Писателят Любомир Котев развенчава митове: Захари Стоянов не е бил нито беден, нито неук, нито овчар

Писателят Любомир Котев издаде трета книга със свои записки по „Записки по българските въстания“. Тя е озаглавена  „Затвори“ или българщината.“

Един от най-вещите изследователи на творчеството на Джендо Стоянов Джедев, както е истинското име на Захари Стоянов, е посветил на него над 1400 страници и живее в родно му село Медвен.

- Г-н Котев, издавате трети том записки по „Записките“, какво ново открихте?

- В началото имах скромната амбиция да разкрия творческите търсения на Захари Стоянов. Оказа се обаче, че случайно или нарочно, у нас няма ясна представа за живота и делото на този велик българин. Той е съизмерим с Ботев, Раковски, Каравелов, чийто неизменен съратник е бил. Захари Стоянов е решаваща фигура по време на Съединението. Той унищожава цяла една държава - Източна Румелия, със знаменития си вестник „Борба“. Дори след Освобождението продължава своята битка срещу всички, които работят против България.

- Нима е имало и такива?

- Имало е и те не са били случайни хора. Александър Батенберг суспендира Конституцията и Стоянов пише своя знаменит очерк „Искандер бей“. Брошурата веднага е забранена, а авторът бяга при турците в Източна Румелия, за да се спаси от своите.

- Един от митовете е, че е бил страхливец.

- Човек, на когото целият живот е борба, не може да бъде страхлив. Но на някои така им се иска. И това е обяснимо: той, воювайки непрестанно на много фронтове, има и много врагове. Това са хора, унизени  и поругани от неговата безмилостна публицистика. Точно тези са измислили куп нелепости, очернящи неговата личност и дело, които ние до днес повтаряме - че бил неук овчар от село Медвен, който някак си напълно случайно се е добрал до властта. Това е пълна лъжа, да не кажа глупост.

- А каква е истината?

- Захари Стоянов нито е беден, нито е неук, нито е овчар.  Баща му има хиляди овце и строи голяма къща с банков заем, който има с какво да обезпечи. Стоян Джедев овдовява млад със седем деца и е жени за мома, 4 години по-голяма от първородния му син Захари. Коя  ще е тази млада жена, дето ще се омъжи за вдовец, ако той не е много богат?

- Но така или иначе митовете съществуват.

- Истината е, че някои Захари Стоянов сам си ги създава. Той пише „Записки по българските въстания“ не като мемоари, а като белетристична творба. Целта му е да създаде  приключенски роман, подобен  на произведенията на Виктор Юго. А той да му е главен герой. И затова измисля мита за неукото овчарче, което живее сред други неуки хора. Нищо такова. Медвен има свое училище още от 1810 година. И това не е някаква килийна даскалница, а място, в което са преподавали скъпо платени учители. Митотворчеството на Стоянов, обаче, служи не само на него, но и на неговите душмани. Те измислят вторична методология, пълна с гадости, като например, че е „живеел“ със сестра си.

- Кои са враговете,  мразели Захари Стоянов?

- Видният българин Драган Цанков например, като научава за смъртта на писателя, възкликва: „Най-после Господ ни освободи от този изрод“. Пенчо Славейков пък в едно стихотворение пише, че Свети Петър е отпратил Захари в ада. Тези хора цял живот си били под ударите на живия исполин и не го жалят и след смъртта му.

- И при социализма Захари Стоянов е неглижиран в един дълъг период. Защо?

- Има си причини. Той често се гаври с водача на социалистите Димитър Благоев. Разпрата идва  от отношението им към  Русия. Благоев е краен русофил. Захари Стоянов не е русофоб.  Той никога не е казал лоша дума за  Русия и руския народ. Напротив, творчеството му е пропито от съчувствие към него. Писателят, обаче, е противник на империята, императора и ужасната политика, която той води. "Аз не съм русофоб", казва, "аз съм тиранофоб".

- Твърдите, че Захари Стоянов е най-добрия български журналист на всички времена. Защо?

- Той знае перфектно руски, френски, сръбски. Говори  турски като матерен.  Като кореспондент на букурещкия „Телеграфу“ пише на румънски. В затвора дори е научил и цигански. Той наистина е колосален журналист, ако го мерим със  сегашните мерки. Търсен е от всички големи европейски вестници. Славата му е огромна.

- Стамболов е велик държавник, но алчен, безскрупулен, тиранин. А Захари Стоянов? 

- Той е безсребърник. Не е бил алчен. Никога нищо не е откраднал. Типичен интелектуалец. Богат, но  доходите му са легални. Захари Стоянов е главен редактор на официоза  „Свобода“, председател на НС, кореспондент на царя на вестниците „Таймс“ . Получава огромни хонорари, в злато, но си отива от този свят без дори да си построи и къща.

- Има ли загадки около смъртта му?

- Захари Стоянов почива в Париж. Още на отиване във влака му става лошо. Официалното заключение за смъртта му е преплитане на червата. Обяснението: По пътя ял само пастърма и от това получил криза, довела до трагичния край. Това, разбира се, са  глупости. Стоянов е имал болен стомах, страдал е от коремен тиф и изобщо е бил болнав, но според най-вероятната версия е бил отровен.

- Кой бил заинтересован да го направи?

- Носят се слухове, че Фердинанд е мислил да го постави на мястото на Стамболов и това е причина за някой да го премахне. Другата версия е, че враговете на Стамболов са искали да го лишат от най-учения човек в обкръжението му.

- А какъв е бил той като човек?

-  Захари Стоянов не е бил разгулен мъж. Обичал  да похапва, да попийва и пее. Не  е  постил. Той е един от първите български масони.  Влюбва се в дъщерята на баба Тонка – Анастасия Обретенова. Венчава се с нея против волята на майка й, която явно не го харесвала. В  семейството се раждат две деца, които умират. Анастасия  е бременна, когато  Захари Стоянов почива. Така че дъщерята му се ражда месеци след неговата смърт. И разбира се е кръстена на него - Захаринка.

Интервю на Исак Гозес