Политолог посочи най-вероятния сценарий след оставката на Петков

С падането на кабинета срокът на годност на "Продължаваме промяната" приключва. Това мнение изрази политологът Страхил Делийски. По думите му най-вероятно влизаме в спирала от избори, които ще изстрелят нови партии еднодневки. Ето какво каза още той в интервю за "Марица":

- Г-н Делийски, какъв политически спектакъл наблюдаваме в момента? Какво се търсеше със смяната на шефа на парламента?

- Гледаме спектакъл, който никой не иска да гледа. Обикновено политиката като представление е устойчива метафора, но предполага публика. А в момента за случващото се няма публика. И в изследванията на колегите социолози се вижда свиването на доверието към всички партии, към институциите, към политическата система като цяло. В този смисъл наблюдаваме кухненско-технологична драма, предназначена само за тези, които участват в нея.  Какъв е смисълът да гласуват отстраняване на шефа на един парламент, който очевидно няма да продължи дълго.

- Отстраняването на Никола Минчев означава ли, че вотът на недоверие ще свали кабинета?

- Вотът на недоверие е ключов инструмент на опозицията в една парламентарна система. Но в тази ситуация е абсолютно безсмислен. Явно е, че този вот има отново технологични крайни цели - да се преброи мнозинството. Да се постави в неудобно положение правителството не по силата на някакви политически провали, а на аритметично положение. Това отново е използване на легитимна демократична технология за целите на злободневната политика. Абсолютно безсмислено! 

Но за гласуването на актуализацията на бюджета е различно. Ако за вота публиката седи и с погнуса следи развитието, бюджетът касае непосредствени политики, които всеки гражданин ще усети по джоба си.

Тук този тип технологични шмекерии по-трудно ще минат, защото бюджетът е свързан не с технологията, а със смисъла на властта. И ще заработи друга логика и именно по силата на нея ще го приемат - не обичаме правителството, но го правим в името на хората.  Което ще е парадоксално: имаме мнозинства, които подкрепят бюджета, най-вероятно с уговорки, и едни други мнозинства, които не подкрепят правителството. А обикновено подкрепата за бюджета е политическа подкрепа за кабинета.

Но понеже при нас политическата политика е заменена от проектно-инвеститорската - нямаме партии, а проекти на определени инвеститори, е нормално да наблюдаваме такива парадокси. 

Нещо подобно е и с казуса Северна Македония - несъществуващ проблем, създаден от българските и македонските елити, за да имат нещо подръка, когато закъсат за легитимност.   

- Ако и следващият парламент е толкова шарен, как ще се състави управляваща коалиция? 

- Вероятно ще е трудно, но ще трябва да се състави. Не за друго, а защото спонсорите и инвеститорите чакат. От това колко те са склонни да чакат и как върви връщането на инвестициите, зависи кога и как ще се състави коалиция за управление.

- Все пак колко ще издържи това управление? Има ли вариант да оцелеят - например с ремонт на кабинета и смяна на премиера?

- Има всякакви варианти, но не мисля, че политическата логика ще бъде доминираща, защото наистина става въпрос за проекти и инвестиции. Ако имахме партии в истинския смисъл на думата, зад които стоят определени социални интереси, чиито ръководства осъществяват политики, формулирани отдолу, можехме да мислим в политическа логика. Но в случая имаме проекти и това, което хрумне на инвеститорите и лидерите, ще се случи. Калкулираш ползите и загубите и избираш това, от което печелиш повече. Тук по-скоро става въпрос за търговия и това не е от вчера. Просто сега се оголи по много грозен начин.

Говорим за отцепилите се депутати от ИТН като за  герои, страхливци, предатели - нищо подобно. След като наблюдаваме поведение на хора по длъжностна характеристика. Почти всички депутати в партиите имат лоялност към определен тип инвеститори, не към демократични ценности, политики. Не са избрани от избирателите, а от спонсори и това поведение няма нищо общо с политическия морал. След като държавата е фирма, а партиите - проекти, няма нищо неестествено депутатите да си сменят работодателите, в името на които ще натискат бутони.

Самият Слави Трифонов се държи като бизнесмен и не пропуска да го напомни, прехвърля свой авторитет от бизнеса към политиката. Дори би се обидил, ако някой се усъмни в способностите му да прави пари и от политика.  

- Но ако вотът на недоверие мине идната седмица, може ли завъртането на рулетката с възлагане на мандати от президента да роди читав кабинет?

- Не и  в рамките на това Народно събрание. С всеки изминал ден логиката сочи друго. Какво ще стане обаче с тези 22 закона, които трябва да приеме парламентът, за да получим милиардите по Плана за възстановяване и устойчивост? Точно това е големият залог. От една страна, са законите, които трябва да се приемат, от друга страна имаме интерес на инвеститорите от тези средства, които не могат да бъдат усвоени без приемането на определени закони. Единственият възможен план за удължаване на живота на това правителство е ориентиран именно около тази крайна цел ​- приемането на тези закони. Но има и други контрагенти, които имат интерес към парите от Европа ​- в един следващ парламент, в една следваща партийна конфигурация. Да дойде и техният ред.

- Съвсем реално. Вероятно ще се опитат да върнат и хартиеното гласуване, нека повече хора да гласуват. Но не това ще доведе повече хора до урните. Все по-малко ще ходят. А вероятно след тези избори ще има още едни - ще влезем в още един такъв цикъл. Трябва да сме готови за поредица от избори.

- И следващият парламент ли ще е многопартиен? Кой ще спечели и ще загуби най-много?

- Вероятно в един следващ парламент ще влязат осем партии. Печелят новите и тези, които не са били във властта в предходния момент. Губят всички, които са били във властта ​- това е логиката. И гласуват по-малко хора - не виждам причина процесът да се промени.

"Продължаваме промяната" нямат шанс ​- това е проект, който имаше легитимна цел - да състави кабинет, да ни вкара в нов политически цикъл.  Като му свърши срокът на годност - приключва. Виждали сме го много пъти ​- с проектите Реформаторски блок,  Обединени патриоти, които помогнаха на ГЕРБ да съставят кабинет.

Сега проектът на Стефан Янев ще вкара хора в парламента, ще се намеси вероятно в конфигурацията по съставянето на мнозинство, и ще приключи. Така - до следващия. Ще има много проекти.

БСП от години са проектът на Нинова, който има срок на годност. Вероятно ще се борят за преминаване на 4-процентовата бариера за парламента.

При ГЕРБ е сложно, защото всеки ден извън властта при тях разпуква лоялностите. При тях се правят усилия за спиране на процесите на разпадане и ерозия.

Връщането на бял кон на Борисов е по-скоро блян, отколкото възможна политическа реалност. А партията без Борисов ще се разпадне.

Въпреки скандалите и растящото недоверие около кабинета, ГЕРБ не качват доверие и подкрепа - стоят около 20 процента, вместо да качат на 40. Може да са първи на следващи избори единствено заради още действащи определен тип лоялности от типа патрон-клиент. Те обаче отслабват с престоя на ГЕРБ извън властта, защото патронът не може да захранва клиента, и обратното. А и не могат да обещаят на клиентите, че отново ще станат патрони.   

- Възможен ли е значим възход на „Възраждане“?

- Не. Впрочем много е хубаво, че има партия, която да изразява, да институционализира определен тип нагласи. Без такава партия е по-лошо. А такива нагласи има навсякъде в Европа, много по-силно изразени - във Франция, в Германия. Типични партии на популизма, които са на мода.

- Кой ще е новият символ на промяната?

- Всички искат да представляват новото. Но смятам, че ще има известно охлаждане в ентусиазма по търсене на новото, но това няма да попречи на търсенето на нови проекти. А и вълната около ПП не беше толкова силна - както при царя, при първия Борисов. 

- Кога ще се измъкнем от кризите?

- Кризата е една, с различни проявления. Навсякъде има подобна криза, тя е органична. И икономическата, и политическата криза у нас са част от тази криза, в частност на българския капитализъм и на държавата, която го защитава.

Ясно е, че държавата изразява и защитава интересите на едно икономическо малцинство. И хората в цяла Европа вече не вярват в  митовете за демокрацията и защитата на общото благо. И е нормално в този процес да се появяват нови фигури, старите партии да замират. При нас процесът е много грозен и неприятен, защото сме в периферията на глобалното разпределение на труда и тук политическите елити, различни от тези във Франция и Германия, са склонни по-скоро да защитават външни интереси.

Така че ни чакат години нестабилност. Въпросът е дали ще се тръгне към лечение, както се опитват елитите в центъра, или  по пътя на социалното и политическото мародерство, което правят елитите от перифериите, като нашия, които нямат лоялност към народа си.