Политолог с нова изненадваща прогноза за резултатите от изборите!

Политологът Доц. Борис Попиванов направи неочаквана прогноза за предстоящите резултати от изборите. Според него е възможно в бъдещия парламент да влязат само 5 партии. Ето какво още прогнозира той в интервю за "Марица".
 
- Кои нови играчи можем да видим в следващия парламент?

- Хипотетично Българските патриоти, Българско лято, Възраждане, а може и никой. Това е най-неясният въпрос  в тези парламентарни избори. Изключително важна на тези избори обаче е активността, която ще предопредели изборния праг, 4-процентовата бариера - дали тя ще бъде смъкната на ниво 120 000 гласа, или ще бъде качена на 160 000. 

 Следващият парламент може да бъде 5-партиен, защото въпреки добрите си резултати "Изправи се! Мутри, вън!"  е твърде близо до бариерата. 46-ото НС  може да бъде и 9-партийно - сигурни са ГЕРБ, ИТН, ДПС, БСП, ДБ, но заедно с тях могат да влязат  ИМВ, Българските патриоти, Възраждане и Българско лято.

Колкото повече са партиите в парламента, толкова по-малко мандати ще имат и по-трудно ще се формират  мнозинства.
Парламент с по-малко партии би бил по-ефективен, но пък парламент с повече партии би дал по-широка представителност на гражданите.
 
- Доц. Попиванов, ако приемем предсрочните местни избори за своеобразен тест за предстоящите парламентарни, какво можем да очакваме на 11 юли?

- Частичните местни избори винаги са били тест за кондицията на партиите на местно ниво, но не могат да бъдат приети като генерална репетиция за националните парламентарни избори.

По традиция у нас, за съжаление, частичните местни избори са сред тези с най-ниска активност изобщо. Този тревожен симптом наблюдавахме и в Благоевград.

Не бива обаче механично да прехвърляме тези резултати върху националната картина

Можем да направим няколко заключения. Първото е, че предизборната  кампания, която тече в момента, е отпусната, лятна, лишена от енергия, лишена от сблъсък на позиции, дори от сблъсък на личности.

Но макар че кампанията е немотивираща, залогът на тези избори е голям.

Ако на 4 април съществуваше доста възможен сценарий нещата да останат същите, каквито са били, и хората да бъдат разколебани да гласуват, на 11 юли няма да бъде така. Ще се появи нещо ново, повторение на предишния управленски модел не е възможно.
Парадоксът е, че няма значение кой ще победи на 11 юли, защото следващото управление ще бъде анти ГЕРБ

- Има ли шанс "Има такъв народ" да детронира бившите управляващи от първото място, както прогнозират няколко социологически проучвания?

- Шанс, разбира се, има, но този въпрос има по-скоро психологическо измерение, а не толкова политическо.

От изявленията на основните политически сили, с изключение на ГЕРБ, както и от изявленията на служебното правителство, е почти еднозначен изводът, че бъдещото управление няма да включва ГЕРБ. Така че и да са първи, те няма да бъдат част от бъдещата политическа конфигурация и всъщност вторите ще бъдат първи.

Парадоксът на предстоящите избори е това, че няма значение  кой ще ги спечели, тъй като управлението в непосредствено бъдеще със сигурност ще е анти ГЕРБ. 

Партията на Бойко Борисов никога не е била в такава изолация, в такъв санитарен кордон както сега.

Следователно, ако при тези удари, които понасят, те въпреки всичко успеят да са първи, това би било истинска победа.
Ако това се случи, независимо че няма да участват във властта, това ще покаже, че ГЕРБ са сериозна политическа сила, която в бъдеще пак ще може да претендира за управлението.

- Ще могат ли т.нар. партии на промяната да получат мнозинство в следващото НС?

- Този шанс е минимален, ако гледаме актуалните данни. Разбира се, всичко може да се случи, но за такова мнозинство е нужна огромна приливна вълна от по-висока избирателна активност към тези партии на промяната, за да получат 121, а и повече депутати.

А това означава, че съвкупният резултат на ИТН, ДБ и ИМВ да е по-добър с неколкостотин хиляди гласа, отколкото на 4 април. Има как да стане, но вероятността на този етап е много малка.

По-вероятно е дори при по-добро представяне трите партии пак да нямат мнозинство за съставяне на самостоятелно управление. Борисов изчаква противниците му да се скарат, за да се върне в играта

- Как тогава ще бъде съставен кабинет, каквито са обществените очаквания?

- Доста по-вероятно е да се направи опит за съставяне на кабинет в рамките на 46-ия парламент. 
При по-вероятния сценарий, в който трите партии нямат абсолютно  мнозинство депутатски мандати, партията най-вероятен мандатоносител ИТН ще има два варианта на поведение.

Единият вариант е ИТН за пореден път да откажат сформиране на кабинет и да поискат предсрочни парламентарни избори заедно с президентските наесен. Това обаче е много рисков ход.

 Методът избори до дупка, съчетан със социално-икономическа несигурност в страната, би могъл да се отрази взривоопасно за цялата партийна система.
За да избегнат риска и неизбежните обвинения за безпринципни коалиции, единственият чист вариант пред ИТН остава правителство на малцинството - да предложат свой кабинет, без коалиционни договорености с друга политическа сила.

Така ако техният кабинет не бъде одобрен,  отговорността за втори предсрочен вот би отишла при другите партии.

- Експертно ли ще бъде евентуалното редовно правителство?

- Служебният кабинет предложи формула, която вече може да бъде използвана като прецедент: експерти, принадлежащи към различни политически, дори идеологически лагери, управляват заедно като екип. Това вече е реалност, която се приема добре от обществото.

Следователно може да бъде възпроизведена вече като парламентарно правителство - не в същия формат,  а като формула: повече експерти, натоварени с конкретни задачи. 

На този кабинет даже може да бъде даден по-кратък срок, не пълният мандат от 4 години.
И след това, в по-спокойна обстановка, отново избирателят да бъде питан кои партии предпочита да го управляват.
Редовното правителство може да повтори формулата на Румен Радев за служебен кабинет

- Отива ли си ерата Борисов? Какво предстои на ГЕРБ оттук насетне?

- Ерата Борисов си отива със сигурност. Но това не означава, че Борисов като партиен лидер е в историята или че ГЕРБ си отиват като партия.
Това означава, че със сигурност приключи моделът на управление, при който Борисов е основният кукловод, а различни политически сили се въртят около него като около слънцето.

Самият Борисов съзнава добре това - в 45-ия парламент той дори предложи друг премиер, което се случва за пръв път, откак съществува ГЕРБ.
Всички негови действия и ходове в последните месеци са подчинени на максимална мобилизация и консолидация на неговата партия, така че тя да не бъде засегната от разпадни процеси.

- А какво обединява противниците на ГЕРБ?

-Те са много разнородни. Обединява ги най-вече отрицанието на Борисов, което не може да бъде дългосрочен обединяващ проект. Така че след време може да настъпи период, в който противниците на ГЕРБ да влязат в тежък конфликт помежду си. Тогава би дошъл  шансът на Борисов да стане желан политически субект, като стане съюзник на един от лагерите на противниците си срещу друг.

 В момента няма нужда от ГЕРБ в българската политика, но надеждата на Борисов е, че тя ще се появи. Не бива да отписваме ГЕРБ.

- Ще рискува ли Слави Трифонов с премиерски пост?

- Не, това е твърде голяма отговорност, която би могла да го съсипе  той е твърде неподготвен за такъв пост с огромни ангажименти. А и такава отговорност би могла да срине партията му много лесно - персонален провал на Трифонов като премиер би могъл буквално да съсипе ИТН, преди да е  проходила.

По-вероятно е Трифонов  да предпочита задкулисна роля, подобна на тази на почетния председател на ДПС Ахмед Доган и да издига други личности.
Възможно е да възприеме любимата си формула от своето шоу - "Подкрепяме талантите на България". Видяхме  подобна заявка с номинацията на световния шампион по шахмат Антоанета Стефанова за премиер. Твърде вероятно това да е подходът на Трифонов - да дава шанс в политиката на талантливи българи.

-  Ще създаде ли проблеми машинният вот?

- Криза на доверието има във вота изобщо. Но машини в момента има и гласуването би се улеснило с тях. Всичко, което се говори против машинния вот, има за цел да намалява изборната активност.

Изцяло машинното гласуване е правилна стъпка - машините трябва да бъдат алтернатива на хартиения вот, не да са възможност за избор. При това машините ще затруднят контролираното гласоподаване.
 
 
Доц. Борис Попиванов е преподавател  по политически идеологии и български политически процес в СУ  "Климент Охридски”. Автор на монографията „Променящи се образи на лявото в България”, публикувана през 2015 г. в Щутгарт. Автор на изследването "Новият избирател", както и на много статии.