Председателят на НСИ доц. Атанас Атанасов пред БЛИЦ: Намаляваме, но няма да изчезнем като народ! ГРАФИКИ

На 3 октомври тази година Националният статистически институт (НСИ) обяви първите резултати от „Преброяване 2021“. Очаквано, цифрите стряскат, създавайки предпоставка за крайно негативни тенденции.

Положението обаче, не е толкова необратимо, колкото звучи, а важните отговори на важните въпроси за него дава лично председателят на НСИ – доц. д-р Атанас Атанасов.

- Доц. Атанасов, на 3 октомври 2022 г. НСИ обяви резултатите от „Преброяване 2021“, но данните са доста тревожни. Според тях в последните 10 години българите са намалели с близо 800 хиляди души. Кои са основните фактори, оказващи влияние върху все по-задълбочаващите се негативни тенденции?

- Това, което забелязвам от данните на последното преброяване, е, че населението на страната намалява с много бързи темпове. Реално, за последните 10 години, в сравнение с предходното преброяване, имаме 11,5% намаление или близо 845 000 души по-малко в страната. Това е рекорден темп, въпреки че от 80-те години насам населението на страната намалява, но никога толкова бързо.

Основните фактори за това са два – естествен и механичен прираст. Механичният прираст е разликата между емигриралите и имигриралите, като в случая мигриралите са малко под 350 хиляди души.

Процес на миграция на населението в България започна след 1989-та, основно към страните от западна Европа. Имаме свободно движение на хората след 2007 г., когато бяхме приети в Европейския съюз. Много хора вече живеят и работят извън България, поради което имаме и застаряване на населението, същевременно и раждаемостта е ниска, тъй като основно жените във фертилна възраст напускат страната.

- При такива тенденции обаче, не можем да очакваме и прогнозите на НСИ за следващите години да са оптимистични, нали?

- Тенденциите при демографските процеси винаги са дългосрочни, а за да бъде променена една такава негативна тенденция, е необходим много дълъг период. Така че тези тенденции вероятно ще продължат и в следващите години, и очевидно населението на страната ще продължи да намалява. Но това не означава, че ще изчезнем като народ. Може да намаляваме, да се топим дори и с по-бързи темпове, но няма опасност да спрем да съществуваме.

- Прогнозите на Световната банка сочат, че през 2050 г. ние ще сме само 4,5 млн. души, което на практика означава, че България ще загуби една четвърт от населението си. Доколко тревожни са реално тези цифри?

- Тази прогноза може би е малко песимистична или прекалено песимистична. Националният статистически институт разработва демографски прогнози в различни сценарии, като те са дългосрочни – от порядъка на повече от 50 години напред. Разбира се, сега, използвайки последните данни от преброяването, НСИ ще актуализира своите демографски прогнози буквално през следващата една година.

Трудно е да се каже каква ще бъде промяната, защото всяка прогноза има определен сценарий. Но за това какво ще се случи оттук нататък зависи и каква политика ще се провежда в областта на демографията.

С население над 100 хил. души са шест града в страната (София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора), в които живеят 34.5% от населението на страната, или всеки трети. Най-малкият град е Мелник с население 161, а най-голямото село - Лозен - с 6 471 лица

- В подкрепа на казаното ще ви цитирам и доклад, публикуван в сайта на ЦРУ, според който България е на първо място в света, сред 230 страни, по намаляване на населението, по-конкретно – 410 души на ден или със 17 души на всеки час. На практика, на всеки 3 минути страната ни губи по един човек. Отвъд математиката и точните изчисления, как тълкувате подобни данни?

- Тук бих могъл да направя една проста сметка. Да вземем данните от последните две преброявания – имаме приблизително 845 000 души намаление. За тези 10 години това означава, че на година имаме 84 500 души намаление, което прави на ден приблизително около 230-231 души или около 7000 души на месец.

7000 души на месец, всъщност, е повече, отколкото е най-голямото село в България – село Лозен. Така че, ние само на месец губим по едно такова село, а за година реално губим град, по-голям от Благоевград.

- В такъв случай може ли да се каже, че България се намира в демографска криза и да говорим за обезлюдяване на страната ни в следващите 20 г.?

- Ниската раждаемост е характерна за всички развити страни, даже колкото е по-развита една страна, толкова по-ниска е раждаемостта. Застаряване на населението съвсем не е характерно само за България, но дори и за такива страни като Япония, въпреки че никой не може да я обвини, че не е развита страна. Нещо повече – Япония е на едно от водещите места в света по продължителност на живота.

Голяма част от западните страни компенсират своето население чрез миграция. Хубавото е, че въпреки тази негативна тенденция ние наистина няма опасност да изчезнем. Да, разбира се, че 845 000 души е стряскащо число за 10 години, но нека сме малко по-оптимистични, може пък бъдещето да не е чак толкова черно.

- Оптимизмът винаги е по-добрия вариант, особено ако успеем да регистрираме понижена миграция на населението, чийто ръст сега на практика оформя в голяма степен и негативните резултати от преброяването?

- Така е, миграцията дава съществен принос за тези резултати, но нека да дам и още един светъл лъч като пример. Освен коефициента на раждаемост, който всъщност представлява родените деца спрямо цялото население, трябва да имаме предвид, че все пак възрастовото население не ражда деца.

Затова в демографската статистика има специално разработен коефициент на плодовитост, който показва средно една жена в детеродна възраст колко деца ражда. За Европейския съюз този показател е 1,5, а за България той е малко по-висок, което означава, че всъщност жените във фертилна възраст у нас не раждат по-малко, отколкото жените в Европейския съюз.

- Тоест, сме с изравнени стойности?

- Точно така! Но миграцията продължава да стои като проблем – и то най-вече на миграцията на младото население.

- А до каква степен според вас тази тема е приоритетна за интересите на управляващите?

- Би трябвало темата демография да е приоритет на всяко управление. Нещо повече – данните от преброяването трябва да се вземат предвид не само на управлението на централно ниво, но и на местно.

Например, на местно ниво всяка община трябва да съобразява своята политика въз основа на това какво е населението. А на централно ниво трябва да бъдат актуализирани стратегиите, които засягат под една или друга форма демографските процеси.

- Съвпадът на датите за провеждане на изборите и обявяването на резултатите от преброяването провокира различни препратки в публичното пространство, а всъщност между двете няма пресечна точка, нали така?

- Точно така, да, няма пресечна точка. Всъщност преброяването на населението продължава няколко години. Започва с предварителна подготовка, продължава с пилотно изследване – така нареченото пробно преброяване, минава през събиране на данни за жилищата, които трябва да бъдат обходени, след това се отива в теренната работа, която е и най-видимата част, следват контролни преброявания, за да се установи качеството на събраната информация, паралелно с това се провеждат и още няколко други проучвания от типа на нагласа за репродуктивното поведение на населението.

Прави се и събиране на допълнителна информация от други регистри, с цел да бъде верифицирана и попълнена събраната информация.

Следващата видима част от изследването е обявяването на първите резултати – в нашия случай сега, на 3 октомври. Дата, определена от парламента с така наречения Закон за преброяване на населението и жилищния фонд с еднократно действие, в който е посочено, че една година след приключване на теренната работа, трябва да бъдат обявени първите резултати. Теренната работа приключи на 10 октомври миналата година и ние трябваше до 10 октомври тази година да обявим резултатите, но го направихме седмица по-рано – на 3-ти.

С други думи, преди година никой не си е мислел, че ще има предсрочни избори, още по-малко пък, че ще бъдат на 2 октомври. Получи се чисто съвпадение между двете дати. Нещо повече – ние до момента не сме обявили всички данни от преброяването, те тепърва предстоят.

- От думите ви става ясно, че процеса по преброяване на населението и последващата обработка на резултатите отнема много време. Добре е да изясним защо се получава така?

- Това е важен въпрос, да, защото преброяването отнема няколко години и този срок важи за всички страни, без значение дали те са големи или малки. Дори и да бъдат ангажирани повече хора, времето няма как технологично да се скъси.

- В предварителния ни разговор споменахте за нещо много интересно – идеята цели райони да бъдат прерайонирани, защото се водят населени места, в които реално не живеят хора…

- Така е, на първо място ние имаме населени места с нулево население – те са 199. Предстои те административно да бъдат закрити. Освен това приблизително половината от населените места в България – предимно села, с едно изключение, на което ще обърна внимание след малко – имат население под 200 души.

Единственият град, който е най-малкият в България, това е Мелник – със 160 човека, но той е останал със статут на град, тъй като има историческо значение.

Малки общини – от порядъка на около 1000 жители, дори по-малко, реално трудно биха могли да бъдат управлявани. Тепърва ще се дискутира това дали те трябва да останат или да бъдат променени по някакъв начин – например обединени.

- За съжаление не мога да не включа и в този разговор коронавирус пандемията, тъй като тя повлия на всички нива и във всички сектори от нашия живот, включително и на организацията по преброяване на населението. Какво успя да промени? Какви трудности срещнахте?

- За съжаление наистина, но това е абсолютно вярно. На първо място трябва да споменем, че миналата година е рекордна по смъртност в България. Дали е породена от самия ковид или от други причини, свързани с пандемията, такива са фактите. И здравната ни система беше в изключително тежко положение.

Теренната работа по преброяването се проведе през есента на 2021-ва, точно по време на един от пиковете на пандемията, в резултат на което много преброители се отказаха да участват, което създаде проблеми. На практика Ковид създаде проблеми на почти всички, а страха в хората надделя.

- Имахте ли някакви други проблеми или технически недоразумения в хода на процеса по преброяване?

- Да. Теренната работа започна с онлайн преброяване, след което получих информация, че са правени опити за хакерски атаки. Това е затруднило работата. Много хора не можаха да се преброят онлайн, което рефлектира впоследствие и върху останалата работа по преброяването.

- В следващите месеци НСИ ще обяви още данни от преброяването, свързани с етно-културните характеристики, здравния статус на населението, както и резултати от извадкови изследвания. Да очакваме ли отново негативни тенденции и при тях или ще има и нещо положително?

- Политиката на НСИ е да оповестява данните едновременно на всички потребители, за да бъдат те равнопоставени. Обикновено това става в 11:00 ч. на съответната дата, освен ако информацията е много важна и изисква допълнителни обяснения, за които се прави брифинг. Със сигурност ще има и позитивни неща, които тепърва ще бъдат и установени, и коментирани. За съжаление към момента дори и аз не мога да разкрия за тях.

- Но можете да ми кажете малко повече за идеята за георефериране на населението, която със сигурност ще провокира интерес оттук нататък?

- Разбира се. Преброяването на населението събира много детайлна информация не само за населението, но и за жилищата. Поради тази причина всяко жилище ще бъде геореферирано, тоест ще получи своите GPS координати.

Когато едно население е вече геореферирано, е възможно да бъдат произведени данни на по-ниско регионално ниво от ниво населено място. Например, за отделни квартали.

Нашата задача е да стигнем до ниво един квадратен километър, а в резултат на това ще могат да се направят и пространствени анализи, например да бъде установена достъпността на населението до училища, детски градини, болници и др.

- Тоест, тази информация може да послужи и за изготвянето на стратегии, и готови решения, за социалната политика на страната?

- Абсолютно, точно така. Нещо повече – Агенция за социално подпомагане ще си направи нов преглед на социалните услуги, респективно колко хора имат достъп до тях. Държавната администрация може да се преструктурира, използвайки тези данни.

- Да завършим разговора с нещо, което вероятно ще провокира интерес за мнозина – че НСИ обмисля настоящото преброяване да е последното, което се прави на терен. Как ще се случва оттук нататък?

- Съвременните практически изследвания все повече използват наличните данни, които съществуват в някакви административни регистри. И все по-малко се отива към теренна работа, което позволява да се спестят средства и време.

Тенденцията е преброяването да става вече по електронен път. Разбира се, за да може да се случи това, регистрите в страната трябва да бъдат в добро състояние. Това иска много работа, но е посоката, в която трябва да се върви!

Интервю на Анелия ПОПОВА

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук