Проф. Александрова назова опасната К-19 мутация, която прави вируса все по-заразен!

"Всяка година се появяват по 5-6 нови за човека вируси. Предизвиканите от грипни вируси пандемии възникват на 10-40 години", това заяви вирусологът от БАН проф. Радостина Александрова във връзка с пандемията от COVID-19.

"15 минути на по-малко от 1.5 метра до човек, който отделя вирус , са достатъчни за заразяване", поясни докторът по вирусология към БАН.

"Мутацията на коронавируса D614G обаче е наистина притеснителна", допълни проф. Александрова.

Ето какво още каза тя в интервю за в. Монитор:

- Проф. Александрова, на какво се дължи драстичният скок на заразени с COVID-19 напоследък? Можем ли да кажем, че вирусът е станал по-агресивен?
- В никакъв случай не бива да приписваме някакви свръхестествени свойства на вируса. SARS-CoV-2 предизвика пандемия, защото е нов за хората и срещу него нямаме изграден имунитет, не разполагаме и с ваксина.

В същото време той се предава успешно от човек на човек и за момента няма как да му „противодействаме“ освен чрез прилагане на познатите ни ограничителни мерки, които няма как да бъдат 100% ефективни.

Освен това навлязохме в есенно-зимния сезон - той е благоприятен за разпространението на респираторните вируси, които се предават по въздушно капков път, какъвто е и SARS-CoV-2.Отпуските и слънчевото лятно време останаха назад, сега прекарваме повече време в затворени помещения, а вирусът се предава от човек на човек при близък контакт – смята се, че 15 минути на разстояние по-малко от 1.5 метра до човек, който отделя вирус, са достатъчни за заразяване.

Именно това поражда необходимостта от спазване на физическа дистанция и използване на предпазни средства. Смятам, че всички спазваме добра лична хигиена по принцип.

- Има ли все пак някакви мутации, какво се забелязва като тенденция от началото на пандемията досега?
- Новият коронавирус показва сравнително ниско ниво на възникване на мутации, два пъти по-ниско от това на грипния вирус, например. Въпреки това вече са описани над 1000 различни мутации, които се срещат с различна честота, някои от тях са по-чести в определени географски области. Специално внимание заслужава една мутация (D614G), която е възникнала в началото на годината и днес се открива в почти всеки SARS-CoV-2, изолиран от инфектиран човек.

Все още не знаем със сигурност какво точно е значението й. Според някои учени, тя просто се е появила достатъчно рано в еволюцията на вируса и това е причината да е повсеместно разпространена. Тук е мястото да припомним, че огромната част от появяващите се във вирусите мутации всъщност са „неутрални“. Това не е случайно, тъй като клетките на животните и човека не са се променили съществено през последните хиляди и милиони години.

И вирусите нямат интерес да бъдат прекалено изменчиви в такава стабилна среда. Освен ако не започнем да ги „притискаме“ чрез изграждания срещу тях имунен отговор, чрез прилагане на специфични антивирусни агенти. Но това е една отделна тема.

Според други изследователи мутацията D614G е допринесла по някакъв начин за по-успешното предаване на вируса от човек на човек. Специалистите са единодушни, че тя по никакъв начин не е свързана с по-тежко протичане на болестта, по-дълъг престой в болница или по-голяма смъртностот COVID-19.

Към момента няма научно потвърдена информация някои от познатите ни мутации или варианти на вируса да представляват по-голяма опасност за човешкото здраве.

- Какво да очакваме през зимата с понижаването на температурите, ще има ли промяна в циркулацията му?
- Вирусите се чувстват добре при ниски температури. Смята се, че студеното и сухо време е особено подходящо за разпространението на SARS-CoV-2. Вирусът се излъчва от инфектирани хора във влажни капчици, които те отделят при дишане, говор, пеене, кихане и кашляне. Сухото време спомага за „изсъхването“ на вируса, в резултат той „олеква“, може да измине по-големи разстояния и да се задържи по-дълго време във въздуха.

Студеното и сухо време затруднява и защитната реакция на нашия организъм – например, кръвта се отдръпва от носната лигавица, а в нея се съдържат клетки и фактори на имунната система, появяват се микроранички, които улесняват навлизането на вируса. Неслучайно епидемиите със SARS-CoV-1 и SARS-CoV-2 набраха скорост съответно през ноември 2002 г. и декември 2019 – това са най-студените месеци в Китай, а точно през споменатите две години са били и най-сухите.

- Грешка ли беше според вас присъственото започване на учебната година и превърнаха ли се училищата в огнища на зараза?
- Всички очаквахме с надежда присъственото започване на учебната година. Наблюденията на Европейския център за профилактика и контрол на заболяванията показаха, че в Европейския съюз повторното отваряне на училищата през пролетта на 2020 г. не е било свързано със значително повишаване на нивото на предаване на заболяването в обществото.

Отличник в това отношение е Дания. От друга страна, опитът в Израел от май 2020 г. демонстрира, че при липса на мерки за безопасност училищата могат да се превърнат в опасни огнища на инфекция.Трябва да се съобразяваме с конкретните реалности и да реагираме по най-добрия възможен начин. Няма готови рецепти и лесни решения.

- Британско проучване показа, че боледуващите без симптоми губят по-бързо антителата си, има ли основание такава хипотеза?
- Имунният отговор срещу SARS-CoV-2 продължава да бъде пъзел, в който много от парченцата липсват. Съобщено е за наличие на антитела поне 4 месеца след заразяване със SARS-CoV-2, усилено се проучва клетъчният имунен отговор. Появиха се съобщения, че съществува зависимост между тежестта на протичане на заболяването и продължителността на изградения имунен отговор срещу вируса.

Но въпросите са повече от отговорите. Не знаем колко време ще продължи имунният отговор при хората, които вече са се срещнали с този вирус, не знаем какво ниво на имунитет ще ни предпази от следваща инфекция, и дали ще предотврати инфекцията въобще, или ще намали тежестта на клиничната картина.

Установено е, че повторни инфекции с коронавирусите, които предизвикват обичайни настинки, не са рядкост и започват от шестия месец след първоначалната инфекция, а максимумът им е една година след нея. Все още не е ясно какъв ще бъде сценарият при SARS-CoV-2.

- Много лекари очакват по-ниска заболеваемост при грипа тази зима заради предпазните мерки. Можем ли да очакваме това, при условие, че отново не достигнаха и противогрипните ваксини?
- Грипният сезон в Южното полукълбо току-що приключи и по мнението на специалистите е бил лек. Световната здравна система (СЗО) също отбелязва, че циркулацията на грипни вируси е сравнително ниска за тази част на годината. Предполага се, че това се дължи на строгите мерки за ограничаване на COVID-19. Причината е, че SARS-CoV-2 и грипните вируси се разпространяват по един и същи начин.

Тази година е особено важно да се предпазим от инфекция с грипен вирус, защото освен че ще си спестим неудобство и страдание в личен план, ще намалим натиска върху здравната система. Опитът, натрупан в началото на 2020 г. показа, че е възможно човек да се окаже заразен и с грипен вирус, и с новия коронавирус. Такива данни дойдоха от болници в Китай, в САЩ. Все още не е ясно колко голяма е вероятността това да се случи. Специалистите не изключват варианта двата вируса да си помагат, например при потискането на имунния отговор на инфектирания с тях човек.

- Основателно ли е да смятаме, че противогрипната ваксина създава по-висок имунитет и може да ни предпази до известна степен от COVID-19?
- Противогрипната ваксина изгражда имунитет срещу конкретния грипен вирус, срещу който е създадена. Според проучване, проведено с над 13 000 души (неваксинирани и ваксинирани с ваксина за грипен сезон 2019/2020 г.) е установено , че противогрипната ваксина не е повишила честотата на COVID-19, нито тежестта на клиничната картина.

Това от една страна. От друга, появиха се съобщения (които все още не са официално публикувани), че при ваксинирани с противогрипна ваксина хора над 65-годишна възраст в САЩ и в Бразилия – две от най-силно засегнатите от пандемията държави, честотата на COVID-19 е била по-ниска, включително по-рядко се е стигало до лечение в болнично заведение, смъртността също е била по-малка. Най-общо, авторите допускат, че това може да се дължи на способността на противогрипната ваксина да повлияе върху общи клетъчни и молекулни механизми на имунната ни система.

В момента е твърде рано да се прави такова заключение, тъй като проверката на подобна хипотеза изисква провеждане на целенасочени и задълбочени проучвания.

- Има ли проучване на колко години общо взето ставаме свидетели на подобни пандемии, има ли някаква цикличност тук?
- Всяка година се появяват по 5-6 нови за човека вируси, но за щастие изключително рядко някой от тях е едновременно патогенен за хората и може да се предава успешно от човек на човек. Предизвиканите от грипни вируси пандемии възникват на 10-40 години, последната беше през 2009 г. (свинският грип), а предишните – през 1968 година (грипът Хонгконг) и 195 г. (Азиатският грип).

От началото на този век се появиха три нови патогенни за човека коронавируси, третият предизвика пандемията COVID-19. Дали и кога ще се появи нов такъв коронавирус (или друг вирус) няма как да знаем.

Но горчивият опит със сегашната пандемия показва, че трябва да се влагат сериозни средства в медицина и научни изследвания. Да се опитаме да проследим какво се случва в прилепите, които са потенциални работилници за нови вируси; има ли вируси, които буквално чукат на вратата, за да се прехвърлят при нас. И да се подготвим за тях. Да изследваме факторите, които допринасят за разпалването на огнищата и превръщането им в епидемии и пандемии. Да променим отношението си към природата.

Коя е тя?
Проф. Радостина Александрова е завършила с отличие Биологическия факултет на СУ “Св. Кл. Охридски”.

Притежава магистърска и докторска степен по вирусология и е професор по “Морфология” в Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при  БАН.

 Хоноруван преподавател е в БФ на СУ (от 1998 г. към Лаборатория ”Вирусология”, 2007 – 2014 г. - към катедра „Генетика”; от 2016 г. – към катедра «Биохимия») и Медицинския факултет (2011-2014 г.) на СУ «Св. Кл. Охридски», както и към Училището за докторанти на БАН (от 2012 г.)

 Автор и съавтор на повече 180 научни статии в национални и международни списания и сборници от конгреси и конференции, на повече от 500 участия в научни форуми, 4 глави от книги.

 Член на Съюза на учените в България и на Ръководството на Имунологичното дружество в България. Ръководител на докторанти и специализанти от България и чужбина.