Писателят Йото Пацов: Камбаната бие на умряло, с COVID-19 започва разпадането на света, който познаваме

Йото Пацов е роден е в София . Завършил е българска филология. Специализирал журналистика в Московския университет. Автор на стотици публицистични и материали и няколко книги. Той е първият  чуждестранен журналист, проникнал в зоната на Чернобилската катастрофа  двадесет дни след взрива. Бил е преподавател и секретар на Пловдивската духовна семинария. Почетен гражданин на Луковит.

- Господин Пацов,  книгата си „Великите учители”започвате с Исус и стигате до Петър Дънов. Видяхте ли някъде безсмъртните мъдреци да говорят за  това, което ни се случва сега ?
- Разбира се. И това е големият въпрос за земните ни дела и божественото възмездие. Тази зараза съсредоточи страховете върху собственото ни оцеляване на първо място и върху оцеляването на социалния модел, в който съществуваме.

Мнозина я възприемат като наказание за неправилното или в религиозен план неправедното ни поведение. Аргументите са екологични, социални, икономически, политически, и най-вече - нравствени…

При това са очевидни – разрушаване на природната среда, задълбочаване на неравенството между държавите и между хората, налагане на малоумни ултралиберални принципи, алчност и слободия, безсрамна демагогия, подмяна на нравствените ценности, безнаказана престъпност и отчайваща мизерия – и всичко това е прокламирано като връх в човешката цивилизация.

Българите в голямата си част са здравомислещи, търпеливи и земни хора, оцелявали са и по време на чума, и по време на кланета – ще оцелеем и сега. Големият въпрос е ще помъдреем ли, или ще продължаваме да принасяме в жертва на Златния телец родолюбието, любовта, приятелството, историята си – всичко онова, което ни прави българи.



- Вие сте сред малцината, които са виждали мъртвите  градове около Чернобил . Допускате ли ли сте, че  ще видите пусти София, Париж, Милано, че и Ъглен, селото в което живеете?
- Не, разбира се. Но се опасявам, че както с взрива в Чернобил започна разпадането на Източния блок и социалистическия свят, така с взрива на тази пандемия започва разпадането на света, който познаваме.

В предишни времена – не толкова далечни,  военните катаклизми променяха картата на планетата. Сега тази роля играе коронавируса, който с основание или не ни се представя като апокалиптично явление.

Смятам, че това се прави в името на преразпределението на сферите на влияние и световните богатства, разбира се, за сметка на обикновените хора. Икономиката на китайския тигър динамично завладява световните пазари, военната мощ на руската мечка постепенно става безалтернативен фактор и това засилва нестабилността на еднополюсния свят.

Неговите адепти са готови да изобретят не просто вирус, а космически катаклизъм за запазване на статуквото. Но времето на диктата на глобалистката чума мина безвъзвратно – за съжаление възможно е милиони да платят със здравето и живота си за осъзнаването на тази истина.

- Как съселяните ви се отнасят към това проклятие?
-  Ъглен е центърът на Вселената. Всъщност всеки човек е център на Вселената. Сега тази зараза ни кара да осъзнаем, че всички сме под едно и също небе. Ъгленчани са го формулирали: „Всички ходим под Бога”.

Ограниченията преживяват с досада, но и с разбиране, да не говорим за това, че като селяни имаме привилегията на двора и градината – всичко се събужда, лукът и чесънът, марулите и девесилът, целината и лападът и всякакво зеленило вече се е изшилило към слънцето – значи животът продължава.

Да не говорим за антивирусния ефект на греяната джанковица, на сливовата и гроздовата – арсеналът е богат. Не съм видял уплашени хора, но населението застарява, всеки ден камбаната бие за смърт – не от коронавируса, естествено, дано не дойде и такъв момент. Но ще цитирам и една друга ъгленска фраза от моя разказ „Трактат за умирачката”: „Смъртта е лошо нещо, ами добре, че е на края!”.

- В Ъглен преживя последните си години Георги Черкелов, каква следа остави той сред вас?
- Чери, както го наричаха приятелите му, избра Ъглен да прекара в него последните две десетилетия от живота. Той ежедневно бе гост в бащината ми къща и това общуване ме възнагради с мъдростта на един дълбок и ведър човек.

Моите съселяни го възнаградиха с прякора „другарю Велински” заради блестящата му роля във филма „На всеки километър”. Обичахме го, обичаше ни. И затова сега с кмета  Красимир Кръстев обсъждаме издигането  мемориален кът за ярките личности от Ъглен – писателите Трифон Кунев, Илия Волен, Христо Пацов, Дора Боевска и разбира се – Георги Черкелов.



-  Защо вашите съселяни харесаха  свинския и птичия грип повече от коронавируса?
- Ще цитирам моя герой Пижо Смока от разказа „Карантина”: „Карантина ли е, карантия ли е – файда никаква от тоя коронавирус …

Като беше птичия грип изклахме де що има хвъркато, скубахме, пърлихме, кормихме, нарезахме го на мръвки – и айде в буркани! Две зими на масата ни мезе – да си оближеш пръстите! Така се преборихме. Като дойде свинския грип – пак същото. Заклахме Гошо, два дни не станахме от масата. Те това е карантина!”.  Така че  смехът помага за оцеляването.

- По-мъдро ли ще стане човечеството  след тази  пандемия?
- Италианците отдавна са сътворили поговорката: „Като пламне къщата - поне да се стоплим”. Опълченецът субалтерн-офицер Стефан Мазаков в дневника си е записал, че историята е глас на мъртвите, който поучава живите.

Не го чуваме този глас, това е. Всяко ново поколение прави своите грешки, всеки следващ човек прави своите грешки . Късата памет и неоправданото самочувствие в такива времена стават смъртно опасни. Здравият и доволен човек мисли, че това е негова заслуга, болният и нещастен се обръща към Бога.

А Бог, както е известно, помага, но в кошара не вкарва. Сега вирусът ни вкара в кошарата на социалната изолация, дано се замислим за истинските стойности в живота си, за истинската си цел и път.

Светът, с който ни е дарил Господ, е само възможност да правим добро – на себе си, на близките си и на всеки, когото срещнем.

- Вярват ли хората, че сега държавата се няма да ги изостави?
- Надяват се. Макар че се чудя защо– с пенсийка от двеста лева надеждата  съхне на корен.  Пред прозореца ми всеки ден минава кола на социалното подпомагане – чувам, че общината в Луково  гарантира поне храната на най-застрашените. 

Слава Богу!  Сега държавата и всяка община трябва да проявяват в най-голяма степен социалната си функция.

Бих искал да добавя и това, че доверието на народа към лекарското съсловие очевидно стигна висока точка. Време беше, дано най-после побоите,  издевателствата и обидите към медицинските работници да спрат. 

Нека припомним , че според Авицена лекарят трябва да притежава поглед на сокол, ръка на девойка, мъдрост на змия и сърце на лъв.

- Промениха ли се мечтите на вашите съселяни?
- Мечтата е мерило за силата на надеждата. Според мен ние още не сме осъзнали дълбочината на бездната, която се е отворила пред нас.

Мечтата ни на ръба й може да бъде само една – да не ни погълне. Сенека го е казал: „Глупаво е да правиш планове за цял живот, когато не си господар дори на утрешния ден.“

Интервю на Исак ГОЗЕС