Пламен Николов: Тодор Живков не ми прости, че помогнах на Маруся да отнеме внука му!
- Уредих среща на Живков с бившата жена на Владимир, тя поиска пари от него
Пламен Николов беше парламентарен секретар в кабинета на Жан Виденов през 1995-а година, но напуска поста си със скандал. След това работи няколко години в „Мултигруп”, където ръководи "Стратегическо и корпоративно планиране" и стопански звена на компанията. Преди 10 ноември десет години се труди в Института за съвременни социални теории към Секретариата на ЦК на БКП, бил е и преводач към Единния държавен протокол, тоест - запознат е с много строго секретни разговори на най-високо ниво. В момента се занимава с частен консултантски бизнес. Защитен свидетел по делото “Октопод”.
<br /> Пламен Николов разказва ексклузивно пред “ШОУ своите лични истории с Тодор Живков и разкрива как от яростен антиживковист започва да го харесва и да работи за него!<br /> <br /> <em>За пръв път той признава публично: “Извиних се на Тодор Живков, че станах свидетел в съда на снаха му Маруся и й помогнах да отнеме внука му!”.</em><br /> <hr /> <br /> <strong>- Пламене, твоето отношение към Тодор Живков минава през омраза - ти си бил яростен антиживковист, до другата крайност – започваш да го харесваш, работиш за него, дори ставате приятели?!...</strong><br /> - Първото камъче, което започна да преобръща отношението ми, е много лично и много смешно! Аз съм зодия Дева и той е зодия Дева. Ненавиждам мръсни, лигави сапуни. Когато ползвам сапун, го подсушавам и го оставям непокътнат! Тодор Живков беше на посещение някъде в края на управлението си в Смолян с дипломатическия корпус. Гледах по новините репортаж. Преди да му дадат менчето да лисне вода на откриването на някакъв обект, едно момиче му поднесе чинийка със сапунче, а другото се приготви да му полива да си измие ръцете. След като си насапуниса ръцете, момичето му поднесе чинийката да остави сапунчето. Той обаче го поднесе към другата девойка с менчето и й направи знак да изплакне сапуна. След като го изплакна, той внимателно го отцеди, а аз понеже имам същия маниер, знам колко е трудно да отцедиш един мокър сапун с насапунисани ръце, и тогава една го остави в паничката. Това ми направи страшно впечатление! Казах си: “Този човек мисли за другите! Мисли, че този след него трябва да пипне чист сапун”.<br /> <br /> Години преди това, през 1984 година, Тодор Живков стана свидетел как ген. Кашев ми крещи. Аз бях по едни къси оръфани панталони, дънкови, по фланелка, също доста оръфана и с доста голяма брада. Бях преводач на морето и придружавах полски гости. Тодор Живков влезе в стаята, изчака, изкашля се, за да разбере ген. Кашев, че има друг човек в помещението. Той се обърна и като го видя, му призля. Тодор Живков му каза: “Абе, Илия, ти какво си го емнал това момче? Какви му били дънките, каква му била брадата! Казват ми, че си го водил в завод “Дружба” да му шият костюм! Остави го на мира, ти не разбираш ли, че не можеш да го вкараш в твоя милиционерския калъп! Той си е такъв, какъвто си е! Извикали сме го тук да върши работа, каквото трябва, го върши добре, остави го човека на мира!”. И тръгна да излиза. На вратата се обърна и добави: “Илия, в нашия живот ботевски чела вече няма, няма и да има! Остави поне една ботевска брада, бе, какво ти пречи!”. Много силно впечатление ми направи. <br /> <br /> Може би аз съм безчувствен и инертен човек, минаха години, докато прогледна какво представлява Тодор Живков като човек! През това време всичко обяснявах с лошия Тодор Живков, с лошото му семейство, срещу Людмила говорех, въпреки, че не беше вече между живите... Бях като някакъв папагал, който повтаряше, без много да се замисли!<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Дори извърших грях към семейството на Тодор Живков!</strong></span><br /> <br /> <strong>- Грях?!</strong><br /> - Имам голям грях към семейството на Тодор Живков! Явих се на делото на Маруся<em> /Маруся Мирчевска, първата съпруга на сина на Тодор Живков – б. а./ </em>срещу Владимир, на което тя взе сина им. Бях неин свидетел на това дело. Това е непростим грях - че си позволих да направя такова нещо, никога няма да си го простя!<br /> <br /> Ние бяхме съседи със сестрата на Маруся, Соня. Тя идваше много често при сестра си, идваше и у нас. Бяхме приятели. Беше много обаятелна, харесвах и нея, и сестра й. Бяхме приятели и със съпруга на сестра й по това време - Вальо Казаков. В един момент Маруся ми каза: “Ти си бил очевидец на много неща, сега ще водя дело срещу Владимир, защото искам да взема детето, не искам да го оставям той да го гледа!”. Наприказва ми разни неща - че Валентина, втората съпруга на Владимир, не се грижела добре за него, което се оказа, че не било вярно. Но тогава аз й се доверих. И й казах: “Добре, аз ще дойда и ще ти свидетелствам!” Много ме е срам!...<br /> <br /> Не помня точно какво ме питаха, но помня, че в коридора срещнах Владимир и Валентина. Бях много безчувствен по това време, не можех да разбера колко гнусно е да се намесваш така в живота на едно семейство!<br /> <br /> Години по-късно се опитах да искам прошка на Тодор Живков за това, което съм направил. Беше точно на деня, в който християните си искат прошка. Той беше прекрасно запознат. Изслуша ме много търпеливо и когато приключих, направи малка пауза и ме попита: “Свърши ли?”. Казвам: “Свърших”. Тогава той ми каза следното: “Виж какво, ти простил ли си си?”. Казвам: “Не”. “Срам ли те е?”. Казвам: “Да”. А той: “Защо тогава си дошъл да искаш прошка от мен? Всеки ден си в къщата ми, на масата ми, защо си дошъл да искаш прошка от мен? Това е лицемерие! Ти трябва сам със себе си да изясниш тези неща! Ако те е срам, то сигурно ще те е срам до края за това нещо, и дали аз, Владимир или Валентина ще ти дадем прошка, какво ще ти помогне?...”.<br /> <br /> <strong>- Страдаше ли Тодор Живков, че не може да вижда сина на Владимир?</strong><br /> - Страдаше, да. През 1996 г., някъде около смъртта на Ванга, заведох малкия Тодор Живков при него заедно с Маруся. Те бяха в България. Маруся поиска среща с Тодор Живков. Аз отидох при него и му казах. Той ме попита: “Тя ще доведе ли детето?”. Казах му, че ако той иска да го доведе, ще й кажа да го доведе. Позасмя се: “Какво друго да искам, освен да доведе детето?!”.<br /> Заведох ги. След известно време ги оставих сами. След малко излезе и детето. Маруся остана доста дълго да разговаря с Тодор Живков.<br /> <br /> Когато те си тръгнаха, ги изпратих до изхода. Живков беше много натъжен. Каза нещо в смисъл, не е видял промяна в бившата си снаха. Тя поставила въпроса за пари за отглеждането на Тодор, а той й казал, че няма възможност да й помогне с пари, ако иска, да обсъди въпроса с Владимир... Общо взето беше огорчен от тази среща, даже накрая добави: <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>“Повече не ми я води!”</strong></span><br /> <br /> В интерес на истината повече не е имало и случаи Маруся да поиска среща.<br /> <br /> <strong>- Ти си общувал много с Тодор Живков, обичаше ли да доминира над събеседниците си?</strong><br /> - Монолози от негова страна имаше само когато разказваше нещо. За него по-важно беше да научи мнението на другите хора и изказваше мнение само когато другите проявят интерес какво мисли. Бил съм с него на срещи с най-различни хора и винаги поведението му е било такова.<br /> <br /> Тодор Живков преразказваше мемоарите си на различни хора - така той за много неща се подсещаше и си припомняше, защото беше лишен от документи от архива. Това беше начинът да оформи в главата си текста за мемоарите си, които подготвяше. След това ги записваше на касетофон и ги предаваше на сътрудничката си. <br /> <br /> Иначе той беше много дискретен и не се натрапваше в разговорите. Когато имаше 5-6 човека в стаята, той винаги предпочиташе разговорът да се води между тях. Неговото присъствие беше почти незабележимо, само от време на време се намесваше с някаква реплика, някакъв въпрос. <br /> <br /> Много често се случваше по време на срещи да влезе малката му правнучка Андрея. Той винаги много й се радваше и по никакъв начин не допускаше да разбере, че той в момента нещо е зает. Тя се покатерваше в него, той я вземаше в скута си, отделяше й цялото си внимание! Случвало се е да ми каже: “Ей, аз не съм се надявал, че ще доживея и да се радвам на правнуци! Мислил съм, че я някой инфаркт ще ме тресне на заседание на Политбюро, я по някой друг начин ще си отида!...”. <br /> <br /> Споделял ми е, че възприема като подарък от съдбата, че е на “Секвоя” при внучката си и правнучките си. Първата година той е живял при Владимир и Валентина, а после се премести при Жени и при Андрей. Беше щастлив в тази семейна среда.<br /> <br /> Казваше обаче и друго. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Смяташе, че е сбъркал, че след смъртта на д-р Мара Малеева не се е задомил повторно</strong></span><br /> <br /> “Ето, аз тук на тях съм им в тежест, те трябва да се съобразяват с мене, а и покрай мен си има разходи и те трябва да ги покриват!”, казваше.<br /> <br /> Тодор Живков имаше характерни жестове, характерна мимика, характерен изказ. Когато ставаше въпрос в негово присъствие за някой човек, който не му е известен или му е малко известен, за някакво неизвестно обстоятелство, за да не прекъсва разговора, той дискретно правеше знак към сътрудника, който е организирал тази среща – потъркваше показалецът и средният пръст на едната си ръка върху показалеца и средния пръст на другата Този жест означаваше, че иска допълнителна информация за човека, за който става дума.<br /> <br /> Един ден го попитах откъде е възприел този знак. Той ми обясни, че когато е пътувал в Куба и когато тук са идвали кубинци, на него му е направило впечатление, че много често използват този знак. Поинтересувал се е какво значи и те са му обяснили, че понеже Куба има много премесена кръв, те по този начин си задават въпроса за оттенъка на кожата на даден човек. Това е нещо като това, днес да се показват кавички с пръсти!<br /> <br /> <strong>- Как се отнасяше към хората, с които работи?</strong><br /> - Аз имам недостатък - че не си организирам добре времето и често пъти закъснявам за срещи. Много често се случваше да закъснея и за срещи с него. Той проявяваше много голямо великодушие. Никога не е допускал този мой недостатък да повлияе негативно на деловите неща, които имаме да свършим. Аз си изключвах често мобифона, за да си върша спокойно работата. В такива случаи той се обаждаше на моята секретарка или сътрудничка. Разговорът започваше обикновено с фразата: “Позна ли кой се обажда?” - изречена с характерния му глас. Някои веднага са реагирали и са казвали: “Да, познах!”. Други първоначално са се учудвали, и той тогава обяснявал: “Тодор Живков се обажда!”. Веднъж беше звъннал на секретарката ми в Министерски съвет и попитал: “Позна ли кой се обажда?”. “Познах”. “Къде е Николов? Защо си е изключил мобифона, не мога да се свържа с него?”. Тя казала: “Не знам къде е. Може да е в парламента”. А той: “Имаме среща с него следобед, разбери го колко ще закъснее, за да знам каква работа да си свърша, докато го чакам!”. Той беше много опитен човек и не се опитваше да премахва недостатъците на хората и не позволяваше тези недостатъци да му пречат да работи с тях. Самият той беше невероятно точен, цепеше секундата на две!<br /> <br /> След като напуснах резиденцията в Бистрица, отидох на живея в хотел “Елица” на Витоша. С Илия Павлов бяхме преценили, че имам нужда от охрана и затова живеех там. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Срещу мен имаше няколко атентата</strong></span><br /> <br /> При най-тежкия от тях можеха да пострадат и съпругата ми и тъща ми. Пътувахме с моята кола от Варна след рождения ден на Илия и в движение падна едното колело! Разминахме се на косъм от една тежка катастрофа, в която най-вероятно щяхме да загинем! <br /> <br /> Отидох при Тодор Живков по някаква работа и той ми каза: “Абе, около тебе много става напечено!?...”. Попитах го: “В какъв смисъл?”. А той: “Научих, че си имал произшествие с колата...”. Беше разбрал от вестниците. Тодор Живков продължи: “Тези неща трябва да се уталожат! Защо за известно време не заминеш някъде?”. Попитах го: “Къде да замина?”. А той вика: “Помня, че си ми разказвал, че много ти харесва Родос. Иди на Родос! Там имаш ли сигурни хора, имаш ли пари?”. Казах му, че имам малко спестени пари. “Иди на Родос, ще държим връзка, когато стане безопасно, ще се върнеш”. По това време работех за предизборната кампания на Николай Рижков в Москва, но Тодор Живков прецени, че е разумно да се отделя за малко. Престоях там не повече от месец. <br /> <br /> <strong>- Казвал си ми, че си поканил Тодор Живков за кум на втория ти брак и той ти отказва. Защо? </strong><br /> - С Мария вече живеехме заедно от май месец 1995 г. в резиденцията на “Мултигруп” в Бистрица. Запознах я с Тодор Живков. Запознавал съм го преди и с други мои приятелки. Дори в началото обърка Мария с бивше мое гадже. Но Мария му каза: “Другарю Живков, аз съм Мария, идвам за първи път!”. Тогава той извика едно от момчетата, което се грижеше за охраната на къщата и му се скара на шега: “Абе, Мишо, ти, Пламен, като ги сменява, защо не ме предупреждаваш, ами аз тук изпадам в конфузна ситуация!?”. Мария му направи много силно впечатление. На другия ден имахме среща по друг въпрос и той най ненадейно ме попита: “Ти сега кога ще се жениш за Мария?”. Казах му, че не сме говорили на тази тема. Обясних му, че наскоро се е разделила със съпруга си, живеем заедно, но тя първо трябва да се разведе. Той вика: “Въобще не го усуквай, ами, казвай кога ще се жениш за Мария? Не може вечно да ергенуваш! Вече си разведен, жена ти е в Америка, трябва да се задомиш!”. <br /> <br /> Мина известно време. През 1996 г. с Мария решихме да се женим. Беше ми голям мерак да го придумам той да ми бъде кум. И започнах да го увещавам. Няколко пъти той ми отказва. През 1997 г. аз вече съм се настроил за по-сериозен разговор с аргументи. А Тодор Живков ми казва: “И друг път съм ти казвал, ти можеш да бъдеш невероятно досаден. Какво ме тормозиш да ти ставам кум! Ти не разбираш ли колко е абсурдно това аз да ти бъда кум?”. “Защо да е абсурдно?”. А той: “Ще ти обясня, ти се невероятно досаден! Идеята някой да ти кумува, е да имаш кум, а не да имаш спомен за кума си! Аз вече съм на такава възраст, че <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Господ може всеки момент да ме прибере</strong></span><br /> <br /> И ти няма да имаш кум! Ще имаш просто едно албумче със снимки с Тодор Живков! Освен това, аз не мога да си позволя да вляза в църква!”. “Защо?” А той: “Ти не разбираш ли какво богохулство е това, аз да вляза в църква?!”. Тогава аз по най-баламски начин му казах: “Е, тогава ще направим комсомолска сватба, няма да ходим в църква!”. Тогава той се ядоса, погледна ме и каза: “А, не! Този път, за Мария, ти ще се жениш по закон Божи!”. Така се разминах с желанието Тодор Живков да ми стане кум. Поканих Бойко Драганов от “Мултигруп”, той се съгласи и с Илия Павлов ни подариха сватбата. <br /> <br /> <strong>- Организирал си първото пътуване на Тодор Живков до Правец, по времето, в което е под домашен арест... </strong><br /> - Тодор Живков имаше възражение, че трябва да напише молба до главния прокурор Иван Татарчев и да я подпише. Обяснихме му, че няма как, а той каза: “Това е толкова унизително!”. В крайна сметка написа 2 молби, в едната титулуваше Иван Татарчев “прокурор”, а в другата “главен прокурор”. Обещах му от тези молби да има само ксерокопия. Каза ми: “Не искам никъде да има моя подпис в оригинал!”. Смяташе, че това е унизително, че е част от репресията срещу него. Не искаше тази преписка да присъства в официалната документация по делата, които се водеха срещу него. И, наистина, тези документи в оригинал съм ги съхранил аз, а там присъстват само ксерокопия.<br /> <br /> <strong>- Как живееше той през последните си дни на “Секвоя”? </strong><br /> - Обличаше се много непретенциозно – риза, жилетка, панталон. Няма да забравя с какво удоволствие носеше жилетката, която Жени му беше подарила, един кадифен панталон, също от нея. Харесваше му, че дрехата е мека и уютна. Понеже ползваше джобни часовници, беше му много драго, че Жени се е сетила да постави джобче за часовника му. <br /> <br /> Когато излизахме, ползваше костюми, които са на много години - фигурата му не беше мръднала! Понякога казваше: “Е, той този е малко демоде, но колко още ми остава, че да правя нов костюм!”.<br /> <br /> Накрая, когато краката не го държаха вече, в двора на къщата, където се разхождаше, <br /> <br /> <strong>на няколко места за всеки случай бяха сложени бастунчета</strong><br /> <br /> Той нито веднъж не си позволи да вземе бастунче да се подкрепи! Нито веднъж! Иронично говореше за себе си в трето лице: “Абе, не мога да си го представя Тодор Живков с бастун! Ти можеш ли? Представи си, че някой ме снима и ме пуснат във вестника с бастун!...”.<br /> <br /> Когато му се налагаше да стане от нисък фотьойл, никога не допускаше да му се окаже помощ! Имало е случаи, когато 10-15 секунди стои полуизправен, с полусгънати крака - виждаш, че започват да му треперят коленете и всеки момент ще... Посягал съм да му помогна, но той отказваше: “Не, не, сам ще стана!”. Характер невероятен!<br /> <br /> Ръката му беше малка и суха, ръкуваше се кратко. Не задържаше ръката на другия човек. Винаги посрещаше и изпращаше хората до вратата. Както преди 1989 г., така и до края...<br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА</strong><br /> <br />