Проф. Александрова обясни защо едни хора боледуват от К-19 леко, а други много тежко

"Стъпил в Европа, коронавирусът явно не се е чувствал в свои води, защото му се налага да мутира, за да се разпространи. Все пак вече има идея при лечението на COVID-19 да се използват и така наречените бактериофаги". Това каза проф. Радостина Александрова, която е д-р по вирусология към БАН.

Проф. Радостина Александрова

Коя е тя?
Завършила с отличие Биологическия факултет на СУ “Св. Кл. Охридски”. Притежава магистърска и докторска степен по „Вирусология“ и е професор по “Морфология” в Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при БАН.

 Автор и съавтор на повече 180 научни статии в национални и международни списания и сборници от конгреси и конференции, на повече от 500 участия в научни форуми, 4 глави от книги.  Член на редакционните колегии на няколко български и международни научни списания. Член на Съюза на учените в България и на Ръководството на Имунологичното дружество в България.

Ето какво още сподели проф. Александрова в интервю за в. "Монитор":

- Проф. Александрова, доскоро учени дискутираха въпроса защо при някои хора COVID-19 протича безсимптомно, а при други изключително тежко. Вярно ли е, че някои гени в човешкия организъм може да обуславят това?
- Предполага се, че инфекцията с този вирус протича безсимптомно средно при около 16% от заразените (в различните проучвания тези стойности варират). Кои са тези хора и защо това е така, ние все още не знаем.

Внимание заслужава фактът, че от 7-те известни коронавируса при човека 4 предизвикват най-обикновени настинки, каквито голяма част от нас ежегодно прекарват. Тъй като това са вируси от една и съща група, не е изключено имунният отговор, който създаваме към тези 4 коронавируса, да разпознава и новия вирус. Преди само предполагахме това, но вече има и публикация в тази посока.

Нужни са още проучвания, за да изясним дали и в каква степен това може да е едно от обясненията за безсимптомните инфекции и тези с по-лека клинична картина. В същото време не е изключено в някои случаи такива изградени срещу родствените коронавируси антитела да изиграят и точно обратната роля.

Защо едни хора боледуват леко, а други много тежко? Отговорът на този въпрос не е еднозначен и със сигурност много фактори имат значение. От гледна точка на вируса е напълно възможно неговите варианти да предизвикват различна по тежест клинична картина. Към момента не разполагаме с категорично заключение по този въпрос, но в някои статии например учените обсъждат наличието на определени мутации във вируса (в т.нар. шипче) като възможна причина за различната тежест на предизвиканата от COVID-19 картина на източното и западното крайбрежие на САЩ.

Що се отнася до човека, значение имат възрастта, съпътстващите заболявания (особено сърдечносъдовите, хроничните белодробни заболявания, диабетът и др.), представителите на мъжкия пол изглежда показват по-голяма склонност към по-тежко протичане на заболяването. Всеки един от нас е уникален, нашите гени и имунната ни система безспорно играят ключова роля.

Проучване, обхванало около 4000 души в Италия и Испания, боледували от COVID-19, показа, че е възможно да има връзка между особеностите в някои гени и тежестта на клиничната картина. Става дума за 4 гена, които са свързани с функционирането на имунната система, с навлизането на вируса в клетките. Изменения в един или повече от тези гени може да се окажат отговорни за по-високата чувствителност към вируса и разгръщането на по-драматична клинична картина в някои случаи.

Със сигурност има и други такива гени, предстои много сериозна работа по тяхното идентифициране и проучването на връзката им с това (а и с други) заболявания. Това може да е и поне едно от обясненията за тежко протичане на болестта при някои млади и здрави хора.

Популярност придобиха примери с две двойки братя под 35-годишна възраст, заболели тежко, а единият загубил живота си в битката с вируса. Както и човек на 52 години в добро здраве и отлична физическа подготовка, който през октомври 2019 г. е пробягал маратон, а няколко месеца по-късно е в интензивно отделение на апаратно дишане. Все още не познаваме достатъчно добре този вирус, както и нашата реакция спрямо него.

- Това означава ли, че 4 гени влияят за имунния отговор към COVID-19?
- Не, гените, които влияят върху имунния отговор, са много. Просто в някои гени са намерени вариации, които може да се свържат с чувствителността към вируса и тежестта на клиничната картина. Както казах, важни са и гените, имат отношение към навлизането на вируса в клетката. И не само гените, но и степента на изявата им.

Учените работят много усилено в тази посока. Към момента обаче не разполагаме с категорично доказани генетични маркери, чрез които да се провери дали даден човек е предразположен към по-тежко протичане на болестта.

- Споменахте за различни вируси, означава ли това, че COVID-19 вече има няколко щама?
- Щамът на вируса е един, но са описани различни негови варианти. Мутации във вируса настъпват, не само в него, а и във всички вируси. Особено във вирусите, чийто геном е РНК молекула, каквито са коронавирусите. Причината е, че при размножаването на вируса за образуването на новото вирусно потомство са нужни нови молекули РНК. Тяхното синтезиране протича в клетката гостоприемник, а при осъществяването му стават грешки – неправилно включване на нуклеотиди (нуклеотидът е структурната единица на нуклеиновите киселини).

В човешките клетки няма механизъм, който да разпознае и поправи тези грешки, и така във вирусите се натрупват изменения (мутации). Коронавирусите са изключение сред останалите РНК вируси, тъй като те сами си носят система (ензим), която да редактира РНК молекулите – затова коронавирусите мутират сравнително по-рядко, например в сравнение с грипните вируси и с вируса на човешкия имунодефицит. Но все пак мутират. Освен това, когато вирусът се чувства „комфортно“, той мутира с по-бавно темпо. Когато обаче излезе от зоната си на комфорт (например под влияние на имунния отговор срещу него, при прилагане на специфични антивирусни препарати и др.), се изменя, за да се приспособи и оцелее.

Това се отнася за вирусите изобщо, не само за коронавирусите. Описани са различни мутации при SARS-CoV-2, различни негови варианти. И само за илюстрация на току-що казаното – един от вариантите (основният разпространен в гр. Ухан и Югоизточна Азия) почти не е мутирал по време на разпространението си в Югоизточна Азия, което вероятно се дължи на отличната му приспособеност към хората и факторите на околната среда там. Стъпил в Европа, явно не се е чувствал в свои води, защото му се налага да се постарае (мутира), за да се разпространи.

- Това поставя ли въпросителни пред създаването на ваксината - тоест дали ще е необходима нова ваксина всяка година?
- Учените във всички случаи следят изкъсо ситуацията с вируса и неговата еволюция. Това е важно и за ваксините, и за лекарствата, и за диагностиката. За да се справят с мутациите, учените се насочват към онези части на коноравируса (става дума за структурите в него, които са отговорни за предизвикването на имунен отговор), които са по-устойчиви (консервативни).

Освен това доста изследователи заложиха на създаването на една по-обща платформа (да я наречем базова ваксина), в която съответната част (свързана с предизвикването на имунен отговор) може да се замени с друга – т.е. идеята е ваксината да може да се актуализира според нуждите и обстоятелствата (ако се наложи). Например не е изключено в различните райони на света да са разпространени различни варианти на вируса.

- Вие отдавате и като че ли голямо значение на лечението с кръвна плазма, какви са ползите?
- В момента все още не разполагаме с ваксина. Знаем, че се работи върху доста проекти за ваксини, а три от тях са вече в трета фаза на клинични изпитвания. Това означава, че се понасят добре, стимулират имунния отговор и трябва да изчакаме, за да разберем дали ще изпълнят своето предназначение и ще осигурят защита. Дори всичко да протече както трябва, плановете на СЗО са до края на следващата година да бъде осигурена защита за най-уязвимата част на населението.

А това съвсем не означава утре. Така че лечението с кръвна плазма и изобщо търсенето на нови терапевтични подходи е изключително важно и няма да загуби своето значение - нито сега, нито в бъдеще. Видяхте, че вече има два продукта, за които беше доказано, че помагат. Единият от тях намалява смъртността при пациенти с тежка клинична картина и дихателна недостатъчност. И нещо интересно – наскоро главният редактор на списание Phage насочи вниманието към възможността при лечението на COVID-19 да се използват и така наречените бактериофаги (или само фаги).

Това са вируси при бактериите. Причината е, че един от големите проблеми при COVID-19 (и не само!) са вторичните бактериални инфекции, а техните причинители често са устойчиви на антибиотици. Това е огромен проблем не само при коронавируса. Идеята за използването на бактериофаги не е случайна, тъй като те може да бъдат подбрани или модифицирани по такъв начин, че да разпознаят конкретните болестотворни бактерии, без да засягат микробиома на организма.

Така че най-вероятно ще се работи и в тази посока. Да стискаме палци!