Политолог отсече: Сега е моментът да осребрим Шенген, ЕС знае, че сме го заслужили

Във вторник премиерът Бойко Борисов настоя в Брюксел България и Румъния спешно да бъдат приети в Шенген. Ще донесе ли това повече сигурност на страната ни и на Европейския съюз? Има ли изисквания за Шенген, за които е спорно дали отговаряме? Тези и други въпроси коментира в интервю за "Стандарт" политологът и изпълнителен директор на "Галъп Интернешънъл" Първан Симеонов.

- Господин Симеонов, премиерът Бойко Борисов настоя в Брюксел България и Румъния спешно да бъдат приети в Шенген. Ще донесе ли това повече сигурност на страната ни и на ЕС?

- Очевидно на Европа й трябва единна, стройна и най-вече обща система за охрана на границата в истинския смисъл на думата. Фигуративно казано, не огради по вътрешната граница, а една голяма ограда. Защото много илюзорно е да мислим, че тероризмът бързо ще се свърши с оглед на днешните събития. Имаме работа на друг тип ценностен порядък. Ислямските терористи са  готови да умират в името на джихада. 

Ние явно трябва да свикнем да живеем, охранявайки се, както го правят отдавна на много места в света. Илюзия е, че можем да спрем току-така миграцията, без крути мерки. Не можем по една изключително проста причина - ние в Европа живеем по-добре, отколкото жителите на голяма част от  останалия свят. Затова те просто ще продължават да идват тук. 

Точно това беше илюзията при тръгването към Брекзит на Великобритания. На Острова вярваха, че ще успеят да спрат миграцията като се отделят от ЕС. 
С две думи, дали ще го наречем Шенген, по-дълбок граничен ров или пък обща политика по сигурността, Европейският съюз има нужда да излъчва повече сила. Не може да си значим субект на световната карта, без да излъчваш сила. Държавата е държава, защото има право да упражнява насилие. ЕС няма свой единен външен глас и своя сила, т.е. той не е субект, а обект. Ето това е нужно на съюза, ако иска да го има на световната карта и да бъде фактор.

- Доколко обаче това може да се случи чрез общата граница на Шенген?

- Дали това ще се случи през Шенген и неговата оптимизация, дали ще се случи през други механизми, не е толкова важно. По-същественото е какво прави ЕС на тема единение. Ръководството на съюза трябва да си е взело много голяма поука от британския референдум и трябва да намери прекия път между единението и националните традиции. Защото това, което е на път да му изяде главата, е точно пренебрежението към националните традиции. Националните интереси, преносният суверенитет към Брюксел, явно е взел прекомерни размери в умовете и сърцата на мнозина. Друг е въпросът дали е вярно, но така се е разбрало. Затова ЕС трябва да ходи на въже. От една страна, между интеграцията, защото сега, след напускането на Великобритания безусловно се отваря шанс за това и обратно - някак си да пази националните традиции, защото в противен  случай губи Изтока. Някак си на изток политическите лидери, изпъкнали по естествен план, макар и популистки, изглеждат като хора, които имат визия, здрав разум. Западните лидери изглеждат като в небрано лозе, свръхадминистративни, крайно невдъхновяващи и някъде по средата между космополитното и либералното и, от друга страна, между националното и традиционното. ЕС трябва да намери трети път. Единството на тема сигурност и външна политика включва и националните приоритети и политики. Не знам дали е възможно, но това е единственият правилен път. Третият път е между крайния национализъм и крайната интеграция.

- В центъра или периферията е България на всички тези процеси?

- Много хубав въпрос. От периферия можем да станем център. Защото на практика сме в центъра на най-интересните събития в момента. А сме в периферията на Евросъюза. Ние сме на ъгъла между Турция и Русия, които имат динамични отношения. Ето че сега те са във възходяща фаза, след като бяха в низходяща.
Даже отношенията в триъгълника Турция - Русия - Израел като че ли изглеждат във възходяща фаза. От друга страна, са Западните Балкани, където можем да имаме дори водаческа роля. Тук е прав президентът Росен Плевнелиев. Нашето местоположение в момента е ключово.
 
- Какъв е интересът на България в конкретната ситуация?

- Тя трябва да осребри своята роля, буквално. В момента България се справя добре - балансира, избира най-малко рисковите позиции. Уж е с НАТО, обаче за вътрешната публика отиграва този шарж с флотилията и т.н., което е едно намигане към Русия. Уж се кара на Турция на тема реадмисия, а в същото време в ръчен приятелски и комшийски режим решава някакви въпроси с нея. Уж нещо се вслушва в позицията на Вишеградската четворка, по пък казва - те не са прави, дайте с Брюксел. България е балансьор и в момента се опитва да бъде добре с всички. Време е България да се опита да осребри това ключово положение. Сега ние можем да предявяваме подобни претенции и към Брюксел. 

- Звучи доста прагматично, но дали е възможно?

- Знам, че звучи много прагматично и хитряшки. Знам, че в момента се отваря възможността от Брюксел да се искат различни неща. България си заслужи влизането в Шенген. Защото ние се справяме добре с охраната на границата на Евросъюза, както и с осигуряването на стабилността вътре в страната. На всичкото отгоре сме лоялен и предвидим партньор в рамките на ЕС, НАТО и в рамките на Запада въобще. Затова е наложително да не пропуснем момента, когато можем да осребрим всичко това. 

- България настоява да влезе в Шенген, а в същото време лидерът на френския Национален фронт Марин льо Пен настоя за незабавна отмяна на Шенгенската зона, за да се гарантира сигурността на Франция. Права ли е?

- Шенген има по-скоро символна, да не  кажа даже символична стойност. Какъв е този Шенген, който има вътрешни огради? Плюс това Дъблинските механизми ни доказаха, че могат да работят. За нас Шенген е необходим като признание, че си вършим работата и отговаряме на формалните критерии. С други думи Шенген е сюжет за вътрешната публика, за наше собствено надъхване. Тук са много прави и Бойко Борисов, и Меглена Кунева, когато казват, че нашата съдба в случая с Шенген е плод на двойни стандарти. Точно тези двойни стандарти изяждат главата на ЕС. Но ето сега един прекрасен момент, в който България може да издейства нещо, което отдавна й се полага.

- Има ли изисквания за Шенген, на които е спорно дали отговаряме?

- Правихме в началото на миналата година проучване в "Галъп интернешънъл". Оказа се, че обикновено свързваме Шенген с граници, митници, полиция. Но почти забравяме, че Шенген това е и съд. Някак си как холандският съд признава решенията на нашия съд е важен въпрос. Нашият съд е една от институциите с най-ниско доверие в страната. Като питате българите готови ли са за Шенген, една трета и повече няма да знаят, а сред останалите най ще личат тези, които казват "не". Близо половината казаха "не" към началото на миналата година. Защо? Те казаха така, защото ние сме скептични към самите себе си. Ние гледаме с огромна критика и нямаме доверие към собствените си институции. Въпреки всичко това в момента България получава шанса да получи това признание. Шенген е важен като национално признание, че си вършим добре работата. Имаме нужда от положителни сюжети, а Шенген може да свърши работа в това отношение.

- Появи се информация, че България може по-рано да поеме председателството на ЕС. Може ли това да ни мобилизира по някакъв начин?

- Това наистина може да предизвика своеобразна национална мобилизация. Председателството е позитивен национален сюжет, ако  успеем да го подготвим добре. България може да излезе даже на преден план. Може да има думата в тази ситуация по парадоксален начин. България получава шанс за изява на международното поле в ситуация, в която от нас ще се изисква подготовка и визионерство.