Продуцентът на "Фермата" Андрей Арнаудов пред "ШОУ": Обиждаме себе си, наричайки се роби!

Новият сезон на „Фермата” по bTV е факт и макар от старта на най-българското риалити в родния тв ефир да са минали едва няколко епизода, темите, които са фокус този път, вече предизвикват горещи дебати. Този път целта е българите по света да се обединят – послание, което продуцентите на формата градят още от първия сезон на „Фермата”. Затова и темата за миграцията е абсолютен фокус в настоящия четвърти сезон на шоуто. Сблъсъците в него, както вече започваме да виждаме, са все по теми, които са до болка познати на обществото. А от специално направено за формата проучване разбираме, че повече от половината от населението на България е засегнато от емиграцията. За това и за всичко останало, което вълнува и би трябвало да вълнува хората, проследяващи случващото се в четвърти сезон на „Фермата”, разговаряме с един от двамата продуценти и тв водещи на формата – Андрей Арнаудов.

  
- Има ли шанс наистина голяма част от българите по света да се обединят от посланията, които подава в този сезон „Фермата”, при все че разединението е един безкрайно дълъг процес?
- За съжаление в България много малко хора четат история, а тя е много полезна, защото ни дава опит, на който да стъпим, особено пък в такива моменти. Всъщност българите сме били най-обединени, когато сме били разпокъсани – говоря още от началото на третата българска държава. Когато разпокъсват Санстефанска България и я цепят на няколко части, много хора забравят, че не е само Източна Румелия и Княжество България. Македония и Тракия остават в Османската империя. Част от западните български земи отиват във владение на Сърбия. Северна Добруджа отива във владение на Румъния и т.н. И когато разпокъсват българските земи и българите започват да се борят за национално обединение, тогава сме били най-единни. Просто защото сме имали кауза! Ако погледнем към днешна дата, не бих казал, че българите са толкова категорично разделени. Историята на България помни по-трудни моменти, въпреки че сега е по-лесно да си мислим, че именно сега живеем най-трудно. Много често
 
не забелязваме, че ситуацията в България дори се подобрява
 
особено ако я сравним с начина, по който изглеждаше страната ни преди 20-30 години. Но тъй като живеем постоянно в тази среда, не усещаме промяната, прогреса в нея. Затова, стъпвайки на историческия си опит вярваме, че ако голямата цел на този сезон е съединение, тя е напълно постижима.



- Сериозен експеримент наистина, в който историята е на почетно място. Но не ти ли се струва, че историческите факти доста често се изопачават и подменят?
- Истината е, че фактите не могат да бъдат изменени, само тяхната интерпретация. Всеки може да си мисли, каквото поиска, макар това да не е никак хубаво. Веднага ти давам пример с Македония, която, знаеш, ми е любима тема. Много хора могат да дадат всевъзможни обяснения за това защо великите ни революционери от общата ни историята са се самоопределяли като българи. Щом тези хора вярват в това, значи за тях това е истината по въпроса. Важното е обаче, все пак да стъпваме на фактите, не само на личните си убеждения и нагласи за тях. Някои историци в югозападната ни съседка ще дадат абсурдни обяснения, но това е тяхно право, нали така.

- В този ред на мисли – в първите епизоди на „Фермата” видяхме как българомохамеданинът Нури заяви, че в България реално турско робство не е имало. И по думите му – ако турците са искали, за 500 години са щели да сменят вярата на „побратимите си”.
- Да, ето едно класическо доказателство, че историята всеки може да я тълкува, както си поиска. Но фактите са такива, каквито са. Естествено, изказването, което направи Нури още в първите епизоди от „Фермата”, е неприемливо за повечето хора. Той, също така, смята, че в България е имало въстания само през 19-ти век, което показва, че не познава добре фактите. И е поредният, който говори за история, без да я познава достатъчно. А въстания в България е имало всеки век, в продължение на 5 века. А колкото до робството – това е дълга тема, но накратко – робство има тогава, когато човек няма собственост. Много учени го определят като владичество, класиците го определят като иго, но не съм аз човекът, който да даде точната формулировка. Реално роби са били негрите в Америка, които не са имали нито земя, нито къща. Ние обиждаме себе си, наричайки се роби. Но и в никакъв случай не е било съжителство, при положение че сме вдигали въстания, убивали са ни, насилвали са ни, но не е и робство, защото то означава нещо съвсем друго. И ,честно казано, не знам кое кара хората да се чувстват добре, като се наричат роби?! Темата е сложна.


Йордан Йовчев

- Интересни са резултатите от проучването, поръчано от bTV специално за „Фермата”, според което повече от половината от населението на България е засегнато от емиграцията. Звучи доста тревожно?!
- Според различните данни между 2 и половина и 3 милиона са хората, които са напуснали България в последните 30 години. И имайки предвид, че в момента в България сме 7 милиона души, съвсем нормално е около 60% от нас да имат близки или роднини извън родината си. Но тази цифра, освен лоша страна като усещане, има и добра. Защото много хора се образоваха и завършиха в чужбина.
 
Много гастарбайтери изпращат пари
 
Дори наскоро чух Радосвет Радев, който е шеф на Стопанската камара, да казва, че от 3-4 години емигрантите са най-големите инвеститори в страната. Миналата година, например, са изпратили около 2 милиарда лева у нас. Темата за емиграцията има и лоша, и добра страна. Да, на нас не ни е приятно, че става така, че се обезлюдяваме, но това е факт. Темата обаче, има и втора гледна точка – ние непрекъснато забравяме, защото ни е къса паметта, че освен тези, които заминават от България, има и още едни, поне 2 милиона българи извън страната, които не са емигранти. Близо 1 милион в Украйна и Молдова и страшно много българи в Македония, Сърбия, Гърция, Албания, Румъния. Тези хора изобщо не ги броим.

- Темата за емиграция присъства ли достатъчно много в разговорите на участниците вътре във „Фермата”?
- Важното за предаването е, че на основата на едни съвсем нормални хора, каквито са 90% от участниците, ние се опитваме да повдигаме теми, които са по-големи от едно телевизионно риалити. По този начин искаме да влезем в домовете на хората и най-вече в техните сърца. Самият факт, че след сезоните, които минаха през последните 3-4 години,
 
„Фермата” се приема като институция
 
е само по себе си показателно. Това е един социален феномен! Това е първото телевизионно риалити, което се възприема като някаква сериозна трибуна, в която да се чуе нещо, което ни кара да се чувстваме много горди. В същото време е важно да кажа, че това не означава, че няма да сме предаване, което ще се стреми и да развлича хората. Ще има ужасно много битки, но и много забавни моменти, флиртове и интересни истории.


Ваня Стамболова

- Още един интересен момент от резултатите от проучването, провокиращ доста коментари – каквото и да постигат българите по света, и колкото и да успяват, те не се чувстват щастливи, когато са далеч от родината си…
- О, да, социологията показва, че това е единственият въпрос, на който хората, които отговарят, че в България е по-добре, са огромно мнозинство. Нищо, че признават, че в чужбина имат по-добър жизнен стандарт, по-добра работа, перспективи, сигурност, начин на живот и всичко останало. Когато трябва да отговорят на въпроса къде са по-щастливи, мнозинството отговарят – в родината си. Това показва нещо много важно – че има много повече неща от материалните, които могат и правят един човек щастлив и един живот - смислен. Естествено, че избора не е толкова лесен, но е важно какви са ти ценностите и какво те прави щастлив. Има хора, които се чувстват най-щастливи, когато оставят всичко и отидат да живеят, както се казва, с едно парче хляб в планината. Хората са различни, затова е интересно.

- Всъщност можем да кажем,  че „Фермата” по един или друг начин подхранва и провокира добродетелите в хората – и в тези, които участват в нея, и в онези, които следят това участие.
- Точно така. И знаеш ли кое е интересното – че някак си, когато човек излезе, дори и за малко, от цивилизацията, по един или по друг начин започва да изживява много по-пълноценно щастието. Аз неведнъж съм се убеждавал и в реалния живот как хора с изключителни добродетели, които са напуснали родното си село и са дошли в големия град, изведнъж се превръщат в други хора. Затова и освен темата за съединението, основна тема във „Фермата” винаги е била и темата за връзката на хората с природата. И след всички сезони, в които патриотизма и традициите бяха в центъра на предаването заедно с любовта към земята, темата за демографията и емиграцията дойде като естествено продължение на досегашните три сезона, които сме правили.


Ивайло Караньотов

- Виждам, че „Фермата”, освен всичко друго, се опитва смело и да превъзпитава нравите на българина, защото манталитет, както знаем, не се променя.
- Смело е наистина да си мислим, че реално едно телевизионно предаване може да промени нравите на хората, обаче това, което реално може да постигне, е – да ги накара да се замислят, което не е никак малко.

- Лесно ли направихте селекцията на участниците?
- Най-големият успех всъщност е фактът, че много от българите по света сами потърсиха „Фермата”. От 13 000 кандидати между 4000 и 5000 са хората от цял свят. Това е следствие, натрупано през последните 3 години, не се е получило изведнъж. Ние сме много благодарни за това, защото „Фермата” очевидно ни напомня за най-хубавото от България, прави ни щастливи. Освен това ни дава един много различен поглед към нас самите, тези, които сме останали тук. Погледът на българите, които са напуснали страната, е много ценен – и дава съвсем друга гледна точка към България.

- А какъв беше подходът при избора на популярните личности, които да вземат участие в този сезон?
- Подходът беше да открием хора, които са малко по-различни от стандартната представа за популярна личност, която можем да видим по телевизията. Такива, които не можем да видим, например, в друг риалити формат. И такива хора са всичките ни участници. Те са със силна воля и характер, силни са и физически. Няма какво да коментираме Йордан Йовчев, Ваня Стамболова, Ивайло Караньотов – хора с интересни характери и светоглед. Включително и Дидо, който е една много нетипична рок звезда, която държи на връзката с природата, обикаля планините, вегетарианец е. Коленето на животни също е една от големите теми на „Фермата”, която предизвиква полемика всяка година и смятам, че тази няма да е изключение. Целта ни беше да намерим хора, които да придадат различен облик и звучене на „Фермата”, за да бъде тя едно риалити, което носи смисъл в себе си.

Интервю на Анелия ПОПОВА, в. ШОУ