Политолог изчисли ГЕРБ-СДС или ПП-ДБ ще победи на изборите и има ли шанс да направят кабинет

Правителство с едновременната подкрепа на ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ засега остава химера. Това мнение изрази политологът Васил Тончев в интервю за Марица. Бг. По думите му шансът да се направи кабинет след изборите на 2 април е крехък.

Според експертът коалиция "Левицата!" е най-близо до 4-процентовата бариера от партиите, които засега са под чертата.

Ето какво заяви още той:

- Г-н Тончев, първата позиция на изборите явно ще е несигурна до последния момент. Коя от големите коалиции - ПП-ДБ или ГЕРБ-СДС, има по-големи шансове да привлече гласове и да увеличи подкрепата си в оставащите по-малко от 20 дни до вота? 

- Потенциалът на ГЕРБ-СДС е по-голям. Връщането на хартиената бюлетина вероятно ще доведе до известно повишение на избирателната активност. А там системните партии - ГЕРБ, БСП и ДПС, имат по-добри шансове.

- Пирова ли ще бъде победата на първата формация на 2 април?

- Първото място ще има значение дотолкова, доколкото получателят на първия мандат за съставяне на кабинет ще постави условията. Отсега е ясно, че двете най-силно подкрепяни коалиции - ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, са незаобиколими - не би могъл някой да направи мнозинство без тях. Тоест, ако има редовен кабинет, той ще бъде в резултат на някаква разбирателство между тях.

Затова е важно кой ще се класира първи и ще предложи формулата за правителство. Най-малкото ще може да се каже след това, че другият е развалил възможността да се състави редовен кабинет. Смятам, че борбата е основно за това, когато става дума за първото място. 

- Коя от коалициите има по-големи шансове да привлече други играчи, за да състави кабинет?

- Ако има разбирателство между двете големи коалиции, другите играчи стават несъществени - дали ще се присъедини трети или не, няма вече практически никакво значение. Но шансовете за разбирателство между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ са много малки.

Все пак обаче има някакъв шанс това да се случи на базата на здравия разум на политиците ни, а и при наличието на доста сериозен натиск от нашите партньори най-сетне в България да се сложи ред и да има работещ парламент. Това е много необходимо в сегашната тежка кризисна ситуация.

- Има ли интрига за третата позиция, или "Възраждане" няма да успее да измести ДПС оттам?

- Най-вероятно е ДПС да си останат трета сила, макар резултатът им с "Възраждане" да е близък. А и хартиената бюлетина в някаква степен ще помогне повече на ДПС.

"Възраждане" се наложиха в патриотичната ниша, в която преди това бяха ВМРО, НФСБ, "Атака", както и други формации преди тях. "Възраждане" успяха да заемат цялата ниша, да изтласкат другите, но засега поне не показват признаци, че могат да хванат по-широк периметър извън нея.  И да имат прираст, той няма да е голям, няма да е съществен и да им даде възможност да променят ролята, която имат в политическия живот на България.  

- Доста сериозна подкрепа дава проучването на „Сова Харис“ на БСП. Не е ли твърде оптимистичен резултат от 9,7 процента, предвид вътрешните битки в социалистическата партия и конкурентните участници във вота?

- Този резултат почти съвпада с изборните им резултати от миналите избори. Но като се има предвид, че БСП този път има реален конкурент в лицето на "Левицата!", които показаха доста силен старт и доста силен интерес от страна на левите избиратели, в хода на кампанията ще стане ясно дали са скачени съдове, или ще има преливане на гласове от едната към другата формация. Ще е важно кой по-убедително ще успее да работи със структурите си. 

Но наистина последните проучвания при предишни избори БСП получаваше винаги завишен резултат. Т.е. има доста хора, които са разочаровани от линията на Нинова и които по принцип са леви, но накрая не отиват и да гласуват. Всъщност новата формация "Левицата!" обира точно тези гласове - разочарованите от това ръководство на БСП.

Така че, ако говорим за присъствие на лявото в следващия парламент, това състезание на две писти е доста по-благоприятно, тъй като ще вкара много повече депутати, ако и "Левицата!" прескочи 4-процентната бариера.

Но за следизборно коалиране с БСП не може да става и дума след предложението за обединение преди изборите, което Корнелия Нинова категорично отказа. Така че с "Левицата!" по-скоро се гледат като конкуренти, отколкото като партньори. Но ако и двете формации влязат в парламента, когато се прокарват леви, социални идеи, ще застанат зад тях. Т.е. някаква политическа линия ще бъде следвана от двете формации, макар и успоредно, ако не заедно. 

- Колко фатално за лидера Корнелия Нинова би бил пореден срив в резултата на БСП? 

- При г-жа Нинова няма сътресения - колкото и избори да загуби, тя винаги се обявява за победител и върви напред. Тя създаде правила в БСП, според които е несменяема. Както в обществото има напрежение срещу главния прокурор Иван Гешев, по същия начин в левицата има срещу Нинова, но и двамата са несменяеми.

- "Левицата!" ли има най-големи шансове да влезе в 49-ия парламент от трите формации, които са до бариерата? 

- Нейният потенциал е най-голям, като се има предвид, че "Левицата!" възникна непосредствено преди старта на кампанията и предварително получи доста голяма подкрепа и проявен интерес. При това при другите две формации има неблагоприятни фактори. Възникването на "Заедно", в което участват водещи експерти, които напуснаха "Има такъв народ", ще нанесе удар на партията на Слави Трифонов. А "Български възход" не успяха да демонстрират значимо присъствие в предишния парламент, което да им създаде по-сериозна основа. Засега трите формации са малко под чертата, представянето им е и въпрос на активна кампания, която да убеди повече хора да гласуват за тях.

- Какво ще влияе най-много на нагласите на избирателите в тази предизборна кампания - високи цени, вътрешни скандали, външен натиск?

- Всички тези фактори са намерили място в общественото съзнание като влияние върху поведението на хората при гласуване. Разбира се, цените, социалната тема са много важни за изборните нагласи.

Според мен ефектът от списъка "Магнитски 2" до голяма степен отшумя. Той по-скоро може да мобилизира електорат на "Продължаваме промяната", на "Демократична България", но не и да разколебае електората на партии като ГЕРБ, БСП, ДПС, чиито представители са засегнати. Така че ефектът от списъка, доколкото го е имало, вече се е влял в нагласите. 

Много плашеща обаче е войната, която се води близко до границите ни. И вкарването на антируски елемент, на крайно отношение към Русия според мен ще има обратен ефект. Не мисля, че поставянето на въпроса за преместване на Паметника на Съветската армия от партии като ГЕРБ, "Демократична България" ще бъде благоприятно за тях като изборен резултат.  

- Да очакваме ли изненади в избирателната активност този път?

- Около избирателната активност не се очертават неизвестни, тя се спря на 2,6 милиона. Благодарение на хартиената бюлетина бихме могли да очакваме 100 000-150 000 гласа повече на 2 април - предимно хора на пенсионна възраст, които имат проблеми с цифровизацията, по-скоро като психологически праг. Този прираст не би могъл сериозно да пренареди картината, но подобни различия са важни и могат да решат кой ще е победител на изборите и кои от формациите на ръба ще влязат в следващото НС. 

- Не е ли твърде вяла тази предизборна кампания, за да мотивира хората, уморени от серия избори, да отидат да гласуват за пореден път?

- В предизборна кампания сме от две години, откакто започна, серията от предсрочни избори не е свършвала. Това пречи много - когато трябва да се вземат отговорни, понякога непопулярни решения, и в парламента, и в правителството, политиците го правят с оглед на това какъв ще е ефектът върху избирателя.

Слоганите на партиите имат рутинно значение, доколкото се поддържа някакъв диалог.  Липсва теза, която може да се отличи, да мобилизира, нещо принципно различно от това на предишните или на по-предишните избори.     

- Възможно ли е все пак този 5-и поред вот за 2 години най-сетне да скъса порочната изборна спирала, в която се въртим?

- Напротив, нещата върв​ят в точно обратн​а посока. Шансът е малък, по-скоро се надявам да го има, но едва ли ще се получи, слушайки посланията на ръководствата на отделните политически формации.

 - Ако все пак стане чудо и някоя от двете големи коалиции успее да състави кабинет, ще получи ли бонус за местните избори наесен, към които гледат всички партийни играчи? 

- Разбира се, че успех при съставяне на редовен кабинет ще е бонус за формацията, която го постигне. Но и там ще има различни стратегии. За ПП и ДБ ще е много важно и благоприятно местните избори да се съчетаят с парламентарни, тъй като "Продължаваме промяната" нямат добре изградени местни структури и централните избори ще им помагат за резултатите по места. Докато при ГЕРБ е обратното ​- имат силни местни структури и за тях е по-изгодно да има само местни избори наесен. А ако има предсрочни парламентарни избори, те да са отделно от кметските, по-късно например.

Така че тук интересите не съвпадат. Какво ще стане, ще зависи и от основния арбитър - президента, тъй като той ще реши датата на изборите.

- Не е ли странно, че въпреки атаките срещу него президентът си остава най-популярната политическа фигура?

- Не е странно. Президентската институция по принцип у нас винаги се е ползвала с най-голямо доверие - като балансьор между останалите институции. Но за високия рейтинг на държавния глава допринасят и позициите, които той защитава и които се подкрепят от повечето избиратели.

Умереният, неутрален, балансиран подход на държавния глава се възприема като положителен от по-широката аудитория. А напъните за импийчмънт само могат да помогнат на президента, да утвърдят имиджа му.

- Коя би била най-голямата изненада на тези избори?

- Който и да е победител, това няма да е изненада. Сюрприз ще е обаче, ако и трите малки политически партии, които са на ръба, останат извън парламента, както и ако и трите влязат. Това коренно ще промени съотношението в следващото НС. Но вероятно все някоя от тях ще пробие.

ВИЗИТКА

Васил Тончев е завършил философия  с профил социология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като психотерапевт. Бил е научен сътрудник в Института за изследване на младежта, а по-късно - научен секретар в Националния център за изследване на общественото мнение. Създава собствена агенция - СОВА-5, която се занимава с изучаване на общественото мнение. По-късно тя става част от световната верига "Харис".

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук