Павлина Павлова: Народ с такива хора няма да падне на колене

Павлина Павлова има престижни национални и европейски награди: националната литературна награда “Проф. Димитър Димов” за белетристика от 2018 г., националната награда “Калина Малина” за цялостно творчество за деца, първа награда “Атанас Мандаджиев” от Българската секция на AIEP за криминалния й роман “Убийства в Златната подкова”, Европейска награда за поезия, връчвана от Центъра за европейска култура “Алдо Моро” (Италия).

Членува в Лигата на българските писатели в САЩ, в Съюза на българските писатели, Съюза на българските журналисти, в Отворено писателско общество “Балкански Декамерон”, в Академията на европейска култура “Орфеева лира”. Има издадени досега 72 книги за малки и големи. 

В последно време писателката Павлина Павлова нашумя с историческите си романи. Това е и поводът за нашия разговор специално за читателите на в. “Над 55”.

- Павлина, кой пръв ви запали по нашата история, за да пишете една подир друга историческите си книги?

- Моите баба и дядо - Елена и Ангел Парцалеви. Дядото на дядо ми Ангел - Йордан Парцалев, е бил едва 20-годишен, когато става участник в кървавата Дряновска епопея, откъдето успява да се спаси, а по-късно да вземе участие и в Освободителната Руско-турска война и в последвалите Балканска, Междусъюзническа и Първа световна война. 

Нямаше празник, на който дядо да не ни разказваше спомените на своя дядо 

Неизменно завършваше със стихотворението, което Бачо Киро написал и произнесъл в съда - и на турски, и на български: “Аз един Бачо Киро съм, без страх от турци - комита съм...” ... После пеехме възрожденски песни. Знаехме ги наизуст. Та оттогава си мечтаех да напиша книга за нашия род, ала знаех, че това не става, когато си твърде млад. Трябва да натрупаш сериозни познания и чак след 40-те да пристъпиш към тази трудна работа. Надявам се, че съм изпълнила поне дотук своя морален дълг към предците с романа ми “Комитата от Дряновския манастир” - нека почиват в мир и светлина! 

- Откъде идва вярата ви? Този плам, с който пишете?

- Ще започна с една случка. Жената се казва Люба Ангелова от Смолян. Идваше от там в София на всичките ми премиери.

Веднъж пристигна с голям сак - да й дам мои книги, за да ги продава в Смолян. Напълнихме го и я изпратих до автобуса. 

След няма и месец Люба ми звъни по телефона: “Продадох всички книги. Само за парите ще почакаш, защото от три месеца не са им давали заплатите. Щом им платят, те ще се издължат. Записала съм всичко в една тетрадка”.

Просълзих се, скъсай тази тетрадка, казах. Хората три месеца са без заплати, борят се за хляба, но са си купили на вересия книга! Това ми стига!

Случай като този ми говори, че нищо не е напразно

Връща ми вярата в бъдещето на България. Народ с такива хора няма да падне на колене. Няма да загинем. 

- Ваши книги се продават в няколко последователни тиражи?

- В момента от романа “Боян Мага - синът на Симеон” се продава четвърто издание в рамките на четири години. И тук не става въпрос за 300-500 бройки тираж, който вече е станал традиционен за нашия малък пазар, а тиражи над 1000 бройки. За мен това означава, че хората се интересуват от историята на народа ни, че това е насъщно четиво. Никой не може да ме убеди в обратното. 

Вижте посещенията в интернет, щом нашите археолози съобщят за своите нови открития! Забелязвате ли колко много хора влизат да четат? 

- Мислите ли, че съкратени варианти на книгите ви за велики българи могат да са помощници в часовете по история в училище? Училищните библиотеки бяха много търсени навремето. А сега биха могли да се четат в съкратен вариант в интернет. 

- Няма как да се изтрие една вековна история. 

Който и да се опитва да ни лиши от притежанието на величавата ни история, няма да успее

Хората тук са образовани. Няма да се оставим да ни направят невежи. 

Миналата година гостувах в Ловеч за среща с мои читатели и бях приятно изненадана от присъствието на ученици от гимназията. Срещата ни продължи по-дълго от предвиденото, въпреки че бяха големи горещини. Учениците ми зададоха много въпроси. След срещата им дадох автографи.

И знаете ли кое беше направило най-силно впечатление на организаторката на тази среща - директорката на Регионалната библиотека “Проф. Беньо Цонев” Юлияна Цанева? Фактът, че нито едно от децата не извади мобилен телефон, да забоде глава. Знаете, че когато са формално присъстващи, те през цялото време си ровят из телефоните. 

- От Министерството на образованието проявяват ли интерес към ваши творби, които да се включат в учебния процес?

- Досега не са водени такива разговори. Струва ми се, че в учебните програми родолюбието и историческата памет сякаш се неглижират. Писането на исторически романи е каторжен труд. Търпеливо разширявам периметъра в търсенето, защото тогава хоп, изскача някое зрънце златоносен пясък. 

Самуил като владетел например не ламти за царския трон, той иска да възвърне границите на отечеството ни такива, каквито са били, преди да ни скроят заговора ромеи-руси-печенеги и да ни се нахвърлят отвред. Затова, когато узнава, че брат му Аарон тайно се договаря с ромейския император за сключване на мирен договор при унизителни условия, не се поколебава да му отнеме живота.

Така той остава начело на държавата и макар от двата съвета да го приканват да бъде коронясан, той отказва: имаме си цар, макар и в плен! По-късно, когато царят Борис Втори успява да избяга от плен, но по погрешка не е разпознат от граничната ни охрана и е убит, Самуил е този, който настоява да бъде коронован брат му - скопеният Роман-Симеон, макар това да не се възприема добре от болярите, защото цар без деца означава размирици подир смъртта му.

Но историята продължава да поднася изненади - и новият цар Роман-Симеон бива повторно пленен и отведен в Константинопол, където години наред гасне в тъмницата, но Самуил не узурпира престола. Чака. И едва когато пристига вестта, че Роман-Симеон е мъртъв, той поема властта вече като законен цар на България. 

Величието му се измерва с 40 години начело на държавата, половината от които управлява без корона

Той е всеотдаен в обичта си към отечеството: от ранна пролет понякога до падането на първия сняг води войските срещу нашествениците, а завърне ли се у дома, през зимата продължава с военните приготовления за следващата година. Това е фатално за брака му - Агата се отчуждава от него и така той е лишен от единствената възможност да получи искрена човешка топлина. 

Тогава Съдбата се намесва и го среща с една жена, която ще споделя живота му, без да е законна царица, но която го обича така, както всеки мъж би си мечтал...

Най-новият ми проект е роман за Асеневци. Възнамерявам да преработя и допълня първия ми исторически роман “Земя под гривите на ветровете”, включвайки и Калоян. А подир него съм насочила вниманието си към Тервел, спасителят на Европа.

- Изумява ме волята и търпението ви да се “разхождате” в нашата древност сред великите ни личности. 

- Аз пък се изумявам от друго: как тази истина за нашето величаво древно минало се неглижира. 

Възпитаваме нихилисти, на които им е безразлично какви са били предците им, не ги познават

Един народ е силен само на парчето земя, където племето му е защитавало дом и отечество. 

За съжаление, българите се топим, както е според плана “Ран-Ът” - в него до 2030-а е заложено да останем 3,5 милиона, от които по мои сметки най-малко ще са етническите българи.

И съм убедена, че нещата идват от липсата на знания за нашето величаво минало, особено в страни, които ни неглижират. Не искат да се знае каква велика държава сме били в Европа през Средновековието. Българите нямат самочувствие, не вярват, че сами могат да свършат за родината си онова, за което продават труда си в чужбина.

Савка ЧОЛАКОВА