Политолог сензационно: Задава се правителство на БСП, ДБ и Мая, а Борисов и Слави...
По думите му толерирането на блокадите в пандемията е знак за слаба държавност
"Премиерът Бойко Борисов, който вчера обяви, че е с коронавирус, няма да играе за президент, този пост не го блазни. В същото време вариантът за предсрочни избори вече не е актуален", това заяви политологът доц. Стойчо Стойчев.
Политологът също така бе категоричен относно намеренията на президента Радев. "Държавният глава работи систематично за своята цел - да управлява България", поясни доц. Стойчев.
По думите му толерирането на блокадите в пандемията е знак за слаба държавност. "Протестът бе безсмислен от самото начало в ситуация на пандемия", категоричен е той.
Кой е той?
Доц. Стойчо Стойчев е завършил политология в Централния европейски университет в Будапеща. Преподава „Анализ на политически риск“ в катедра „Политология“ на Софийския университет. Ръководител на Лабораторията за изборни системи и технологии (ЛИСТ). Изследванията му са в областта на политическия риск, корупцията, организираната и битовата престъпност.
- Кой все ще се облагодетелства повече политически от страха на хората в условия на криза - управляващите или опозицията?
- Популисткото говорене към момента е по-печеливша стратегия за опозицията. Управляващите като цяло изиграха своите козове за печелене на доверие през първата карантина. Сега вече дори има хора, които казват, че едва ли не правителството си измисля повече смъртни случаи, по-тежка епидемична обстановка, за да притисне протеста и да го прекрати. Което е абсурдно твърдение. Но явно има хора, които не са се сблъскали лично със случай на COVID-19 и твърдят, че той не съществува. Някои хора използват сложната ситуация, за да ловят риба в мътна вода.
- Доц. Стойчев, доколко и как според вас затягането на мерките срещу коронакризата, съпътствано обаче от страхове и недоволство на хората, може да се отрази на предизборните нагласи?
- Зависи от дължината на периода, в който ще бъдат прилагани.
Ако тази кризисна обстановка и мерки не се задържат, да речем, месец-два преди изборите, вероятно ефектът ще бъде по-малък. Ако се задържат, подобни ефекти мобилизират хората около управляващите, т.е. те започват да вярват повече на институциите. Това вече го наблюдавахме при първата карантина.
Сега обаче виждаме много по-голяма съпротива срещу мерките, която всъщност е реакция на хората на протестите на практика. Защото тези над 100 дни протести с толерирането на блокадите показаха на първо място слаба държавност.
Толерирането на блокадите, хвърлянето на яйца, на всякакви други по-груби протестни прояви, граничещи дори с хулиганство, всъщност показват на обикновения човек, че държавата я няма, че властите не смеят да въведат ред. А това води до общо чувство за безнаказаност.
- Не се ли обезсмисли протестът, включително и в условията на ковид криза?
- Той беше безсмислен от самото начало. В ситуация на коронавирус, когато другите страни използваха времето да изчистят системите си, да се реорганизират, ние парализирахме държавата за три месеца с протест, в който има и доста хора без маски.
Най-големият риск днес са парализираните институции. Така изпуснахме три месеца, които бяха възможност да се подготвим за грипния сезон, в който инфекциите ще се увеличат със сигурност. Това е големият проблем. Вместо това някои хора използваха това ценно време, за да клатят властта, да искат властта, което показва пълна безотговорност.
Как така протестиращите, които са търпели Борисов 10 години, не можаха да изтърпят още няколко месеца?! Явно опозицията иска избори сега заради шанса за по-добър изборен резултат. Целта е спечелването на избори, не е важно кой ще умре и кой ще живее.
- Не е ли актуален вече вариантът предсрочни избори?
- Не е. Дори от риториката на хората от протеста се разбира, че те самите са вече убедени в това. В момента протестът продължава самоцелно, с цел да държи нисък рейтинга на премиера и кабинета, да е трън в петата на управляващите. Проблемът е, че в един момент този трън става част от ежедневието. Ние, българите, обичаме сеира, но да е разнообразен, не изтъркан. Едни и същи сеирджии доскучават.
- Какъв ще е ефектът от последния скандален случай около президента Румен Радев в Естония?
- Президентът, разбира се, прави своите гафове. А това мобилизира критиците му. Г-н Радев отиде на този форум, защото иска да докаже, че не е в международна изолация. Този своеобразен комплекс тръгна още от президента Георги Първанов, който беше силен президент, но никой не го канеше в Западна Европа. В момента Радев се опитва да наложи своята натовска идентичност и визити като тази в Естония са изключително важни за него и той държи да ги осъществи на всяка цена.
Г-н Радев се държи нетипично за български президент, към когото по конституция има очакване да е умерен, да не влиза в остри конфронтации. Президентът Плевнелиев беше първият, който влезе в сблъсък с кабинета "Орешарски". Но това излиза от нормата за президент, който за България трябва да бъде нещо като умиротворител, фактор, който внася спокойствие. Докато президентът Радев единствено внася напрежение и негативизъм в политическата система.
Всъщност г-н Радев работи систематично за изпълнение на своите цели. Идеята му е да управлява България - чрез коалиция, партия или движение, което на предстоящите избори той ще припознае и чрез което ще направи правителство.
Впрочем във всяка нормална демократична държава с по-дълги традиции кандидатура за президент като тази на г-н Радев би била абсолютен скандал -имам предвид личния му живот - любов с подчинена, развод, брак с бившата любовница. За държавен глава обикновено се издигат хора със здрави семейства, с много деца. Но у нас, откакто премиерът Сергей Станишев се появи соло на мотор, започна традиция към късане със семейството като легитимиращ фактор в политиката, като белег за отговорност, улегналост. Когато разведените, ергените и момите изместиха женените от българската политика, тогава влязохме в толкова остра конфронтация и непоносимост.
- Ще тушира ли недоволствата в обществото новият бюджет, който финансовият министър нарече антипандемичен, а критиците му -предизборен?
- Бих нарекъл този бюджет завещанието на Борисов. Нещо като: хак да ви е! Да развърже така кесията на държавната пара, за Борисов означава: ще дам средства на хората, а после вие му мислете! Това казва той на следващите управляващи, това е моят прочит. Ако бюджетът е предизборен, Борисов щеше да е по-умерен, щеше да мисли за следващия си мандат. В момента това свръххарчене на пари означава - да позадлъжнее малко хазната, след като е трупал кредитен рейтинг 10 години, който не иска да подари на следващите, на своите критици.
Така и следващите управляващи ще имат предизвикателства за решаване. Според мен това е логиката на Борисов.
За съжаление, тези похарчени пари, когато се увеличат плащанията на калпак, вместо да остават в българската икономика, отиват в огромната си част в бързооборотни стоки, които основно се държат от чуждестранни вериги. Така че няма да имаме живване в икономиката - ще имаме увеличение на потреблението, което ще изтече навън.
- Казвате харчене като за последно - не смята ли Борисов ГЕРБ да спечели следващите избори, поне с малко?
- ГЕРБ може и да спечели следващите избори, но не означава, че ще прави правителство. Дори да са първа политическа сила, огромна е вероятността ГЕРБ да са в същата изолация, както през 2013 г. - всички останали партии няма да влязат в коалиция с тях за кабинет. ГЕРБ ще изключат варианта за коалиция с ДПС, който за тях е политическа смърт.
Затова мандатът за съставяне на кабинет вероятно ще отиде при БСП, без значение дали ще са първа или втора политическа сила. Според мен Борисов и ГЕРБ се готвят да бъдат в опозиция. Това ще е тест дали ще удържат натиска на Цветанов, дали ГЕРБ ще превърнат коалицията със СДС в притегателен център за дясното, след като Демократична България излезе от него.
Най-вероятно в следващото правителство ще видим коалиция около БСП - вероятно с ДБ, с Мая Манолова. Може и с президентска формация.
Засега там конфигурацията е неясна - дали с Отровното трио, дали комитетът „Васил Левски”. Тук обаче има сериозно неизвестно - основният проблем за БСП е президентът Радев: ако той влезе със свой проект, най-голямата банка от гласове ще е електоратът на БСП.
Вероятно Слави Трифонов ще подкрепи коалиционен кабинет, без да влиза формално в управлението.
- Може ли да влезем в спирала на поредни избори по италиански вариант?
- Не, защото у нас не е нужно да имаш мнозинство в парламента, за да управляваш. Възможно е привидно нестабилна коалиция да изкара пълен мандат.
- Каква ще е политическата съдба на Борисов оттук насетне?
- Според мен самият той ще се оттегли от активната политика, както обеща.
Що се отнася до сблъсък с Радев на президентски избори - на Борисов не му трябва това. А и според мен Борисов трудно се вижда в позиция на президент, този пост не го блазни. Вероятно той вижда премиерския си пост като финала на завидната си политическа кариера.
Неслучайно отне 10 години на противниците му да се разгради имиджът му на спасител. Такъв масово одобряван, и то в толкова продължителен период, не сме имали в съвременната история. Това е благодарение на ролята му на балансьор - това е и лайтмотив на управлението му както във вътрешен, така и във външнополитически план. Това го задържа в политиката. Успешни у нас са политиците, които градят мостове, обединяват.