Политолог посочи подводните камъни при преговорите в четворната коалиция

Не сме изключение от общоевропейската тенденция да намалява мощта на големите партии. Това заяви политологът Иво Инджов в интервю за "Марица". По думите му съкращаването на 30 хиляди души е изпълнимо, защото става въпрос предимно за хора, които са пенсионери. Ето какво още каза той:

- Доц. Инджов, системата „Министерство-партия-партийни кадри” не напомня ли на власт, разделена на феодални имения?

- Не бих казал толкова силна дума. Според мен Кирил Петков и Асен Василев прилагат мениджърско-корпоративен подход и така искат да дадат голяма свобода на самите звена - министерства.

И ако резултатите са добри, ще се отчете, че те отговарят на договореното между четирите партии, тогава няма да има проблеми. Оставам обаче с впечатление, че при показани лоши резултати няма да се търси отговорност на конкретния министър от страна на министър-председателя.

Вместо това политическата съдба на министъра ще се обсъжда с неговата партия. От една страна, е хубаво, че тя ще си носи отговорността за своя ресор, от друга, има опасност прекалено много да се парцелира управлението и да се загуби смисълът правителството да е едно колективно тяло, което взима и колективни решения.

Имам позитивното очакване, че правителството ще е факт преди Коледа, но виждам и друг подводен камък. Това са двустранните споразумения, които „Продължаваме промяната” ще сключат с всеки един от коалиционните партньори.

Бяха обсъдени 18 области и конкретни политики - Кирил Петков каза, че има 90% съвпадение, а по 10-те процента разногласия ще се водят разговори.

Мисля, че тези двустранни споразумения са измислени, за да се избягнат напреженията сред симпатизантите на БСП и „Демократична България”. Те няма да преговарят директно един с друг и по този начин ръководствата им ще успеят да продадат по-лесно на своя електорат съвместното си участие в правителство заедно с доскорошния „враг“.

Но нали правителството трябва да води една политика, постигната на масата за преговори? Тогава защо са тези двустранни договори? Това ме смущава.

- Формулата 10:4:4:3 не е ли твърде сложна и тромава за ефективно управление, каквото българите очакват, а новите политици ни обещават?

- Тази формула все още не е официално потвърдена от лидерите на „Продължаваме промяната”, но има логика да се работи по подобен начин, защото това отговаря на електоралното съотношение между партиите.

По-важно от самата формула е кои ще са министрите и какъв ще е принципът на носене на отговорност. От една страна, имаме коалиционно правителство от 4 партии и ясни гаранции, че няма да има еднолична власт, позната ни от последните 12 години.

От друга страна, Кирил Петков казва, че всяка партия ще отговаря за своето министерство - ще избира министъра, той - заместниците си, и т.н.

В министерствата няма да има баланс по линия на другите коалиционни партньори, представени на ниво заместник-министър. Това крие рискове - министерствата да се отдават на партийна концесия в името на коалиционния мир.

- В Германия имаше ли такива структури и договорки по време на съставянето на коалиционното им правителство?

- В Германия имаме коалиционно споразумение от 177 страници, подписано и от трите партии. В сряда се очаква да бъде официално избран новият канцлер - социалдемократът Олаф Шолц.

Страната ще се управлява от необичайна за нея тройна коалиция, в която партньорите направиха сериозни компромиси, изхождайки от сериозните си ценностни и политически различия. Това е експеримент за тях и в това отношение Германия и България си приличат.

Ние не сме изключение от общоевропейската тенденция да намалява мощта на големите партии. И християндемократите, и социалдемократите там вече губят профила си на големи народни партии и стават средноголеми партии, които постоянно имат нужда от коалиционни партньори.

- С приемането на поста вицепремиер Корнелия Нинова не опитва ли да си подсигури някакво политическо бъдеще?

- Нормално е всяка партия, която влиза в коалицията, да има вицепремиер. Смущаващо е обаче лидерът на социалистите, който е довел партията си до електорално дъно и е обявил, че ще подава оставка, да търси опит за политическо оцеляване в едно правителство, в което БСП е младши партньор.

Проблемът с евентуалната политическа кариера на Нинова в изпълнителната власт има морална страна. В левицата моралните принципи са много по-важни за правенето на политика, отколкото при десните.

Тези принципи изискват поемане на лична отговорност за слаби резултати. Нинова не трябва да е вицепремиер, а просто да се оттегли от голямата партийна политика.

Сега използва участието си в правителството като смокинов лист, като камуфлаж за поражението на партията. Това е в разрез с практиката в нормалните европейски леви партии и демократичните партии по света.

- Изпълнима ли е заявката да се съкратят чиновниците с 30 хиляди души?

- Изпълнима е, защото, доколкото разбрах, става въпрос предимно за хора, които са пенсионери и работят в държавната администрация. Същевременно съкращенията не трябва да са самоцел.

Те трябва да вървят ръка за ръка с въвеждането на такъв модел на държавната администрация, че тя да бъде действително ефективно работещо звено между правителството, министерствата и гражданите. Досега нито една власт не е правила реална реформа на държавната администрация от страх.

Защото много от постовете и назначенията особено на едно средно и ниско ниво се осъществяват на клиентелистко-патронажен принцип и обслужват партиите, които участват във властта. И дори когато ГЕРБ имаха пълна власт в държавата, не направиха реформа в администрацията.

От нея зависят не само услугите на гражданите, но и дълголетието на едно управление. Реформите трябва да вървят ръка за ръка с електронно управление. Направиха се някакви стъпки, но цялостния модел и цялостната визия ги няма.

- С какво може да се пребори Дълбоката държава, която иска да запази своята инерция на движение и не би променила посоката си на движение?

- Остатъците от Дълбоката държава не могат да бъдат отстранени от днес за утре или за няколко месеца. При наличието на политическа воля и подкрепа от коалиционните партньори реформа действително може да бъде направена.

ГЕРБ, които бяха на власт повече от 10 години, пуснаха дълбоки корени в държавната администрация и сега прочистването на почвата ще е по-дълъг и продължителен процес.

Влиянието на ГЕРБ, което е на различни нива, кореспондира и с хегемонията на тази партия в администрацията на общините. Местната власт е патронът, който решава за хляба и битието на много хора.

„Продължаваме промяната” трябва да се замисли и за такава реформа. Те все още не са партия, но трябва да започнат да пристъпят към създаването на партийни структури по места, ако искат да са убедителни на местните избори.

Ако смятат да променят нещата и на местно ниво, трябва да спечелят много общини, а за целта трябва да започнат партийно строителство. На практика те нямат такова. ПП не трябва да повтаря грешката на НДСВ, която стана партия на късен етап и не създаде работещи местни структури.

- Скандалът с Ваня Караганева и Държавната консолидационна компания удар срещу Кирил Петков ли е?

- Не само срещу него, но и срещу курса на промяна, който поемат новите политически сили. Скандалът е илюстрация на опита на Дълбоката държава да оказва съпротива.

Има много отломки, и то много големи от режима на Борисов и ако не бъдат взети адекватни мерки за отстраняването им, те могат да затлачат промяната.

- На 16 декември има среща на върха в Брюксел, където пак ще се говори за разширяването на Евросъюза. Натискът отвън за Македония или този отвътре за икономиката ще е по-силен за правителството?

- Българската позиция спрямо Македония е ясна. Добре е, че през последните месеци на преден план излезе не по-абстрактната тема за посегателството върху българската история, а за един реално измерим проблем.

Това са правата на хората с българско етническо самосъзнание. С това българската позиция стана разбираема и вероятно ще се продължи да се работи в този дух.

Ще се търсят и възможни прагматични решения, които да отпушат икономическото сътрудничество, но не за сметка на компромис с правата на българите в Македония. Натиск отвън ще има, но той съществува и сега.

Доц. д-р Иво Инджов е преподавател по журналистика във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и експерт по политически комуникации. Има издадени няколко книги по проблеми на медиите и журналистиката. Работил е като журналист в различни печатни медии.