Кръвта вода не става! С тези думи отиде Борислав Гуцанов при президента Георги Първанов (2002 до 2012) година. В сърцето на София той се прицели в партийния връх на БСП. Поиска доверие да е "пръв сред равни" при социалистите от всички поколения.

Пазителят на лявото и обединението. Още в първото си интервю за "БЛИЦ" като кандидат за лидер, се усети, че Гуцанов има тласък да са заедно.

Той ще прекрати нещо, което социалитите превръщат в "другарски съд". Когато нямат идеологически враг, сами да си отварят неизлечими рани. Лошите думи се помнят цял живот.

Но още от Аспарух знаем, че стрелите трябва да са на сигурно място и да не се делят от свои. БСП показа, че не е лесна плячка, а желан партньор в управлението на страната.

"Озряли сме за тази идея, за да направим крачка напред" - пътят е ясен. Но възпитаникът на военноморското училище, трябва да влезе в ролята си на капитан.

17 кандидати, съревнование на идеи. БСП е демократична партия, която скъса с тоталитарното си минало преди 35 години. Не подмяна, а адекватен отговор на времето , в което живеем. 

"Винаги сме били в Европа, добри отношение с Русия и Китай" - иска да имаме той.

Трудът и икономоиката, а не хората да живееят на помощи. Добре платен труд, а не работещи бедни. Лицето на БСП най- ярко се вижда именно в това ведомство.

То е тежко министерство, но Гуцанов си дава сметка, че то е в темелите на социалистическата партия.

"Раздаването на  помощи ще продължи, но трябва да се обърне внимание на производителността. Хората живеят трудно, но ние ще осигурим необходимите средства. Добре платен труд, а не работещи бедни".

Борислав Гуцанов разширява географията в БСП. Той е традиционно силен в североизточна България, но когато видя, че има представители от всички области и структури. От обединението в левицата има смисъл занапред. 

Силните другари Георги Първанов и Наталия Киселова, младите, които дойдоха -  показаха, че другарските битки в БСП са история. Няма монаси и хора без грешки, но Гуцанов иска да преодолее разделението от началото на 90 - те години и разграничаването от комунистите.

След 35 години те имат едно семейство и една партия, а обидите са зад гърба им. Сега трябва да покажат, че лявото обединение има смисъл. Дано не са забравили завета на Аспарух. 

Не е лесно да си първи, когато си разпокъсан и всеки дърпа чергата към себе си до Конгреса.