Петър Велков: Смъртността у нас от К-19 е умопомрачително висока и ще нараства, докато не се направи това

Петър Велков е учител, стартира с програмата „Заедно в час”, а след това като обучава учители в Института по прогресивно образование. Магистър по “Публична администрация”, където профилира своята магистърска теза и изследвания в сферата на управление на образованието, математик и експерт по управление на кризи. 

Пред "Монитор" той коментира частичният локдаун у нас и колко ефективен ще бъде той, както и кога смъртните случаи в следствие от коронавирус у нас ще намалеят. 

Прочетете цялото интервю: 

- Г-н Велков, имаше голям дебат дали наистина трябва да се въведат по-строги мерки, но те вече са факт. Наложителни ли бяха и ще имат ли ефект за ограничаване на разпространението на COVID-19, като вземем предвид, че отново имаме рекордна смъртност?

- Абсолютно. Мерките бяха наложителни и дори ако бяха взети три седмици по-рано, щяха да бъдат спасени много животи. Но за съжаление и много животи още ще бъдат загубени, тъй като през следващите две седмици смъртността ще нараства. Причината е, че тя е ретроспективна и в момента губят живота си хора, които са се заразили преди около 21 дни.

Затова и нямаше как да не се пристъпи към затягане на мерките. Когато една пандемия се разраства дифузно и се разпространява в такива мащаби, нито една държава не може да се справи без локдаун. Това се доказа навсякъде. Видяхте, че много страни пристъпиха към по-строги мерки дори при по-ниски стойности.

- В момента всъщност сме в частичен локдаун, дори не е пълен, не поставя ли това под съмнение резултатите от него?

- Реално погледнато нямаме пълен локдаун. Има държави с много по-строги мерки. Точно затова е спорно и какви ще са резултатите. Въпросът е как ще спазваме правилата и по какъв начин държавата ще осъществява контрол върху това, защото за мен има някои спорни въпроси. Ще ви дам пример - за мен такава е възможността да се събират по 15 души на частни партита.

Това не е никак малък брой хора и като имаме предвид какви са механизмите у нас, за мен това е вратичка. А ние като общество показахме, че сме безотговорни. Това е една от причините да се стигне и до частния локдаун, защото, от една страна, имаш безотговорно общество, а от друга - държава, неуправляваща пандемията.

Друг ключов елемент е, че не се говори нищо за предприятията и цеховете, а е публична тайна, че там има голяма заболеваемост и мерките не се спазват, положителните случаи се прикриват.

Причината е в стремежа да се запазят тези работни места, но нищо не се казва за контрола им. А това са клъстърни звена, които разпространяват вируса с големи темпове.

Също така ние може да не посещаваме ресторанти, но ако се събираме вкъщи отново на големи групи, ситуацията няма да се промени. Ако не ограничим контактите си драстично, мерките няма да дадат резултати.

- Кога може да има спад в случаите на заразени?

- Първо ще има спад през следващите 10 дни, в резултат обаче на половинчатите мерки, които бяха предприети преди това. Имам предвид, че 40% от учениците за един период бяха онлайн, а това ще окаже някакво влияние.

Другата причина е промяната в поведението на хората - може би поне 15-20% от обществото започна да вярва, че има вирус и да спазва мерките, а това е ключов фактор.

- Едва сега ще има ефект това, че гимназистите бяха пуснати да учат онлайн преди няколко седмици?

- Точно така. Но ефектът няма да е драстичен, защото тогава пък се събираха в моловете. Да не говорим, че в момента, в който учениците се върнат присъствено на училище, ще станем свидетели на нов скок. Няма как да имаме резултати, ако барове са отворени, а пък училища са затворени или обратното.

Но както казах, сега трябва да имаме ефект от тези първи мерки, след това, след още 14-21 дни ще има по-голям ефект от сегашните по-строги мерки. Но зависи от нашето поведение, както и от контрола на държавата.

След 21 дни пък ще видим, надявам се, и драстична промяна и на смъртните случаи. Сега ще има запазване на високи нива на заболеваемост, на хоспитализациите, на смъртните случаи, а едва след време спад на положителните случаите и най-накрая на смъртните. Има епидемиологични цикли, които трябва да минат и да се видят резултатите от мерките. Това се вижда и в Европа.

- Това ли сочи чуждият опит? Необходимо е да минат поне три седмици, за да има ефект от мерките, така ли?

- Да, но много зависи от типа мерки и как се прилагат. Няма как обаче да видиш резултати, преди да минат поне две седмици - дори от 14 до 28 дни. Това са два цикъла.

- Много хора обаче не смятат, че има нужда от затягане, защото след разпускането отново ще наблюдаваме драстичен скок, така ли е?

- Ясно е, че затягане на мерките трябваше да има, защото здравната система няма да издържи. А и увеличаването на смъртността е умопомрачително висока, 1800 е надвишената смъртност по данни на НСИ спрямо последните 5 години.

Това е изключително високо число. И това са данните от педи две седмици назад - от COVID и по други причини. Но вероятно има и нерегистрирана смъртност от коронавирус, но това не означава, че се прикрива, а защото когато една епидемия се изпусне от контрол, хората нямат достъп до лечение. Има много населени места, където дори не могат да се тестват.

Друга причина е и вторичната смъртност от COVID-19, като тук отново става дума за ненавременен достъп до лечение. Но при положение че болниците изнемогват, ще се окаже, че скоро няма да има изобщо кой да ни лекува. Историята е показала, че тези мерки са единственото нещо, което сработва. А тези, които се съмняват, мога да им кажа, че всичко зависи от изпълнението им и отговорността на обществото.

Вирусното поведение е ясно, но въпросът е как ние отговаряме. Важно е дали като граждани ще спазваме няколко работещи мерки. Другото нещо е държавата да изготви ефективна система за тестване. Според мен тестовете трябва да се увеличат драстично и да има по-голямо изследване, както и проследяване и карантиниране.

Това са три ключови неща на системата, които са абсолютно достатъчни, за да доведат до резултати, но заедно с поведението на гражданите. Тези неща не ограничават толкова много начина на живот, но ако се спазват, може да имат ефект. Показаха го някои държави. Може в определени случаи някои да стигнаха до локдаун, но това не означава, че са диктатури.

Примерите ги има, има правилен модел, ако се следва, може да имаме ефект. Мрънкаме, че не искаме маски, държавата от друга страна не налага смислено управление на кризата, а в същото време негодуваме, че сме в локдаун, и то частичен.

Няма как да се случат нещата - нужна е персонална и колективна отговорност. Друго ключово нещо е въвеждането на приложение за проследяване, то се използва в много страни. Характерно е за голяма част на Европа, анонимно е до голяма степен и подпомага институциите.

Но ако се въведе у нас, сигурно много българи ще смятат, че едва ли не ги следят и отново ще видят конспирация в това.

А това е мярка, наложена в едни от най-демократичните страни. Тя ще даде възможност да се проследяват и карантинират хората, да се разбере кои са най-застрашени, ще се проследяват процесите, клъстърите, ще се улесни работата на РЗИ дори, а и ще допринесе за научна информация.

Така пандемията ще се управлява по-добре. Друга мярка е намаляване на глобата за неносене на маски и тук съм съвсем сериозен. В момента тя е 300 лева, но изобщо на колко хора се налага и колко от тях са я платили? Затова според мен е по-добре санкцията да е по-ниска, да речем 30 лева, но да се налага на всеки нарушител. По-добре е да накажеш един човек 10 пъти с по 30 лева, отколкото веднъж 300 лева. Това ще повиши контролните механизми.

- Има ли все пак математически модел, който да покаже кога изобщо може да приключи пандемията или това е невъзможно без ваксина? Може ли да се правят прогнози в тази посока?

- Няма как без ваксина да се сложи край. Другият вариант е спазване на мерките. Много страни изчистиха вируса до 0, като Китай. След това затварят границите. Тук имам предвид не да се забрани свободното придвижване, а да се карантинират влезлите в дадена страна по 14 дни. Това гарантира, че няма да има външна намеса. Също така тук е много важно и тестването, без него няма как да управляваш една пандемия.

- Бързите тестове решение ли са?

- Бързите антигенни - да, но не бързите кръвни, които имахме преди. Антигенните обаче имат позитиви и трябва да ги отчитаме. Заболеваемостта е от 3-8 пъти по-висока в обществото ни, така че няма как да не ги регистрираме. Изследването с PCR също трябва да се увеличи с 2-3 пъти.

Няма как да кажем, че задължително на 21 декември отваряме държавата. Трябва да има ясен план и критерии, ако мерките дадат резултат, едва тогава да започне някакво разхлабване.