състав. Има нужда от това. Имам наблюдение като редови офицер, а не като началник на НСО. Аз съм такъв едва от вчера.

Съществува определен брой хора, които нямат постоянен ангажимент, не се уплътнява времето им в рамките на работния ден. Искам да оптимизирам дейностите, които те ще извършват. Има състав, който е свръхнатоварен, докато при други служители съвсем не е така.

– Нали знаете какъв смисъл се влага в понятието „оптимизиране на личния състав“- това означава съкращения. Така ли да ви разбирам?

– Не става дума за съкращения, не смятам да предприемам такива действия, да уволнявам. Имам предвид насочване на даден тип дейност към определени хора. Подчертавам отново- не става дума за съкращения, а за пълноценно използване на работното време.

– Кой е бил най-критичният момент в службата ви?

– Има ли сме критични моменти. Но тогава не усещаш, че е било опасно. Едва след това, когато направиш равносметка и анализираш създалата се ситуация, разбираш, че моментът е бил критичен, изключително рискован, но е преодолян. Но докато ситуацията е в развитие, не го усещаш.

Всъщност ние постоянно работим в условия на сериозни психически и физически натоварвания, понякога на предела на критичните стойности.

Но всичко се осъзнава след това. Иначе критичният миг го възприемаш като рутинна дейност. Това е ежедневието при нас, това е призванието ни. Ние тренираме нашите служители, обучаваме ги и отработваме рискови ситуации, за да ги научим как да действат и реагират при дадена опасност.

– Вие сте охранявали Костов, Царя и Станишев, може ли да разкажете някой любопитен детайл от това време?

– Охранявал съм петима премиери – от Жан Виденов до Сергей Станишев. Това са точно петима министър-председатели, за чиято сигурност лично съм отговарял. Аз не държа на имената и не очаквайте от мен конкретно да ви кажа за някого нещо. Това са били мои професионални ангажименти като лична охрана.

– Добре, не споменавайте имена, но не може да не сте преживели някоя любопитна случка?

– Спомням си, че с един от премиерите придвижвайки се и когато трябваше да се осигурява трасето, трябваше да бъде спряно насрещното движение. Той имаше остро негативно отношение спрямо тези неща. Като останахме насаме ми направи забележка, че е спряно движението срещу нас и колите не могат да преминават. Казах му: „Знам, че не сте свикнали“. А той отговори: „Не става дума аз да свиквам. Важни са хората“. Беше против тази практика.

Направихме нещата така, че да действаме само на десен завой, тоест на никой друг да не пречим. Възприехме принципа, когато министър-председателят се придвижва, да не пречим на другите участници в движението.

Вече правехме така, че никой не разбираше, че се придвижваме с премиера- всичко ставаше в строго съответствие със Закона за движение по пътищата и правилника. И в наши дни е така – полагаме усилия да не пречим на гражданите. За жалост, по естеството на една или друга конфигурация, рядко оставаме незабележими.

Но както казах, това се дължи и на изострената обществена чувствителност към нашата работа и към лицата, които сме призвани да охраняваме. Много е важно хората да знаят, че да се набиваме на очи не е самоцел, напротив – заинтересовани сме да избягваме всякакви конфликтни ситуации, защото част от нашата работа е да предвиждаме и управляваме риска и в привидно най-рутинни ситуации.

– Разбирам, че имате богат професионален опит. Кой е бил най-трудният политик за охраняване?

– С всички сме имали трудни моменти- някои кратки, другите постоянни, с които е трябвало да се справяме. За нас е важно охраняемите лица да имат сигурност.

Независимо от трудностите ние трябва да изпълним добре задължения си, а може те въобще да не разберат, че е имало някакви рискове и заплахи. Живели сме във времена на протести.

Дали съм охранявал даден политик или съм осигурявал като ръководител на звеното за масови мероприятия неговото правилно протичане, за мен винаги емоционалното състояние е било едно и също.

– Началник на НСО е много висока длъжност и предполага, този, който я заема да е готов да поема лична отговорност, когато се наложи. Спомням си случай, когато шеф на НСО бе ген. Ангел Антонов.

На един 6 май за парада на армията НСО се престара, защото тогава на площада се събраха президентът Плевнелиев и премиерът Борисов.

Тогава по разпореждане на вашата служба бяха свалени затворите от автоматите на войниците, те маршируваха със „скопени Калашници“, което беше унижение. Един от бойците се бе оплакал на депутат от ВМРО и скандалът гръмна.

Стигна дори до парламента. Но го отнесе командирът на Сухопътните войски, който ми каза, че грешката му е била, че не е искал писмено разпореждане на НСО. А ген. Антонов се покри. Писах специален коментар по този повод. Вие готов ли сте да поемете отговорност с името си в такива ситуации, ако се наложи?

– Да, готов сам да поема отговорност с името си, когато е необходимо и ако казусът е от моята компетентност. Знаете случая с посегателството срещу Ахмед Доган през 2013 г. Тогава бях в отпуск. Дойдох в петък на работа, а инцидентът с него стана в събота.

Няма да навлизам в детайли, но и нашата служба пое отговорността. Имаше санкции и за нас – двама души бяха уволнени, но след това възстановени.

– Бяхте заместник на НСО – за какво ви освободи от длъжност ген. Антонов?

– По закон той има право да ме назначи, както и да ме освободи от длъжност. Но за личните причини ви предлагам да попитате него. Аз не съм запознат с нито една от тях.

– Защо лични причини?

– Да, има и такъв момент, но аз не ги знам. Затова се обърнете към него.

– Знаете ли какво коментират хората с възмущение – необходимо ли е НСО да охранява политици и личности извън кръга, заложен в закона, който ясно и точно е регламентиран? И не трябва ли да си плащат за това? Обикновени граждани го коментират.

– Ако прочетете внимателно закона за НСО, ще видите, че има разписана и такава опция. И в други страни съществува подобна практика – да се охраняват политици и управленци от доста по-нисък ранг. Хората имат право да реагират на такива факти, неоспоримо право. Когато ни дадат политик или даден управленец за охрана, ние нямаме право да го коментираме.

В закона е разписано, че комисията, която решава на кого да бъде назначена охрана, се събира под мое ръководство. Това е малко странно. А всъщност, когато ни подаде МВР и ДАНС информация за степен на застрашеност на дадено лице, ние сме длъжни да се съобразим и да назначим охрана.

Тоест, нямам водещата роля в този процес. Ние информация не събираме. За да се промени тази ситуация, е необходимо да се промени законът. Но това вече го решават други. Ние само сме изпълнители.

– Значи трябва да се съобразите с това, което ви се предлага и не може да откажете?

– След като ми подадат информация и тя е потвърдена от няколко канала по тяхна линия- МВР, ДАНС и други, аз не мога да кажа, че това не е вярно и не си заслужава да се назначи охрана.

– Има ли вина НСО в случая с катастрофата с председателя на парламента г-жа Цвета Караянчева?

– Все още тече предварително досъдебно производство и не мога да коментирам нищо, това означава да взема отношение. Съответните държавни институции трябва да кажат чия е вината, а не аз. Нека бъдем коректни и изчакаме резултатите.

Не се съмнявайте, ще стане публично достояние кой е виновен. Съжалявам, че толкова дълго време се проточи досъдебното производство. Надяваме се възможно най-скоро резултатите от проверката да бъдат обявени.

– Ако се окаже, че е виновна жената, управлявала другия автомобил, смятате ли да предявите иска за нанесените материални щети на служебния „Мерцедес“? Все пак той пострада сериозно.

– Не очаквайте подобен подход от нас. Нашите коли са застраховани.

– А г-жа Караянчева? И тя пострада сериозно – отърва се със счупена раменна става?

– Не мога да говоря от нейно име.

– Има ли свободно време ген. Станчев и как го уплътнява, какво е хобито ви? Спортувате ли?

– Хобито ми е фотография, все още се уча, не съм голям професионалист в това отношение. В свободното си време обичам да свиря на китара. Преди спортувах активно, занимавах се с много спортове, тренирах лека атлетика, футбол, спортна стрелба, волейбол, гребане, каяк. Сега само си поддържам тонуса.

– Нали знаете какво казват японците – за да е здрав човек и да има жизнен тонус, трябва всеки ден да прави задължително 3000 крачки.
– Значи преизпълнявам този норматив. Идвам само пеша на работа, не използвам служебна кола. Живея в центъра на София- от нас до службата са 10 000 крачки. Всеки ден ги изминавам. Служебната кола за мен е изключение.

Нашият гост
Ген. Красимир Станчев е роден в София през 1962 г. Завършил е ВНВАУ “Г. Димитров” в Шумен с магистърска степен “Радиоинженер”. Служи в Българската армия от 1990 г. до 1993 г. През 1993 г. е назначен на кадрова военна служба в НСО, като преминава през основни длъжности. Над 2 г.. е бил зам.-началник на службата. От 30.09.2019 г. с указ на президента поема нейното ръководство.
Има няколко квалификации, една от тях е “офицер-водолаз”.